Определение № 4394 от 25.09.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4394 гр. Варна, 25.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова

Ралица Каменова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно частно гражданско дело № 20253100501903 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 418 ал.5 вр. с чл. 274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. No 70490 / 13.08.2025г. /вх. No на ВРС/, подадена от “Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК 831919536, седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Св. Неделя“ 7, представлявана заедно от Цветанка Георгиева Минчева и Андреа Тониети – изпълнителни директори, срещу разпореждане No 31806 / 05.08.2025г., постановено по ч. гр. дело № 7706/ 2025г. по описа на ВРС, 52 състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлено заявление с вх. № 52578/12.06.2025 г. за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 ГПК в полза на заявителя „УниКредит Булбанк" АД срещу Н. Д. И., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Д., обл. В., ул. „Р.“ № *, ет. *, ап. 8, и Д. Р. Р., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Варна, район „Аспарухово“, ул. „Вилите“ № 28 – солидарни длъжници по Договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице № 301/1104/35221620 от 22.07.2015 г., Допълнително споразумение № 01 от 21.05.2020 г. и Анекс № 02 от 13.11.2023 г. към същия, в частта за горницата над сумата от 423,45 лева до сумата от 650,08 лева, претендирана като непогасена договорна лихва, съгласно т. 4.1 от Договора, начислена за периода от 20.03.2025 г. до 25.04.2025 г., както и в частта за сумата от 627,03 лева, претендирана като обезщетение за забава, съгласно т. 5.8 от Договора, начислено за периода от 20.01.2025г. до 12.06.2025г.,при неправомерно сочена предсрочна изискуемост, настъпила на 25.04.2025г.

Основанията, на които се позовава жалбоподателят са в следната насока:

Заповедният съд погрешно калкулирал дължимата възнаградителна лихва. Счетоводното отнасяне на част от дължимата договорна лихва като мигрирала, не било основание за нейното отказване, т.е. неприсъждане. Тя била дължима и следвало да бъде присъдена в 1 пълния й размер, който бил 650,08 лева. Начисляването на наказателната лихва за просрочие (обезщетението за забава) нямало нищо общо с датата на обявяване или настъпване на предсрочната изискуемост. Основанието за начисляването на обезщетението за забава било изпадането на длъжника в забава при изплащането на дължими от него суми. Дали кредитът щял да бъде обявен за предсрочно изискуем или не нямало никакво значение. Фактът на изпадането на длъжника в забава давал основание на банката да начислява такава наказателна лихва (обезщетение за забава). Член 5.8 от договора ясно казвал, че обезщетението за забава се начислявало за срока на просрочието върху всяка просрочена сума по кредита. Моли за обжалваното разпореждане в тази част да бъде отменено.

Предвид характера на производството, насрещната страна. препис от жалбата не се връчва на

За да се произнесе съдът съобрази следното:

Производството по ч.гр.д. № 7706/2025г. на ВРС, 52-ри състав, е образувано по заявление издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, подадено от „УниКредит Булбанк" АД срещу Н. Д. И. и Д. Р. Р.– солидарни длъжници по Договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице № 301/1104/35221620 от 22.07.2015 г., Допълнително споразумение № 01 от 21.05.2020 г. и Анекс № 02 от 13.11.2023 г. към същия, за сумите, както следва: - 42 012,58 лева – главница по Договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице № 301/1104/35221620 от 22.07.2015 г., Допълнително споразумение № 01 от 21.05.2020 г. и Анекс № 02 от 13.11.2023 г. към същия, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 12.06.2025г., до окончателното изплащане на задължението; - 650,08 лева - непогасена договорна лихва, съгласно т. 4.1 от Договора, начислена за периода от 20.03.2025 г. до 25.04.2025г.; - 627,03 лева – обезщетение за забава, съгласно т. 5.8 от Договора, начислено за периода от 20.01.2025г. до 12.06.2025г.

В заявлението се поддържа, че кредитополучателят не изпълнил свое задължение за погасяване на вноски на падежа, поради което и банката обявила кредита за предсрочно изискуем, считано от 25.04.2025г., както било отразено и в представеното извлечение от счетоводните книги. Покана за доброволно изпълнение и уведомление по чл. 60, ал. 2 от ЗКИ била връчена на длъжника Д. Р. Р. лично на 13.02.2025г., а на длъжника Н. Д. И. чрез ЧСИ Христо Георгиев на 15.05.2025г. по реда на чл. 40, ал. 1 ГПК - при отказ на адресата. С уточнителна молба с вх. No 55637 /20.06.2025г. банката сочи, че началната дата на просрочие е 20.01.2025г., като до датата на обявяване на предсрочната изискуемост не са платени 4 вноски с падежни дати: 20.01.2025г., 20.02.2025г., 20.03.2025г. и 20.04.2025г.

Съгласно клаузата на чл. 17.1. от договора за кредит, при неплащане на която и да е вноска, банката може да обяви кредита за предсрочно изискуем, поради което и банката е обявила кредита за такъв, считано от 25.04.2025г. На тази дата банката била отнесла счетоводно кредита в предсрочна изискуемост, а вторият елемент бил обявяването на това обстоятелство на длъжниците. Пояснява, че възнаградителната лихва се претендира само за период до датата на предсрочната изискуемост, а обезщетението за забава се начислявало на 2 основание чл. 5.8 от договора от датата на забавата – 20.01.2025г. до датата на подаване на заявлението в съда – 12.06.2025г. С втора уточнителна молба, банката сочи, че такси и застрахователни премии не се претендират в нито една претендирана от банката сума. Сочи, че обезщетението за забава по чл. 5.8 от договора се дължи от момента на изпадане в забава, а не само от датата на обявяване на предсрочната изискуемост и се дължи върху всяка една просрочена анюитетна вноска. Така за периода на начисляване на обезщетението за забава – 20.01.2025г. – 11.06.20205г. били налице 5 просрочени анюитетни вноски, всяка с размер на 351,52 лв. и с падежни дати – 20.01.2025г., 20.02.2025г., 20.03.2025г., 20.04.2025г, и 20.05.2025г.

