Решение № 323 от 16.03.2023, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 323 гр. София, 16.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Мария Райкинска при участието на секретаря Ваня Ил. И. като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело № 20231000500237 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.

С решение от 18.08.2022г по т.д. № 26/2021г Окръжен съд- Кюстендил е осъдил ЗД”ДаллБогг: Живот и здраве”АД да заплати на Й. С. С. сумата от 11 490лвобезщетение за претърпени неимуществени вреди , причинени от ПТП, настъпило на 16.09.2020г, реализирано от водач , застрахован по договор за ЗЗГО при ответника, на осн. чл.432 от КЗ, ведно със законната лихва върху главницата от 11.12.2020г, като е отхвърлил предявените искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата до 30 000лв и изцяло – за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в претендиран размер от 490лв. Съдът е приел, че по делото не се установява съпричиняване на увреждането от страна на ищеца. С решението си съдът е възложил разноските по делото съобразно изхода от спора.

С определение от 15.11.2022г по същото дело Окръжен съд- Кюстендил е оставил без уважение молбата на застрахователя за изменение на решението в частта за разноските , на осн. чл.248 от ГПК.

Решението на ОС-Кюстендил е влязло в сила, като необжалвано, в осъдителната си част за сумата до 5 490лв- обезщетение за неимуществени вреди, както и в 1 отхвърлителната си част за сумата от 490лв- обезщетение за имуществени вреди.

Решението на КОС е обжалвано с въззивна жалба от ищеца Й. С., представлявана от адв. З., в отхвърлителната му част за сумата до 30 000лв, с оплакване за незаконосъобразност. Въззивникът- ищец поддържа, че възприетият размер на обезщетението е занижен, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Поддържа, че съдът не е обсъдил всички относими към размера на обезщетението обстоятелства, както и че не е съобразил всички установени като претърпени от ищеца неимуществени вреди, техния характер и интензитет. Оспорва началната дата , от която съдът е определил забавата на застрахователя. Моли решението на ОСКюстендил да бъде отменено в обжалваната част и предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди да бъде уважен в пълен размер, ведно със законна лихва считано от 20.11.2020г.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от застрахователя ЗАД ДаллБогг:

Живот и здраве АД в осъдителната част за сумата над 5 490лв до 11490лвобезщетение за неимуществени вреди, с твърдение за неправилност. Въззивникът поддържа, че ОС-Кюстендил неправилно е приложил материалния закон - чл. 52 от ЗЗД, че определеното обезщетение е завишено, несъобразено с установените , претърпени от ищеца вреди, че е несправедливо. Оспорва и извода на първата инстанция за липса на съпричиняване на увреждането от страна на ищеца. Моли решението на ОС-Кюстендил да бъде отменено в обжалваната част и предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди да бъде отхвърлен за сумата над 5490лв. Претендира разноските , направени по делото пред двете съдебни инстанции.

Страните са депозирали отговори на въззивната жалба на насрещната им страна, с който отговор оспорват жалбата.

В о.с.з. въззивникът – ищец Й. С. се представлява от адв. З., който поддържа жалбата си и моли същата да бъде уважена.Претендира разноски по делото , съобразно списък, който представя.

Адвокат З., като пълномощник на Й. С., депозира писмена защита по делото, с която поддържа, че искът е доказан по основание и по размер и следва да бъде изцяло уважен.

Въззивникът-ответник З. Д.Богг: Живот и здраве АД се представлява от юрк.

И., която заявява, че поддържа жалбата на застрахователя и оспорва въззивната жалба на ищеца. Моли жалбата на ответника да бъде уважена, по съображенията изложени в нея. Претендира разноски по делото , съобразно списък по чл.80 от ГПК, който представя. Прави възражение, че ищцата няма основание за получаване на безплатна правна помощ, поради което на пълномощника й не се дължи възнаграждение по чл.38 от ЗА.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и 2 взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР № 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е частично неправилно по съображения , развити във въззивната жалба на ищеца.

По делото се установява от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск за заплащане на обезщетение от ищец , пострадало лице / по смисъла на чл.478 от КЗ/ против застраховател, сключил договор за застраховка ГО с увреждащото лице. При така предявеният пряк иск от увреденото лице следва да се установи по делото наличието на застрахователно правоотношение между ответниказастраховател по застраховка ГО и увреждащото лице, породено от договор за застраховка ГО , както и наличието на основание за ангажиране на застрахователната отговорност на застрахователното дружество, което отговаря за вреди причинени от деликтното поведение на застрахования. Т.е. следва да се установи,че застрахованото по застраховка ГО лице е причинило виновно и противоправно вреди на ищеца, като следва да се установи както причинната връзка между поведението на застрахования и вредите на пострадалото лице, така и размера на обезщетението, което би компенсирало претърпяните вреди.

С влязлото в сила първоинстанционно решение по делото/ решението на ОСКюстендил е влязло в сила за обезщетението за неимуществени вреди за сумата от 5490лв, претендирано на процесното основание / се установяват със сила на пресъдено нещо горепосочените предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя по договор за ЗЗГО. Между страните по делото и за съда е установено по обвързващ начин, че ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве АД дължи на ищцата заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени при ПТП, настъпило на 16.09.2020г от водач ползващ се от застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” , сключена с ответника.

