Решение № 1493 от 02.11.2023, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1493

Варна, 02.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд -

Варна в съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Съдия:

ТАНЯ ДИМИТРОВА

При секретар АЛЕКСАНДРИНА ЯНЕВА като разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ДИМИТРОВА административно дело №

20237050701760 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 268 от

Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на „ЙЕЛ БЪЛГАРИЯ“

ООД – в несъстоятелност, с ЕИК *********, подадена чрез синдика Й.К.К., срещу Решение № 155 от 31.07.2023 г. на Директора на ТД на НАП – Варна, с което е оставена без уважение жалбата, подадена от синдика срещу Разпореждане за присъединяване № С230003-105-0266486/14.07.2023 г., издадено от публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Варна, с което по изпълнително дело № *********/2016 г. са присъединени публични вземания на НАП от оспорващото дружество в размер на 589,72 лв., от които 562,51 лв. – главница и 27,21 лв. – лихва.

С жалбата се настоява, че оспореното решение е неправилно поради противоречие с материалния и процесуалния закон. Според оспорващия изпълнителното производство по изпълнителното дело срещу оспорващото дружество е спряно по силата на закона на основание чл. 222, ал. 1, т. 6 ДОПК, във вр. с чл. 638, ал. 1 от Търговския закон ТЗ), във вр. с чл. 193, ал. 4 ДОПК, т.к. е изтекъл 6-месечният срок от откриване на производството по несъстоятелност на дружеството (който е изтекъл на 11.11.2021 г.), поради което присъединяването на публични вземания към вече спряно изпълнително производство е недопустимо.

Изтъква се, че изключението, предвидено в чл. 193, ал. 1 ДОПК, се отнася само за имущество, върху което преди откриване на производството по несъстоятелност, вече са наложени мерки за обезпечаване на публични вземания или срещу което е започнало принудително изпълнение за събиране на публични вземания. Сочи се обаче, че след изтичане на предвидения в чл. 193, ал. 4 ДОПК краен срок, в който публичният изпълнител разполага с правомощия да осребрява имуществото на длъжника, имуществото на длъжника се връща в масата на несъстоятелността и публичният изпълнител няма правомощие да извършва изпълнителни действия срещу това имущество, което може да бъде реализирано единствено от синдика на дружеството.

В условията на евентуалност се поддържа, че изпълнителното производство е прекратено по силата на закона на основание чл. 225, ал. 1, т. 7 ДОПК, във вр. с чл. 638, ал. 4 ТЗ, доколкото спряното производство се прекратява, ако вземането бъде предявено и прието при условията на чл. 693 ТЗ, а вземанията на НАП по изпълнително дело № *********/2016 г. са предявени и приети от синдика, поради което присъединяването на публични вземания по вече прекратено изпълнително дело е недопустимо. Като съществено процесуално нарушение оспорващият определя липсата на мотиви по отношение изложените идентични доводи в жалбата до Директора на ТД на НАП Варна.

На следващо място, позовавайки се на т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, оспорващият твърди, че е неправилен доводът на ответника, че присъединяването на взискател към образувано изпълнително производство не представлява извършване на конкретно същинско действие по изпълнение.

Искането е да се отмени обжалваното решение.

Ответникът – Директорът на ТД на НАП Варна с писмени бележки, чрез юриск. И.Г. отправя искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна, доколкото оспореният акт, според ответника, е правилен и законосъобразен, като се иска и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Изтъква се, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената писмена форма, при наличие на законовите предпоставки за това, като действието на публичния изпълнител е законосъобразно и обосновано. Сочи се, че неоснователно оспорващият възразява, че с изтичането на 6-месечния срок по чл. 193, ал. 4 ДОПК се спира изпълнителното производство по ДОПК и е недопустимо извършването на действия по принудително изпълнение, включително такива по присъединяване на взискател. Настоява се, че присъединяването на взискател не представлява същинско действие по принудително изпълнение, а единствено администриране на искане за събиране на определено вземане. Твърди се, че нормата на чл. 193, ал.

4 ДОПК не предвижда автоматично спиране на изпълнителното производство, а единствено урежда правните последици от нереализирането на обезпеченото преди откриване на производството по несъстоятелност имущество в предвидения в чл.

193, ал. 4 ДОПК срок. Ответникът препраща към изложеното в обжалваното решение.

Жалбата е подадена в законоустановения в чл. 268, ал. 1 от ДОПК 7-дневен срок, от легитимирано лице и при наличие на интерес от обжалване, поради което е допустима. Оспореният акт е съобщен на жалбоподателя на 01.08.2023 г. – предвид удостоверението за извършено връчване по електронен път, а жалбата е постъпила по електронен път на 03.08.2023 г. Оспорването е насочено срещу годен за оспорване акт по аргумент от чл. 268, ал. 1, във вр. с чл. 267, ал. 2, т. 5 ДОПК.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, фактите, които се установяват от доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 160 ДОПК, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съобразно разпоредбата на чл. 268, ал. 1 ДОПК и петитума на жалбата предмет на настоящото производство е преценката за законосъобразността на Решение № 155 от 31.07.2023 г. на Директора на ТД на НАП – Варна, с което е оставена без уважение жалбата, подадена от синдика на „ЙЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ООД срещу Разпореждане за присъединяване № С230003-105-0266486/14.07.2023 г., издадено на основание чл. 217, ал. 2 ДОПК от публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Варна.

С разпореждането е допуснато присъединяване на публичен взискател – НАП, за публични вземания в размер на главница – 562,51 лв., и лихва – 27,21 лв., общо 589,72 лв. по Декларация образец 6 за ДОО, Здравно осигуряване и Универсален пенсионен фонд, в изпълнителното производство – изп. дело № *********/2016 г. по описа на ТД на НАП Варна. Изпълнителното дело е образувано срещу „ЙЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ООД, чийто общ размер на публичните задължения по изпълнителното дело, в т.ч. и присъединените с процесното разпореждане е: главница 1 026 051,06 лв. и лихва към 14.07.2023 г. – 677 693,89 лв.

