Определение № 1182 от 27.11.2024, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1182 гр. Стара Загора, 27.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно частно гражданско дело № 20245500500684 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1, чл.248, ал.1 и чл.259, ал.1 от ГПК във вр. с чл.200 от КТ.

Настоящото в.ч.гр.дело е образувано по постъпила в законния 1седмичен срок по чл.275, ал.1, изр.1 от ГПК частна жалба вх.№ 15444/21.11.2024г. от ответника /търговското дружество - юридическото лице/ „А.Г.И.“ ЕООД, гр. К., *** против постановеното в з.з. Разпореждане № 3096/11.07.2024г., постановено по приключеното гр.д.№ 2421/2022г. по описа на РС- гр.Казанлък, обл.Старозагорска, с което са му били върнати, като подадени извън законовия срок въззивна жалба вх.№ 9441/01.07.2024г. против постановеното по делото първоинстанционно съдебно Решение № 284/28.05.2024г. и Молба вх.№ 9397/01.07.2024г. за изменение на постановено по делото съдебно решение по чл.248 от ГПК.

В законния 1- седмичен срок по чл. 276, ал.1 от ГПК ч.въззиваем /ищецът/ пълнолетният български гражданин Х.К.К. от гр.К., *** не е представил писмен Отговор на ч.жалба.

При така установената фактическа и правна обстановка, въззивният съд приема следното :

Частната жалба е подадена в законния 1- седмичен срок от легитимирано да обжалва лице /ответник/, в изискуемата се по закон писмена форма и срещу подлежащ на институционален контрол първоинстанционен съдебен акт, поради което тя се явява процесуално допустима и по нея настоящия въззивен съд следва да се произнесе по същество на направеното оплакване.

При преценката основателността на изложените в ч.жалба оплаквания, като обсъди направените в нея процесуални оплаквания, като взе предвид мотивите на атакуваното Разпореждане, писмените доказателства по делото и като се съобрази с приложимите по казуса процесуални норми, въззивният съд установи по несъмнен и безспорен начин следното :

1

По принцип съдебен адрес на ответника /ч.жалбоподател/ работодателят „А.Г.И.“ ЕООД съгласно разпоредбата на чл.39, ал.1, пр.2 от ГПК, на който в хода на целия съдебен процес по първоинстанционното дело пред PC са били връчвани всички съдебни книжа и призовки, който се явява служебния адрес на адв.кантора на пълномощника му - адвокат в гр.С., ***, като писмено пълномощно действително е било представено в първото по делото открито съдебно заседание на адв.М., без никъде да е било посочено, че неговият служебен адвокатски адрес е и съдебен адрес на упълномощилото го дружество – ответник /ч.въззивник/.

В конкретният случай безспорно по делото съдебен адрес на ответника /работодател/ „А.Г.И.“ ЕООД по смисъла на чл.39, ал.1 от ГПК се явява служебния адрес на адв.кантора в гр. С., ***, а писменото пълномощно на адв.М. е било представено в първото по делото открито съдебно заседание, но това в никакъв случай автоматично не означава, че неговият служебен адвокатски адрес се явява и официален съдебен адрес на дружеството по делото, на който в хода на целият процес по делото пред PC- Казанлък не са били връчвани всички съдебни книжа и призовки.

Видно от материалите по първоинстанционното дело, постановеното по делото Решение № 284/28.05.2024г. е било надлежно връчено на посочения по делото съдебен адрес на 17.06.2024г. /понеделник/ и в законоустановения 2седмичен срок на 01.07.2024г. /също понеделник/, същото е било своевременно и редовно обжалвано от надлежно упълномощения процесуален представител - адвокат на ответника /ч.въззивник/ адв.В. М. от АК- София.

Следователно напълно необосновано, неправилно и незаконосъобразно първоинстанционния съд е приел, че след като постановеното по делото първоинстанционно съдебно Решение № 284/28.05.2024г. е било връчено на 10.06.2024г. на другия пълномощника на ответника /ч.жалбоподател/ адв.М. от АК- Ст.Загора, то законният 2- седмичен срок за въззивно обжалване на съдебното Решение по чл.259, ал.1 от ГПК и съответно за подаване на Молба за изменение на съдебното решение в частта за разноските по чл.248, ал.1 от ГПК, е бил изтекъл на 24.06.2024г. Тези изводи на РС обаче са в противоречие на безспорно установеното по приключеното първоинстанционно дело редовното връчване на Решението на посочения от самата страна /отоветник/, като негов съдебен адресат- пълномощника му адв.В. М. от АК- София, в който законен 2- седмичен срок е редовно и своевременно подадена постъпилата тяхна в.жалба и съответно молбата за изменение на решението в частта му за разноските. Следователно в процесния случай постановеното първоинстанционно Решение не е било надлежно връчено единствено и само на адв.М., а е било реално връчено именно на известния, като техен официален съдебен адресат- пълномощник на дружеството-посочен още с отговора на исковата молба /адв.В. М. от АК- София/ и именно на нея е следвало да се връчи от РС надлежно Решението, за да започне да тече за тази ответна страна законния 2- седмичен срок за въззивното му обжалване. Което и реално е било направено, като в законоустановения 2- седмичен срок са 2 подадени, както въззивната жалба вх.№ 9441/01.07.2024г./т.2 л.431- 438 от делото на РС/ по чл.259, ал.1 от ГПК, така и Молбата за изменение на Решението в частта му за разноските вх.№ 9397/01.07.2024г./л.413- 414 от делото на РС/ по чл.248, ал.1 от ГПК.

Поради което, както в.жалба, така и Молбата относно разноските са били своевременно и редовно подадени в първоинстанционния РС- Казанлък в рамките на законните 2- седмичени срокове за това по чл.259, ал.1 и съответно по чл.248 от ГПК.

Ето защо атакуваното Разпореждане на РС се явява напълно незаконосъобразно, необосновано и неправилно, и следва да бъде изцяло отменено, ведно със законните последици, като делото се върне обратно на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия за размяна на книжата по реда на чл.263, ал.1 от ГПК /за в.жалба/ и съответно по реда на чл.248, ал.2 от ГПК /за молбата относно разноските/.

Това въззивно съдебно Определение не прегражда пътя на делото, не съдържа отказ и не подлежи на самостоятелно обжалване пред по- горен съд.

Ето защо водим от гореизложеното и осн. чл.274, ал.1, т.1, чл.248, ал.1 и чл.259, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 200 от КТ, въззивният ОС- Ст.Загора ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ изцяло Разпореждане № 3096/11.07.2024г. по гр.д.№ 2421/2022г. по описа на РС- гр.Казанлък, обл.Старозагорска.

В Р Ъ Щ А гр.д.№ 2421/2022г. обратно на РС- гр.Казанлък, обл.Старозагорска за продължаване на процесуалните действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3