Решение № 497 от 20.04.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 497 гр. София, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20251000503454 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивнa жалбa на ЗК „Лев инс“ АД чрез адв. Д. Х. срещу решение № 5546 от 14.10.2024 г. по гр.д. 5238/2022 г. на СГС, Първо ГО, 9 състав в частта, в която искът на Д. В. С. за неимуществени вреди от ПТП на 24.08.2021 г. срещу ЗК „Лев инс“ АД е уважен за сумата от 7000 лева до 20 000 лева със законната лихва от 29.11.2021 г. до плащането.

Оплакванията са за завишено обезщетение и за несъобразени съпътстващи заболявания.

Подаден е отговор на въззивната жалба от ищеца чрез адв. Г. Й., в който се твърди нейната неоснователност. Въззивната жалба е допустима, няма направени доказателствени искания от страните и въззивната инстанция не е събирала нови доказателства.

При извършената служебна проверка на основание чл. 269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни.

Пред въззивната инстанция не е спорно, че към датата на ПТП ответникът е имал качеството на застраховател на гражданската отговорност на делинквента, както и наличието на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане. Спорно пред въззивната инстанция е справедливото обезщетение за неимуществени вреди между твърдяния от жалбоподателя размер от 7000 лева и присъдения от първата инстанция размер от 20 000 лева.

Непосредствено след пътния инцидент ищецът е откаран в УМБАЛ „Св. Анна“ АД София и са му направени изследвания: КТ на цяло тяло, КТ на глава и цервикален отдел на гръбначен стълб. Настанен е в клиника по неврохирургия, откъдето е изписан на 26.08.2021 г. Съгласно епикриза от тази дата лекарите от тази клиника са приели окончателната диагноза: мозъчно сътресение; контузия на главата челно стабилна неразместена фрактура 1 на С5 прешлен, посттравматична дискова херния С5-С6, травма на нервните коренчета в шиен отдел. Поставена му е шийна яка, която е препоръчано да носи един месец, като е препоръчано и спазването на лечебно-охранителен двигателен режим за три седмици, както и определена диета. Видно от амбулаторен лист от 23.11.2021 г., г-н С. има продължаваща болка в шията и изтръпване на ръцете, а обективно са установени силно напрегната паравертебрална мускулатура за шиен отдел; изразен вертебрален синдром за шиен отдел, минимална хипестезия по дерматоми С5 и С6 двустранно, лекостепенен цефалгичен синдром.

Според заключението на съдебно-медицинската експертиза на д-р Р. Д., прието без въпроси и оспорване от първата инстанция, се установяват следните увреждания във връзка с ПТП: Мозъчно сътресение по типа на зашеметяване, без изпадане в кома; контузия на шията с травма на нервни коренчета в шиен отдел на гръбначния стълб, като тези увреждания са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Проведено е консервативно лечение в болнични и домашно амбулаторни условия.

Пострадалият е бил прегледан и хоспитализиран по спешност в Клиника по неврохирургия в УМБАЛ Св. Анна. Поставен е под наблюдение, постелен режим и медикаментозна терапия – аналгетици и интравенозни вливания на водно-солеви разтвори. Постепенно оплакванията от гадене, главоболие и световъртеж намалявали. Изписан бил в ясно съзнание, без наличие на възбудна или отпадна неврологична симптоматика. Били дадени препоръки за домашно лечение – постелен режим 3 седмици, без кофеиносъдържащи напитки и храни, аналгини и парацетамол при нужда и два контролни прегледа в рамките на 30 дни. Болките и страданията са били най-силно непосредствено след травмата, в първите 20-25 дни с постепенно затихващ характер. Ищецът е бил временно нетрудоспособен 2 месеца, носил шийна яка. По делото няма представена медицинска документация за трайни последици в здравословното състояние на ищеца, вследствие на травмите от процесното ПТП.

Измененията в шийния отдел /изгладена лордоза, наличие на шип, дискови протрузии – шиен отдел/ са предшествали травмата и са се обострили от нея. От представения диск КТ на глава и шия няма данни за стабилна фрактура на 5-ти шиен прешлен и посттравматична дискова херния на С5-С6 и тази диагноза е необоснована. Обичайната продължителност на оздравителния процес е 1,5-2 месеца. Отказът от предложеното оперативно лечение не е повлиял на оздравителния период. Оплакванията на пострадалия са такива, че го принуждават да спазва охранително двигателен режим, диетичен режим и медикаментозно лечение. Към настоящия момент има остатъчни периодични болки в областта на шията и периодична слабост в дясната ръка при интензивно натоварване.

Разпитана пред първата инстанция, съпругата на ищеца П. В. С., очевидец на инцидента, разказва, че след удара Д. се оплакал от силни болки по цялата глава. Дошли две линейки и пострадалите били откарани в болница. На другия ден свидетелката посетила ищеца в болницата и той изглеждал зле – имал шина на врата и изпитвал силни болки, имал мравучкане, болели го ръцете, изпитвал силна болка в дясната ръка, движенията му били бавни, тромави. В болницата престоял 3-4 дни, като свидетелката ходела да му помага, тъй като му било трудно да се движи. След изписването му продължил да се възстановява вкъщи– 4-5 месеца непрекъснато носел шина /освен когато спял/, като лекарите са го посъветвали да внимава особено когато пътува, защото при евентуален следващ инцидент са възможни сериозни усложнения. Първия месец си бил вкъщи, изпитвал много затруднения, свидетелката му помагала за всичко, той не можел да се грижи за малкото им дете, дразнел се от светлина и шум, изпитвал болка и повече лежал. След това се върнал на работа, която била свързана с физическа активност и добра физическа форма /работел като разузнавачоперативен работник в Дирекция Вътрешна сигурност на МВР/. Преди инцидента спортувал активно, а след него му било трудно да спортува и да изпълнява служебните си задължения, като се притеснявал дали ще може да си върши работата като преди. Към настоящия момент бил по-добре, но все още изпитвал болки, мравучкане, отслабеност. Подобрението започнало да се наблюдава след половин година, когато започнал да прави по-активни движения, макар 2 с болка. След инцидента, особено първите четири месеца, бил много изнервен, всичко го дразнело, не можел да е пълноценен в работата си и да помага вкъщи, управлявал автомобил с известен страх и не минавал през мястото на инцидента. Страхувал се дали ще се чувства пълноценен както преди и към момента не можел пълноценно да тренира. Започнал рехабилитация веднага след катастрофата, но не бил постигнат пълен резултат. Не е провеждал терапия с психолог или психиатър, но от разговорите с него свидетелката сочи, че не се чувствал добре емоционално.

