Присъда № 10 от 13.01.2025, Районен съд - Варна

МОТИВИ към Присъда № 10, постановена на 13.01.2025 г. по НОХД № 4417 по описа на Районен съд – Варна за 2024 г.

Производството по НОХД № 4417 по описа на Районен съд – Варна за 2024 г. е образувано във връзка с внесен по реда на чл. 247, ал. 1, т. 1 от НПК обвинителен акт от Варненската районна прокуратура по досъдебно производство № 4004 по описа за 2024 г. на Четвърто РУ към ОД на МВР гр.

Варна срещу обв. Л.И.М., с ЕГН: **********, с адрес: *****, общ. Бяла, обл.

Варна.

Варненската районна прокуратура е повдигнала обвинение на Л.И.М. за това, че в периода от м. октомври 2023 г. до м. октомври 2024 г. в гр. Бяла, обл.

Варна след като е бил осъден с решение № 2863/23.09.2022 г., влязло в законна сила на 20.10.2022 г., по гр. дело № 16338/2021 г. по описа на Районен съд – Варна да издържа свои низходящи – детето М.Л.М., роден на **** г., чрез неговата майка и законен представител П.Я.Д. с месечна издръжка в размер на 250.00 лева (и падеж 5-то число на месеца за който се дължи) и детето Л.Л.М., родена на 04.02.2021 г., чрез неговата майка и законен представител П.Я.Д. с месечна издръжка в размер на 180.00 лева (и падеж 5-то число на месеца за който се дължи), съзнателно не изпълнил това си задължение в размер на повече от две месечни вноски – общо 13 месечни вноски от 250 лева и 13 месечни вноски от 180 лева, всички на обща стойност 5590 /пет хиляди петстотин и деветдесет/ лева – престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК .

В хода на съдебните прения, по време на проведеното на 13.01.2025 г. открито съдебно заседание, представителят на Варненската районна прокуратура изразява своята позиция, че е безспорно доказано, както от обективна, така и от субективна страна, че подс. М. е осъществил престъпния състав на чл. 183, ал. 1 от НК. Поради тази причина моли съда да постанови осъдителна присъда, като предлага на подсъдимия да му бъде наложено наказание „Пробация“, доколкото са налице смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно липсата на предходна съдимост на подсъдимия.

В хода на съдебните прения, по време на проведеното на 13.01.2025 г. открито съдебно заседание, служебният защитник на подс. М. – адв. Р.В. от АК – Варна също се солидаризира със становището на държавното обвинение за обективна и субективна съставомерност на деянието, извършено от 1 подсъдимия, като адв. Василев също моли да бъде наложено наказание „Пробация“ на неговия подзащитен, с двете пробационни мерки, предвидени в разпоредбата на чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК

Подс. Л.И.М. се придържа към становището на своя защитник адв. Р.В., като в предоставената му на основание чл. 297, ал. 1 от НПК възможност да изрази своята последна дума пред съда, изразява съжаление за извършеното деяние.

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

През 2015 г. св. П.Я.Д. и подс. Л.И. М. заживели на семейни начала, като от съвместното им съжителството се родили две деца — М., роден на **** г. и Л., родена на 04.02.2021 г. До средата на месец август 2021 г., подс. М. и св. Д. заедно обитавали жилище пoд наем, находящо в жилищна сграда в ж.к. „Възраждане“ в гр. Варна, нo след този момент св. Д. взела решение да се премести да живее с децата в къщата на своите родители, находяща се в гр. Бяла, обл. Варна, тъй като осъществявания от подс. М. постоянен физически и психически тормоз станал непосилен за нея.

След раздялата на св. Д. и подс. М., последният тpaйнo се дезинтересирал от децата си и не проявявал желание да ги види.

Св. Д. депозирала иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от CK в Pайонен съд Варна и било образувано гр. д. № 20213110116338/2021 г. по описа на Районен съд Варна.

C Решение

№

2863/23.09.2022 г., постановено по гр. д. №

20213110116338/2021 г. по описа на Районен съд Варна, влязло в законна сила на 23.10.2022 г., упражняването на родителските права върху децата М. Л.

М. и Л.Л.М. било предоставено на майката св. П.Я.Д., като определено било местоживеенето на децата при майка им на адрес: гр. Бяла, обл. Варна, *****.

