Решение № 17 от 26.04.2023, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Ямбол, 26.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Ив. Вълчанова Люцканова при участието на секретаря П.Г.У. като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Търговско дело № 20232300900007 по описа за 2023 година

Производството е по чл.625 и сл. от ТЗ.

Образувано е по молба на ”ОХРИ-63” ООД гр.Ямбол с ЕИК 128620990, представлявано от управителите И. О. А., Х. О. А. и О. Х. А., тримата от гр.*, с която се иска откриване производство по несъстоятелност на дружеството, тъй като същото е неплатежоспособно. Твърди се, че датата на последното плащане е 20.02.2023 г.

Към молбата са приложени изискуемите по чл.628 ТЗ доказателства.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

От приложените по делото писмени доказателства и приетото заключение на СИЕ се установява, че съгласно приложените по делото документи, последното плащане от името на ”ОХРИ-63” ООД гр. Ямбол, извършено от неговият управител е на 20.02.2023 г . От приложените по делото справки към 31.12.2022 г. се установява, че единствените задължения на дружеството са към ТД на НАП гр. Бургас, произтичащи от неплатени данъчни и осигурителни задължения в размер 346,22 лв. Вещото лице н е е открило информация за други задължения на дружеството.

Видно от приложеният по делото баланс на ”ОХРИ-63” ООД гр. Ямбол към 31.12.2023 г. дружеството не разполага със ДМА, краткотрайни материални активи, пари в банка или пари в брой. Дружеството не разполага с оборотни средства. С оглед на липсата на каквото и да е било имущество или активи дружеството не е в състояние да покрие своите задължения. По партидата на дружеството в TP н я м а наложени запори върху 1 дружествените дялове на собствениците. От представените по делото отчети към 31.12.2022 г., вещото лице е установило, че дружеството не притежава активи, с които би следвало да извършва дейност през 2023 г. През 2022 г. „ОХРИ-63" ООД е осъществявало дейност като е отчело печалба в размер на 13 хил.лв.

Според вещото лице причините за неплатежоспособността се извеждат от данните, съдържащи се в публикувани в Търговският регистър отчети, според които дружеството е на загуба, както следва: 2022г. - печалба от 13 хил. лв., 2021г. - печалба от 5 хил.лв, 2020г. печалба от 4 хил.лв. В тези периоди декапитализирането на дружеството води до намаление на активите включително и на паричните средства в каса и банка. Тази декапитализация в няколко последователни периода води до невъзможност дружеството да осъществява своята дейност и в крайна сметка това води до неплатежоспособността му.

Показателите за ликвидност изразяват способността на предприятието да изплаща текущите си задължения с наличните краткотрайни активи, в които не се включват разходите за бъдещи периоди. Показателите за ликвидност се определят като коефициенти, при изчислението на които се съпоставят активи и задължения. Базовата величина, ползвана за намиране на отделните коефициенти, е различна -краткосрочни задължения и текущи задължения. Показателите за ликвидност отразяват възможностите на предприятието да покрие задълженията си в даден момент, обикновено балансова дата. Коефициентът за обща ликвидност за този момент дават условна оценка за платежоспособността на предприятието.

При съпоставянето на определени активи с краткосрочните или текущите задължения е нормално да се получи коефициент около единица. Ако коефициентът е под единица, т.е. сумата на задълженията към датата на баланса е по-голяма от средствата, с които следва да се покрие, може да се обясни с постановката, че някои основни задължения (данъчни плащания, заплати, осигуровки и други) имат срок за издължаване в първата половина на следващия месец след начисляването им, а средствата, с които ще се покрият, ще постъпят в текущия месец. Желателно е коефициентите за ликвидност да превишават единица, което означава, че предприятието разполага с повече краткотрайни активи от задълженията му към балансовата дата. При тази постановка степента на риска предприятието да изпадне в състояние на невъзможност за посрещане на задълженията си е твърде малка. Коефициентът за обща ликвидност на дружеството за 2020 г., 2021 г. и 2022 г. е, както следва: коефицент за обща ликвидност за 2020 г.-0.42, коефицент за обща ликвидност за 2021 г.-0.78 и за 2022 г. е 0; коефицент за бърза ликвидност за 2020 г., 2021 г. и 2022 г. е 0. При така разглежданите коефициенти за бърза ликвидност възможността на дружеството да покрие своите краткосрочни задължения чрез набавените краткосрочни инвестиции, налични средства и краткосрочни вземания е ограничена. Като тук следва да с е отбележи липсата на парични средства в каса или банка, което е сериозен сигнал, за проблеми свързани с ликвидността и възможността на дружеството да посрещне своите задължения в средносрочен период.

Коефицент за незабавна ликвидност за 2020 г. е 0,28, за 2021 г. е 0,30 и за 2022 г. е 0. След като разглежданият коефициент е близък до нула, това до извода, че дружеството е в пълна невъзможност да покрие своите текущи задължения в краткосрочен план. Липсата на 2 парични средства и натрупаните задължения от 46 хил. лв. към 31.12.2022 г. водят отново до много ниски коефициенти за абсолютна ликвидност /които са с напълно идентични стойности за трите разглеждани години с коефицента за незабавна ликвидност/, което затвърждава направените по горе изводи за невъзможността предприятието да покрие своите задължения, както в средносрочен така и в краткосрочен план.

Свързан с показателят за ликвидност са и показателите за финансова автономност.

Те характеризират степента на финансовата независимост на предприятието от кредиторите, т.е. степента на използване на привлечения капитал. В счетоводния баланс задълженията към кредиторите са посочени като дългосрочни и краткосрочни пасиви, които обхващат неуредените разчети към доставчиците, към банките кредитори, към клиентите, предоставили аванси срещу бъдещи продажби, към персонала, към държавния и общинските бюджети за начислени и невнесени данъци, към осигурителните фондове за начислени, но невнесени социални и здравни осигурителни вноски, приходите за бъдещи периоди и други. Коефициентът за финансова автономност на дружеството за 2020 г. е -0,03, за 2021 г. е 0,28 и за 2022 г. е -1.