По валидността на оспорения акт:

Действията на публичния изпълнител могат да се обжалват от длъжника или от третото задължено лице пред директора на компетентната териториална дирекция чрез публичния изпълнител, който ги е извършил (чл. 266, ал. 1 ДОПК), като директорът на ТД на НАП Варна се явява именно компетентният решаващ орган в случая - обжалваните действия/разпореждане са на публичен изпълнител при ТД на НАП Варна. Оспореното пред съда решение на Директора на ТД на НАП Варна е постановено в рамките на законоустановената компетентност на органа по място и по материя - чл. 267, ал. 2, т. 5 ДОПК, респ. не е нищожно.

По формата на оспорения акт:

Решението е издадено в изискуемата от закона писмена форма, като от посочените в него фактически и правни основания стават ясни юридическите факти, обосноваващи упражненото от органа публично субективно право. Доколкото решаващият орган приема, че разглежданият казус попада в изключението по чл.

193, ал. 1 ДОПК и изпълнителното производство не се спира, то твърденията на оспорващия за липса на мотиви по отношение непроизнасянето на органа по възражението, направено с жалбата, че спряното изпълнително производство се прекратява по силата на закона – чл. 638, ал. 4 ТЗ, се явява неоснователно.

Така приетото от Директора на ТД на НАП Варна очевидно сочи, че органът приема, че липсва предпоставката - спряно изпълнителното производство, за прекратяване на „спряно производство“.

Жалбата се явява основателна, предвид наличието на основанията по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК за отмяната на оспорения акт.

По процесуалната законосъобразност на акта.

При извършената служебна проверка съдът установява допуснати в хода на производство съществени процесуални нарушения, обуславящи незаконосъобразност на оспорения акт, респ. същият е издаден при неспазване на административнопроизводствените правила. Без да изясни релевантните факти и обстоятелства, както изисква разпоредбата на чл. 35 АПК, във вр. с §2 от ДР на ДОПК, органът е постановил процесното решение. Възраженията на дружеството съдържат данни за открито производство по несъстоятелност на дружеството – Решение № 114 от 05.05.2021 г. по търг. д. № 1093/2020 г. Решаващият орган обаче не е изяснил дали имуществото, върху което преди откриване на производството по несъстоятелност са били наложени мерки за обезпечаване на публичните вземания или срещу което е започнало принудителното изпълнение за събиране на публичните вземания, е реализирано или не е реализирано в срок от 6 месеца от откриване на производството по несъстоятелност. Допуснатото от решаващия орган нарушение се явява съществено. Ако беше изяснил всички факти и обстоятелства, от значение за случая може би органът би стигнал до извод, различен от направения.

По материалната законосъобразност на акта

Присъединяването на публични вземания по реда на чл. 217, ал. 1 ДОПК е действие на публичния изпълнител, като за валидността и законосъобразността на същото е от значение да има висящо изпълнително производство и подлежащо на изпълнение публично вземане, с което съответен взискател да бъде присъединен към това производство. Присъединяването се допуска с разпореждане на публичния изпълнителен до разпределението на събраните суми – чл. 217, ал. 2 ДОПК.

За да отхвърли жалбата на дружеството, решаващият орган приема, че оспореното с нея разпореждане за присъединяване е издадено в хода на висящо изпълнително производство – изп. дело № *********/2016 г. по описа на ТП на НАП Варна и за задължения за ДОО, Здравно осигуряване и Универсален пенсионен фонд по подадена от дружеството Декларация образец 6, която декларация представлява годно изпълнително основание.

Директорът на ТД на НАП Варна приема за неоснователно възражението, релевирано с жалбата, че присъединяването на взискател по образуваното изпълнително дело представлява действие, което не може да бъде осъществено след предявяване на вземането в откритото срещу длъжника производство по несъстоятелност. Позовавайки се на Тълкувателно решение № 7 от 2021 г. на ВАС по тълк. дело № 8/2019 г., решаващият орган сочи, че присъединяването на взискател към образуваното изпълнително производство не представлява извършване на конкретно същинско действие по изпълнението, а това действие има за цел единствено да подготви бъдещото осъществяване на принудителното изпълнение, поради което няма пречка да се извърши, макар да е открито производство по несъстоятелност на длъжника. С решението е прието, че доколкото преди откриване на производството по несъстоятелност срещу оспорващото дружество с решението на Окръжен съд – Варна от 05.05.2021 г. е образувано изпълнително дело № *********/2016 г., по което върху конкретно имущество на длъжника са наложени обезпечителни мерки, то в съответствие с чл. 193, ал. 1 ДОПК и с преследваната от законодателя цел – да се даде предимство на изпълнителното производство по ДОПК, в случая изпълнителното производство не е спряно. Като лишено от основание е определено възражението в жалбата, че с изтичане на 6-месечния срок по чл. 193, ал. 4 ДОПК се спира изпълнителното производство по ДОПК и след този срок е недопустимо извършването на действия по принудителното изпълнение, включително такива по присъединяване на взискател, доколкото присъединяването на взискател по изпълнителното дело не представлява същинско действие по принудителното изпълнение, а единствено администриране на искане за събиране на определено вземане. Изтъкнато е, че нормативното разрешение по чл. 193, ал. 4 ДОПК не предвижда спиране на изпълнителното производство, а единствено урежда правните последици от нереализирането на обезпеченото предвид откриване на производството по несъстоятелност имущество в предвидения в 6-месечен срок от откриване на производството по несъстоятелност.