Решение № 2 от 02.01.2024, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Ботевград, 02.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Н.П.П. при участието на секретаря М.К.П. като разгледа докладваното от Н.П.П. Административно наказателно дело № 20231810200484 по описа за 2023 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

„***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ул.

“****“ № ***, ет** офис № ** представлявано от Р.Б.Д., е обжалвало в законния срок електронен фиш № ****1 за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. ** ал. 1 от Закона за пътищата издаден от Агенция „***“, с който за нарушение на чл.

102, ал. 2 от ЗДвП на основание чл. 179, ал. 3, вр. чл. 187а, ал. 2 т. 3, вр. чл.

179 ал. 3б от ЗДвП му е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2500 лв., като излага съображения за незаконосъобразност и неправилност на същото и моли да бъде отменено изцяло, със законните последици.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не изпраща представител.

Въззивната страна – Агенция „***“- С., се представлява от юрк. Д., който пледира за оставяне без уважение на жалбата и да се потвърди издадения ел. фиш, както и за присъждане на разноски на АНО за юрисконсултско възнаграждение.

Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства:

1 доклад от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП за установени нарушения по чл. 179, ал. 3-3в; снимков материал; справка за собственост на МПС; известие за доставяне; справка за получени тол декларации за процесния атомобил; свидетелство за регистрация на ППС, се установява следната фактическа обстановка:

Н а 09.06.2021г., в 12,24 ч. с устройство № 10051, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. ** ал. 1 от ЗП, е било регистрирано движението на пътно превозно средство (ППС) влекач „Рено Премиум“ с регистрационен номер ***, с обща техническа допустима максимална маса 19500 кг, брой оси 2, в състав с ремарке с общ брой оси 5, по път А-2 км 51+778, в община П., с посока Нарастващ километър (включен в обхвата на платената пътна мрежа), като за него няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването, чрез която може да бъде заплатена таксата съгласно чл. ** ал** т. 2 от Закона за пътищата (ЗП). Поради това и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), е ангажирана административнонаказателната отговорност на собственика на горепосоченото ППС, а именно „***“ ЕООД, с ЕИК: ***, със законен представител Р.Б.Д.. Така описаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателствени средства, които са непротиворечиви, взаимно допълващи се, поради което не следва да бъдат поподробно анализирани.

Съдът кредитира и приобщената по делото справка от Агенция "***", НТУ, ведно с 1 бр. становища от отдел УИСИ в НТУ към АПИ, с приложени към тях трафични данни за процесното ППС за дата 09.06.2021 г. Видно от трафичните данни за процесната дата и по конкретно от предоставената от АПИ таблица с данни за получените и платени декларации във връзка с движението на процесното ППС, на 09.06.2021 г., в 12,24 часа, не е получена декларация за сегмента на рамката, на която е отчетено нарушението. Няма получени валидни маршрутни карти за ППС. Няма получена и платена тол декларация за предходен и следващ сегмент.

Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в законоустановения 14-дневен срок и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакувания ЕФ/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица. Последното обуславя и съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и предвиден за издадените от административните органи наказателни постановления, да се 2 съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл. 84 от З АНН, вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия материален закон, като съобразява императива относно извършването на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от наведените от жалбоподателя аргументи.

Електронният фиш, според легалното определение, закрепено в разпоредбата на § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП , представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.

Съгласно чл. 189 ж, ал. 1 ЗДвП той следва да съдържа данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател (последните дадени в алтернатива), описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата , размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане.

Видно от съдържанието на атакувания електронен фиш, изискуемите от закона задължителни реквизити са налице в пълнота. Съществена част от тях са инкорпорирани и в приложените като веществено доказателствено средство съобразно чл. 167а, ал. 3 ЗДвП доказателствени записи със снимков материал, изготвен с процесната система за контрол, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС.

В настоящия казус, електронният фиш отговаря на поставените от законодателя към него формални изисквания за обективирано съдържание и отразява всички изискуеми реквизити. Същият е издаден по съкратена процедура (когато конкретиката на случая позволява нейното приложение), като действието му е приравнено едновременно на акт установяващ нарушението и налагащ санкция, съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП , която норма е приложима, доколкото няма други особени правила. От правната му природа следва изводът, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление, регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Тук разсъжденията, изложени 3 в Тълкувателно решение № 1/26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г., ОСК, ВАС, макар последното да касае електронните фишове по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП , са напълно относими, доколкото използваната от законодателя терминология за обозначаването на акта, респ. съпоставката между неговите задължителни реквизити с тези по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП , не разкрива отлики.

Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189ж, ал. 1, изр. 2 ЗДвП реквизити, поради което в него не следва да се изписват датата на издаване, името на издателя му и негов подпис. Отделно от това, електронният фиш, по дефиниция, не следва да съдържа персоналното посочване на издателя му, поради което въпросът за компетентността на определено лице в тази насока въобще не подлежи на разглеждане.

Ясно е посочено в какво се изразява нарушението и съответстващата му правна квалификация. Инкорпорирани във фиша са наименованието на техническото средство и неговият уникален регистрационен номер. Въведени са мястото на нарушението и автомобилът, ведно с неговите технически характеристики, като става ясно, че санкцията се налага на "***" ЕООД в качеството му на собственик на МПС.

На следващо място, следва да се има предвид, че по отношение на ЕФ не намират приложение сроковете на чл. 34 от ЗАНН, като следва да бъде съобразявана единствено абсолютната давност, чиито срокове се изчисляват съобразно нормите на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК , към която препраща чл. 84 от ЗАНН. Последният е в размер на четири години и половина от датата на нарушението, като към момента давностния срок не е изтекъл.

По изложените съображения тази съдебна инстанция намира, че правото на защита на нарушителя не е ограничено, доколкото въведените във фиша данни са напълно достатъчни за пълното индивидуализиране на нарушението и проверка състоятелността на "административното обвинение" посредством допустими способи за доказване.

Въпреки отсъствието на пороци във формата на издадения в хода на административнонаказателното производство акт, респ. в протеклата процедура, този съд споделя становище, че се разкриват основания за отмяна на електронния фиш поради неправилно приложение на материалния закон.

Административнонаказателната отговорност на въззивника "***" 4

ЕООД, е ангажирана на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 , във връзка с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП за неизпълнено правно задължение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП , за което му е наложена "имуществена санкция" в размер на 2500, 00 /две хиляди и петстотин/ лева.

Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП за преминаване по платената пътна мрежа се дължи такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3. В разпоредбата се сочи, че заплащането на тол таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък. Нормата на чл. 10б, ал. 3 от ЗП установява, че тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 7 и 9, като заплащането й дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки. От своя страна, тексът на чл. 10б, ал.

4 от ЗП предвижда, че размерът на дължимата за плащане тол такса се определя въз основа на реално получени декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл. ** ал. 7 или чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него разстояние по определен маршрут.

В нормата на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП е регламентирано правилото, че движението на пътни превозни средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси п о чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата . Същевременно, с чл. 139, ал. 7 от ЗДП се въвежда задължението за водача на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата , преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата , освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице. В разпоредбата 5 н а чл. 102, ал. 2 от ЗДвП , от друга страна, е въведено задължение за собственика да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Санкция за неизпълнение на правилото е въведена с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП , съгласно която: "Собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал.