Решение № 108 от 08.05.2024, Районен съд - Тетевен
- Съд
- Районен съд - Тетевен
- Дело
- Гражданско дело 916/2023
- Вид
- Решение № 108
- Подписан
- 08.05.2024
- Състав
- Ани Борисова Георгиева
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78,ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 13 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 47 - 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 47 - 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл.49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 50 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 74 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 30 и сл. · Закон за пътищата
- чл. 8, ал. 2 · Закон за пътищата
- чл.410, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 410, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл. 52, ал. 1 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
- § 1, т. 19 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 108 гр. Тетевен, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, I - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Ани Б. Георгиева при участието на секретаря Виолета Й. Монова като разгледа докладваното от Ани Б. Георгиева Гражданско дело № 20234330100916 по описа за 2023 година
Делото е образувано по предявен от „ЗАД АРМЕЕЦ” АД, ЕИК хххххххх седалище и адрес на управление: гр. С. представлявано от М. П. И. - изп. директор и К. В. - изп. директор, заедно чрез пълномощник юрисконсулт Г. В. ел. поща: [email protected] Срещу: Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК ХХХХХХХ с адрес: гр. хххххх, представлявана от председателя на Управителния съвет И И.. С правно основание чл.410, ал.1 КЗ, във вр. с чл.49 ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и цена на иска Главница: 1359.47 лева Мораторна лихва: 414.25 лева.
В иска се твърди ,че с комбинирана застрахователна полица № ххххххх г. ЗАД „Армеец” е сключил договор за имуществена застраховки „Каско“ и „Злополука“ на лек автомобил марка Audi, модел А6, per. № хххххххххх, със срок на действие от 08.07.2017 г. до 07.07.2018 г„ при уговорено покритие клауза „П” Пълно Каско на рисковете съгласно Общите условия на предлаганата застраховка. На 31.12.2017, лек автомобил А, per. № хххххххххх, движейки се от град София в посока град Л. в района на селБ.И, излизайки от локалното платно за да се включи в републикански път 1-4 „С.В.Т.-В“, преминава през необезопасено и несигнализирано препятствие на пътното платно - дълбока дупка, пълна с вода, вследствие на което претърпява материални щети - увредени предна и задна десни джанти и десен праг. В тази връзка, на 02.01.2018 г. в ЗАД „Армеец” АД е подадено уведомление - декларация за щета по застраховка „Каско” на МПС от представител на собственика на автомобила „ДСК А.Л.“ ЕООД, на 04.01.2018 г. е подадена декларация на водач на застраховано МПС от лицето, управлявало автомобила - А. М. Д., ЕГН **********.
Образувана е била ликвидационна преписка по щета № ХХХХХХХ.По делото е приложено платежно нареждане от 09.02.2018г. , с което е изплатил обезщетение в размер на 1349,47лв , която сума се претендира да бъде заплатена от ответника , претендира се и мораторна лихва от 414,25лв.
По делото е подаден писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК от ответника , чрез звеното си АГЕНЦИЯ "ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА” чрез ОБЛАСТНО ПЪТНО
УПРАВЛЕНИЕ - Л. с адрес на управление: гр. Л. ул. "Васил Йонков"№5, представлявано от процесуалния си представител гл. юрисконсулт Р. В.. Твърди се ,че по делото липсвали документи за последващи огледи и претенции и в тази връзка липсвало основание за смяна на гума и джанта , липсвала информация за скорост ,с която се е движил лекия автомобил и 1 съобразена ли е била тя със състоянието на пътя, на конкретното превозно средство , условия и видимост . Възразява да се приеме представения с иска снимков материал.
В съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния си представител заявява, че поддържа исковата молба по съображенията, изложени в нея, ответника не се явява не се представлява.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:
От представена по делото комбинирана застрахователна полица ХХХХХХХ., се установява, че между ЗАД „АРМЕЕЦ” АД и лицзингодателя ДСК А.Л. ЕООД е бил сключен договор за застраховка „Каско“ и „Злополуки “ на лек автомобил А. „рег. № ХХХХХ с лизингополучател А. М. Д. от гр. Ловеч.
