Решение № 30 от 25.02.2025, Районен съд - Кубрат

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Кубрат, 25.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Д. В. при участието на секретаря Вера Люб. Димова като разгледа докладваното от Албена Д. В. Гражданско дело № 20233320100386 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство с правно основание чл. 124, ал.1, предл.второ ГПК, предявени по реда на чл.415 ГПК, във вр. с чл. 240 и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът „Банка ДСК“ АД гр. София чрез пълномощник юрк. Д. В. твърди, че на 29.03.2011 г. между „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, чийто правоприемник е ищецът и М. Н. Р. – кредитополучател и Н. П. Р. съкредитополучател е сключен Договор за кредит Експресо № 266699, по силата на който банката отпуснала на кредитополучателите кредит в размер на 30 000 лева. Кредитът бил усвоен от ответниците чрез превод по разплащателната сметка на М. Н. Р. и същите поели задължение на всяко 30-о число за срок от 120 месеца да заплащат за погасяването му уговорената месечна вноска в размер на 431.98 лева. Ищецът чрез процесуалния си представител заявява, че от 30.08.2015 г. до датата на настъпване на изискуемост на краен падеж кредитополучателите не са погасили общо 68 броя погасителни вноски. Твърди се, че общият размер на непогасената сума възлиза на 27 535.23 лева. Поради настъпването на крайния падеж на договора, кредитът е изцяло изискуем считано от 31.03.2021 г. Поради 1 непогасяването и след настъпване на крайния падеж на дължимите по договора погасителни вноски, на 14.02.2023 г. кредитодателят е подал заявление в РС – Кубрат, за издаване заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, образувано в ЧГД № 106/2023 г. Издадената по цитираното дело Заповед № 52/15.02.2023 г. е била връчена на длъжниците, които са подали възражение в законния за това срок. В приложеното към цитираното ч. гр. дело извлечение от счетоводните книги е посочена дължимата от съдлъжниците лихвена надбавка за забава до датата на настъпване на изискуемост за периода от 30.08.2015 г. до 30.03.2021 г. вкл. в размер на 5987.39 лв., но със заявлението, образувано в ч. гр. д. № 106/2023 г. заявителят е претендирал частично само сумата 1 539.18 лв., с оглед на което в издадената заповед е разпоредено плащане на тази сума в претендирания размер. Поради това ищецът подал ново заявление, образувано в ч. гр. д. № 222/2023 г. по описа на РС – Кубрат, с което е претендирал остатъкът на това задължение, формирано като разликата между заявеното по ч. гр. д. № 106/2023 г. и общо дължимото съгласно банковото извлечение, в размер на 4448.21 лева (5987.39 лв. – 1539.18 лв. = 4 448.21 лв.). Издадената по това дело Заповед № 140/12.04.2023 г. също е била връчена на длъжниците, които са подали възражение в законния за това срок.

В изпълнение указанията на съда съгласно чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, ищцовото дружество предявява искова молба, образувана в гр. д. № 386/2023 г. и последваща искова молба, образувана в гр. д. № 518/2023 г., съединени в едно общо производство продължаващо под номера на първото дело, с които моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Н. П. Р. и М. Н. Р., че съществува изискуемо вземане на „Банка ДСК“ АД в размер на сумите: 21056.54 лева – главница изискуем дълг по Договор за кредит за текущо Експресо № 266699/29.03.2011 г., ведно със законната лихва от 14.02.2023 г. до изплащането на дълга; 9238.88 лева – дължима договорна лихва за периода 30.08.2015 г. – 30.03.2021 г.; 5987.39 лева – лихвена надбавка за забава върху просрочената главница за периода 30.08.2015 г. до 30.03.2021 г.; 3 938.69 лева – обезщетение за забава за периода 31.03.2021 г. – 08.02.2023 г. Претендират и направените в заповедното и в настоящото производство разноски.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищцовото дружество юрк. С. П. заявява, че поддържа изцяло предявената искова молба и 2 моли за уважаването й като основателна и безспорно доказана.

