Протокол № 65 от 12.05.2021, Районен съд - Габрово

ПРОТОКОЛ

№ 65 гр. Габрово , 27.04.2021 г.

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и седми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Христо Т. Христов при участието на секретаря Даниела А. Марчева

Сложи за разглеждане докладваното от Христо Т. Христов Гражданско дело № 20214210100288 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 15:00 часа се явиха:

МОЛИТЕЛКАТА Д. Р. Р., редовно призована, се явява лично и с адвокат В.П. от АК - Габрово с пълномощно по делото.

ОТВЕТНИКЪТ И. Д. Д., редовно призован, се явява лично и с адвокат Д. от АК - Габрово с пълномощно по делото.

Становище по хода на делото.

АДВОКАТ П.: Да се даде ход на делото.

АДВОКАТ Д.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по даване ход на делото и

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Запитва страните: Водете ли допуснатите до разпит свидетели?

АДВОКАТ П. : Водим допуснатия до разпит свидетел Д.А. Х., посочен в предходно съдебно заседание.

1

АДВОКАТ Д.: Водим допуснатия до разпит свидетел – М.Г.Д..

СЪДЪТ поканва свидетеля Х. в съдебната зала.

СНЕ самоличността на свидетеля, както следва:

Д.А. Х. – 42 години, от гр. Габрово, български гражданин, е осъждан, без родство.

СВИДЕТЕЛЯТ предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК и същият обещава да говори истината пред съда.

ПРИСТЪПВА към разпит на свидетеля Х.:

СВИДЕТЕЛЯТ Х.: Познавам дъщерята й /посочва молителката/, и него /посочва ответника/ съм го виждал да я взема. Купихме си апартамент преди 3 години, те живееха там, съседи сме. Аз също имам две деца, които играят с дъщеря й. Дъщерята на молителката се казва С.. Знам за конфликт, възникнал между С. и баща й. Дъщеря ми е на 4 години, ходи у С., играят си, събират се.

Когато отидох да я взема, видях С. да споделя на малката, че баща й я ударил с пръчка за куче, имат куче. И погледнах Д. и тя ми кимна, че е вярно. Това се случи зимата към м. февруари, средата на месеца, към 14-ти. Говорихме си с Д., че С. е много стресирана по принцип, защото, когато ходя да вземам малката и се чува от вратата: "И. идва да ме взема„ - има предвид баща си И..

Имам впечатления, че детето е стресирано, имам и други случаи, в които съм чувал, тя е стресирана, затваря се в себе си. Аз няма да тръгна да я разпитвам, но споделя с дъщеря ми, че имат някакви конфликти. Миналата година, лятото, както си стоя, защото спалнята ми е към паркинга и чувам викове, писъци и погледнах на Д. колата и се гонят - вътре беше С., бащата. Бащата гонеше С. и тя ревеше, крещеше, викаше. Той също: „Ела тук, тръгваме…".

След този конфликт на С. трудно й беше да ходи на училище, защото аз, когато водя малката на градина и един ден видях С., че реве и нещеше да ходи на училище. И в същото време един неин съученик дойде и тя малко се поуспокои, че са двамата, със съученика й, и тогава тръгна за училище. Той дойде и тя се поуспокои и Д. ги закара на училище. С Д. сме говорили за конфликта – отишъл е бащата в дома за да вземе С.. Чувал съм, че са се плюли, обиждали - И. дъщеря си. Това са приказки на С., които съм чувал, 2 когато споделя с моята дъщеря. Те стоят в една стая и се чува. Виждал съм С. скоро, постоянно си играят, добре е. Преди това беше по-затворена. Като отида у тях да водя моята дъщеря и ги чувам на вратата: "И. ли идва, И. ли идва”. Лични и непосредствени впечатления не съм имал. Но когато отидох да взема дъщеря си от Д. С. коментираше това нещо и показваше на дъщеря ми къде е ударена. Тя се обърна и си показа нещо по дупето. Същият ден я видях. После пак са си играли. Обидите С. е пресъздавала, че са се плюли и обиждали. През лятото видях инцидент - С. беше в колата на Д.. Прозорецът ми отворен и се чуваха викове. Когато ми казаха, че С. е бита от баща си, не е било на същия ден, може би е било на следващия ден, дали на същия... те постоянно са заедно децата. Това е станало след обяд. Имало е случаи, когато пускам дъщеря си и тя отива сама. Отивах да я взема в конкретния случай, когато вземам детето и тогава разбирам. За час не знам кога е било. Предава се дъщерята от майката доброволно. Аз съм виждал как тя дава доброволно детето, но С. не иска да има комуникация с баща си. Когато С. беше в колата на майка си, дали е тръгнала, не знам. Чух викове, писъци и видях гоненето около колата, не съм имал за цел да гледам.

Не постъпват въпроси към свидетеля.

СЪДЪТ поканва свидетелката Д.а в съдебната зала.

СНЕ самоличността на свидетелката, както следва:

М.Г.Д. – 69 години, от гр. Габрово, българска гражданка, не осъждана, майка на ответника.

РАЗЯСНЯВА на свидетелката разпоредбата на чл. 166 ал. 1 т. 2 от ГПК.

СВИДЕТЕЛКАТА Д.а: Ще свидетелствам.

СВИДЕТЕЛЯТ предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК и същият обещава да говори истината пред съда.

ПРИСТЪПВА към разпит на свидетелката Д.а.

СВИДЕТЕЛКАТА

Д.а: Помня за случка, когато внучката ми

3 присъстваше на коледно събиране. На това събитие нямам спомен синът ми да я е удрял, да се е карал с нея. Те си играеха толкова добре с другия ми внук. Играеха заедно. Дори баща й, тъй като има определен час, когато трябва да я върне, искаше да се обади на майка й да я попита да остане повече да играят, но не получи разрешение и си тръгна. Нямам впечатление да са спорили, да се карат.

Какви понастоящем са отношенията между сина ми и внучката ми... те не се виждат. Тя понякога дори обижда... не му вика „татко”, а по име, защото аз съм я питала „какъв ти е той”. Тя казва „баща”. „А как трябва да му викаш, той ти е баща, така трябва да му казваш” и то си наважда главичката. Може би така са му казвали. Когато говори с майка си по телефона казва "И. не ми е разрешил нещо или не ми дава" Майка й казва „Остави, И. е глупак”. Дори и тя му е казвала на баща си. Аз й казвам, че това не е хубаво и че другите деца казват „тате”. Той никога не я е удрял, той я вижда рядко, два пъти трябва да я взема в месеца, пък камоли да я бие.

Много пъти майката е отказвала да даде детето. Това беше още в началото много отдавна съм ходила, дори един път бях в колата и тя каза да не идвам да вземам детето с баща й и не съм ходила за да е спокойно всичко. Много пъти се е връщал без детето и ми казва :” Пак не ми я дадоха”.

Преди няколко години не си спомням да е имал заповед за насилие по отношение на Д.. Идвах на дело, като свидетел да давам показания – имаше ограничителна заповед да не доближава Д.. Внучката ми не си вдига телефона. Аз звъня на Д., бащата също не знае номера на С., камо ли аз. Той не знае номера.

Знам защо съм тук - за насилие, ограничение с детето. Не съм била там и не знам конкретно какво е станало. Той каза, че С. го е ударила с пръчка и тогава той взел пръчката от нея. Не знам какво е станало. За случая той ми каза, че отишъл да вземе С. и се върна без нея и каза, че не му е разрешено и каза, че е излязла с една пръчка и го ударила. И тогава взел пръчката, дали е счупил или е плеснал детето – не знам. Но как ще счупи пръчката в детето?

Вземал е пръчката от детето и леко я докачил и е счупил пръчката, но не в детето. Докачил С. и счупил пръчката и я хвърлил. След този случай, вече казах синът ми не знаеше номера на дъщеря си. Преди това е вземал детето от 4 училище, а колко често - не знам, в 5 часа, когато свършват училище за един два часа, но колко често... те идват в къщи. В месеца имало е случаи в седмицата и два пъти да я вземе. Не съм знаела, че ще ми се наложи да запомня колко пъти ще я взема от училище. Имало е случаи по два пъти, но колко точно я вземал ..., но я вземал, с раничката са идвали в къщи. За Нова година никакви спорове не е имало у нас.

Въпрос на адвокат П.: След този случай с пръчката, синът ви звънял ли е на Д. или на внучката ви или да се опита да осъществи контакт с тях?

СВИДЕТЕЛКАТА: Ако е звънял, не съм била там, не следя разговорите му, може да съм била навън. Не ми е споделял да й е звънял.

Може да е звънял, но не ми е споделял.

Не постъпват повече въпроси към свидетелката.

Искания за други доказателства.

АДВОКАТ П.: Нямам други искания.

АДВОКАТ Д.: Нямам други искания.

СЪДЪТ като взе предвид, че не са налице направени доказателствени искания относно които съдът да не се е произнесъл и като счете делото за изяснено от фактическа страна

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА съдебното дирене.

ДАВА ХОД на устните състезания.

АДВОКАТ П. : Уважаеми господин Председател, ще Ви моля да уважите жалбата, като приемете за доказани твърденията, изнесени от мен и от декларацията по чл. 9 от ЗЗДН, която има самостоятелна доказателствена 5 сила и от съдебномедицинското удостоверение, подкрепено със съответни снимки се установи, че на 14.02.2021 г., детето С. е претърпяло физически увреждания в резултат на насилие, упражнено от баща й. Безспорно се установи, че това насилие е оказало съществено влияние върху психиката и емоционалното състояние на детето и същото изпитва страх от по-нататъшни срещи с баща си. Това от свидетелските показания от свидетеля Х., който не е роднина на нито един от участниците в процеса, не е заинтересован от изхода на делото, и както сам установихте, не се унесе в кой знае колко подробности при уточняване на отношенията между страните. Безспорно е, че отношенията между С., която е на 7 години и баща й са изключително влошени. Безспорно е, че детето по принцип не желае да тръгва с него и демонстрира това си нежелание на всяка среща. Въпреки това обаче според показанията на майката на ответника същият е вземал детето и го е водил в къщи понякога два пъти в седмицата, понякога по-често, т.е. не се установи майката да е възпрепятствала умишлено тези срещи и въпреки мъчителното предаване на детето, за което доказателства се съдържаха в свидетелските показания на свидетеля Х., според който те се гонили покрай колата и викали, предаване на детето се е осъществявало, щом е ходило в дома на баща си по два пъти в седмицата, че и по-често. Нямам никакво обяснение, нито оправдание за поведението на ответника, а именно налагането на побой, който видно от приложения снимков материал и от описанието на съдебния лекар, съвсем не е допиране с пръчката, както го описа майката на ответника.

Според нея дори пръчката била счупена. Според свидетелските показания на Х., веднага след инцидента С. толкова е била притеснена от факта, че баща й може пак да я вземе от училище, че се е наложило да я придружава друго дете от същия клас. Нито едно насилие на дете не е оправдано, но в случая се установява и че емоционалното състояние, което и без това е било отрицателно към бащата, се е засилило изключително много и се е превърнало в страх от контактите с него. Както заяви свидетелката - майката на ответника, срещу него вече е имало издадена заповед за закрила по ЗЗДН преди няколко години срещу майката на С.. Към настоящия момент Д.Р. не е търсила защита за себе си, макар да е била обект на емоционално насилие, като е обяснила в ИМ защо, за да бъде съхранено емоционалното равновесие на детето, и за да може в един момент все пак то да осъществява някакви нормални срещи с баща си, които да бъдат в негов интерес и да са 6 благоприятни за развитието му. Всяко дете трябва да знае и да усеща, че има двама родители, а не да нарича единия по име. Считам, че по отношение на ответника следва да бъдат наложени няколко ограничителни мерки, освен задължителната да се въздържа от насилие, считам, че на същия следва да бъде наложена и мярка да посещава специализирана програма, макар и да не знам дали същата е приложима на територията на област Габрово, но виждам, че в останалите съдилища тази мярка вече е приложима. За това си позволявам да я предложа на съда. Считам, че е абсолютно необходимо ответникът да бъде ограничен да доближава детето за един период от време в рамките на една година, в което с него да бъде работено и да бъде упътен и възпитан как трябва да се държи като родител, защото задължението не е на детето, а на родителя да се държи по такъв начин, че да раздава само любов на детето си, а не да го унижава, да го бие и то да изпитва страх от срещите с баща си. Предвид гореизложеното, Ви моля да издадете решение в този смисъл. Като искам да отбележа, че ако С. има желание да вижда баща си, всички знаем, че няма кой да я спре. Не е за пренебрегване и факта, че за целия период от време след случката бащата не е предприел никакво действие да се извини, нито да осъществи контакт с майката, нито да се обади на детето, а извинението, че не е имал телефонния номер, е просто смехотворно при условие, че е осъществявал контакти с нея по два пъти в седмицата, без да има значение дали Сиана е имала желание или не. Телефонният номер на едно дете винаги може да бъде получен от един родител и да осъществи контакт с детето, ако има желание за това. С оглед на Вашето решение по спора ще Ви моля да ми присъдите разноските съгласно списък.