Решение № 205 от 11.07.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 205 гр. София, 11.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Снежана Душкова

Членове:

Иван Стойчев

Карамфила Т. при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева в присъствието на прокурора Апелативна прокуратура - София Б. Ас. Д. като разгледа докладваното от Карамфила Т. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221000600464 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава 21- ва НПК.

Образувано е по въззивна жалба на защитник на подсъдимия И. И. М. – адв. М.

Т., срещу присъда № 22 от 11.02.2022г., на СГС, НО, 9-ти състав, постановена по нохд № 3947/21 на СГС.

С присъдата подс. М. е признат за виновен за това, че на 10.08.2019г., около 15:15ч., в гр. София, в междублоковото пространство пред бл. 1, между вх. А и вх. Б, в ж.к. „Разсадника – Коньовица“, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, направил опит умишлено да умъртви Б. П. И. и деянието е извършено в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие – бутане с ръце в гърдите, и с друго противозаконно действие – заплаха към М., че „ще го последва бавна смърт“, от което е било възможно да настъпят тежки последици за подсъдимия – престъпление по чл.

118, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал.1, пр.2, вр. чл. 63, ал.1, т. 3 НК , поради което и на основание чл. 54, ал.1 НК е осъден на две години и шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено по чл. 69, ал.1 вр. чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години.

На основание чл. 25, ал.1 вр. чл. 23, ал.1 НК съдът е определил едно общо наказание между наложеното с присъдата и това по нохд № 17 238/2020 на СРС – две години и шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 69, ал.1 вр. чл. 66, ал. 1 НК е отложил за срок от три години. Осъдил подсъдимия да заплати разноски по делото и разноски на частния обвинител.

1

С жалбата се изразява недоволство от наложеното с присъдата наказание като явно несправедливо. Релевира се, че съдът не е съобразил многобройните смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства и наличието на хипотезата на чл. 55 НК.

Прави се искане присъдата да се измени като се приложи нормата на чл. 55, ал.1, т. 2, б. „б“ НК.

В съдебно заседание пред въззивния съд защитникът на подсъдимия – адв. А., поддържа жалбата. Счита, че за подсъдимия са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, сведени до: чисто съдебно минало, млада възраст, забавено интелектуално развитие и насоченото към него агресивно поведение.

Прокурорът от САП моли присъдата да се потвърди. Счита наказанието за справедливо, съобразено с конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца. Съгласява се с решаващия съд, че смекчаващите отговорността обстоятелства не обуславят хипотезата на чл. 55 НК.

Частният обвинител и неговият повереник не се явяват в съдебно заседание и не вземат отношение по жалбата.

Подсъдимият М. в лична защита се присъединява към защитника си. В последна дума моли да се намали наказанието.

Софийски апелативен съд, като съобрази доводите на жалбата и страните, материалите по делото и като подложи присъдата на цялостна проверка съгласно чл. 314 НПК, прие следното:

Във въззивното производство по силата на чл. 314 НПК съдът провежда цялостен контрол на присъдата и не е ограничен от представените от страните основания. Така и в настоящата проверка съдът не е обвързан от оплакванията на защитата насочени само срещу наказанието, а е длъжен да провери изцяло правилното приложение както на процесуалния, така и на материалния закон. При тези съображения, въззивният съд намери, че присъдата е постановена при съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК, довели до нарушаване на основни принципи на наказателния процес, до накърняване на гаранциите за справедливо правосъдие и съответно - на правото на защита на подсъдимия. Налице е и абсолютно процесуално нарушение сведено до противоречивост на мотивите на съда по въпроси от съществено значение за правилното приложение на материалния закон.

Нарушенията са неотстраними от въззивния съд, но отстраними от първоинстанционния, което налага присъдата да се отмени, а делото се върне за ново разглеждане.

Производството пред СГС е протекло по реда на чл. 371, т. 1 НПК при одобрено съгласие от подсъдимия, защитника, частния обвинител и повереника да не се разпитват всички свидетели и вещи лица по делото, а при постановяване на присъдата да се ползва непосредствено съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство.

Когато съдът е одобрил съгласието, той погрешно е преценил задължителната в този случай предпоставка на чл. 372, ал. 3 НПК съответните действия по разследването да са извършени при условията и по реда, предвидени в НПК. Условията и реда 2 предвидени в НПК не са сведени единствено до формалното спазване на правилата за изготвяне на съответните доказателствени средства. Те следва да отговарят и на материалните изисквания заложени в основните принципи на наказателно производство за такова провеждане, че да осигурят разриването на обективната истина.

Това означава разследването да е проведено обективно, всестранно и пълно, при изчерпване на всички доказателствени способи - допустими, възможни и необходими за конкретния предмет на делото. Прегледът на досъдебното разследване обаче показва, че то не е било проведено по начин съответен на принципите на чл. 13 и чл. 14 НПК. Не са били взети всички мерки, за да се осигури разкриването на обективната истина и разследването не е било обективно, всестранно и пълно.

Именно изложеното разбиране е последователно застъпено в съдебната практика - Р- 123-2018-ІІІ-н.о. И в процедурата по чл. 371, т. 1 от НПК, съгласно цитираното решение, „съдът е суверенен в правото си да преценява процесуалната издържаност, задълбоченост и пълнота на протоколите за извършени разпити на досъдебната фаза на наказателното производство и при необходимост да проведе личен и непосредствен разпит на определени свидетели, по отношение на които намира, че следва да стори това в изпълнение на задълженията си по чл. 13 и чл. 14, ал. 1 от НПК.“ Ако „обстоятелства, за които определени свидетели са дали показания, не са били изяснени в достатъчна степен, това означава, че техните разпити на досъдебната фаза не са проведени пълноценно и задълбочено, така, както изисква чл. 139, ал. 5 и, ал. 6 вр. чл.