За гореописаният случай е било подадено Уведомление –декларация за щета по застраховка „Каско на МПС“ от НКП –представител на собственика на автомобила на дата 02.01.2018г. , като автомобила е бил управляван от А. М. Д..
От своя страна А. М. Д. , който е управлявал автомобила , е подал декларация на водач на застраховано МПС ,увредено при събитие от нарушена цялост на пътното покритие , както и от наличие на предмети , жИтни , вещества и др. подобни намиращи се нерегламентирано на пътното платно , като водач на застрахованото МПС на дата 04.01.2018г ,за ПТП от дата 31.12.2017г. в района на сБ.И , излизайки от локалното платно за да се включи в пътя София –Варна преминал през дупка , която е била пълна с вода и не се е виждало , в следствие на което са нанесени щети по двете десни джанти на автомобила.
Съставен е при застрахователя опис на претенцията №ХХХХХХХг.
Разпитан е и А. М. Д., който твърди ,че е спрял на отбивката на Роденец с дъщеря си ,която е посрещнал на аерогара София за да хапнат , и при тръгване от паркинга, валял дъжд, и за да се включи в централния път, направил включване от ляво,но там имало голяма локва и минал в локвата, и повредил двете джанти.Заявил си щетата в ЗАД „Армеец“, платили му. След години минал от там и установил, че същата дупка, както и в момента продължавала да си стои.Това било в тъмната част на деня валяло силен дъжд и дупката била пълна с вода ,затова не я видял.Местото където била дупката не било сигнализирано по никакъв начин за наличие на същата Счита ,че размерите на дупката на дупката са не по малко от 60 на 60сантиметра, и дълбочина 15-16см, а дупката била самото включване на платното.Твърди ,че дупката е между отбивката и главния път.Относно скоростта на автомобила твърди ,че няма как да е карал с повече от първа скорост,тъй като това е потегляне от паркинга, няма как да се включи със скорост, скоростта му била около от 1015км. в час. Двете джанти се повредили при инцидента .
От съдебно техническата експертиза се установява ,че при движение на автомобила в дясната пътна лента на републикански път I-4 посока С.В.Т.-В в района на с. БИ на около 350 м. от поставената указателна табела за населено място БИ и на около 20м от поставеният знак Г2 -движение на дясно след знака при своя ход л.а с предна дясна и задна дясна гума с джанта минава и осъществява сбъсък с повърхността на джантите с необезопосено и разрушено асфалтово покритие на границата на дясната лента на пътното платно и на локалното платно , което е под формата на дупка. Като в следствие на дълбочината на дупката и острите ръбове на разрушената част на пътното платно в района на пропадане последователно на предна и задна гума джантите на гумите претърпяват деформации, както и се деформира десния праг на автомобила , поради което са настъпили материалните щети .Дупката е с дължина 195 см,широчина 13 см, дълбочина от 12,5 до 15 см, като дълбочината на дупката и острите ръбове са причинили щетите . Експертизата заключава ,че щетите по автомобила са в пряка следствена връзка с процесното ПТП .
Експертизата е дала заключение за крайна стойност на щетите нанесени на процесния автомобил А с рег.№ХХХХХ към датата на застрахователното събитие по средни пазарни цени при отчитане годината на производство на автомобила на база на разходи за труд , нови части ,монтаж ,възстановителни операции е в размер на 1349,47лв.
По отношение на скоростта на автомобила тъй като е минало време , вещото лице позовайки се на представените писмени доказателства, счита ,че водачът не би могъл да избегне ПТП , тъй като асфалтовото покритие е било разрушено и необезопасено .
2
Видно от банков документ от 09.02.2018г за ремонта на Ищеца е изплатил обезщетение в размер на 1349,47лв .
Регресната покана за процесното ПТП от 31.12.20217г. е изпратена от ищеца до Областно пътно управление Ловеч , което е поделение на ответника Агенция „Пътна Инфраструктура“, и е получена на 23.02.2018г.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Районен съд –Тетевен е сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В чл. 410, ал. 1 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилото на чл. 74 ЗЗД, тъй като при настъпване на застрахователното събитие застрахователят не изпълнява чуждо правно задължение. Изплащайки застрахователно обезщетение последният изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл. 410, ал. 1 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата. За да бъдат уважени предявените искове, е необходимо по делото ищецът да докаже при условията на пълно и главно доказване следните факти: че е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и протИправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение, както и твърдения механизъм на ПТП, в причинна връзка с който са нанесени посочените вреди на автомобила и размера на обезщетението.
