Решение № 753 от 03.06.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 753 гр. София, 03.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Алексиева

Членове:

Георги Иванов

Иванка Иванова при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело № 20241000502719 по описа за 2024 година

Разгледа в съдебно заседание на 29.04.25г. /с участието на секретаря Христова/ въззивно гражданско дело № 2719/24г. и констатира следното:

С решение на СГС 1-12 състав от 14.03.24г. по г.д. № 13519/22г. е уважен иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД на В. Л. против „Интер Балкан Инвест“ ООД /обявен е за окончателен предварителен договор от 31.05.20г. относно недвижим имот – индивидуализиран конкретно и подробно в диспозитива на съдебното решение/.

Решението на СГС се обжалва от „Интер Балкан Инвест“ ООД.

Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред СГС и САС/.

Ищецът претендира – учреденото /при условията на чл. 19 от ЗЗД/ между страните правоотношение /на основание на договор от 31.05.20г./ да бъде финализирано /по реда на Глава 31-ва от ГПК/.

Жалбата е неоснователна /искът е основателен; първоинстанционното решение е постановено в съответствие със закона, съдебната практика и съдържанието на доказателствения материал/:

Първоинстанционният съдия е описал и обсъдил /от една страна/ съдържанието на доказателствения материал /в неговата съвкупност и взаимна връзка/ и е изложил /от друга страна/ конкретни и подробни съображения /в контекста на: съдържанието на събраните в процеса доказателства; относимите към процесния казус законови правила – по Глава 31-ва от ГПК във връзка с чл. 19, ал. 3 от ЗЗД; постановките на съдебната практика, в това число и ТР № 4 от 23г. на ВКС; защитните тези на страните/.

Настоящият съдебен състав препраща /при условията на чл. 272 от ГПК/ към описателната част от първоинстанционното решение /от една страна/ и към изложените в 1 същото правни съображения /от друга страна/.

В допълнение /и във връзка с конкретните възражения на жалбоподателя/:

От една страна:

Договори като процесния по правило /предвид предметния обхват и естество на такъв тип правоотношения/ имат комплексен характер /съдържат клаузи и за изработка, строителство – по смисъла на чл. 258 от ЗЗД, съответно и за предварителна транслация на вещно право - по смисъла на чл. 19 от ЗЗД/. Именно поради това /предвид смесеното естество на този вид правоотношения/ двете части на сделката непременно следва да бъдат преценявани във взаимната им връзка и обусловеност /падежът за финализиране на договора винаги се явява зависим от срока на строителството/. Този /последният/ извод се явява и житейски обоснован. В този смисъл: неизпълнението /забавата/ на сделката в първата й част /касаеща строителството на имуществения актив/ рефлектира автоматично /под формата на неизправност/ в правната сфера на продавача и това обстоятелство обосновава /от една страна/ правото на купувача да иска финализиране на сделката по съдебен ред и препятства /от друга страна – точно заради посочената първична неизправност на строителя/ възможността на продавача да развали договора /особено при наличие на висящо съдебно производство/. Действително /в последната връзка/: съдебната практика /обективирана и в ТР № 4 от 23г. на ВКС/ допуска договор да бъде развален и в рамките на висящо дело. Тази възможност обаче е установена само за хипотеза - когато строителят е изправна страна /настоящият случай не е такъв – съобразно горната констатация/.

Изложеното обосновава извод, че в полза на ответника не е възникнало правото по чл. 87 от ЗЗД.

Липсват доказателства – забавата в строителството да е била причинена именно от „форс мажорни“ обстоятелства.

Първоинстанционният съдия е изложил конкретни и подробни съображения /както е посочено и по-горе/ в посочените две насоки.

Дори да се приеме, че първоначално уговореният /в чл. 4 от предварителния договор/ падеж е бил удължен /при условията на т. нар „форс мажор“/ то същият падеж се явява настъпил /и това е обстоятелство, което следва да бъде съобразено при условията на чл. 235, ал. 3 от ГПК/ в хода на делото /когато строежът е бил въведен в експлоатация; към този момент се явяват налични и изискванията на чл. 181 от ЗУТ/. Още повече /в същата насока/: самият предварителен договор /разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от същия/ изрично позволява – процесното правоотношение да бъде финализирано и преди срока по чл. 4 от сделката, ако уговорената цена /която се явява фиксирана в окончателен и „непроменим“ размер – предвид клаузата по същия договорен текст/ бъде платена предсрочно /такова плащане в случая не е налице, но същото се явява „заместено“ от защитата, която се предоставя на продавача и от чл. 362, ал. 2 от ГПК, и от постановките по ТР № 4 от 23г. на ВКС/.

От друга страна:

В рамките на производство по Глава 31-ва от ГПК във връзка с чл. 19, ал. 3 от ЗЗД – съдът може и следва /ако установи, че са налице законовите и договорни предпоставки за това/ единствено да финализира съответното правоотношение /във вида, в който същото е било учредено/ чрез постановяване на позитивен диспозитив, който индивидуализира предварителния договор глобално - като дата, страни и имуществен актив. С други думи: правораздавателният орган не разполага с възможност /каквото е искането на дружеството/ да възпроизвежда в диспозитива на съдебния акт конкретни клаузи от предварителния договор /в това число и такива, касаещи разпределянето на ползването на имота/.

Въззивният съд препраща /при условията на чл. 272 от ГПК/ и към доводите на СГС /изложени в последната връзка/.

2

С оглед изложеното: атакуваното решение следва да бъде – потвърдено.

На последно място:

Горните съображения са изложени и в контекста на принципната постановка, че целта на всяка договорна връзка е същата да бъде запазена и изпълнена /а не анулирана – развалена/. Именно този правен ефект се обезпечава с настоящото решение /което гарантира в пълен обем правата и на продавача - при условията на посочените по-горе чл. 362, ал. 2 от ГПК и ТР № 4 от 23г. на ВКС/.

Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция: в полза на ищеца следва да бъдат присъдени съдебни разноски за производството пред САС /при условията на чл. 78, ал. 1 от ГПК/. Изложените съображения /относно неизправността на дружеството/ не позволяват в случая да бъде приложена хипотезата на чл. 78, ал. 2 от ГПК.

Възражения по чл. 78, ал. 5 от ГПК – не са заявени от страните.

Съдът,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение на СГС 1-12 състав от 14.03.24г. по г.д. № 13519/22г.

ОСЪЖДА „Интер Балкан Инвест“ ООД да плати на В. Г. Л. 10 145 лева – съдебни разноски /за производството пред САС/.

Определението на СГС от 06.08.24г. /постановено в рамките на производство по чл. 248 от ГПК/ не е обект на въззивна проверка /този съдебен акт не е обжалван при условията на чл. 248, ал. 3 от ГПК/.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3