Решение № 101 от 02.04.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. Варна, 02.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело № 20243001000081 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Първоначално образувано в прекратено ВТД 18/2024г. на АС- Варна се разглежда по реда на чл. 258 от ГПК по подадена въззивна жалбa на ЗД „ЛЕВ ИНС“ АД срещу решение №260/06.11.2023 г. постановено по електронно дело 20233600100179 (ТД 179/2023 г.) по описа на Окръжен съд – Шумен, с което застрахователното дружество е било осъдено да заплати на Д. Б. Х. застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ за неимуществени вреди понесени от нея като пътник, увреден при ПТП, причинено от застрахован водач в размер над 20 000 лв. до 40 000 лв. и са му били възложени разноските.

Предварителните въпроси по допустимостта на производството и редовното сезиране на въззивния съд с контрола върху акта по същество са разгледани в определение № 122/16.02.2024 г., неоспорено след обявяване на страните, ведно с доклада на изложените подробни оплаквания по обжалвания акт.

Въззивникът ЗД „ЛЕВ ИНС“АД, чрез адв. В., се оплаква за необосновани изводи по обстоятелствата, обуславящи критериите за справедливост и незаконосъобразно остойностяване на неимуществените вреди до изключително завишен размер, в противоречие с установени в практиката за сходни травми справедливи обезщетения. Сочи, че преценката не следва да включва увреждания (счупени ребра), каквито не са били твърдяни и доказани, нито утежняването на нормално протичащо възстановяване от костни фрактури без операции (потвърдено от медицинския експерт), което не е пряко породено от пътния инцидент, а е 1 резултат от множеството хронични заболявания и негативни изживявания в миналото, начина на живот преди инцидента и последващ инсулт, които самостоятелно са влошили и психологичния статус на ищцата до депресивно състояние.

Със същите доводи в пледоария по същество пълномощникът поддържа тезата за остойностяване на комплекса от физически болки и психически страдания до 20 000лв, като адекватен размер за понесеното през 2020 г. увреждане на рамото при удара на тялото на повлечената от потеглящ автомобил пътничка, което е възстановено без остатъчни трайни последици.

Моли за отмяна на неправилното осъждане за горница над тази сума до претендираните 40 000лв. и съответно преразпределяне на отговорността за разноски.

Въззиваемата страна Д. Б. Х. не е депозирала отговор по тази въззивна жалба. Пред настоящия състав, пълномощник на въззиваемата оспорва оплакванията, като признава, че посоченото в мотивите на първата инстанция увреждане на ребрата е явно погрешно, тъй като не е било претендирано, нито установявано както при първоначалното разследване, така и при прегледите на пострадалата, но счита, че тази очевидна фактическа грешка не се е отразила на оценяването на вредите, тъй като са били остойностени именно понесените от пострадалата увреждания и размера им е съответен на справедливо обезщетение. Моли за потвърждаване на обжалваната част от решението, съответна на уважен основателен размер на претенцията за главница със съответните лихви и разноски.

Страните претендират насрещно за присъждане на разноските и във въззивното производство. Пълномощникът на въззивника е конкретизирал разходите в неоспорен списък по чл. 80 ГПК (л. 25), а адвокатът на въззиваемата е поискал присъждане на възнаграждение за безплатно предоставена правна услуга.

За да се произнесе въззивният състав съобразява следното:

Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите, възприемани в мотивите към ТРОСГТК №1/2011 г. на ВКС) и съответства в обжалваните части на уважена част от предявена от пострадало от ПТП лице пряка претенция срещу застраховател на автомобилист, причинил неимуществени щети.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск на основание чл. 432, ал.

1 от КЗ, за присъждане на застрахователно обезщетение, поискано, но неизплатено от ответника, като справедлив еквивалент за причинени неимуществени вреди на обща стойност 40 000 лв. за понесени болки и страдания поради телесни увреждания и психически стрес, дължими по задължителната застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, включваща и дължима от застрахования законна лихва върху главниците, считано от 20.04.2021 г. до окончателното погасяване. Ищцата е основала претенцията си на твърдения за претърпяно телесно увреждане в областта на рамото (фрактура на раменната кост на лявата ръка в областта на главата и хирургическата шийка на костта), проведено на следващия инцидента ден – 12.03.2020 г. оперативно лечение за закрито наместване на фрактурата, без вътрешна фиксация, поставяне на мека имобилизация и последващи 2 процедури по рехабилитация и физиотерапия. Възстановяването на пострадалата продължило след изписването от болницата в домашни условия. Ищцата твърди, че въпреки спазените препоръки болките продължавали и затова се наложило и допълнително лечение с кинезитерапевтични процедури през февруари 2021 г., но и след това движенията на ръката не били възстановени напълно. Претърпяното произшествия станало причина за психологически дискомфорт у пострадалата, която имала кошмари, страхове за бъдещото си възстановяване, прекъснала социалните си контакти, като продължителните прояви на симптоми на тревожност и депресия наложили и консултация и лечение на диагностицирано психично разстройство на адаптацията. Комплексът от тези телесни и психически увреждания са посочени като пряк резултат от настъпилото на 11.03.2020 г. ПТП, с участието на ищцата Д. Х., в качеството на пътник в таксиметров автомобил, управляван от признатия за виновен в производството по АНД №2078/2021 г. по описа на ШРС, застрахован водач Петко Върбанов, който нарушил правилата за движение по пътищата, като е започнал маневра (потегляне след слизане на пътниците) без да се увери, че няма да създаде опасност, реализирала се при удара на Х. след защипването на якето й от затворената врата.