Същевременно със съдебното решение подс. Л.И. М. бил осъден да заплаща, както следва:

- в полза на детето М. Л. М., чрез неговата майка П.Я.Д., по банковата й сметка в „ОББ“ АД c IBAN *******************, месечна издръжка в размер на 250 лв. (двеста и петдесет лева), считано от датата на подаване на исковата молба (10.11.2021 г.), ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска с падеж 5 – то число на месеца, за който се 2 дължи издръжката до настъпване на законна причина за изменението или прекратяването й;

- в полза на детето Л. Л.а М.а, чрез неговата майка П.Я.Д., по банковата й сметка в „ОББ“ АД c IBAN *******************, месечна издръжка в размер на 180 лева, считано от датата на подаване на исковата молба (10.11.2021 г.), ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска с падеж 5 – тo число на месеца, за който се дължи издръжката до настъпване на законна причина за изменението или прекратяването й.

Същевременно бил издаден изпълнителен лист въз основа на Решение

№

2863/23.09. 2022 г. , постановено по гр. д. №

20213110116338/2021 г. по описа на Районен съд Варна, a същевременно по молба с вх. № 17539/18.11.2022 г. от св. Полина Янкова Д., в качеството йна майка и законен представител на М. Л. М. и Л. Л. М.а, на 18.11.2022 г. билo образувано изпълнително дело № 20228080400885 в кантората на ЧCИ З.Д., рег. № 808, район на действие: Окръжен съд Варна.

По изпълнителното дело постъпили следните суми oт трудовото възнаграждение на длъжника в oбщ размер 3 870.00 лв.: конкретно на 18.01.2023 г. в размер на 1 720.00 лв., на 10.03.2023 г. в размер на 430.00 лв., на 21.03.2023 г. в размер на 430.00 лв., на 20.04.2023 г. в размер на 430.00 лв., на 22.05.2023 г. в размер на 430.00 лв., на 20.06.2023 г. в размер на 430.00 лв. от кoитo към взискателя били изплатени такива на следните дати: 1 564.75 лв. на 23.02.2023 г. за издръжка за двете деца за м. февруари и минал пepиoд, a именно за дължима издръжка за двете деца както следва oт 05.11.2022 г. дo 04.03.2023 г.;

430.00 лв. на 13.03.2023 г. за издръжка за двете деца за м. март;

430.00 лв. на 05.04.2023 г. за издръжка за двете деца за м. април;

430.00 лв. на 09.05.2023 г. за издръжка за двете деца за м. май;

430.00 лв. на 06.06.2023 г. за издръжка за двете деца за м. юни;

430.00 лв. на 20.07.2023 г. за издръжка за двете деца за м. юли.

Въпреки задължението, произтичащо от влязлoтo в сила съдебно решение и образуваното в тази връзка изпълнително дело, подс. М. преустановил плащането на дължимата издръжка на двете си деца.

3

За периода от м. октомври 2023 г. до м. октомври 2024 г., подс. М. съзнателно не изпълнил това задължението си за плащане на издръжка в размер на повече от две месечни вноски - общо 13 месечни вноски от 250 лева и 13 месечни вноски от 180 лева, всички на обща стойност 5590 лева (пет хиляди петстотин и деветдесет лева).

По отношение на доказателствата.

Фактическата обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните събрани в хода на наказателното производство доказателства: самопризнанието на подс. Георгиев, направено по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, което безусловно се подкрепя от следните доказателства: показанията на св.

П.Я.Д.; извлечение от банковата сметка на св. Д. в „ОББ“ АД; Решение № 2863 от 23.09.2022 г., постановено по гр. д. № 20213110116338/2021 г. по описа на Районен съд Варна; справка, изготвена от ЧСИ Захари Димитров по отношение изплатените суми на св. Д. по изп. дело № 20228080400885; актуална справка за съдимост на подс. Л.И.М., издадена от Районен съд Варна.

На първо място, съдът изцяло кредитира самопризнанието на подс. М., тъй като то се подкрепя от всички събрани в хода на наказателното производство писмени и гласни доказателства.

Действително видно от извлечение от банкова сметка, с титуляр св.