Ответникът М. Н. Р., ЕГН ********** с пост./наст. адрес ***, оспорва предявените искове като неоснователни. Заявява, че не дължи претендираните суми, тъй като вземането на ищеца е погасено по давност. В условията на евентуалност ангажира становище, че оспорва претенциите по основание и размер, твърдейки, че същите са погасени по давност и неправилно изчислени.

Посочва, че погасителната давност за процесните вземания започва да тече считано от 90 дни след последното плащане и до 14.02.2023 г., когато е заявил претенцията си по реда на чл. 417 ГПК е изтекъл срок почти от осем години, в който кредиторът е бездействал. Поради това моли съда да отхвърли исковете като неоснователни и й присъди сторените разноски.

Ответникът Н. П. Р., ЕГН ********** с пост./наст. адрес ***, оспорва предявените искове. Заявява, че от 30.08.2015 г. с неплащане на сумата от 254.17 лв., която е част от дължимата 431.98 лв. на тази дата вноска, процесният кредит е в просрочие. От тази дата, както признава и ищеца, не е извършено плащане на нито една вноска. На 14.10.2016 г. всички сметки обслужващи кредита са закрити. След тази дата няма движение по тях, което води до извод за настъпила предсрочна изискуемост по кредита, за която били уведомени от банката. Поради това оспорва дължимостта на претендираните суми, твърдейки,че са погасени по давност.

В случай, че не се докаже настъпилата предсрочна изискуемост заявява, че признава остатъка от главницата в размер на 13286.47 лева, посочена на ред 84 от погасителния план. Разликата до размера на претендираната главница оспорва по основание и размер като твърди, че е погасена по давност. Оспорва по основание и размер и останалите акцесорни вземания претендирани от банката, заявявайки становище, че същите от една страна са погасени по давност, а от друга – неправилно изчислени. Поради това моли за отхвърлянето им, а в условията на евентуалност да им се предостави възможност да направят признание и досежно тези вземания. Претендира присъждане на сторените разноски.

В съдебно заседание пълномощникът на ответниците поддържа депозираните отговори на исковата молба. събраните по делото доказателства водят до извод, че вземанията на ищеца са категорично установени по основание и размер, поради което исковете следва да се уважат като 3 основателни и доказани.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК , приема за установено следното от фактическа страна:

С Договор за кредит Експресо № 266699 от 29.03.2011 г. влялото се в „БАНКА ДСК“ АД преобразувано дружество „ЕКСПРЕСБАНК“ АД с ЕИК 813071350, с предишно наименование „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, в качеството на кредитор е предоставило на ответницата М. Н. Р. – в качеството на кредитополучател и Н. П. Р. – в качеството на съкредитополучател, кредит в размер на 30 000 лв. със срок на издължаване на кредита 120 месеца, с падежна дата за плащане на месечните вноски по главница и лихва 30-то число на месеца, с краен падеж за плащане на кредита 30.03.2021 г., при ЛП 16,95 % и ГПР 13,54 %. В сумата са включени такса по кредита в размер на 699.00 лв. и разходи за застраховка в размер на 2059.07 лв. Сумата е преведена по сметка на кредитополучателя М. Н. Р.. Последният се е задължил да върне предоставената сума в уговорените срокове ведно с дължимите лихви и застраховка „Живот“ към кредита на 120 равни ежемесечни вноски, всяка от които в размер на 431.98 лв. и падеж – всяко 30-то число на всеки месец, считано от 30.04.2011 г. съгласно погасителен план, представляващ Приложение № 1 към договора за кредит. Уговорена е и една непълна вноска с падеж 30.03.2011 г. от 10.08 лв., от която 9.13 лв. главница и 0.95 лв. лихва.

Кредитополучателят имал задължение съгласно чл. 3 на част II от договора за кредит да погасява кредита при условията на сключения договор – на ежемесечни равни по размер погасителни вноски съгласно т.7.1. на част I от договора. Съгласно чл.17 съдлъжникът безусловно е заявил, че встъпва в дълга на кредитополучателя и се задължава в това си качество да отговаря солидарно с него за всички негови задължения, произтичащи от договора.

