Решение № 2677 от 15.07.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2677 гр. София, 15.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА при участието на секретаря ПЕТЯ М. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА

Административно наказателно дело № 20221110205892 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от Р. Д. АНТ., с адрес ****, срещу наказателно постановление № 21-4332-023103/12.11.2021 г., издадено от Началник Група към СДВР, Отдел „Пътна полиция” при СДВР, за извършени нарушения на разпоредбите на чл. 147, ал. 1 ЗДвП, чл.

100, ал. 1, т. 2 ЗДвП, чл. 20, ал. 2 ЗДвП и чл. 150а, ал. 1 ЗДвП. За същите са й наложени административни наказания, както следва:

1. На основание чл. 185 ЗДвП - глоба в размер на 20 /двадесет/ лв. за нарушението по чл. 147, ал. 1 ЗДвП;

2. На основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 ЗДвП - глоба в размер на 10 /десет/ лв. за нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП;

3. На основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП - глоба в размер на 200 /двеста/ лв. за нарушението по чл. 20, ал. 2 ЗДвП;

4. На основание чл. 177, ал. 1, т. 1 ЗДвП - глоба в размер на 150 /сто и петдесет/ лв. за нарушението по чл. 150а, ал. 1 ЗДвП.

В жалбата не се оспорва фактът на извършените нарушения. Наведени са доводи в насока затрудненото финансово положение на жалбоподателката, предвид което, размерът на наложеното административно наказание се явявал непосилен.

За проведеното на 04.07.2022 г. открито съдебно заседание страните са редовно призовани. Наказващият орган не се явява и не изпраща процесуален представител, а А. се явява лично и в дадения ход по същество моли атакуваното НП да бъде отменено.

Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по 1 същество, е частично основателна.

От фактическа страна се установи:

Жалбоподателката А. е пенсионер. Получава пенсия за инвалидност поради общо заболяване, размерът на която към 01.04.2022 г. възлиза на 314, 50 /триста и четиринадесет лв. и петдесет ст./ лв.

На 07.10.2021 г. около 18:00 ч. А. се намирала в гр. София. Управлявала лек автомобил „***“, ДК № ***, регистриран на А.Г.М., ЕГН **********. Движела се по бул. „***“, с посока от бул. „***“ към бул. „***“. Валял дъжд и пътната настилка била мокра. Скоростта, с която се движел управляваният от А. автомобил, не била съобразена със съответните обстоятелства, поради което А. не могла да реагира своевременно и да спре на червения сигнал, подаден от светофарната уредба, разположена на кръстовището на бул. „***“ и ул.

„***“, на който в същата лента за движение, в която се движела, били спрели и изчаквали подаването на зелен сигнал на светофара лек автомобил „***“, ДК № ***, управляван от свид. Н.М., и лек автомобил „***“, ДК № ***, управляван от А.Д.. В резултат на невъзможността на А. да спре своевременно, управляваният от нея автомобил ударил спрелия пред него лек автомобил „***“. В резултат от удара последният бил преместен напред и от своя страна реализирал удар в задната част на намиращия се пред него, също спрял, лек автомобил „***“.

Подаден бил сигнал за настъпилото ПТП и на място пристигнал екип на ОПП СДВР в състав свидетелите Е.В. и П.С.. Те извършили оглед на местопроизшествието и снели писмени и устни сведения от водачите-участници в ПТП, при което като причина за настъпването му приели несъобразената със състоянието на пътя /мокър асфалт/ скорост, с която се движила жалбоподателката А..

Свидетелите В. и С. изготвили скица на ПТП, в която отразили взаимното месторазположение на автомобилите-участници, и протоколи за ПТП, в които описали настъпилите по моторните превозни средства в резултат от ПТП материални щети.

Извършили и справка в информационната система на ОПП СДВР, въз основа на която установили, че свидетелството за управление на МПС на А. било временно отнето със ЗППАМ № 20-4332-004429/06.07.2020 г. по реда на чл. 171, т. 1, б. „д“ ЗДвП. При поискване А. не им представила и свидетелството за регистрация на управляваното МПС. Установено било и че лек автомобил „***“, ДК № ***, регистриран на А.Г.М., ЕГН **********, не бил преминал годишен технически преглед.

С оглед горното, свид. В., младши автоконтрольор при ОПП СДВР, в присъствието на жалбоподателката и свид. С., съставил против А. АУАН № GA 467921/07.10.2021 г., в който описал констатираните нарушения на разпоредбите на чл. 147, ал. 1 ЗДвП, чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП, чл. 20, ал. 2 ЗДвП и чл. 150а, ал. 1 ЗДвП. АУАН бил предявен за запознаване и подпис на А., която го подписала без възражения. Такива не постъпили и в законоустановения срок.

Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, при идентично фактическо описание на нарушенията и дадена им аналогична правна квалификация съобразно разпоредбите на 147, ал. 1 ЗДвП, чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП, чл. 20, ал. 2 ЗДвП и чл.

