Решение № 209 от 30.10.2023, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. Разлог, 30.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана С. Павлова при участието на секретаря Я. Г. Й., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от Диана Павлова, Адм. нак. дело № 20231240200084 по описа за 2023 година

Производството е образувано по жалба на А.И.Р., с ЕГН*, с адрес с.П., о.Б., против НП №2210200343/09.01.2023 г. на Д-ра на РДГ-Б., с което на жалбоподателя, за извършено нарушение на чл.213, ал.1, т.1 и чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ, на основание чл.275, ал.1, т.2 от същия закон и чл.53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, му е наложено адм. наказание "глоба" от 400.00 лева - по чл.266, ал.1 от ЗГ във вр. с чл.213, ал.1, т.1 от същия закон, „глоба“ от 400,00 лева по чл.266, ал.1 от ЗГ, във вр. с чл.213, ал.1, т.2 от същия закон, като на основание чл.273, ал.1 от ЗГ, е постановено и отнемане в полза на държавата на вещите - предмет на нарушението – 2 пр. куб. м. Иглолистни дърва от смърч, с дължина 1м. и вещите - средство на нарушението – бус Ф.Т. с рег. №*, бял на цвят.

С жалбата А.Р. твърди, че не е съгласен с обжалваното НП, че констатациите в същото не отговарят на действителното фактическо положение, както и че са допуснати съществени процесуални нарушения. Претендира адвокатски разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, за него се явява процесуален представител адв. К., който на етап преди съдебните прения представя доказателство платежно нареждане от 30.01.2023 г., от което е видно, че жалбоподателят е заплатил наложените му имуществени санкции. Оспорва отнемането на средството на нарушението бус Ф.Т. с рег. №*, бял на цвят, с правно основание чл.273, ал.1 от ЗГ.

АНО - чрез процесуалния си представител, счита издаденото НП за правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено.

РП-Б., ТО-Р. - редовно и своевременно призована, не ангажира свои представители по делото и становище по жалбата.

РС след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и закона, от фактическа страна установи следното:

На 28.10.2022 г., длъжностни лица при РДГ-Б. - актосъставителят Б.А.Ц., в присъствието на свидетелите Н.М.С. и А.А.К., съставили на жалбоподателя Р., АУАН, затова че на 28.10.2022 г. в с.Б., о.Р., транпортира с бус Ф.Т. с рег. №*, бял на цвят 0,2 пр. куб. м. иглолистни дърва за огрев от смърч, немаркирани с контролна горска марка и непридружени с превозен билет, с което е осъществил състава на нарушението по чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ и по чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ. АУАН е съставен в присъствие на жалбоподателя и подписан 1 лично от него без възражения. С разписка за отговорно пазене са задържани бус Ф.Т. с рег.

№*, бял на цвят и 0,2 пр. куб. м. иглолистни дърва за огрев от смърч. Във вр. с констатираното нарушение е образувана преписка вх. №10222/2022 г. по описа на РП-Б., ТО-Р-, като прокурор от РП-Б., след запознаване с всички материали към преписката е приел, че в случая е приложима разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, като е счел, че в случая е налице малозначителност на извършеното деяние и с постановление от 23.11.2022 г. е отказал образуване на досъдебно производство, като преписката е изпратена на Директора на РДГ-Б. по компетентност.

Въз основа на АУАН и цялата документация по преписката, на 09.01.2023 г., Директорът на РДГ-Б., като надлежно упълномощен представител е издал атакуваното НП №2210200343/09.01.2023 г., с което на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.213, ал.1, т.1 и чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ, на основание чл.275, ал.1, т.2 от същия закон и чл.53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, му е наложено адм. наказание "глоба" от 400.00 лева - по чл.266, ал.1 от ЗГ, във вр. с чл.213, ал.1, т.1 от същия закон, „глоба“ от 400,00 лева по чл.266, ал.1 от ЗГ, във вр. с чл.213, ал.1, т.2 от същия закон, като на основание чл.273, ал.1 от ЗГ, е постановено и отнемане в полза на държавата на вещите, предмет на нарушението – 2 пр. куб. м.

Иглолистни дърва от смърч, с дължина 1м. и вещите, средство на нарушението – бус Ф.Т. с рег. №*, бял на цвят.

