Определение № 1580 от 14.11.2024, Окръжен съд - Плевен
- Съд
- Окръжен съд - Плевен
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 752/2024
- Вид
- Определение № 1580
- Подписан
- 14.11.2024
- В сила
- 14.11.2024
- Състав
- СИЛВИЯ ЦВЕТКОВА КРЪСТЕВА, РЕНИ ВАЛЕНТИНОВА ГЕОРГИЕВА, ЕМИЛИЯ АТАНАСОВА КУНЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.419 · Граждански процесуален кодекс
- чл.420 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- член 14 · Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственостТекст от значение за ЕИП.
- чл.36 · Закон за адвокатурата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1580 гр. Плевен, 13.11.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА
Членове:
РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА като разгледа докладваното от РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244400500752 по описа за 2024 година Депозирана е частна жалба от „Фронтекс Интернешънъл“ЕАД със седалище гр.София, чрез пълномощник, против определение № 3626/02.09.2024 г. по ч.гр.д.№ 1347/2024 г. по описа на ПлРС, което счита за неправилно.Неправилно първоинстанционният съд е приел, че размерът на присъденото адвокатско възнаграждение е обвързан от материалния интерес по делото.Също така счита претендирания размер на адвокатско възнаграждение за несправедлив и необоснован от фактическата и правна сложност на делото.Следва да се прецени и вида, обема и естеството на свършената работа.Прави се искане да се отмени определение № 3626/ 02.09.2024 г. по ч.гр.д.№ 1347/2024 г. по описа на ПлРС, постановено по реда на чл.248 ГПК, като се намали размера на адвокатското възнаграждение от 550 лв. на 200 лв.
За ответника по частната жалба – П. И. Б., чрез пълномощник, е депозиран отговор на частната жалба, в който е изразено становище да се остави същата без уважение и да се приеме, че определението на ПлРС, постановено по ч.гр.д.№ 1347/2024 г., не страда от пороците, визирани в нея.
Частната жалба е депозирана в преклузивния срок, от надлежно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.
1
Предмет на обжалване е определението на първоинстанционния съд от 02.09.2024 г., с което е допълнено о определение № 3258/05.08.2024 г., с което е обезсилена заповед за изпълнение № 842/08.03.2024 г., издадена по ч.гр.д.№ 1347/2024 г. по описа на ПлРС, като е осъдено „Фронтекс Интернешънъл“ЕАД със седалище гр.София да заплати в полза на П. И. Б., разликата над 200 лв. до 550 лв., т.е. сумата от 350 лв., представляваща деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.
Пъровинстанционният съд е издал в полза на „Фронтекс Интернешънъл“ЕАД заповед за изпълнение на 08.03.2024 г. по реда на чл.410 и сл.ГПК за посочените суми, които са дължими от П. Б., като вземането произтича от непогасени задължения по договор за потребителски кредит с номер *** от 04.12.2007 г., които са цедирани съгласно договор за продажба и прехвърляне на вземания от 08.07.2014 г.
Длъжникът П. Б., чрез пълномощник, е депозирал възражение по чл.414 ГПК, чрез пълномощник, към което е приложено пълномощно и договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 550 лв.
С разпореждане от 14.06.2024 г., с оглед на депозираното възражение от длъжника, на основание чл.415, ал.1, т.1 ГПК, е указано на дружеството, че може да предяви иск срещу длъжника, за което е издадена заповедта за изпълнение, като довнесе дължимата държавна такса и представи доказателства в този срок за предявяване на иска, в противен случай издадената заповед за изпълнение ще бъде обезсилена по отношение на него.
С определение от 05.08.2024 г. е обезсилена на основание чл.415, ал.5 ГПК заповедта за изпълнение от 08.03.2024 г.
Първоинстанционният съд е приел, че са налице основания за приложение на чл.78, ал.4 ГПК, поради което заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 550 лв. е дължимо от заявителя.
Адвокатското възнаграждение за процесуално представителство за подаване на възражение по чл.414 ГПК от длъжник срещу издадена заповед за изпълнение не е сред изрично предвидените в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения случаи, поради което то следва да бъде определено съгласно §1 от допълнителните разпоредби по аналогия.