150а, ал. 1 ЗДвП, било издадено атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателката А. били наложени административни наказания, както следва:

1. На основание чл. 185 ЗДвП - глоба в размер на 20 /двадесет/ лв. за нарушението по чл. 147, ал. 1 ЗДвП;

2. На основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 ЗДвП - глоба в размер на 10 /десет/ лв. за нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП;

3. На основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП - глоба в размер на 200 /двеста/ лв. за нарушението по чл. 20, ал. 2 ЗДвП;

4. На основание чл. 177, ал. 1, т. 1 ЗДвП - глоба в размер на 150 /сто и петдесет/ лв. за 2 нарушението по чл. 150а, ал. 1 ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни - показанията на свидетелите Е.В., П.С., Н.М. и А.Д., и писмени - справкакартон на водач на жалбоподателката А.; скица на ПТП; протоколи за ПТП № 1780508/07.10.2021 г. и № 1780509/07.10.2021 г.; декларации от водачите-участници в ПТП;

ЗППАМ № 21-4332-005673/08.10.2021 г.; заповед № 513з-5070/21.07.2015 г.; заповед № 8121к-13180/23.10.2019 г.; заповед № 8121з-515/14.05.2018 г.; удостоверение за наследници № РКР22-УГ51-1641/30.06.2022 г.; разпореждане № ********** за отпускане /изменяне/ на пенсия.

Обстоятелствата по настъпване на ПТП, причината за настъпването му - управлението на лекия автомобил от А. с несъобразена със състоянието на пътя, конкретно с мокрия асфалт, скорост, времето и мястото на реализирането му, и материалните щети по автомобилите-участници, се изясняват безпротиворечиво посредством показанията на свидетелите и писмените доказателства - декларации от тримата водачи, скица и протокол за ПТП. Движението на управлявания от А. лек автомобил със скорост, която се явила несъобразена, предвид мократа пътна настилка, се доказва категорично от събраните доказателства, и по-конкретно декларациите на тримата водачи и показанията на свидетелите М. и Д., посредством които се изясни, че управляваните от тях автомобили в момента на настъпване на удара били спрели, изчаквайки подаването на зелен сигнал на светофарната уредба на кръстовището на бул. „***“, в третата лента на който се намирали, и ул. „***“. Относими към изясняването на фактическата обстановка и причините за настъпване на ПТП са и показанията на пристигналите на място свидетели С. и В..

Цитираната доказателствената съвкупност е еднопосочна и безпротиворечиво изяснява причините и механизма на настъпване на ПТП, които не се оспорват и от жалбоподателката.

Фактът на отнемането на СУМПС на А. по силата на ЗППАМ № 20-4332004429/06.07.2020 г. се установява от показанията на свид. В. и приложената справка-картон на водач, а обстоятелствата, че не представила на контролните органи свидетелството за регистрация на управляваното МПС, и че последното не било преминало годишен технически преглед, се изясняват посредством показанията на свидетелите В. и С., които ги установили при извършената проверка на документите на водачите-участници в ПТП и на управляваните от тях леки автомобили.

Материалната компетентност на актосъставителя по констатиране на нарушения и съставяне на актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП, и компетентността на административнонаказващия орган по издаване на НП, следват съгласно длъжностните им качества и правомощията, предоставени им по силата на заповед № 513з-5070/21.07.2015 г., заповед № 8121к-13180/23.10.2019 г. и заповед № 8121з515/14.05.2018 г.

Посоченото в жалбата обстоятелство, че синът на А. е починал, се потвърждава от представеното удостоверение за наследници, а размерът на получаваната от нея пенсия е изводим от разпореждане № ********** за отпускане /изменяне/ на пенсия.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

АУАН и атакуваното НП са издадени в сроковете по чл. 34 ЗАНН, от компетентни органи, в законоустановените ред и форма, и при спазване изискванията на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН. И в двата акта обективните признаци на осъщественото от А. поведение, реализирало състава на нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, са описани ясно и недвусмислено, като е посочена конкретната хипотеза на разпоредбата, която се сочи за нарушена, а именно движението на управлявания от жалбоподателката автомобил със скорост, несъобразена със състоянието на пътя. Наред с това в АУАН и НП мястото и времето на извършване на нарушенията са точно, ясно и конкретно посочени, поради което съдът прие, че в хода на 3 административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на наказаното лице и да се явяват формални основания за отмяната на НП.

По материалната законосъобразност на НП се констатира следното:

По отношение нарушението по чл. 20, ал. 2 ЗДвП:

Разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП вменява в задължение на водачите на пътни превозни средства при избиране скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. В случаите, когато водач на ППС , поради движение с несъобразена скорост, причини пътнотранспортно произшествие и деянието не съставлява престъпление, съгласно чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП, се наказва с глоба в размер на 200 лв. Тоест, при извършване на нарушение, свързано с несъобразена скорост, е от значение дали водачът е съобразил скоростта с конкретните условия и е управлявал с такава скорост, че да не загуби управление над автомобила и да причини ПТП.

В процесната хипотеза се доказа, че с поведението си на пътя жалбоподателката А. е нарушила разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, тъй като е управлявала автомобила със скорост, несъобразена със състоянието на пътя - с мокрия асфалт, при което не е успяла да спре своевременно на светофара на кръстовището на бул. „***“ и ул. „***“, и в резултат от това е реализирала ПТП, удряйки спрелия пред нея автомобил, управляван от свид. М., който от своя страна се изместил напред и ударил в задната част автомобила, управляван от свид. Д., който също чакал спрял на червения светофар. Предвид това обективната съставомерност на нарушението е изпълнена.

От субективна страна нарушението е осъществено виновно, при непредпазлива форма на вината - небрежност, доколкото като правоспособен водач на МПС А. е имала задължението да съобразява скоростта на движение на управляваното МПС с конкретната пътна обстановка, в това число с интензивността на движението, което в случая не е направила. Освен това е била длъжна и е могла да предвиди общественоопасните последици от неизпълнението на това си задължение, което обаче също не е сторила, в резултат на което се е стигнало до реализиране на процесното ПТП.