Травматичните увреждания, подлежащи на обезщетение, са мозъчно сътресение по типа на зашеметяване, без изпадане в кома; контузия на шията с травма на нервни коренчета в шиен отдел на гръбначния стълб, което от своя страна е причинило болки в шията, изтръпване на ръцете в период от 20-25 дни. Следва да се съобрази болничен престой от три дни, отпуск за временна неработоспособност за два месеца, носене на шийна яка за един месец, нуждата от рехабилитация, като през първия месец ищецът не е могъл да изпълнява обичайните си задължения в домакинството. Следва да се обезщети и обичайният при този род травматични събития психологически дискомфорт, като в случая се съобрази и засиленото притеснение на ищеца дали ще може да изпълнява адекватно служебните си задължения, свързани с добра физическа форма. От значение са и конкретните икономически условия към релевантния за определяне на обезщетението момент – 24.08.2021 г., когато е настъпило произшествието. Възрастта на пострадалия към същия момент – 37 години благоприятства психическото възстановяване и не затруднява съществено физическото възстановяване от симптомите на световъртеж при спазване на определен режим и профилактика. При определяне на обезщетението следва да се вземе предвид и съдебната практика по сходни случаи, като размерът му се определи на 20 000 (двадесет хиляди) лева.

Обезщетението се дължи със законната лихва от деня, определен от първата инстанция – 29.11.2021 г., срещу който няма въззивни оплаквания.

Неоснователни са доводите за завишен размер на обезщетението: травматичните увреждания са в областта на главата и шията и са предизвикали силни болки първите 20-25 дни с постепенно затихващ характер, наложил се е постелен режим за три седмици, временната неработоспособност е била два месеца, в продължение на шест месеца не е могъл да спортува, което е важно за него. Налице са и остатъчни периодични болки в областта на шията и периодична слабост в дясната ръка при интензивно натоварване.

Неоснователни са оплакванията, свързани с недоказаност на фрактура на С5 прешлен.

Действително травмата е описана в исковата молба и в епикризата от 26.08.2021 г., но не е съобразена като подлежаща на обезщетение поради факта, че вещото лице не приема тази диагноза. Безспорни са предшестващите заболявания на ищеца в шийния отдел, но болките са се засилили след пътния инцидент и дори и през ноември 2021 г. – три месеца след ПТП г-н С. е имал оплаквания и е потърсил медицинска помощ. На следващо място поради невъзможността да спортува и да се движи пълноценно в период от няколко месеца, болките са продължавали. Според показанията на съпругата му подобрение е настъпило едва когато е започнал по-активни движения. Неоснователни са доводите срещу мотивиране на изводите на съда със свидетелските показания. Съдът е приел, че ищецът е носил яка един месец съобразно записаното от вещото лице и именно този период е съобразен при определяне на обезщетението. От показанията на св. С.а се установява обаче, че предвид препоръката за засилено внимание, съпругът й я е носил повече от един месец и поведението му е житейски обосновано, а показанията на свидетелката – съответни на житейската логика. Без съмнение непосредствени впечатления за ежедневието на ищеца има точно съпругата му. При липса на други доказателства, които да ги опровергават, тези показания следва да се вземат предвид.

По тези съображения първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

Ответникът по въззивната жалба е претендирал заплащане на разноски за адвокатски хонорар от 3000 (три хиляди) евро. Възражението за прекомерност, направено от жалбоподателя, е основателно. Пред въззивната инстанция е проведено едно заседание, не са искани и не са събирани доказателства, от адвоката на ответника по жалбата са извършени две процесуални действия: подаден е отговор на въззивна жалба и е подадена молба за 3 съдебното заседание, в която се моли за потвърдително решение без изложени съображения, както и се търсят разноски. Предвид изброеното и като се съобрази, че предмет на въззивна проверка е единствено размерът на обезщетението за неимуществени вреди, съдът счита адвокатско възнаграждение от 400 евро за адекватно на посочените фактори. Ето защо, в тежест на жалбоподателя следва да се възложат разноски в този размер.

Предвид горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 5546 от 14.10.2024 г. по гр.д. 5238/2022 г. на СГС, Първо ГО, 9 състав в частта, в която искът на Д. В. С. за неимуществени вреди от ПТП на 24.08.2021 г. срещу ЗК „Лев инс“ АД е уважен за сумата от 7000 лева до 20 000 лева със законната лихва от 29.11.2021 г. до плащането.

ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“ АД да заплати на Д. В. С. разноски за адвокатски хонорар за въззивната инстанция в размер на 400 (четиристотин) евро

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.

Председател: _______________________