Решение № 9170 от 18.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9170 гр. София, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. КИРОВА при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело № 20251110148183 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл.22 от ЗПК,вр.чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК и чл.26,ал.1,предл.2 от ЗЗД от Л. Л. Н.,ЕГН **********,с адрес гр.С,против „Т“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от В Г и А Д,с искане да бъде прогласена недействителност на сключен между страните договор за паричен кредит № ****.

Ищецът сочи,че договорът е сключен на 03.03.2023 г. при заемна парична сума от 4700 лева,която следва да бъде върната в срок от 60 месеца,приложимият лихвен процент по договора възлиза на 41,15 %,а годишният процент на разходите е 49,52 %. В исковата молба се твърди,че макар ГПР формално да не надвишава 50 %,,доколкото липсва яснота по какъв начин е изчислен годишният процент на разходите,то е налице недействителност на договорното правоотношение. Ако не бъде възприето,че договорът е недействителен на това основание,ищецът сочи,че договорът е недействителен като накърняващ добрите нрави,защото уговорената възнаградителна лихва е прекомерна. Ищецът моли съда да уважи исковата претенция.

Ответникът „Т“АД в подадения писмен отговор изразява становище за неоснователност на иска – твърди се,че ищецът е уведомен за размера на главницата и на възнаградителната лихва,твърди се,че при изчисляване на ГПР не е допуснато нарушение. Моли съда да отхвърли иска.

Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено следното :

Представен е договор за потребителски кредит № 720031239286 от 03.03.2023 г.,сключен между Л. Л. Н. и „Т“АД при заемна парична сума от 1

4700 лева,общ размер на задължението от 11143,48 лева. Размерът на лихвения процент е посочен като 41,15 %,а годишният процент на разходите е 49,52 %. В договора е посочено,че ГПР се изчислява като се посочат взетите предвид допускания,използвани при изчисляване на ГПР в приложение 1 към ЗПК. Към договора е приложен и стандартен европейски формуляр.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи :

Уважаването на иск за прогласяване недействителност на договор за потребителски кредит е обусловено от доказване наличието на обстоятелства,при които договорното правоотношение не би могло валидно да породи правни последици. Недействителността на договора представлява найтежкият порок,който се проявява още при сключване на договора като недействителният договор не може да породи валидно нито права,нито задължения за страните. В настоящия случай сключеният между страните договор е със страна заемополучател физическо лице,поради което при съобразяване легалната дефиниция на понятието потребител,уредена съгласно § 13,т.1 от ДР на ЗЗП следва да се счете,че са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит ( ЗПК ). Разпоредбата на чл.22 от ЗПК урежда хипотезите,при които договор за потребителски заем се счита недействителен,а една от тези хипотези е когато е допуснато нарушение при определяне размера на годишния процент на разходите,липса на посочване размера на ГПР или неговото неточно посочване. Цитираната разпоредба предвижда,че е недействителен договор за паричен заем,при който не са спазени предвидените изисквания на чл.10,ал.1,чл.11,ал.1,т.7-12 и т.20,чл.11,ал.2,чл.12,ал.1,т.7-9 от ЗПК. Съгласно чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК договорът следва да съдържа годишния процент на разходите и общата сума,дължима от потребителя,изчислени към момента на сключване на договора за кредит,като се посочат взетите предвид допускания,използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Софийският районен съд,отчитайки представените по делото писмени доказателства,намира,че доводите на ищеца Н. за допуснато нарушение на разпоредбата на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК се явяват основателни.

Целта на регламентиране разпоредбата на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК е потребителят към сключване на договора за заем да е наясно с общия размер на задължението по договора за заем,а когато ГПР е неточно посочен или при липса на посочване на ГПР договорът за заем се явява недействителен.В конкретния случай от представения по делото договор се установява,че е посочен конкретен размер на ГПР – 49,52 %,който от формална гледна точка не нарушава императивна правна норма,но липсват конкретни данни кои и какви разходи са включени,не е посочено дали при определяне на ГПР се взема предвид точно изпълнение на всяко от уговорените договорни задължения,не е изяснено дали извън възнаградителната лихва ГПР включва и други разходи и ако включва такива – кои и в какъв размер. Софийският районен съд приема,че целта на посочване годишния процент на разходите е да бъде гарантирана възможността за кредитополучателя потребител да разбере по какъв начин се увеличава задължението по договора,кой е общият размер на дължима парична сума и по какъв алгоритъм се достига до определяне на този размер. Съдът счита,че не е достатъчно в сключения 2 договор да бъде възпроизведена законовата норма касателно размера на ГПР,а е необходимо детайлизиране,защото начинът на изчисляване размера на ГПР трябва да може да бъде проверен,в това число при възникване спор между страните и трябва да е ясно кои са компонентите,които оказват вляяние при изчисляване размера на ГПР. С оглед обстоятелството,че според утвърдената практика на СЕС целта на регламентиране на ГПР е да осигури възможност на потребителя да извърши преценка за условията по договора за заем и да прецени тези условия от гледна точка изпълнението на своето задължение,формалното посочване единствено на конкретно число,както и препращането към законова норма,без да има конкретизиране за начина на изчисляване размера на годишния процент на разходите,представлява хипотеза,при която според настоящата съдебна инстанция липсва посочване на ГПР,което означава,че искът по чл.22 от ЗПК,вр.чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК подлежи на уважаване. Предвид уважаването на този иск съдът намира,че не следва да бъде разглеждан искът за недействителност на договора поради нарушаване на добрите нрави.

Водим от гореизложеното, Софийският районен съд

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл.22 от

ЗПК,вр.чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК договор за паричен кредит № ****,сключен на 03.03.2023 г. между Л. Л. Н. и „Т“ЕАД по искова претенция,предявена от Л. Л.

Н.,ЕГН **********,с адрес гр.С,против „Т“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от В Г и А Д.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3