Разпореждане № 119597 от 28.09.2023, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 119597 гр. София, 28.09.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Частно гражданско дело № 20231110151433 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 411, ал. 2 ГПК.

Производството по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е по заявление на „КРЕДИТО“ ЕООД, ЕИК 204554530 за издаване на заповед за изпълнение срещу Л. Н. Ц. ,ЕГН : ********** ,за вземане в размер на :

- сумата от 500 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит, ведно със законна лихва от 18.09.2023 г. до изплащане на вземането ;

- сумата от 110лв. ,просрочена такса „Експресно разглеждане“ на искания кредит ;

- сумата от 105лв. разноски във връзка с извънсъдебно събиране на вземането ;

Заповед за изпълнение следва да се издаде за вземанията за главница, договорна и законна лихва, както и за разноските .

По отношение на претендираните сума ,представляваща 110лв. – такса „Експресно разглеждане“ на искания кредит ,както и разходи и такси за извънсъдебно събиране в размер на 105лв., съдът намира ,че съответните клаузи в договора кредит, с които се предвиждат допълнителни такси за различни услуги или за неизпълнение на различни главни или акцесорни задължения по договора за кредит, съществува обоснована вероятност, че са неравноправни и имат за цел единствено да заобикалят императивните разпоредби на чл. 19, чл.10а, чл.22 и чл. 33 ЗПК. Този извод се налага предвид константната съдебна практика на съдилищата по тези каузи, формирана както в исковото така и в заповедното производство. При съобразяване характера на правоотношението и вида на клаузите, съдът приема, че съществува значителен риск за увреждане правата на потребителя с тях, поради което с оглед осигуряване ефективната защита на потребителя и спазване на основния принцип в гражданския процес за тези вземания заповед за изпълнение не следва да се издава.

По отношение на неплатената такса "Експресно разглеждане":

От съдържанието на договора става ясно, че обсъжданата такса се дължи за експресна обработка на кандидатурата на потребителя в срок до 20 минути от постъпването й при кредитора, ако искането е постъпило в работен ден и се разглежда с приоритет на следващия работен ден, ако е постъпило в неработен ден. Следователно допълнителната услуга се явява свързана със сключването на договора за кредит и отпускането на 1 потребителския кредит.

Съгласно чл.10а, ал.1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Нормата на чл.10а, ал.2 ЗПК обаче установява забрана за кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В тази връзка следва да се има предвид, че услугата касае действия, свързани с отпускането на кредита, начисляването на такса за които попада в процесната забрана. Наред с посоченото, по този начин в тежест на икономически по-слабата страна – потребителя, е възложена такса, срещу която да получи приоритетно и бързо разглеждане на заявлението, с което неминуемо се нарушава равновесието в отношенията между страните по правоотношението, едната от които всякога има интерес да получи средствата във възможно най-кратки срокове. За пълнота следва да се посочи, че в договора за потребителски кредит не се съдържа клауза, изясняваща характера на дължимата насрещна престация при заплащане на „услугата“ неясен остава въпросът в какво се изразява приоритетното разглеждане на документи, какъв е редовният срок за разглеждането им и какъв – приоритетният, респ. какво преимущество в тази връзка получава кредитополучателят срещу заплащане на таксата. Ето защо съдът приема, че възнаграждението, така уговорено с договора, попада в хипотезата на императивната забрана на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Заявлението по отношение на процесната сума следва да се отхвърли.

Претендираните такси в размер на 105 лева, представляващи разходи „за ангажиране на човешки ресурси за извънсъдебно и съдебно събиране на вземането по чл. 13 от договора“, също са уговорени в нарушение на императивното изискване на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, което не допуска кредиторът да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Събирането на вземането по кредита представлява част от неговото управление.

Също така, разноски за адвокатско възнаграждение се дължат в съдебното производство и то при уважаване на исковата претенция. Всякакви извънсъдебни разноски заплатени за консултации, съвети, писма, покани и т.н. остават за сметка на лицето, което ги е направило.

Освен това, по същността си тази клауза има характеристиките на неустойка за неизпълнение на задължението за плащане на вноските в срок. С така уговорената клауза се цели заобикаляне на нормативно установеното в ЗПК ограничение относно максимално допустимия размер на обезщетението за забава спрямо потребителя. Изпадането на длъжника в забава обуславя правото на кредитора да търси единствено мораторна лихва за периода в размер на законната лихва, като всякакви други договорни клаузи, уговарящи допълнителни задължения, независимо от тяхното наименование като „такси“, „разходи“ „разноски“ и др., които по същността си имат за цел обезщетяване на същата вреда за кредитора от настъпилата забава, са нищожни съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК и като такива не пораждат действие.

По изложените съображения, съдът приема, че заявлението следва да бъде отхвърлено за посочените суми.

Съдът следва да съобрази съотношението между уважена и отхвърлена част на заявлението и при произнасянето си по разноските за заповедното производство със заповедта за изпълнение, като отхвърли искането за държавна такса за сумата над 17,48 лева до сумата от 25 лева, както и за сумата над 209,72 лева до сумата от 400 лева - адвокатско възнаграждение, доколкото не се установява заявителят да е платил по-висок размер на 2 възнаграждение от договорения минимален такъв съгласно представения договор, сключен на 23.03.2022 г. /преди последното изменение на Наредба № 1/2004 г./ Мотивиран от изложеното ,съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление, вх. № 257113/18.09.2023 г., подадено от „Кредито“ ЕООД, чрез адв. А. Н., за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Л. Н. Ц. ,ЕГН :

********** в ЧАСТТА относно сумата в размер на 110 лева ,представляваща просрочена такса "Експресно разглеждане", сумата 105 лева - разходи за извънсъдебно и съдебно събиране на вземанията, както и в частта за разноските за сумата над 17,48 лева до сумата от 25 лева, както и за сумата над 209,72 лева до сумата от 400 лева - адвокатско възнаграждение.

Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от получаването на препис от него.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3