Решение № 609 от 27.07.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 609 гр. Бургас, 27.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Донка Янк. Русинова при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело № 20252100502009 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба с вх.№ 44651/21.10.2025г. по описа на БРС, подадена от Дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас, чрез Алина Конкьова – Директор, с адрес: гр. Бургас, ж.к.“Лазур“, бл.89, до вх.А, против Решение № 2177 от 07.10.2025г. постановено по гр.д.№ 4195/2025г. по описа на Бургаския районен съд.

С посоченото решение е отхвърлен иска по чл. 422 от ГПК, с предмет установяването между страните, че Ф. М. Е., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на Дирекция „Социално подпомагане” - Бургас, БУЛСТАТ 1210150560314, с адрес гр. Бургас, ж. к. „Лазур“, бл. 89, сумата от 150 лв. – главница, дължима съобразно Заповед № 0201-РД01- 0035/16.01.2024 г. на директора на ДСП - Бургас за възстановяване на получена еднократна помощ за ученици, записани в осми клас, по реда на чл. 10б от Закона за семейните помощи за деца, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 12.03.2024 г. до окончателно изплащане на вземането, сумата от 10,09 лева, представляваща лихва за забава върху главницата, дължима за периода от 13.09.2023 г. до 11.03.2024 г., за които вземания е издадена Заповед №854 от 13.03.2024 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. №1599/2024 г. по описа на РС- Бургас.

С въззивната жалба се изразява становище за неправилност на постановеното решение. Въззивникът изразява несъгласие с извода на съда, че не е налице влязъл в сила административен акт по чл. 14, ал. 3 от ЗСПД поради неспазена процедура за връчване по 1 чл. 18а, ал. 7 - 9 от АПК. Въззивната страна счита, че доводите на съда не намират опора в закона, освен това противоречат и на трайно установената съдебна практика по такива казуси - както на БРС, така и на редица други районни съдилища в страната, сезирани във времето от ДСП – Бургас по реда на чл.417, т.7 от ГПК. На първо място се сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от ЗСПД, заповедта за възстановяване се съобщава писмено на лицето, т.е. не е възможно устно уведомяване по чл. 18а, ал. 7 от АПК. На следващо място се твърди, че е налице противоречие в мотивите на съда, който от една страна е посочил, че има посочен от ответника адрес, но въпреки това е приел, че процедурата по връчване не е спазена. Сочи се, че според чл. 18а, ал. 8 от АПК, когато съобщаването не може да бъде извършено по реда на ал.1-6 (а в случая това очевидно не е възможно), съобщаването се извършва чрез връчване на последния адрес, посочен от страната. Видно от заявление декларация вх. №ЗСПД/Д-А/9622/03.08.2022 год., страната е посочила адрес, на който адрес заповедта за възстановяване е изпратена двукратно с придружително писмо, което и двата пъти е върнато. Изтъква се, че законът не въвежда задължение при посочен от самата страна адрес, да се пристъпва към връчване по настоящ/постоянен адрес/месторабота, към този начин на съобщаване се пристъпва при липса на посочен от лицето адрес. Затова счита, че в случая разпоредбата на чл.18а, ал.8, т.1 от АПК не намира приложение.

Сочи се също, че не може да бъде пренебрегнато обстоятелството, че липсва вменено длъжностно задължение за връчване на съобщения и документи съгласно правилата на процесуалните закони, поради което е изведен извод, че чл.18а, ал.9 АПК е неприложим. В обобщение е направен извод, че в случая поради невъзможността съобщаването да се извърши по реда на чл. 18а, ал.7-9 от АПК и предвид извършеното връчване чрез поставяне на съобщение на таблото за обявления в ДСП - Бургас съгласно чл. 18а, ал. 10 от АПК, следва да се приеме, че процесната заповед е връчена редовно и е влязла в сила, тъй като не е обжалвана в законоустановения срок. В допълнение на изложеното се посочва, че ДСП Бургас е подавала десетки заявления по чл. 417 от ГПК до БРС и до други районни съдилища в страната, по които е издавана заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл. 417, т. 7 от ГПК, като няма нито един отказ за издаване на заповед за изпълнение, нито решение за отхвърляне на иск по чл. 422 от ГПК, вкл. когато административният акт е връчен чрез обявление. Иска от съда обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което исковите претенции да бъдат уважени.

Претендират се разноски пред двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от адв.

Антоанета Стаматова – особен представител на Ф. М. Е., съдебен адрес: гр. Бургас, ул.“Иван Шишман“ № 20, ет.1, офис 3.

