Решение № 213 от 10.05.2024, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 213 гр. Плевен, 09.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА при участието на секретаря Ж. Н. С. като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Въззивно гражданско дело № 20244400500207 по описа за 2024 година ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.

Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен е образувано на основание въззивна жалба от А. Т. В. с ЕГН********** чрез адв. В. В. от БлАК срещу Решение № 1784/ 14. 12. 2023 г. по гр. д. № 5075/ 2023 г. по описа на РС- Плевен.

Въззивният жалбоподател твърди, че решението е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. С въззивната жалба е отправено искане за отмяна на решението на районния съд като неправилно и незаконосъобразно и да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 124 вр. чл. 439 ГПК, като бъдат присъдени направените по делото разноски.

Въззиваемата страна „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК*** е изразила становище чрез процесуалния си представител юрк. Б. Т., че въззивната жалба е неоснователна и обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно и бъдат по делото разноски в 1 размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.

ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, установи следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва решението, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА Е ОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното решение районният съд е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения от А. Т. В. с ЕГН********** иск срещу „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК*** с правно основание чл. 124 вр. чл. 439 ГПК да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ищецът А. Т.

В. не дължи на ответника „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК*** сумите по изпълнителен лист от 11. 02. 2013 г. по ч. гр. д. № 8084/ 2011 г. по описа на РС- Плевен и ищецът А. Т. В. е осъден да заплати на „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД с ЕИК*** следните суми: 610, 11 лв. главница; 25, 31 лв. мораторна лихва за периода от 15. 06. 2011 г. до 15. 11. 2011 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 15. 12. 2011 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените деловодни разноски в размер на 25 лв. за държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, правата по който на основание сключен договор за цесия от 23. 05. 2015 г. между „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ“ ЕАД (с настоящо наименование „Транзакт Юръп“ ЕАД) с ЕИК***, като цедент и „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК*** като цесионер, са цедирани на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК*** , поради погасяване на вземането по давност.

За да постанови решението си районният съд въз основа на представените по делото писмени доказателства е приел, че заповедта за изпълнение по ч. гр. д. № 8084/ 2011 г. по описа на РС- Плевен, въз основа на която издаденият изпълнителен лист е основание за образуване на изпълнителното производство по изп. д. № 5766/ 2013 г. по описа на ЧСИ Н.

2

М. при СГС, е влязла в сила на 18. 01. 2012 г. поради неподадено възражение и по отношение на това съдебно установено вземане се прилага давностният срок по чл. 117, ал.2 ЗЗД, който е петгодишен.

Въз основа на доказателствата по делото първоинстанционният съд е приел, че в хода на изпълнителното производство са извършени действия по принудително изпълнение по смисъла на по- късно отмененото Постановление №3/ 18. 11. 1980 г. по гр. д. № 3/ 80 г. на ПВС и съгласно чл.

116, б.“в“ ЗЗД е прекъснат давностния погасителен срок на вземането.Посочени са действия на изпълнение на 12. 06. 2013 г. когато е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника и насрочване на опис на движими вещи на длъжника на 02. 02. 2015 г. и цедирането на вземането от „Транзакт Юръп“ ЕАД на въззиваемата страна, който е конституиран като взискател по изпълнителното дело. Районният съд е посочил, че тези действия не са действия на изпълнение, тъй като не е налице присъединяване на нов кредитор, а е налице смяна на кредитора с оглед настъпилата цесия между предходния и настоящия кредитор.

От доказателствата по делото става ясно, че на 20. 05. 2016 г. е насрочен опис на движи ми вещи на длъжника, а на 13. 03. 2017 г. взискателят е направил искане за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на дължника, като това са действия по изпълнение по смисъла на постановеното ТР №2/ 26. 06. 2015 г. по тълк. дело № 2/ 2013 г. на ОСГТК, ВКС.

Впоследствие е насрочен опис на 23. 04. 2018 г. на движи ми вещи на длъжника, след което не е извършвано друго действие и на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК е настъпила перемпция по изпълнителното дело на 23. 04. 2020 г.

Районният съд е съобразил подадена молба на 02. 11. 2020 г. от кредитора за предприемане на нови изпълнителни действия ( налагане на запор върху банкови сметки на длъжника и опис на движими вещи на длъжника) по перемираното изпълнително производство и приема , че тези действия прекъсват давността по вземането по изпълнителния лист с оглед на това, че към този момент не е бил изтекъл петгодишния срок на погасителната давност по вземането. Въз основа на тези обстоятелства съдът е приел, че вземането не е погасено по давност и искът е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

3

Въззивният съд счита, че обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно по следните съображения.