Към заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист са приложени: извлечение от счетоводните книги, договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице и ОУ към него, ведно с погасителен план, Допълнително споразумение към договора, Анекс No 2, поканата –уведомление за настъпилата предсрочна изискуемост, ведно с удостоверение за връчване на съдебни книжа от ЧСИ и известие за доставяне. Видно е че поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжниците съответно на 13.02.2025г. и 14.05.2025г./в условия на отказ/, като с поканата за доброволно изпълнение е даден 14-дневен срок да заплатят сумите, след изтичането, на който кредит ще се счита за предсрочно изискуем.

По заявлението е постановено и частично обжалваното разпореждане No No 31806 / 05.08.2025г., постановено по ч. гр. дело № 7706/ 2025г. по описа на ВРС, 52 състав, като мотивите на ВРС за отхвърляне в обжалваната част са в насока, че по отношение на възнаградителната лихва е налице разминаване между претендираната със заявлението и посочената в извлечението от счетоводните книги, а по отношение на обезщетението за забава, съдът е приел, че е недопустимо такова да бъде начислявано за период преди настъпване на предсрочната изискуемост.

По допустимостта:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

По основателността:

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Съобразно разпоредбата на чл. 417 от ГПК заповед за изпълнение може да се иска, ако се основава на изчерпателно изброените от т.1 до т.10 документи. За да издаде заповед за изпълнение въз основа на документ и изпълнителен лист, заповедният съд извършва формална преценка дали документът е редовен от външна страна и удостоверява ли той подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, което се сочи като длъжник.

Настоящият въззивен състав, при преценка на представеното към процесното заявление извлечение от счетоводни книги, констатира, че съдържа всички изискуеми 3 задължителни реквизити и съответства на разпоредбата на чл.60, ал.2 от ЗКИ, поради което и съдът го приема като редовен от външна страна документ. Именно този документ служи и като основание, на което съдът има право и задължение / в случай, че документът е редовен от външна страна/ да издаде заповед за изпълнение и изпълнителен лист. В извлечението е посочено, че общият размер на вноските за договорна лихва, които не са издължени на договорените дати е 423,45 лв., а в заявлението се претендират 650.08 лв. Неоснователни са възраженията на заявителя, че следвало да се прибави „просрочена лихва (миграция)“ 226,63лв., доколкото не е изяснено нито на какво основание, нито върху кои вноски, в какъв размер следва да се начислява тази просрочена лихва. Единственото искане, отправено със заявлението е да се присъди договорната лихва за посочения период, като в извлечението е посочена сумата от 423, 45 лв.

По отношение на претенцията за обезщетението за забава, съдът намира, че крайният извод на заповедния съд е правилен, макар и на различни основания от посочените в обжалваното разпореждане.

Въпреки неколкократно даваните указания от заповедния съд, в тази част заявлението е останало нередовно. А, съгласно чл. 410 ал.2 от ГПК заявлението следва да покрива изискванията за редовност на искова молба, т.е. трябва да е налице индивидуализация на вземането чрез точно посочване на фактите и обстоятелствата, от които произтича.

Вземането за обезщетение за забава по договора за кредит не е уточнено по компоненти, доколкото е посочена една обща сума, върху която се дължи или това е сумата от 351,52 лв.

Следва да се уточни по какъв начин е формиран размерът на претенцията с разбивка по пера – върху какъв вид конкретни разходи, за какъв период се начислява, както и да се съобрази обстоятелството за настъпилата предсрочна изискуемост, след който период лихвата се дължи върху цялото задължение. Видно от погасителния план в сумата от 351,52 лв. се включва не само главницата, а лихвата, таксите, разсрочената лихва и застрахователните премии. Отделно не се сочи и в какъв процент банката начислява това обезщетение за забава, което препятства и преценката дали отговоря на ограниченията, наложени от закона.

От гореизложеното следва, че разпореждането на заповедния съд в обжалваната част следва да бъде потвърдено, поради което и съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане No 31806 / 05.08.2025г., постановено по ч. гр. дело № 7706/ 2025г. по описа на ВРС, 52 състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлено заявление с вх.

№ 52578/12.06.2025 г. за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 ГПК в полза на заявителя „УниКредит Булбанк" АД срещу Н.

Д. И., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Д., обл. В., ул. „Р.“ № *, ет. *, ап. 8, и Д. Р. Р., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Варна, район „Аспарухово“, ул. „Вилите“ № 28 – солидарни длъжници по Договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице № 301/1104/35221620 от 22.07.2015 г., Допълнително споразумение № 01 от 4

21.05.2020 г. и Анекс № 02 от 13.11.2023 г. към същия, в частта за горницата над сумата от 423,45 лева до сумата от 650,08 лева, претендирана като непогасена договорна лихва, съгласно т. 4.1 от Договора, начислена за периода от 20.03.2025 г. до 25.04.2025г., както и в частта за сумата от 627,03 лева, претендирана като обезщетение за забава, съгласно т. 5.8 от Договора, начислено за периода от 20.01.2025г. до 12.06.2025г.,при неправомерно сочена предсрочна изискуемост, настъпила на 25.04.2025г.

Определението е окончателно.