С отговора се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Посочено е, че за да се пристъпи към изпълнение на административния акт, административният орган следва да удостовери, че е съобщил акта на неговия адресат при спазване на реда по чл. 18а АПК, че същият не е обжалван и е влязъл в законна сила. В процесния случай не бил спазен реда на връчване на заповедта, предписан в чл. 18а, ал. 1-10 АПК. Поддържа се становище, че за да се пристъпи към съобщаване на заповедта за възстановяване на получената семейна 2 помощ от 150 лв. чрез залепване на уведомление на таблото за съобщения в ДСП- Бургас, т.е. по реда на чл. 18а, ал. 10 АПК, е следвало да са изчерпани всички други способи за връчване по чл.18а, ал. 1-9 АПК. Сочи се, че съгласно чл. 18а, ал. 8 АПК, ако няма възможност индивидуалния административен акт да бъде връчен по реда на ал. 1-6, то се извършва на последния посочен от страната адрес, който в случая е посочения такъв в заявлението- декларация, подадено до директора на ДСП- Бургас на 03.08.2023г. за отпускане на еднократна семейна помощ за ученик, записан в осми клас. В исковата молба било посочено, че на посочения адрес двукратно с препоръчана поща са били изпращани писма за връчване на заповедта за възстановяване на получената помощ, но писмата били върнати с отбелязване „преместен“. Изтъква се, че съгласно трайната и непротиворечива съдебна практика, цитирана в решението на първоинстанционния съд, връщането на препоръчаното писмо от адреса, с отбелязване, че пратката не е потърсена, не обосновава извод, че е невъзможно връчването на акта по реда на чл.18а, ал.8, т.2 АПК, тъй като страната не може да бъде намерена на адреса и не може да се намери лице, което е съгласно да я получи, за да се премине към връчване по реда на чл.18а, ал.9. Още повече, че административният орган изобщо не е приложил реда за съобщаване, регламентиран в ал.9, според която ако страната не може да бъде намерена на адреса и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, съобщаването се извършва чрез залепване на уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. В съобщението следвало да бъде посочено, че документите или книжата са оставени в канцеларията на органа или на съда и могат да се получат в едноседмичен срок. Документите или книжата се смятат за връчени с изтичането на срока за получаването им от канцеларията на органа или на съда. В случая административният орган пристъпил директно към връчване по реда на чл. 18а, ал. 10 от АПК чрез залепване на таблото за уведомления в ДСП- Бургас без да изчерпи всички предходни възможности за връчване, поради което според процесуалния представител на ответницата не може да се приеме, че заповедта е връчена. Цитира относима съдебна практика. Намира за ирелевантни аргументите във въззивната жалба за невъзможност за спазване на реда за връчване, поради липса на призовкар или връчител, назначен от административния орган, който да извършва действията по връчване чрез залепване на уведомления, както и твърдението, че до този момент ДСП- Бургас няма нито един отказ за издаване на заповед за изпълнение, нито отхвърлен иск по чл. 422 ГПК, вкл. и когато административния акт бил връчен чрез обявление. Иска от съда въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено.

Пред въззивната инстанция процесуалните представители на страните поддържат жалбата и съответно- отговора.

По допустимостта на производството въззивната инстанция намира следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалването. Същата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК и е допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

3

Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, становището на страните и съобрази относимите разпоредби на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Безспорно е, че по ч.гр.д.№1599 по описа за 2024г. на РС- Бургас е издадена заповед № 854 от 13.03.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, с която на ответницата Ф. М. Е. е разпоредено да заплати на ищеца Дирекция „Социално подпомагане“ Бургас сумата от 150 лв., представляваща главница, дължима съобразно Заповед №0201РД01-0035/16.01.2024г. на Директора на Д“СП“- Бургас, за възстановяване на получена еднократна помощ за ученици, записани в осми клас, по реда на чл.10б от ЗСПД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда12.03.2024г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 10,09 лв.обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 13.09.2023г. до 11.03.2024г., както и разноските за заповедното производство в размер на държавната такса от 25лв.

За сумата, посочена в заповедта, на 14.03.2024г. срещу ответницата е издаден изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело № 317/2024г. по описа на ДСИ Мая Синкова. Видно от поканата за доброволно изпълнение и разписката за връчването й, заповедта за изпълнение е била връчена на ответницата по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.

Заповедният съд е указал на заявителя да предяви иска по чл.422, ал.1 ГПК за установяване на вземанията си в едномесечен срок от уведомлението /получено на 27.05.2025г./, което последният е сторил на 12.06.2025г. На същата дата по заповедното производство са депозирани доказателства за предявяването на установителния иск по чл.422, ал.1 ГПК. Следователно искът е допустим.

На основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК за ищеца е налице правен интерес от предявения установителен иск за съществуването на задълженията на ответницата по отношение на ищеца за сумите, посочени в заповедта за изпълнение.

В исковата молба се твърди, че на ответницата е подала заявление- декларация до директора на Д „СП“- Бургас за отпускане на еднократна семейна помощ по чл.10б, ал.1 от Закона за семейни помощи за деца за детето Б. Ф. Е., което било записано в осми клас на учебната 2023/2024г. Със заповед на Директора на Д“СП“ Бургас № ЗСПД/ДА/9622/15.08.2023г. на ответницата била отпусната помощ по чл.10б, ал.1 ЗСПД в размер на 300 лв. След влизане в сила на заповедта за отпускане на помощта, на 12.09.2023г. по банков път, по посочената от заявителя сметка в „Инвестбанк“ АД била изплатена полагащата се половина от помощта, както и 110 лв. месечна семейна помощ по чл.7, ал.1 ЗСПД за м.август 2023г. Общо за месец септември 2023г. на ответницата били изплатени семейни помощи в размер на 260 лв.

На основание чл.34г, ал.1 от ППЗСПД останалата половина от семейната помощ по чл.10б от ЗСПД следвало да бъде изплатена на ответницата в началото на втория учебен срок, в случай, че детето продължава да посещава учебни занятия.

При извършена служебна проверка и подадена по служебен път информация от МОН до АСП било установено, че детето има 6.50 неизвинени отсъствия през м.ноември 2023г.

На основание чл.14, ал.3 във връзка с чл.10б, ал.7, т.3 от ЗСПД и чл.34е, ал.1, т.3 от 4