Решение № 154 от 17.07.2026, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. Ихтиман, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радослава М. Йорданова при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова Арангелова като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Административно наказателно дело № 20261840200210 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 58д-63д ЗАНН.

Г. В. С. ЕГН ********** е обжалвал наказателно постановление № 393/18.03.2026 година на Директора на РДГ - София, с което на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 ЗГ му е наложена глоба в размер на 255,65 евро.

В жалбата се твърди, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като в хода на производството са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно е приложен материалния закон. Оспорват се фактическите констатации в АУАН и НП.

Въззиваемата страна, редовно призована, в писмено становище оспорва жалбата.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

На 16.12.2025 г. служители на Регионална дирекция по горите -София, извършили проверка на общински горски територии, при която установили, че в отдел 324, подотдел „и“, попадащ в землището на с. Мирово, общ. Ихтиман е извършена сеч на 85 дървета зимен дъб и 3 дървета бук, равняващи се на 57,81 куб. м стояща маса, немаркирани с контролна горска марка.

В хода на проверката е установено, че е било издадено позволително за сеч № 0834893 от 19.09.2025 г., с което на Общинското горско предприятие – Ихтиман е дадено разрешение за добив на 207 плътни кубически метра лежаща маса в отдел 324, подотдел „и“ в землището на с. Мирово и това позволително е получено от Г. С. в качеството му на лицензиран лесовъд, притежаващ удостоверение № 8659/02.01.2013 г.

За проверката е съставен протокол от 16.12.2025 г., в който е посочено, че следва да се състави АУАН срещу лицето, получило позволителното за сеч.

1

От представения трудов договор № 55 от 10.07.2020 г. се установява, че Г. С. работи като горски стражар в ОГП-Ихтиман, а съгласно приложената Заповед № 88/09.10.2023 г. на Директора на ОГП-Ихтиман му е възложено да отговаря за охранителен участък „Венковец“.

На 19.12.2025 г. е съставен АУАН № 393/2025 г. срещу Г. С., в който е посочено, че в качеството си на лице по чл. 108, ал. 2 от Закона за горите, на което е издадено позволително за сеч № 0834893 от 19.09.2025 г не е изпълнил задълженията си да упражнява контрол и да следи за спазване на правилата за сеч, вследствие на което е извършена сеч на 85 броя дървета зимен дъб и 3 броя дървета от бук, немаркирани с контролна горска марка. В АУАН е посочено, че нарушението е извършено в периода от 22.09.2025 г. до 16.12.2025 г. и е квалифицирано като такова по чл. 257, ал. 1, т. 1, вр. чл. 12б, ал. 1 т. 5 от Наредбата за контрол и опазване на горските територии. В акта С. саморъчно е вписал възражение срещу начина на извършване на проверката без представител на ОГП.

В показанията си св. В. М., който е служител на РДГ-София и който е присъствал на проверката потвърждава фактическите констатации в акта, като твърди, че по време на проверката в подотдела не е присъствал нито нарушителя С., нито представител на ОГПИхтиман. Актът е бил съставен на С., защото той е получил позволителното за сеч.

Според актосъставителят П. Д. С. основанието за ангажирането на отговорността на С. е именно получаването на позволителното за сеч за подотдела.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено и атакуваното НП, в което е посочено, че жалбоподателят в качеството си на лице по чл. 108, ал. 2 от Закона за горите, на което е издадено позволително за сеч № 0834893 от 19.09.2025 г. не е изпълнил изискванията на чл.

12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, поради което и на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 ЗГ му е наложена глоба в размер на 255,65 евро.

От показанията на св. И. С., който работи като главен лесничей в ОГП-Ихтиман се установява, че позволителните за сеч в предприятието се издават по нареждане на директора на служители, които са вписани в регистъра на ИАГ, без значение за кой охранителен участък отговарят. За конкретната проверка ОГП-Ихтиман не е било уведомено, поради което и не е бил изпратен представител..

С оглед установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

Настоящият състав приема, че при съставяне на акта за констатиране на нарушението и при издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до опорочаване на процедурата по установяване и наказване на извършването на административното нарушение, за което на жалбоподателя е наложено съответно наказание.

По същество съдът приема следното:

В чл. 108, ал. 2 и 3 ЗГ е предвидено, че позволителното за сеч се издава на лице, вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика, което упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина, както и за транспортирането на остатъците от сечта, по ред, определен с наредбата по чл. 148, ал. 11, до освидетелстване на сечището. Тази наредба е Наредба №1/30. 01. 2012 г. за контрола и опазването на горските територии, като в чл. 12б, ал. 1, т. 5 е предвидено, че лицата по чл. 108, ал. 2 ЗГ след получаването на позволителното за сеч са длъжни да следят за спазването на правилата за сеч, в т. ч. да се извършва сеч само в границите на насаждението на определените и отбелязани за сеч дървета, а в чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредбата.