Посочените в АУАН обстоятелства се потвърждават от показанията на актосъставителя Б.А.Ц. и Н.М.С., които потвърждават констатациите, отразени в акта за нарушение.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели, както и от приложените към административнонаказателната преписка и приети по делото писмени доказателства, които намира за безпротиворечиви относно подлежащите на доказване факти и които установяват по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като последователни и логични. По същество установената фактическа обстановка не се отрича и от жалбоподателя, който единствено моли съда да му бъде върнато МПС.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

На първо място, предвид наличните на л.44 писмени доказателства, съдът следва да уточни предметните предели на съдебния контрол в настоящото производство. От приложеното копие на разписка

№0200017788272203 за извършено плащане по

НП

№2210200343/09.01.2023 г. на сума от 560.00 лв. в полза на РДГ-Б., представляващи заплатените 70% от наложената с процесното НП глоби, съдът намира, че се активира нормативната хипотеза на чл.79б, ал.1 ЗАНН - в случай че нарушителят не желае да обжалва НП в частта относно наложената глоба, може да заплати в 14-дневен срок от връчване на НП 80 на сто от нейния размер, освен ако специален закон предвижда намален размер на глобата /в случая чл.272с от ЗГ предвижда намален размер от 70 на сто/. А съгласно чл.79б, ал.2 ЗАНН - в случаите по ал.1, НП влиза в сила в частта относно наложената глоба от датата на плащането /30.01.2023/. В случай че нарушителят е обжалвал НП и в срока по ал.1 е заплатил глобата, производството по разглеждане на жалбата в тази част се прекратява на основание чл.63г. В случая жалбоподателят се е възползвал от дадената от закона възможност и в 14-дневен срок от връчване на НП доброволно е заплатил 70% от размера на наложената глоба. Поради това и с оглед цитираните разпоредби съдът приема, че НП досежно наказанието "Глоба" е влязло в сила от датата на плащането (30.01.2023 г.), поради което и на основание чл.63 г ЗАНН, производството в тази му част следва да се прекрати.

Същевременно с НП е било наложено и наказание "Отнемане в полза на държавата". В този случай, съгласно чл.79б, ал.3 ЗАНН, НП подлежи на обжалване само в частта относно кумулативното наказание, поради което и с оглед направеното искане в открито съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателя, проверката на съда следва да се разпростре само в тази част.

Жалбата е депозирана от надлежно лице, в установения от закона 14-дневен срок от 2 връчване на НП, поради което същата е допустима, а разгледана по същество – частично основателна.

По отношение на извършеното нарушение, съдът намира, че НП е издадено от компетентен орган. При съставянето на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и сроковете по чл.34 от ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП по отношение на това нарушение, тъй като при реализирането на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството.

И в АУАН, и в обжалваното НП са описани фактите и обстоятелствата, при които е извършено нарушението и които са достатъчни за определяне на конкретните законови разпоредби, които са нарушени, както и за индивидуализация на съответните наказания, т. е. налице са необходимите реквизити, изпълняващи изискванията за законосъобразност на издадените АУАН и НП.

От ангажираните по делото доказателства се установи, че жалбоподателя е осъществил вмененото му адм. нарушение по чл.213, ал.1, т.1 и чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ, както от обективна, така и от субективна страна.

Съгласно законовия текст, се забраняват покупко-продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка.

От обективна страна, на 28.10.2022 г. в с.Б., о.Р., жалбоподателят транспортирал с бус Ф.Т. с рег. №*, бял на цвят 0,2 пр. куб. м. иглолистни дърва за огрев от смърч, немаркирани с контролна горска марка и непридружени с превозен билет. Нарушението е констатирано от служители на РДГ, след подаден сигнал за незаконно транспортиране на дървен материал. В тази насока са и показанията на разпитаните по делото свидетели, които са категорични, че процесните дърва за огрев не са били маркирани с контролна горска марка, както и не са били придружени с превозен билет.

От субективна страна А.Р. е осъществил състава на това адм. нарушение виновно, при форма на вина пряк умисъл, съзнавал е общественоопасния характер на деянието и неговите обществено-опасни последици и е искал тяхното настъпване.