2
Защитата на длъжника в заповедното производство се осъществява чрез подаване на частна жалба - чл.419 ГПК, искане за спиране - чл.420 ГПК и възражение - чл. 414 ГПК, т.е. действия, с които не се извършва същинска защита срещу заявеното от молителя материално право.
Подаването на възражение е една от възможностите за защита на длъжника срещу заповедта и адвокатското възнаграждение за нея не може да бъде обусловено от материалния интерес, т.е неприложима в процесния случай е разпоредбата на чл.7, ал.7 от горепосочената Наредба.Тя има значение при определяне на разноските, сторени от заявителя.
Подаденото от процесуалния представител на длъжника П. Б. възражение е немотивирано, като съгласно чл.414, ал.1 ГПК обосноваване на възражението не се изисква освен в случаите по чл.414а.То е само предпоставка за предявяване на материалното право на кредитора по исков път.
Въззивният съд счита, че аналогична хипотеза е възнаграждението по чл.6, ал.1, т.3 от горепосочената Наредба – за проучване на дело с даване на мнение по него - 450 лв.
Съгласно чл.36 от ЗА размерът на адвокатското възнаграждение трябва да бъде справедлив и обоснован.
Поради това не следва да се приложи чл.6, ал.1, т.5 от горепосочената Наредба, както се сочи в частната жалба, предвиждаща възнаграждение в размер на 200 лв. - за нотариални покани, за молба за приемане или отказ от наследство, за изготвяне на книжа за нотариално вписване, за молба за опрощаване на дължими суми и за други молби.
С оглед на приетото в решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело С438/22, посочените в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимални размери не са обвързващи за съда.Дължимият размер се преценява от съда с оглед вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и фактическата и правна сложност на делото.
В процесния случай адвокатското възнаграждение следва да бъде с включен ДДС с оглед на §2 от ДР на горепосочената Наредба или то възлиза общо на 540 лв., а от първоинстанционния съд е определено на 550 лв. с включен ДДС.
В частната жалба са изложени и доводи, че претендираният размер на 3 адвокатско възнаграждение е несправедлив и необоснован от фактическата и правна сложност на делото, като при определянето на размера на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се вземе впредвид и решението на СЕС от 28.07.2016 г. по дело С-57/2015 г., в което СЕС дава принципни тълкувания и разяснения относно приложението на института на съдебните разноски в светлината на ПЕС.В пар.21 е посочено, че член 14 от Директива 2004/48 прогласява принципа, че направените от спечелилата страна разноски по принцип се поемат от загубилата делото страна, освен ако това е недопустимо поради съображения за справедливост, като се позовава и на пар.23 и 24.
В ТР № 3 от 1.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 3/2022 г., ОСГТК е посочено, че в практиката на СЕС при прилагане на разпоредбата на член 14 от Директива 2004/48 е прието, че тя трябва да се тълкува в смисъл, че разходите, направени от носителя на права върху интелектуална собственост по отношение на неговото представителство от адвокат, с оглед гарантиране на зачитането на тези права чрез извънсъдебни средства, попадат в понятието „други разходи“.Извършителят на нарушението на правата върху интелектуалната собственост по принцип трябва да понесе пълните финансови последици от своето поведение.Също съгласно практиката на СЕС разноските са разумни, когато не са ненужно скъпи и прекомерни (поради необичайно висок хонорар или предоставяне на услуги, които не са необходими), а пропорционални – когато са значителна и подходяща част от разноските, следващи се на спечелилата страна.
Въз основа на гореизложеното съдът счита, че не са налице основания за отмяна на определението в обжалваната му част и същото следва да бъде потвърдено в нея.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3626/02.09.2024 г. по гр.д.№ 20244430101347 по описа за 2024 година на Плевенски районен съд в обжалваната му част, в която е допълнено определение № 3258/05.08.2024 г., с което е обезсилена заповед за изпълнение № 842/08.03.2024 г., издадена по ч.гр.д. 1347/2024 г. на ПлРС, като е осъдено „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК 200644029, със седалище и адрес на управление гр.София, ***, да 4 заплати в полза на Петьо И. Б., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр.Плевен, ***, разликата над 200 лв. до 550 лв., т.е. сумата от 350 лв., представляваща деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5