Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 25 от 03.02.2021, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно наказателно дело 1367/2020
Вид
Решение № 25
Подписан
03.02.2021
В сила
03.02.2021
Състав
Камен Иванов, Пламен Дацов, Светла Букова

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. София , 01.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично заседание на първи февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Камен Иванов

Пламен Дацов

Светла Букова в присъствието на прокурора Апелативна прокуратура - София Ана Алексова като разгледа докладваното от Пламен Дацов Въззивно частно наказателно дело № 20201000601367 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.20, ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 Закон за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИКОНРНФС).

С Решение №260036/26.11.2020 г., Окръжен съд - Кюстендил по ЧНД№531/20 год. е постановил решение, с което е признал Решение от 22.10.2019 г. по дело ЕGS-223882462, постановено от правосъдието на Кралство Нидерландия с адрес Postbus 185 8900 AD Леуварден, Кралство Нидерландия (издаваща държава по смисъла на закона), в сила от 03.12.2019 год. за налагане на финансови санкции – задължение за заплащане на 240 евро, чиято левова равностойност е в размер на 469, 20 лева за нарушение на чл.2 от Закона относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата – нарушение на забрана за изпреварване с товарен автомобил при управление на МПС, установена със знак F3/42, извършено на 28.02.2019 год. в 15,58 часа в Hoogeveen, Rykswg, (А28) издадено по отношение на българския гражданин Ф. С. (F. S.), роден на 29.06.1986 год. в Република Северна Македония, гр.Куманово, с постоянен адрес в гр.Кюстендил, кв.“Герена“, ул.“Софроний“ №19.

Така постановеното Решение е обжалвано в срок от адв.Стоилов – сл.защитник на засегнатото лице Ф. С., с молба за отмяна на съдебния акт като неправилен и незаконосъобразен. Мотивите за това са, че не било конкретизирано удостоверението, не се знаело как е уведомено лицето, а удостоверението не е преведено на български, както и 1 самото решение. Не са били събрани доказателства, че засегнатото лице притежава доходи или имущество и, че има обичайно пребиваване на територията на Република България.

В хода на съдебните прения пред САС защитникът и засегнатото лице не се явяват, като е представено писмено становище, с което молят да се даде ход на делото, а по същество да се уважи жалбата.

Представителят на САП предлага да се потвърди решението като правилно и законосъобразно.

Съдът след като се запозна с материалите по делото и взе предвид становищата на страните достигна до следните фактически и правни изводи:

Основателно Окръжен съд - Кюстендил е приел, че процесното решение по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗПИКОНРНФС е издадено от административен орган на страна – членка на ЕС, като финансовата санкция е постановена по повод на осъществено административно нарушение. Административният акт на несъдебен орган в Кралство Нидерландия е влязъл в сила, а засегнатото лице е било уведомено за административнонаказателното производство и, че може да обжалва пред съдебен орган, но само е избрало да не реализира правата си. Именно поради тази причина правилно е преценено от първия съд, че липсват основанията визирани в чл.35, т.9 от Закона за отказ от признаване. Съдебният акт е придружен с Удостоверение, както се изисква по чл.4, ал.1 от ЗПИКОНРНФС, като е налице и превод на български език на самото удостоверение. В този смисъл възраженията в жалбата, че липсвал такъв не отговарят на истината. Следва да се отбележи, че превод на решението не се изисква в настоящото производство. В допълнение удостоверението е индивидуализирано съобразно законовите изисквания като в този смисъл и това възражение е неоснователно.

На следващо място, от формална страна са налице условията по чл.3, ал.1 ЗПИКОНРНФС, тъй като въпросното удостоверение е издадено за физическо лице извършило нарушение, което се наказва съобразно законодателството на издаващата държава с финансова санкция.

От друга страна, не следва да се разглежда, дали това нарушение представлява такова и по законодателството на Република България, тъй като в случая не се изисква двойна наказуемост – чл.30, ал.2, т.1.

Не може да се приеме възражението на защитата, че е налице основание по чл.30, ал.3 от закона, тъй като както правилно сочи първият съд, изискването за обичайно местопребиваване в страната е в условия на алтернативност с другите предпоставки в чл.30, ал.3, както и с предпоставката за постоянно местожителство, а наличието на постоянен адрес в страната покрива посоченото изискване.

2

Що се отнася до възражението за липса на доказателства за имущество и доходи, то това не е от основанията за отказ за признаване на решението за прилагане на финансови санкции посочени в закона или РР.

С оглед на така установените факти, правилно и законосъобразно първият съд е приел, че не са налице предпоставките за отказ на признаване и изпълнение по силата на чл.35 ЗПИКОНРНФС. В допълнение е констатирано и още едно обстоятелство, че няма информация, че спрямо жалбоподателя за същото нарушение в Република България или в друга държава, различна от издаващата, е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансови санкции. Не е изтекла давността, липсва имунитет или привилегия съгласно българското законодателство. Липсват данни за отлагане на изпълнението на решението. Няма доказателства за пълно или частично изпълнение на процесната сума.

Неоснователно е възражението, че нямало данни кога е получено решението, тъй като нито в закона, нито в РР 2005/214/ПВР на Съвета няма такова основание за отказ, достатъчно е само да се заяви, че засегнатото лице е уведомено за правото му да обжалва в съответните срокове. Същото се отнася и до липса на превод на решението, което не е основание за отказ от изпълнение. Такъв превод се изисква само за удостоверението.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. чл.20, ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 ЗПИКОНРНФС, САС - 8 състав, НО,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №260036/26.11.2020 г. на Окръжен съд - Кюстендил по ЧНД№531/2020 година

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3