Спорен пред настоящата инстанция е въпроса за размера на дължимото се от ответника на ищеца обезщетение, определен по реда на чл.52 от ЗЗД.

3

Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Определянето на справедливо обезщетение е свързано с преценката на конкретно съществуващи обстоятелства по всяко дело като например характер и тежест на уврежданията, обстоятелства, при които са настъпили, интензитет и продължителност на болките и страданията, физически и психически последици от уврежданията, възрастта на пострадалия, както и конкретните икономически условия в страната към момента на увреждането, а като ориентир за последните и нивата на застрахователно покритие към същия момент. Тези обстоятелства следва да се преценят в съвкупност за да се обоснове извод кой е справедливият размер на дължимото обезщетение за конкретни неимуществени вреди.

Обективно по делото е установено, че към момента на ПТП ищцата е била на 52години.

От изслушаната СМЕ , изготвена от в.л. д-р Л., ортопед-травматолог, се установява, че вследствие на ПТП ищцата е получила счупване на лява ключица с оток и болки, имала е болезнени и ограничени движения в лява раменна става. На 17.09.2020г на ищцата е извършена оперативна репозиция на счупената ключица с последваща метална остеосинтеза с една Киршнерова игла. Според вещото лице това лечение е с цел точното възстановяване на анатомичната цялост на костта с последваща по-ранна рехабилитация и раздвижване на раменната става. Последвал е гладък следоперативен период. На 20.11.2020г. е направена контролна рентгенография на която се установява зарастване на фрактурата. Според вещото лице за периода от получаване на счупването след операцията и провеждането на раздвижването на левия горен крайник , ищцата е имала силни болки и затруднени движения в областта на лявата раменна става и ключична област, затруднения при извършване на ежедневните физиологични нужди , като хранене , къпане, обличане, събличане , за период от няколко месеца до пълното зарастване на костта и възстановяване обема на движения в областта на лявата раменна става. Очаква се в бъдеще да има болки при по-голямо натоварване на ръката. Вещото лице сочи, че от представената по делото документация няма данни за провеждане на специализирани рехабилитационни процедури в здравно заведение , което не е и задължително , защото при този вид увреда с последващо оперативно лечение с метална остеосинтеза и тъй като счупването е извънставно е възможно раздвижването на раменната става да се извърши при домашни условия с препоръки от лекуващия лекар до пълното възстановяване на обема на движения .

Според вещото лице зарастването на счупването означава, че пациентката е спазвала режима и лекарските указания за по -бързото и качествено възстановяване.

В о.с.з. на 31.05.2022г вещото лице допълва заключението като сочи,че счупването на ищцата засяга ключицата , а не ставата.

В о.с.з. на 22.02.2022г е изслушан свидетеля Ж. С., син на ищцата , който 4 установява, че е видял майка си след катастрофата , в болницата и тя била в шок.

Установява,че ищцата престояла в болницата 7-10 дни, а след като се прибрала у дома и за нея се грижела сестра му. Ищцата не можела да се обслужва около месец-два.

Според свидетеля и понастоящем майка му се оплаквала при претоварване , изпускала предмети, боляло я и при студено време. Свидетелят установява,че произшествието й се отразило много зле, около 5месеца не искала да се качва на кола и досега се страхува.Преди инцидента работела- ходела да мете, да копае картофи, но сега вече не работела селскостопански труд.

Съдът счита,че може да кредитира свидетелските показания, доколкото свидетелят съобщава факти които лично е възприел и които се подкрепят от събраната медицинска документация и изслушаната СМЕ.

С оглед изложеното съдът приема, че с оглед претърпените от ищцата травмисчупване на ключица, като съобрази претърпяната операция, продължителността на възстановителния период- 2-3 месеца, болките при операцията и по време на раздвижването на ръката, като съобрази още, че ищцата продължава да има болки в счупената ръка, като съобрази и първоначалната необходимост от чужда помощ в ежедневието, което е неудобство за възрастен, жизнен човек, както и като съобрази претърпяния стрес, който дава отражение в живота на ищцата и понастоящем , но и като съобрази зарастването на счупването и възстановяването на пъдвижността на ръката на ищцата съдът приема , че по справедливост паричното обезщетение на ищеца за претърпени неимуществени вреди възлиза на сума от 22 000лв. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да се съобрази момента на настъпване на увреждането , както и конкретните, индивидуални и субективни изживявания на ищеца и спрямо тях да се определи дължимото се обезщетение.

Претърпените вреди от пострадалото лице не се презюмират, същите следва да се установят от ищеца чрез главно и пълно доказване. При определяне на дължимите се по справедливост вреди съдът съобразява и стандарта на живот в страната към момента на настъпване на увредата , доколкото обезщетението не следва да служи за неоснователно обогатяване.

Ответникът – застраховател навежда възражение за съпричиняване на увреждането поради противоправно поведение на ищеца, като във въззивната жалба поддържа единствено възражението за съпричиняване поради неползване на обезопасителен колан от ищцата.