От приетите по делото доказателства се установява наличието на застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на автомобила А. с рег. № ХХХХХ - ДСК А.Л. ЕООД, а именно застрахователна полица ХХХХХХХ.
Свидетелят е пряк очевидец на реализиралото се ПТП, изложените от него обстоятелства са конкретни и последователни, като се подкрепят от останалите събрани доказателства, в това число и от уведомлението – декларация за щета. От приетата по делото САТЕ се установява наличието на пряка причинно - следствена връзка между механизма на ПТП и нанесените щети. Наред с това се установява, че в изпълнение на задълженията си по КЗ, собственикът на лекия автомобил е съобщил на ищеца за настъпилото застрахователно събитие. В изпълнение на задълженията си по сключения договор за имуществено застраховане, ищецът е обезщетил нанесените върху застрахования при него автомобил вреди, като е определил сума от 1359,47лвлева, изплатена на 09.02.2018г. След извършване на плащането на основание чл. 410, ал. 1 КЗ ищецът е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне. Обемът на суброгационното право включва както правата срещу физическото лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл.
47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл ППВС № 7/4.10.1978 г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, а не по чл. 50 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на предписано правило и вредата не следва от обективното качество на вещта. Безспорно е , че пътят, на който се е осъществило ПТП-то е част от републиканската пътна мрежа, както и че същият се стопанисва и поддържа от ответната агенция. Освен това, разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Закона за пътищата регламентира собствеността върху републиканските пътища, като за титуляр на правото на собственост върху същите е определена Държавата. На основание чл. 30 и сл. от Закона за пътищата изграждането, ремонтът и поддържането на републиканските пътища се осъществяват от Агенция „Пътна инфраструктура”. Следователно Агенция „Пътна инфраструктура”, като собственик на републиканските пътища и задължено във връзка с поддръжката им лице, се явява легитимирана по искове за вреди, причинени от необезопасени препятствия по пътната настилка. Същото се обосновава и от факта, че служители на ответната агенция не са положили дължимата грижа да обезопасят дупката в пътното платно, като по този начин са предпоставили и настъпването на вредоносни последици от нея.
Установената дупка на пътното платно представлява „препятствие на пътя” по смисъла на § 1, т. 19 от ППЗДвП, тъй като нарушава целостта на пътното покритие и създава опасност за движението. Доколкото не се твърди, а и не се установи, че тази дупка е била обезопасена с нарочен пътен знак, който да указва на водачите да я заобиколят, за да 3 продължат движението си (аргумент от чл. 52, ал. 1 ППЗДвП), а и да е имало каквато и да е друга указателна табела или сигнализация, ответникът не е изпълнил задълженията си по чл.
30 ЗП и чл. 13 ЗДвП.
Налице е бездействие на служителите на ответната агенция, натоварени със задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги отстраняват, с което да обезпечават безопасността на движението, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД, ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди. При така установената правна уредба се налага изводът, че за поддържането и ремонта на пътя е отговорна ответната Агенция „Пътна инфраструктура“. Безспорно причините, провокирали нарушаването целостта на пътната настилка, биха могли да бъдат от различен характер: да се коренят както в измененията, които тя е претърпяла с течение на времето и под въздействие на други обективни фактори, като например атмосферни условия и тежестта на преминаващите пътни превозни средства, така и от човешко въздействие върху нея. За настоящия правен спор тези причини са без значение, тъй като във всички случаи е налице виновно поведение (бездействие) на служители от Агенцията по поддържането и ремонта на пътя. Следователно, налице е основание за ангажиране отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД. Без значение за отговорността на ответната Агенция пред застрахователя е и обстоятелството дали ремонтът и поддръжката е възложено на договорно основание на трето за спора лице, към което ответникът евентуално би могъл да упражни регресните си права.