След като правилно е квалифицирал нарушението на основание чл.266, ал.1 от ЗГ, АНО е наложил на А.Р. адм. наказание "глоба" от 400.00 лева - по чл.266, ал.1 от ЗГ, във вр. с чл.213, ал.1, т.1 от същия закон, „глоба“ от 400,00 лева по чл.266, ал.1 от ЗГ, във вр. с чл.213, ал.1, т.2 от същия закон, като на основание чл.273, ал.1 от ЗГ, е постановено и отнемане в полза на държавата на вещите, предмет на нарушението – 2 пр. куб. м. иглолистни дърва от смърч, с дължина 1м. и вещите - средство на нарушението – бус Ф.Т. с рег. №*, бял на цвят.

По отношение на постановеното отнемане в полза на държавата на вещите, предмет на нарушението – 2 пр. куб. м. иглолистни дърва от смърч, с дължина 1м., съдът намира същото за законосъобразно на основание чл.273, ал.1, пр.2 от ЗГ, във вр. с чл.20, ал.3 от ЗАНН. Съгласно законовия текст на чл.273, ал.1, пр.2 от ЗГ, вещите – предмет на нарушението, се отнемат в полза на държавата независимо от това чия собственост са, освен ако се установи, че са използвани независимо или против волята на собственика им.

Установи се, че вещите са собственост на жалбоподателя Р. и същите подлежат на отнемане на основание чл.273, ал.1 от ЗГ, който закон е специален по отношение на ЗАНН, поради което в случая е приложима именно цитираната разпоредба на чл.273, ал.1 от ЗГ.

По отношение на постановеното отнемане в полза на държавата на вещта, послужила за извършване на нарушението – МПС – бус Ф.Т. с рег. №*, бял на цвят, съдът счита, че същото е незаконосъобразно и нецелесъобразно на основание чл.273, ал.1, пр.1 от ЗГ.

Съгласно чл.20, ал.4 от ЗАНН, отнемането не се допуска, когато стойността на вещта явно 3 не съответства на характера и тежестта на административното нарушение. В случая стойността на дървесината - предмет на нарушението, е 78.00 лева, а стойността на процесния автомобил не бе установена, но въпреки това съдът намира, че стойността на процесното МПС не е съотносима на цената на 2 пр. куб. м. дърва. Следователно съдът счита, че в случая може да намери приложение разпоредбата на чл.20, ал.4 от ЗАНН. Наред с това не са настъпили съществени увреждания, както за отделни лица, така и за обществените отношения, извършеното не разкрива висока степен на обществена опасност на дееца.

От изложената по-горе фактическа обстановка и от така изложените съображения, съдът намира, че в този смисъл, процесното НП следва да бъде потвърдено в частта относно наложената санкция, по отношение на постановеното отнемане в полза на държавата на вещите, предмет на нарушението 2 пр. куб. м. иглолистни дърва от смърч, с дължина 1м. и отменено в частта му, с която на жалбоподателя е наложена санкция отнемане в полза на държавата на вещта послужила за извършване на нарушението – бус Ф.Т. с рег. №*, бял на цвят, а в останалата част прекратено.

При този изход на делото, разноски се дължат на жалбоподателя А.Р., в унисон с което същият е релевирал своевременно искане, в тази насока, и е представил доказателства, произтичащи от Договор за правна помощ и съдействие от 16.01.2023 г., във вр. с който е заплатен в брой адв. хонорар на пълномощника му от 300.00 лв. Съдът дължи произнасяне по заявеното от процесуалния представител на АНО възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, заплатен от жалбоподателя, претендира и разноски за юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбата на чл.63д, ал.2 ЗАНН, предвижда право за страната, която с оглед изхода на делото е задължена да заплати на насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение, да поиска от съда намаляване на уговореното и платено адвокатско възнаграждение, когато то се явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Съдът дължи преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото, с оглед което счете, че фактическата и правна сложност на спора, конкретно проявената процесуална активност на пълномощника на жалбоподателя, свеждаща се в изготвяне на жалбата и участие в о. с. з. пред първостепенния съд, не обуславят сложност, надвишаваща съобразената при лимитиране на минималния праг в чл.8, ал.1, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, също така предвид изхода на спора, а именно частично признание на иска от страна на жалбоподателя и частично потвърждаване на НП, съдът счита че претендираният адв. хонорар от 300.00 лв. подлежи на редуциране, поради което същият следва да бъде намален на 150.00 лева. Поради горепосочените съображения, съдът дължи и произнасяне по отношение на претендираното юрисконсултско възнаграждение, а именно определя същото от 150.00 лева.