Определение № 3840 от 23.07.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3840 гр. Варна, 23.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Ралица Светославова като разгледа докладваното от мл.с. Ралица Светославова Въззивно гражданско дело № 20263100501553 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. № 45173/08.06.2026 г. по регистратурата на ВРС о т Д. Р. К., чрез адв. К. Г., срещу решение № 1903/18.05.2026 г., постановено по гр. д. № 9859/2025 г. по описа на ВРС, 48-ми състав, с което е отхвърлен предявения от Д. Р. К., ЕГН **********, с адрес в гр. Суворово, ул. „******“ 22, срещу В. В. В., ЕГН **********, с адрес в гр. Варна, ул. „******“ № 13, офис 2, иск с правно основание чл. 51 ЗАдв, вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 2873,49 евро, /5620,05 лв./, ведно със законната лихва от 12.08.2022 г. до окончателното изплащане на сумата – претендирана като обезщетение за причинени имуществени вреди /пропуснати ползи/ от противоправни действия на ответника, неприсъдено по съдебен ред обезщетение за оставане без работа на ищеца, поради незаконно уволнение по чл. 225, ал. 1 КТ във вр. с чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ по в. гр. д. № 1010/2021 г. на Варненския окръжен съд, V с-в.

Във въззивната жалба се поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон.

Навеждат се оплаквания, че съдът неправилно е приел, че ответникът не е имал процесуална възможност да ангажира доказателства за оставането на ищеца без работа за периода 27.02.2021 г. – 12.05.2021 г. (трудова книжка/справка от НАП), като не е съобразил приложението на чл. 266, ал. 2, т. 2 от ГПК и задължителната практика на ВКС относно допустимостта на доказателства за новонастъпили факти във въззивното производство (какъвто според въззивника е факта на оставането му без работа в периода след приключване на устните състезания в първа инстанция до изтичане на шестмесечния срок по чл. 225 от КТ). Счита, че адвокатът не е положил дължимата грижа и не е защитил интересите на клиента, тъй като не е установил кои факти са останали недоказани в първата инстанция и дали съществува процесуална възможност за доказването им пред въззивния съд – в случая факта на оставането на ищеца без работа. Оспорва се изводът на първоинстанционния съд, че адвокатът не е могъл да получи информация дали ищецът работи, освен ако последният не го е уведомил. Поддържа се още, че съдът неправилно е ограничил дължимата от адвоката грижа до съдържанието на подадената лично от клиента въззивна жалба, без да отчете задължението му да се запознае с делото, да установи липсващите доказателства и да предприеме необходимите процесуални действия за защита 1 на доверителя. Твърди, че съдът не е обсъдил относимите доводи, доказателства и практика на ВКС, неправилно е приел липса на виновно бездействие на адвоката и незаконосъобразно е изключил причинната връзка между непредприемането на доказателствени искания във въззивното производство и претърпените имуществени вреди. Поддържа се наличие на предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по чл. 51 от ЗАдв, поради което се иска отмяна на решението и уважаване на иска за сумата от 5620,05 лв. Претендират се разноски за двете инстанции, включително адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. второ от ЗАдв.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна – В. В. В., чрез адв. М. А., с който жалбата се оспорва като неоснователна. Поддържа се, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по чл. 51 от ЗАдв, тъй като същият бил упълномощен едва ден преди единственото съдебно заседание във въззивната инстанция с ограничен мандат – процесуална защита по в. гр. д. № 1010/2021 г. на Окръжен съд – Варна до приключване на устните състезания. Излага се, че не е изготвял въззивната жалба и не е участвал в първоинстанционното производство, поради което не може да отговаря за процесуални действия или пропуски, предхождащи упълномощаването му.

Оспорват се доводите за наличие на противоправно поведение на ответника, процесуална възможност за ангажиране на нови доказателства във въззивното производство и причинноследствена връзка между поведението му и твърдените вреди. Оспорва се и размерът на обезщетението, като се поддържа възражението за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.

Моли се за потвърждаване на решението и присъждане на разноски.