138, ал. 4 и 5 от НПК“ и това не само дава право, но и задължава съда „да извърши личен и непосредствен разпит на тези свидетели, което означава, че не би могъл да одобри постигнато съгласие между страните да не се провежда разпит именнo на тези свидетели. Именно произнасянето по чл. 372, ал. 3 от НПК е процесуалният момент, в който съдът трябва да вземе становище по този въпрос“.

Доказателственият обем от фазата на досъдебното производство разкрива редица съществени дефицити, неизяснени фактически положения и спорни въпроси, които в съвкупност не са позволявали на контролирания съд да изгради обосновани, верни и законосъобразни изводи от правна страна.

Това е налагало съдът, за да реши делото правилно, да не се осланя на резултатите само на това разследване, а да проведе свое самостоятелно.

Той е следвало да прецени, че предметът на доказване по своята сложност и доказателственият материал по своята нееднозначност, непълнота и взаимно отрицание, не са позволявали приложението на чл. 371, т. 1 НПК /поне за много голяма част и за почти цялото разследване/. Изисквали са провеждане на общо съдебно разследване със задълбочени разпити на свидетелите, така че да се провери максимално тяхната достоверност, да се изяснят неизяснените и спорни фактически положения, да се проверят противоречиви твърдения, да се установят важни положения от експертен характер.

Макар процесуалните нарушения да засягат най-вече доказателствената дейност, поради приложения диференциран ред на чл. 371, т. 1 НПК / в пълен обем, при който съдът сам и непосредствено не е събирал никакви доказателства, нарушенията не могат да се отстранят от въззивната инстанция, независимо от равностойните й правомощия.

3

Обратното би довело до недопустимия резултат въззивният съд, вместо втори, да се яви първи съд по фактите и доказателствата, с което да наруши правото на подсъдимия на многостепенна надлежна инстанционна проверка, с всички права на всеки отделен процесуален стадий.

Конкретно по процесуалните нарушения:

Съдът е приел в мотивите от фактическа страна, че деянието на подсъдимия се предхождало от агресивни действия на самия пострадал - Б.И.. И., ядосан от дразнещото поведение на подсъдимия, се обърнал към него и го бутнал, при което подсъдимият паднал. Пострадалият го и заплашил, че, ако го нарече още веднъж „жълтурко“ ще последва „бавна смърт.“ Тогава пострадалият вдигнал намираща се до него метална количка и замахнал с нея към подсъдимия, при което си наранил ръката в областта на китката и лакътя. Подсъдимият от своя страна започнал да нанася удари с нож на пострадалия – в шията, корема и дясната предмишница.

За да приеме тези факти, съдът е кредитирал показанията на св. Р. и св. Б., самите те - приятелки на подсъдимия, като ги е оценил като непредубедени, освен друго и защото не са имали време да постигнат съгласуване, както и изнасяли факти неизгодни за подсъдимия.

Следва да се отбележи, че в частта, с която свидетелките описват момента с количката, показанията им се отличават със схематичност и бедно съдържание. Те повдигат и чисто логически въпроси. Съдът е следвало да прецени това, както и е следвало да подложи на внимателна проверка показанията, така че да прецени дали наистина са достоверни.. За целта той е следвало да изясни факти свързани с възможността пострадалият да вдигне металната количка по начина, представен от тях, доколкото самият пострадал твърди, че не е могъл да я вдигне, тъй като била тежка, опитал с една ръка, но не успял, при което се и наранил. Това направил в опит да се защити от нападението на подсъдимия.

За изясняване на въпроса дали пострадалият действително е могъл или не да вдигне количката и дали наистина я е вдигнал СГС е следвало да разпита непосредствено и пострадалия св. Б.И., и собственика на количката – св. Р. Ч.. Това изясняване се налага и с оглед показанията на св. Н. Р. пред съдия за предполагаемата тежест на количката. Св. Р. описва, че св. Ч. дърпал количката, макар и с кофа цимент в нея, но му било трудно, поради което тя отишла и му помогнала и дърпали заедно.

/показания на л. 49 и на л. 60, т. 1 ДП/.

Съдът още е следвало да проведе задълбочен разпит на св. И. и св. Ч., доколкото последният в показанията си на досъдебното производство твърди, че количката се намирала на около 150 см. от момчето /подсъдимия М./ и св. И. и че не е забелязал да е била местена в момента на случката. Това пък кореспондира на показанията на св. И., че наистина само се опитал да вдигне количката, но не могъл, не и на показанията на св. Р. и св. Б., че пострадалият вдигнал количката и тръгнал да удря с нея подсъдимия /показания на св. Б. – л. 39, т. 1 ДП и на св. Р. – л. 49 , т. 1 ДП/. Ето защо обстоятелства за това какво точно представлява количката, какви са нейните размери и нейната тежест, имало ли е кофа или други тежести в нея, и дали всичко това е позволявало пострадалия да изпълни действия, каквито двете свидетелки описват, е от особено 4 значение.

Още повече съдът е следвало да разпита св. Б. и св. Р., доколкото двете се разминават в показанията си относно броя на замахванията, според Б. пострадалият тръгнал да удря с количката, а св. Р. – той замахнал с нея няколко пъти. Неясно е какво точно са представлявали действията на пострадалия - как е взел и вдигнал количката, с една или две ръце, как е замахвал с нея няколко пъти, каква е била амплитудата на тези движения, откъде накъде и как точно са били изпълнени. Тези обстоятелства са от значение, за да може да се провери дали изобщо вдигането на количката по начина представен от свидетелките /за което те не са разпитвани/ и замахването с нея е обективно възможно, дали е действителен факт и може ли да се изпълни изобщо.