В хода на производството формално да бе установено, че позволителното за сеч № 2

0834893 от 19.09.2025 г. за отдел 324, подотдел „е“ в землището на с. Мирово е издадено на името на жалбоподателя С., който работи по трудово правоотношение с Общинското горско предприятие – Ихтиман и изпълнява длъжността „горски стражар“, отговарящ за друг охранителен участък, но има издадено удостоверение за лесовъдска практика.

По делото няма данни на С. съгласно трудовия договор или утвърдената длъжностна характеристика да му е било възлагано да упражнява лесовъдска практика по отношение на горските територии, стопанисвани от ОГП-Ихтиман, т.е той е получил позволителното за сеч, издадено на работодателя му без да има правно основание за това.

Нещо повече, според настоящия състав ненадлежното уведомяване на жалбоподателя за извършването на проверката пряко е нарушило правото му на защита.

Формално административнонаказателното производство започва със съставянето на акта за установяване на административно нарушение, като предварителните действия на контролния орган не са част от него. От друга страна обаче, следва да се съобрази естеството на извършеното нарушение, а именно неупражнен контрол, вследствие на който е допуснато отсичането на 88 броя дървета без контролна горска марка.

Вярно е че чл. 12 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии предвижда задължение за предварително уведомяване за извършване единствено на комплексни проверки, но във всички случаи подобно уведомяване не е просто добра практика, а гарантира реалното участие на проверяваното лице, респ. представител на предприятието, на което е издадено разрешението за добив на дърва, така че да може да се запознае с установените нарушения и да организира защитата си. Казано с други думи предварителното уведомяване няма единствено организационен характер, а служи за осигуряване на реалното участие на проверяваното лице при установяване на фактите, представяне на относимите документи и упражняване на правото му на защита.

При положение, че в резултат на проверката е установено неизпълнение на контролни задължения от страна на лицензирания лесовъд, непредоставянето на възможност за участие при установяване на фактите е ограничило правото му на защита. Контролните органи са констатирали в протокола единствено обективния резултат – наличие на отсечени немаркирани дървета, като техният извод е изграден върху едностранно събрани доказателства. Този подход е в пряко нарушение на правото на ЕС и в частност на правото на изслушване по чл. 41, т. 2, б. „а“ от Хартата на основните права на ЕС (Вж. Решение на СЕС C-129/13 Kamino, съгласно което лицето трябва да има реална възможност да представи становище по фактите, върху които ще се основава санкцията, както и Решение на СЕС C349/07 Sopropé, в което се приема, че адресатите на решения трябва да бъдат поставени в позиция реално да участват в процеса по установяване на фактите).

В конкретния случай е установено, че С. не е могъл да участва при установяване на факта на извършената сеч на немаркирани дървета, който е използван като основание за ангажиране на административнонаказателната му отговорност.

Нещо повече, начинът на извършване на проверката е в нарушение на принципа на справедлив процес по смисъла на чл. 6 КПЧОС. По Дело Pélissier and Sassi v. France (1999) ЕКПЧ приема, че „правото на лицето да бъде информирано за характера и причините за обвинението трябва да се тълкува в светлината на правото му да подготви защитата си. Тази подготовка започва от момента на проверката. Ако лицето е умишлено или поради небрежност изолирано от проверката, събраните доказателства се явяват едностранни, което нарушава принципа за равенство на оръжията“.

Подходът на служителите на РДГ-София е довел до ангажирането на административнонаказателната отговорност на лице, работещо по трудов договор в общинското горско предприятие, което и изпълнявало възложените му от работодателя задачи, вместо да бъде ангажирана отговорността на длъжностните лица, отговарящи за 3 организацията на дейността на това предприятие, които са допуснали неограничена незаконна сеч в общинските горски територии. безразборна и

В случая формалното възлагане на получаването на позволителното за сеч на служител, който не притежава управленски правомощия и не определя организацията на добива, създава изкуствено конструиране на отговорен субект, различен от лицата, които реално ръководят и организират дейността. По този начин законовата регламентация, предназначена да гарантира контрол върху добива на дървесина, се използва не като механизъм за превенция, а като средство за прехвърляне на риска и последиците от организационни пропуски върху подчинен служител.

Задължението за контрол по чл. 108 ЗГ не може да бъде използвано като формален механизъм за прехвърляне на отговорността за цялостната организация на добива върху лице, което не разполага с правомощията да организира тази дейност.

Затова според съда, необосновано е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за допуснатото нарушение, макар и формално да е отговарял за спазването на правилата за сеч в подотдела, за който е получил позволителното за сеч.

Ето защо настоящият състав приема, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено

Водим от изложеното и и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 393/18.03.2026 г. на Директора на РДГ – София.

Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________

4