От доказателствата по делото става ясно, че от датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение (въз основа на която е издаден изпълнителен лист като основание за образуване на изпълнителното производство по изп. д. № 5766/ 2013 г. по описа на ЧСИ Н. М. , в района на СГС) на 18. 01. 2012 г. са извършени поредица от изпълнителни действия до 23. 04. 2018 г. по смисъла на ПВС № 4/ 18. 11. 1980 г. ( отм.) и ТР № 2/ 26. 06. 2015 г. по тълк. д. № 2/ 2013 г. на ОСГТК, ВКС, които прекъсват давността съгласно чл. 116, б.“в“ ЗЗД. На 02. 11. 2020 г. по вече перемираното изпълнително производство е отправено искане за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника и за опис на движими вещи на същия, които по същество представляват изпълнителни действия, но не са валидни изпълнителни действия по смисъла на ТР № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 10, което изисква новата давност да започне да тече от извършването на последното валидно изпълнително действие към прекратяване на изпълнителното производство. В случая от 23.

04. 2018 г. до 23. 04. 2020 г. не са извършвани изпълнителни действия , поради което е настъпила перемпция в изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК. На 02. 11. 2020 г. е направено ново изпълнително действие по перемираното изпълнително производство, което вече не е валидно по смисъла на цитираното тълкувателно решение и съответно не може да се приеме, че това действие е прекъснало давностния срок по чл. 117, ал.2 ЗЗД. Следователно последното валидно изпълнително действие, което е прекъснало погасителната давност е било извършено на 23.

04. 2018 г., от този момент е започнала да тече нова погасителна давност, която е изтекла на 24. 04. 2023 г.(23. 04. 2023 г. е неделя) и до тази дата липсват данни за извършване на валидни изпълнителни действия, които да прекъсват този давностен срок.

Видно от доказателствата по делото исковата молба е подадена на 04.

09. 2023 г. и следва да се приеме, че към този момент погасителната давност за вземането по изпълнителния лист е изтекла и предявеният иск следва да бъде уважен като основателен и доказан.

По изложените съображения въззивният съд счита, че следва решението на районния съд да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и 4 предявеният отрицателен установителен иск да бъде уважен изцяло като основателен и доказан.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал.1 вр. чл. 80 ГПК ответното дружество следва да заплати на ищеца направинето по делото разноски в първата инстанция в размер на 50 лв. държавна такса и сумата от 540 лв. за адвокатско възнаграждение.

С оглед изхода на делото въззиваемата страна следва да заплати на въззивника на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.3 и чл. 80 ГПК направените по делото разноски в настоящата инстанция в размер на 25 лв. държавна такса за въззивно обжалване и в размер на 500 лв. за адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл. 271, ал.1, пр.2 ГПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ като неправилно и незаконосъобразно Решение № 1784/ 14. 12. 2023 г. по гр. д. № 5075/ 2023 г. по описа на РС- Плевен, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 вр. чл. 124 ГПК по отношение на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК***, че А.

Т. В. с ЕГН********** НЕ ДЪЛЖИ на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК*** сумата от 610, 11 лв. главница; сумата от 25, 31 лв. мораторна лихва за периода от 15. 06. 2011 г. до 15. 11. 2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, счита но от 15. 12. 2011 г. до окончателното й изплащане, направени деловодни разноски в размер на 25 лв. държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, за което е издаден изпълнителен лист на 11. 02. 2013 г. по ч. гр. д. № 8084/ 2011 г. по описа на РС- Плевен, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 5766/ 20213г. по описа на ЧСИ Н. М. в района на СГС, с рег . № 841 на КЧСИ, като ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 вр. чл. 80 ГПК „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК*** да заплати на А. Т. В. с ЕГН********** направените по гр. д. № 5075/ 2023 г. по описа на РС- Плевен деловодни разноски в размер на 50 лв. държавна такса и сумата от 540 лв. за 5 адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.1 вр. чл. 80 ГПК „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК*** да заплати на А. Т. В. с ЕГН********** направените във въззивното производство деловодни разноски в размер на 25 лв. държавна такса за въззивно обжалване и сумата от 500 лв. за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО на основание чл. 280, ал.3, т.1, пр. 1 ГПК не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6