В случаите, когато коефициентът на финансова автономност е под единица, е налице превишение на задълженията спрямо собствения капитал, т.е. съществуващите задължения не са достатъчно обезпечени с имуществото на предприятието и обратно, когато този коефициент е над единица, показва степента на финансова независимост от ползването на чужди средства. При процесното дружество коефициентът за финансова автономност е значително под единица и дори в два периода е отрицателна величина дължащо се на отчетените загуби. Стойностите на този показател говорят за невъзможност на дружеството да възпроизвежда собствения си капитал в резултат на реализирани финансови загуби за отчетните периоди, което води до декапитализиране.

Коефициентът на задлъжнялост изразява степента на зависимост на предприятието от своите кредитори за уреждане на задълженията си. Този показател обикновено е под единица и показва колко задължения са отчетени на един лев собствен капитал. При изследването и на този показател е необходимо да се съпоставят повече от два отчетни периода, за да се проследи в динамика коефициентът на задлъжнялост и финансова автономност на предприятието и да се отчете показаната тенденция - положителна или отрицателна, т.е. дали със собствен капитал могат да се покрият пасивите и с каква надеждност. Коефицент за задлъжнялост за 2020 г. е -38, за 2021 г. е 3,54 и за 2022 г. е -1.

Коефициентът за задлъжнялост е над единица или отрицателна величина, което говори за силна зависимост на предприятието от външни източници на средства. Това се дължи основно на натрупаните резерви, които са с неуточнен характер и към 31.12.2019 г. не фигурират в баланса на дружеството.

Финансовите резултати са следните: 2018 г. - печалба 12 хил. лв.; 2019 г. – печалба 3 хил. лв.; 2020 г. – печалба 4 хил. лв.; 2021 г. – печалба 5 хил. лв.; 2022 г. – печалба 13 хил. лв. Задълженията на дружеството превишават активите във всеки един от разглежданите периоди. В същото време структурата на активите, състоящи се основно от материали, 3 суровини и стоки не са в състояние да покрият тези задължения и да донесат печалба на дружеството.

Според вещото лице затрудненията на дружеството в ликвидация не са временни, а с траен и необратим характер. Дружеството не разполага, както с налични парични средства, така и с краткосрочни вземания или дълготрайни или краткотрайни активи, от ликвидирането на които да е в състояние да погаси задълженията си или да покрие разходите по производството по несъстоятелност. Размерът на началните разноски по производството по несъстоятелност е 7914 лв. за шест месеца.

С протоколно определение от 27.03.2022 г. ЯОС на основание чл.629б от ТЗ определи сума 7914 лв. необходима за покриване на началните разноски в производството и е указал на страните, че при неплащане на сумата в 5 дневен срок от съобщението, производството по делото ще приключи при условията на чл.632 ал.1 от ТЗ. За това определение молителят ”Терес - 2004” ЕООД е уведомен на 5.04.2022 г., а кредиторът НАП – на 18.04.2022 г., но до момента липсват доказателства определените разноски да са предплатени.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи.

Съгласно нормите на чл.607а и чл.608 ТЗ производството по несъстоятелност може да бъде открито само при наличие на материалноправните предпоставки за това длъжникът да е изпаднал в неплатежоспособност, или свръхзадълженост /за определена категория ЮЛ/. Нормата на чл.608 ТЗ свързва неплатежоспособността със следните категории парични задължения - такива, произтичащи от търговска сделка; или от публичноправни задължения към държавата и общините; или от задължение по частно държавно вземане. В конкретния случай задължението на длъжника произтича от непогасени публичноправни задължения към НАП. Общият размер на задълженията възлиза на сумата 346,22 лв. От събраните по делото доказателства, вкл. и от ССЕ, по безспорен начин се установява, че са осъществени материалноправните предпоставки на чл.608 и чл.607а от ТЗ- за производството по несъстоятелност на дружеството. Търговецът е спрял плащанията към 20.02.202 3 г., като след тази дата не са извършвани никакви разплащания към кредитори. Длъжникът не е в състояние да изпълни и погаси задълженията си, като финансовите му затруднения не са временни, а трайни по своя характер.

С оглед на изложеното, молбата за откриване на производство по несъстоятелност е основателна. Следва да се постанови решение за откриване на производство по несъстоятелност, като за начална дата на неплатежоспособността се приеме датата 21.02.2023 г., следваща датата на която е било извършено последното плащане.

С оглед доказателствата по делото ЯОС приема, че решението следва да бъде постановено в хипотезата на чл.632 ал.1 ТЗ. Съгласно посочената норма, когато наличното имущество на длъжника не е достатъчно за покриване на началните разноски и ако 4 разноските не са предплатени по реда на чл.629б ТЗ, съдът обявява неплатежоспособността, определя началната й дата, открива производство по несъстоятелност, допуска обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или други обезпечителни мерки, постановява прекратяване на дейността на предприятието, обявява длъжника в несъстоятелност и спира производството. Видно от данните заключението на СИЕ и показанията на ВЛ в с.з., липсва имущество на длъжника за покриване на началните разноски по несъстоятелността. С оглед на това, съдът е дал възможност на молителя и кредитора да предплатят началните разноски по несъстоятелността. В даденият им по реда на чл. 629б ТЗ срок, същите не са изявили готовност и не са предплатили определените начални разноски. Поради това следва да се постанови решение по реда на чл.632 ал.1 ТЗ.