Съдлъжникът се е задължил за същото, за което се е задължил и кредитополучателят, и в същия обем.

Ищецът сочи, че ответниците от 30.08.2015 г. са преустановили погасяването на дължимите вноски по кредита и такива не са правили до настъпване на крайния падеж на 30.03.2021 г. Поради това претендират, че на 31.03.2021 г. кредитът е изцяло изискуем.

В съответствие с чл. 60, ал. 2 от ЗКИ и чл. 417, т. 2 от ГПК, поради това, 4 че и след края на договора ответниците останали задължени, на 14.02.2023 г., „Банка ДСК“ ЕАД като правоприемник на „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД е подала Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК в PC – Кубрат, образувано в ЧГД № 106/2023 г.

По образуваното заповедно производство е издадена Заповед № 52/15.02.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т.2 от ГПК и Изпълнителен лист от 16.02.2023 г. за предявените в производството парични вземания на банката, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.02.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, като на ищеца са присъдени и сторените разноски в заповедното производство.

Поради това, че със заявлението със заявлението, образувано в ч. гр. д.

№ 106/2023 г. заявителят е претендирал частично само сумата 1 539.18 лв. за лихвена надбавка за забава, ищецът подал ново заявление, образувано в ч. гр. д. № 222/2023 г. по описа на РС – Кубрат, с което е претендирал остатъкът на това задължение, формирано като разликата между заявеното по ч. гр. д. № 106/2023 г. и общо дължимото съгласно банковото извлечение, в размер на 4448.21 лева. Издадена е била по това дело Заповед № 140/12.04.2023 г. и изпълнителен лист от 12.04.2023 г.

Въз основа на издадените изпълнителни листи за събиране на сумите е образувано изп. дело № 20237620400353 по описа на ЧСИ Д. Д., рег.№ 762 при КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Разград. Поради това, че срещу така издадените заповеди са били подадени възражения от ответниците, в изпълнение указанията на съда кредиторът предявява настоящия иск за установяване на вземането си в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Според заключението по назначената първоначална съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ) общият размер на усвоените средства по Договор за кредит „Експресо“ № 26699 от 29.03.2011 г. е 30 000 лв., които били усвоени изцяло по сметка с титуляр ответницата М. Н. Р.. Редовното погасяване на кредитните задължения е било преустановено на 30.08.2015 г.

Към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 14.02.2023 г. има просрочени 68 броя вноски с общ брой закъснение за периода от 30.08.2015 г. до 30.03.2021 г. – 2 040 дни.

Направените вноски за погасяване на задълженията по процесния 5 договор са както следва: главница – 8 943.46 лв. (покрити 52 вноски), договорна лихва – 12 474.28 лв. (покрити 52 вноски) и застраховка – 1 288.35 лв. (покрити 52 вноски).

Непогасените задължения към датата на подаване на заявлението в съда са: главница в размер на 21 056.54 лв.; договорна лихва – 5 722.85 лв. за периода от 30.08.2015 г. до 30.03.2021 г.; лихвена надбавка за забава – 5 987.39 лв. за периода от 30.08.2015 г. до 30.03.2021 г. и обезщетение за забава – 4008.07 лв. за периода от 31.03.2021 г. до 08.02.2023 г. Общ размер на неплатените задължения – 36 774.85 лв. Непогасени са останали общо 68 броя месечни вноски по кредита. Няма данни след 14.02.2023 г. ответниците да са извършвали плащания по кредита. На 30.06.2015 г. е настъпила промяна в ЛП като същият е станал 8.700% и в този размер е до 30.03.2021 г. – крайния падеж на договора за кредит.

Според заключението на допуснатата допълнителна ССчЕ във вътрешнобанковите сметки, по които кредита е отчитан от банката, той е отчитан като предсрочно изискуем на 14.10.2016 г. с банкова операция № 3210239000022, а като основание на операцията е посочено „събитие по изискуемост“.

От ищцовото дружество не е представен нов погасителен план съдържащ подписите на кредитополучателите.