П.Я.Д. в „ОББ“ АД по сметката не са постъпвали парични преводи от подс. М. по време на инкриминирания период, които по някакъв начин да бъдат отнесени към дължимата издръжка на двете деца М. и Л..

В тази посока са и показанията на св. Д., която е повече от категорична, че не е получавала и на ръка парични суми от подсъдимия.

След преценка и анализ на всички събрани по делото доказателства, съдът категорично намира и приема, че подс. Л.И.М. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав, предвиден в разпоредбата на чл. 183, ал. 1 от НК, тъй като безспорно се установи, че за в периода от м. октомври 2023 г. до м. октомври 2024 г. в гр. Бяла, обл. Варна след като е бил осъден с решение № 2863/23.09.2022 г., влязло в законна сила на 20.10.2022 г., по гр. дело № 16338/2021 г. по описа на Районен съд – Варна да издържа свои низходящи – детето М.Л.М., роден на **** г., чрез неговата майка и законен представител П.Я.Д. с месечна издръжка в размер на 250.00 лева (и падеж 5-то 4 число на месеца за който се дължи) и детето Л.Л.М., родена на 04.02.2021 г., чрез неговата майка и законен представител П.Я.Д. с месечна издръжка в размер на 180.00 лева (и падеж 5-то число на месеца за който се дължи), съзнателно не изпълнил това си задължение в размер на повече от две месечни вноски - общо 13 месечни вноски от 250 лева и 13 месечни вноски от 180 лева, всички на обща стойност 5590 /пет хиляди петстотин и деветдесет/ лева.

Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Субектът на престъпното деяние по чл. 183, ал. 1 от НК – Л.И.М. е пълнолетно и вменяемо лице, способно да разбира свойството и значението на постъпките си, да ги ръководи и контролира. Престъпното деяние по чл. 183, ал. 1 от НК може да бъде извършено само и единствено от специален субект на престъплението – лице, което е било осъдено с влязъл в сила съдебен акт да заплаща издръжка на свой близък.

От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено с бездействие, изразяващо се в съзнателно неизпълнение на вмененото на подсъдимия с влязло в сила съдебно решение задължение за изплащане на месечна издръжка на неговия син М. и неговата дъщеря Л. през инкриминирания период.

Съгласно разпоредбата чл. 143, ал. 1 от СК, родителите са длъжни да дават издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като тази издръжка се дължи, даже и да съставлява особено затруднение за родителите (по аргумент от чл. 143, ал. 2 от СК). Това означава, че за времето на инкриминирания период подс. М. не е изпълнявал своите задължения на родител, от които не може да бъде освободен, дори да няма и да не реализира никакви доходи. Предвид изложеното съдът счита, че е безспорно доказана субективната страна на деянието, доколкото подсъдимият ясно е съзнавал наличното задължение за издръжка и поради нежелание или съответно неполагане на достатъчно усилия в тази насока не е осъществил дължимото според закона поведение.

С престъпното деяние се накърняват обществените отношения, които са свързани с нормалното развитие на подрастващите лица, доколкото същите са 5 лишени от материални средства, необходими за тяхната издръжка.

Гореизложеното мотивира съда да постанови осъдителна присъда.

По вида и размера на наказанието.

Съдът отчете като отегчаващо вината обстоятелство следния факт: инкриминирания период е сравнително дълъг като времетраене – 13 последователни месеца, което значително повишава обществената опасност на деянието и безспорно представлява обстоятелство, отегчаващо вината на подсъдимия.

Като смекчаващо вината обстоятелство се отчете изразеното съжаление от подсъдимия за постъпката му. В тази връзка следва да се има предвид, че съда придоби непосредствени впечатления от подсъдимия и вярва, че това разкаяние и съжаление е искрено, а не е просто формално изразено в съдебната зала. Безспорно смекчаващо вината обстоятелство безспорно е чистото съдебно минало на подсъдимия.

След внимателен и задълбочен анализ на събраните доказателства и след като отчете смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, съдът намира, че най – справедливо наказание, което изцяло препокрива целите, предвидени в разпоредбата на чл. 36 от НК, е наказанието „Пробация“, изразяващо се в следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от шест месеца, на основание разпоредбата на чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от шест месеца, на основание разпоредбата на чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК.