Решение № 83 от 19.03.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. София, 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева при участието на секретаря Ина Г. Андонова като разгледа докладваното от Мария Бойчева Касационно търговско дело № 20258002901691 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца А. В. Л. против решение № 281/12.03.2025 г. по в.гр.д. № 1495/2024 г. по описа на Апелативен съд – София, 4-ти граждански състав, с което е потвърдено решение № 1556/15.03.2024 г. по гр.д. № 5338/2022 г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения от настоящия касатор против ответника ЗД “БУЛ ИНС” АД, ЕИК 831830482, иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата от 30 000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на травматични увреждания от ПТП, настъпило на 06.10.2020 г. (при допусната в първоинстанционното решение очевидна фактическа грешка в посочването на годината) в гр. София, на кръстовището на бул. “Евлоги и Христо Георгиеви” и бул. “Цариградско шосе”, с участие на водача на автомобил “Мазда 6” с рег. № СА7515КК – Е. Т., чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество.

С касационната жалба са въведени оплаквания за неправилност на въззивния съдебен акт поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1, 2 и 3 ГПК. Оспорва се изводът на въззивния състав, че не е доказана противоправността на деянието, извършено от водача на лек автомобил марка “Мазда”. В тази насока се изтъкват допуснати от апелативния съд нарушения 1 на правилата на чл. 235 ГПК, като се твърди, че интерпретацията на доказателствения материал съдържа белези на фрагментарност, липса на обективност и всестранност при анализа им. Счита се, че въззивният съд не е обсъдил в пълнота събраните в хода на съдебното дирене писмени и гласни доказателства, игнорирал е изслушаната САТЕ, изготвена от инж. Иван Тодоров, заменил е данните от тях с факти, в разрез с правилата на формалната логика, довели до приемането на хипотетични и произволни версии за произтеклите релевантни събития. Сочи се, че неправилно е кредитирал показанията на свидетеля Е. Т. – водач на автомобил “Мазда”, без преценка на евентуалната му заинтересованост в отклонение от 172 ГПК и без съпоставянето им с останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства, вкл. показанията на свидетеля Т. А.. Според касатора, заявеното от водача, че не е чул звуков сигнал, не означава, че МПС със специален режим не е бил с включена звукова и светлинна сигнализация.

Поддържа се тезата, че от приобщените по делото доказателства се установява механизмът на настъпване на процесното ПТП, както и че поведението на водача на лекия автомобил “Мазда” е противоправно – същият е отнел предимството на МПС със специален режим на движение в нарушение на правилото на чл. 104 ЗДвП, не е реагирал на опасност по смисъла на чл. 20, ал.

2 ЗДвП и не се е съобразил при приближаването на кръстовището поведението на останалите участници в движението в посока направо, които са спрели с оглед движението на МПС-то със специалния режим. Подчертава се, че водачът на линейката е преминал през кръстовището по безопасен начин, с ниска скорост - от 20 км/ч, с включена звукова и светлинна сигнализация, поради което повечето автомобили на кръстовището са спрели на зелен сигнал за тях и са осигурили предимство. Счита се, че травматичното увреждане на ищеца - счупване на долната част на лявата лъчева кост в областта на китковата става, е в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП.

Акцентира се на неоспореното заключение на СМЕ относно проведеното от ищеца лечение и възстановителния процес, приключил за срок от 3,5 месеца, както и на търпените от него негативни изживявания. Иска се отмяна на въззивното решение и уважаване на предявения осъдителен иск по чл. 432, ал.

1 КЗ за сумата от 30 000 лева, ведно със законната лихва от 16.01.2021 г. до окончателното плащане. Претендират се разноските по делото.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК от ответника по касация ЗД “БУЛ ИНС” АД не е депозиран отговор на касационната жалба.

С определение № 3314/24.11.2025 г., постановено по настоящото дело, въззивното решение е допуснато до касационна проверка на основание чл.

280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса, уточнен от касационната инстанция, а именно:

“Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и да извърши анализ на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност?”.

В проведеното открито съдебно заседание касаторът поддържа 2 подадената касационна жалба. Счита, че въззивният съд е игнорирал свидетелските показания на Т. Л., която е била част от екипа на Бърза помощ и която, заедно с пострадалия, е отивала на адрес за оказване на спешна медицинска помощ, че линейката е била с включена сигнализация – светлинна и звукова. Последното е потвърдено и от представените видеозаписи. Оспорва като неправилен извода на въззивния състав, че застрахованият при ответника водач не е могъл да възприеме навлизащата в кръстовището линейка.

Поддържа, че водачът на лекия автомобил не се е движел в тунел, който е ограничен от широчината на неговата пътна лента. Напротив, от видеозаписа и от доказателствата по делото се установява, че бул. “Цариградско шосе” се състои от над 7-8 пътни ленти. Развива доводи, че макар светофарната уредба спрямо посоката на движение на застрахования да е била със зелен сигнал, всички автомобили в 7 пътни ленти са спрели на кръстовището, т.е. това е една индикация, че водачът Т. също следва да намали скоростта на движение, за да установи каква е опасността и какви са причините за намаляване, съответно спиране на другите участници в движението. Тази необходимост не се променя, дори и да се приеме, че той не е чул звуковия сигнал. Акцентира, че застрахованият при ответника водач не се е съобразил поведението си с разпоредбата на чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДвП, като по този начин се е стигнало до процесното ПТП. Моли да бъде уважен предявения иск за обезвреда и да му бъдат присъдени разноските по делото. Ответникът по касация не се явява и не се представлява.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното:

В случая апелативният съд, сезиран с въззивна жалба на ищеца, е споделил и на основание чл. 272 ГПК е препратил към мотивите на обжалваното първоинстанционно решение от фактическа страна и изведените въз основа на нея правни изводи. Във връзка с доводите в жалбата е изложил собствени мотиви. От приобщения по делото протокол за ПТП с пострадали лица № К-502, съставен от младши инспектор на ОПП при СДВР, е счел за установено, че на 06.10.2020 г. около 10.02 часа, в гр. София по бул. “Евлоги и Христо Георгиеви” автомобил “Опел Комбо” с рег. № СА1070НТ, управляван от ищеца А. В. Л., в посока от ул. “Ген. Гурко” към бул. “Мадрид” и в района на кръстовището с бул. “Цариградско шосе”, е участвал в ПТП с движещия се от дясната му страна лек автомобил “Мазда 6” с рег. № СА7515КК, управляван от Е. Т.. Обсъдил е доказателствата по делото. По отношение на оплакването във въззивната жалба за немотивираност на първоинстанционното решение с оглед възприемането на повторната съдебно-автотехническа експертиза и допълнителното заключение към нея, а не на първоначалната такава, въззивният състав се е солидаризирал с доводите на СГС, че същите са достоверни като изготвени след представянето на нови 3 доказателства, относими към релевантните факти, и при съобразяване на представения видеозапис и свидетелските показания. Добавил е, че експертните заключения, базирани на пълния събран доказателствен материал са по-обосновани от първоначалното такова, при което са ползвани само част от доказателствата в делото.

Касателно проверката на правилността на първоинстанционното решение решаващият състав е преценил, че пред въззивната инстанция не са спорни елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане деяние, вреда и причинно-следствена връзка между двете, както и съществуването към датата на ПТП-то на валидно застрахователно правоотношение между ответника и делинквента. Очертал е като спорни във въззивното производство въпросите относно механизма на ПТП, причината за настъпването му и с оглед на тях елементите - противоправност на деянието и вина на застрахования водач.

Апелативният съд е приел за изяснен маханизма на процесното ПТП.

Счел е за недоказано противоправното поведение на водача на лекия автомобил “Мазда 6”, който се е движел с разрешената скорост под 50 км/ч, а именно с 41 км/ч, и е предприел навлизане и движение направо в кръстовището на бул. “Цариградско шосе” и бул. “Евлоги и Христо Георгиеви” на зелен сигнал на светофарната уредба за движещите се в неговата посока автомобили. Позовал се е на заключението на експерта доц. д-р Васил Пенчев, според което произшествието е било непредотвратимо за Т., тъй като л.к. “Опел” е бил в зоната на ограничена видимост за водача на автомобила “Мазда”, а възможност за предотвратяване на произшествието е била осъществима само при условие на своевременното възприемане на движението на двата автомобила един към друг. Обективно такова възприемане между водачите на двата автомобила е било невъзможно, тъй като водачът на автомобила “Мазда” не е имал възможност да види линейката, която се е намирала извън зоната му на видимост, защото е била скрита зад автомобилите в другите две ленти за движение направо, намиращи се от лявата страна на лентата за движение на Т.. Съставът на САС е посочил, че последният действително е задължен от ЗДвП да пропусне преминаването на автомобила със специален режим на движение, какъвто е линейката, но само а к о същата е сигнализирала, че ще премине при забраняващ сигнал на светофара. Отбелязал е, че по делото не са налични доказателства, установяващи при пълно и главно доказване наличието на звуков и светлинен сигнал, тъй като свидетелката на ищеца - Т. А., твърди такова сигнализиране, но свидетелят на ответника – Т., сочи обратното. Предвид оспорването на този факт от страна на ответника и проведеното насрещно доказване, както и при липса на други доказателства, ангажирани от ищеца, който носи тежестта за установяването му, въззивният съд е намерил този факт за недоказан.

Апелативният състав е извършил преценка на извода з а отсъствие на противоправност в поведението на водача на лекия автомобил “Мазда 6” наред с поведението на водача на лекия автомобил “Опел”, със специален 4 режим на движение. Според чл. 92, ал. 1 ЗДвП, водачът на моторно превозно средство с такъв режим може да преминава при забраняващ сигнал на светофара, както е в казуса, но само след като намали скоростта достатъчно, за да извърши това безопасно. Алинея 2 на същата разпоредба предвижда, че алинея 1 не освобождава водачите на такива МПС от задължението да управляват по безопасен начин. При това положение и п р и липса противоправност на деянието на застрахования при ответното дружество водач, въззивната инстанция е стигнала до заключението, че ищецът като водач на МПС със специален режим на движение не е изпълнил горните си задължения, което от своя страна оборва презупцията за вина, установена в чл.

45, ал. 2 от ЗЗД.

Поради липсата на посочените елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане съставът на САС е намерил за неоснователен предявения иск за обезвреда за неимуществени вреди. От това е извел и извод за неоснователност на акцесорната претенция за лихва за забава върху обезщетението. По тези мотиви е потвърдил обжалваното решение на СГС.

По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване:

Отговор на процесуалноправния въпрос, обусловил осъществяването на касационна проверка, е даден в задължителната практика на касацията Тълкувателно решение от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 19 от Тълкувателно решение от 04.01.2001 г. по гр.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, и е доразвит в трайната такава (решение № 63/17.07.2015 г. по т.д. № 674/2014 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 173/03.01.2016 г. по т.д. № 1689/2015 г. на ВКС, II т.о., решение № 212/01.02.2012 г. по т.д. № 1106/2010 г. на ВКС, II т.о., решение № 50026/26.06.2023 г. по т.д. № 2705/2021 г. на ВКС, ІI т.о., решение № 83/11.07.2022 г. по т.д. № 859/2021 г. на ВКС, I т.о., решение № 141/28.08.2024 г. по т.д. № 2052/2023 г. на ВКС, I т.о.). Приема се, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. При формиране на фактическите си и правни изводи по спорното право въззивният съд като инстанция по същество е длъжен да обсъди и анализира поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства за всички правнорелевантни факти, както и да разгледа доводите, възраженията и оплакванията на страните по спорните пред него факти при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство и отговора към нея, като тези действия на въззивния съд следва да бъдат отразени в мотивите на решението съгласно разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ГПК.

Разпечатката съдържа 31 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fd05c2e1-7146-4d33-a50f-7749b50904d0