Застрахователят е признал в отговора по исковата молба както покритието по риска „гражданска отговорност“ на водача на застрахования таксиметров автомобил, така и полученото уведомление от пострадалата, по което била заведена преписката по претенция за обезщетяване на неимуществени вреди и разходи за проведено лечение. Ответникът не е оспорил механизма на настъпване на застрахователното събитие, както и вината на застрахования водач Петко Върбанов, установена в посоченото погоре производство пред ШРС. Първоначално наведените от страна на застрахователното дружество твърдения за съпричиняване на вредоносния резултат не се поддържат и по тях няма оплаквания. Оспорени са били обема на последиците от удара на падналата на земята повлечена от МПС пътничка, извън съставомерната средна телесна повреда, за която застрахователят е признал, че може адекватно да се обезщети със сума до 20 000 лв., която според ответника кореспондира с реално претърпените вреди от пострадалата.

Обезщетението за неимуществени вреди в рамките на обжалваната горница до 40 000 лв. е било поискано от пострадалата преди предявяване на претенцията в съда и срокът за разглеждане на претенцията за обезщетяване на вредите е изтекъл без застрахователят да е съобразил резултат от разследването за престъпен характер на вредоносното деяние на автомобилист, причинил телесни увреждания на пътник. Затова съдът намира за установен интересът на неудовлетворена от застрахователя, ползваща се от задължителна застраховка пострадала да търси с иск по чл. 489 ал. 3 КЗ разрешаването на спора за дължимост на застрахователното обезщетение, ведно с акцесорни към него лихви, считано от уведомяването на застрахователя.

Решението, в частите, с които е присъдена сума от 20 000 лв. и имуществени разходи за проведено лечение, като застрахователни обезщетения за понесени неимуществени и имуществени вреди поради съпътстващи телесно увреждане на раменна кост болки и психически 3 страдания и разходите за лечение, наред с определени лихви за забава от 20.04.2021г., не е обжалвано, поради което въззивният съд зачита стабилното вече установяване както на основанието за възникване на покритата от застрахователя гражданска отговорност на застрахования автомобилист, причинил вредоносно ПТП, така и на отговорността на застрахователя за изплащане на обезщетение, поискано ведно с дължими от застрахования лихви(като акцесорна последица от определяне на главниците).

Обжалваната допустима част от съдебното решение визира само точния паричен еквивалент определен от първа инстанция по справедливост като пълна компенсация на неимуществените вреди без съпричиняване.

Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл. 269 от ГПК, и представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Безспорни пред Варненския апелативен съд са фактите по механизма на вредоносното събитие, установен от първата инстанция въз основа на влязло в сила решение № 300/15.12.2021 г., постановено по АНД №2078/2021 г. по описа на ШРС, с което застрахован водач на такси е признат за виновен и е освободен от наказателна отговорност с налагане на административна санкция, на основание чл. 78а НК, заместващо присъда за престъпно причиняване на телесната повреда от автомобилист. Неоспорим, на основание чл. 300 ГПК е резултатът от неправомерното поведение на застрахования като съставомерно средно по степен увреждане на тялото на ищцата в областта на рамото (фрактура на раменната кост на лявата ръка в областта на главата и хирургическата шийка на костта), установени като пряка последица от защипване на якето на пострадалата при слизане от таксиметровия автомобил и падането на платното, диагностицирани при проведено, на деня следващ инцидента, както и оперативното лечение за закрито наместване на фрактурата, без вътрешна фиксация, обездвижването с мека имобилизация и последващи процедури по рехабилитация и физиотерапия.

Спорен е резултатът, който се е проявил чрез продължителните болки, страдания и психически и емоционални негативни изживявания, породен от стреса от пътния инцидент и влошеното здраве.

Въззивният съд съобразява събраното заключение на експерта – съдебен лекар като резултат от съпоставянето на данните в медицинската документация и спецификата на провеждано лечение и неговия резултат (възприети непосредствено от вещото лице при освидетелстване на пострадалата с личен преглед). Вещото лице е категорично, че при подобна травма, счупване на лява раменна кост в областта на хирургичната шийка, нормалната продължителност на оздравителния процес е в рамките на три до четири месеца. В конкретния случай обаче, вземайки предвид възрастта на пострадалата, е заключил, че оздравителния процес може да се удължи до пет – шест месеца след травмата. Експертът потвърждава, че пострадалата е изпитвала значителни болки за период, през който е била с поставена обездвижваща превръзка – около 30-35 дни. В рамките на оздравителния период болките са отслабвали с напредване на оздравителния процес. Вещото лице дава категорично заключение, че зарастването на фрактурата е 4 приключило без медицински данни за усложнения, а установените ограничения в движенията в лявата раменна става са идентични с такива и за дясната раменна става, но те се дължат на възрастта на пострадалата и типични за нея хронични ставни проблеми(коксартроза), които не са пряко причинени от инцидента. Остатъчните болкови усещания, споделени от пострадалата при прегледа, се изчерпват именно с болките в лявата раменна става при движение, разпространяващо се към шията и лявата предмишница, но и в допълнителните обяснения на експерта пред първоинстанционния съд е потвърдено, че фрактурата не е засегнала ставата и дори и функционирането й да е било повлияно от принудително обездвижване, ограниченията в движенията на увредения крайник не се различават от тези на неувредената дясна ръка и обективни данни за остатъчни последици от фрактурата след проведеното адекватно лечение и физиотерапии няма. Движенията на ръката са възстановени до обема на другата ръка, съответен на възрастта (69 г.) и естественото физиологичното състояние преди и след инцидента.