С отговора на въззивната жалба е направено доказателствено искане за допускане до разпит на свидетеля Г. Г. Г. при режим на призоваване на служебния му адрес: гр. ******.

Посочва се, че разпитът му не е проведен в първоинстанционното производство поради обективни процесуални пречки, а не поради процесуално бездействие на страната. Чрез разпита се цели да се установи дали свидетеля в качеството си на процесуален представител по гр. д. № 16411/2020 г. по описа на ВРС, е указал на ищеца да представи в оригинал трудовата си книжка при разглеждането на делото пред първата инстанция с цел установяване липсата на сключен трудов договор през процесния период, както и дали е дал такива указания при подготовката на въззивната жалба срещу постановеното решение, с оглед направеното от ответника в настоящия спор възражение за съпричиняване.

Депозирано е становище вх. № 23161/15.07.2026 г., с което въззивникът оспорва доказателственото искане на въззиваемата страна за разпит на посочения свидетел, като счита същото за неотносимо към предмета на правния спор. Поддържа, че ответникът е бил самостоятелно упълномощен за процесуално представителство във въззивното производство и е бил длъжен да предприеме всички необходими действия за защита интересите на доверителя си, както и че не е налице съпричиняване. Моли доказателственото искане за разпит на свидетел да бъде оставено без уважение, а при евентуалното му уважаване – да бъде допуснат и един свидетел при режим на довеждане за установяване на същите обстоятелства.

Съдът, като съобрази постъпилата въззивна жалба, намира следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК, поради което е редовна и процесуално допустима. Същата следва да бъде приета за разглеждане и разгледана по същество.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

По направеното доказателствено искане съдът намира следното:

Искането за допускане до разпит на свидетеля Г. Г. Г. е неоснователно. Предмет на настоящото производство е наличието на предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника по чл. 51 от ЗАдв за твърдяно виновно неизпълнение на задълженията му при 2 осъществяване на възложеното му процесуално представителство. От значение за спора са обстоятелствата, свързани с поведението на ответника в рамките на възложения му мандат, както и дали същият е положил дължимата професионална грижа при защитата на интересите на доверителя си.

Исканите свидетелски показания са насочени към установяване на действия на друг адвокат, осъществявал процесуално представителство на ищеца в предходен етап на съдебното производство. Обстоятелството дали този адвокат е дал указания на клиента си да представи трудовата си книжка е ирелевантно за предмета на настоящия спор, тъй като не засяга поведението на ответника, нито е елемент от фактическия състав на предявения иск по чл. 51 от ЗАдв. Отговорността на ответника, доколкото се твърди такава, се основава на собственото му поведение при осъществяване на възложеното му процесуално представителство и не се обуславя от това дали предходният процесуален представител е давал указания на доверителя си относно представянето на доказателства. Поради това исканите свидетелски показания не могат да допринесат за установяване на релевантните за делото факти.

Ето защо искането за допускане до разпит на свидетеля следва да бъде оставено без уважение.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 45173/08.06.2026 г. по регистратурата на ВРС от Д. Р. К., чрез адв. К. Г., срещу решение № 1903/18.05.2026 г., постановено по гр. д. № 9859/2025 г. по описа на ВРС, 48-ми състав.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззиваемата страна, направено с отговора на въззивната жалба, за допускане до разпит като свидетел на Г. Г. Г..

НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 1553/2026 г. по описа на ОС-Варна за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.10.2026 г. от 9:30 ч., за която дата и час да се призоват страните с връчване на препис от настоящото определение. На въззивника да се връчи препис от постъпилия писмен отговора на въззивната жалба, а на въззиваемия – копие от постъпилото от въззивника становище вх. № 23161/15.07.2026 г.

ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със спогодба, половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора чрез медиация като ползват Центъра по медиация към съдебния район на ВОС. За контакт с Координатора на Центъра към ВОС - Нора Великова: тел. ***, ел. поща: [email protected].

Информация за Центъра по медиация и медиацията като процедура, списъка с медиатори и др. страните могат да получат и на интернет страницата на ВОС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4