Решение № 170 от 23.04.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 170 гр. София, 23.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефан Илиев

Членове:

Вера Чочкова

Стефан Милев при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова в присъствието на прокурора М. Б. Д. като разгледа докладваното от Стефан Илиев Наказателно дело за възобновяване № 20241000601651 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 424, ал. 1, вр. чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.

Образувано е по искане за възобновяване на осъдения Ф. А. П. с ЕГН ********** депозирано чрез адв. Д. М. чрез Районен съд - Враца.

Искането е със следното основно съдържание:

Според защитника решението на Врачанския окръжен съд е незаконосъобразно, постановено при съществени процесуални нарушения, а наложеното наказание е и явно несправедливо. Твърди, че ОС Враца е допуснал особено съществено процесуално нарушение, като не е върнал делото на първоинстанционния съд поради съществено ограничаване на правото на защита на подсъдимия от първата инстанция. Първата инстанция, според защитника, не е осигурила редовно призоваване на подсъдимия и защитника му за съдебното заседание на 27. 09. 2022 г. Така съдът не е изслушал подсъдимия по въпросите по чл. 248 от НПК и така му е ограничил правото на защита.

1

В искането се твърди, че не е налице отговор дали жабуренето с вода за уста може да повлияе на резултата от изследването с дрегер. За целта било необходимо да се извърши експертиза, която да се произнесе по въпроси за технически настройки и софтуер на дрегерите и да се извърши следствен експеримент.

Защитникът счита, че наложеното наказание спрямо подсъдимия, въпреки редуцирането му от въззивната инстанция, е несъразмерно тежко, неотговарящо на обществената опасност на деянието и на дееца, както и на смекчаващите вината обстоятелства, част от които е изтеклият неразумен срок за разглеждане на делото, който макар и отчетен от съда, е до голяма степен подценен, тъй като същият налага определяне на наказание на основание чл.

55, ал. 1, т. 1 от НК, което не е направено.

С искането се моли след възобновяване на производството делото да бъде върнато за ново разглеждане на друг състав на съда или алтернативно на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК да бъде намален размера на наложеното наказание на подсъдимия до минималния размер, предвиден в общата част на закона.

В съдебно заседание пред САС страните излагат доводи със следното кратко съдържание:

Защитникът на осъдения П. поддържа искането. Изтъква, че не е било отстранено същественото процесуално нарушение състоящо се в това, че Районен съд – Враца е дал ход на съдебното следствие пред първата инстанция при положение, че не са били налични процесуалните предпоставки за това действие. Твърди, че е била нередовна процедурата по призоваване на подсъдимия и неговия защитник, които са представили и уважителни причини за неявяването в заседанието пред първата инстанция. Това процесуално нарушение, според защитника, може да бъде отстранено само чрез връщането на делото на първата инстанция. Поддържа останалите възражения относно недопускането на събирането на доказателства, за да бъде изяснена цялостната фактическа обстановка. Алтернативно поддържа искането за намаляване на наказанието и прилагането на разпоредбата на чл. 55 НК.

Осъденото лице поддържа казаното от защитника.

2

Прокурорът моли молбата за възобновяване на производството да бъде оставена без уважение като неоснователна. Твърди, че при повторното разглеждане на делото пред въззивната инстанция са отстранени всички недостатъци и в решението си Окръжен съд – Враца е дал отговори на възраженията на защитата.

В последната си дума осъденият моли да бъде намалена присъдата.

Софийският апелативен съд след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делото, намери за установено следното:

Искането за възобновяване на наказателното дело е постъпило в Районен съд – Враца на 17.12.2024 г. Присъдата, чиято отмяна се иска по реда на възобновяването, е влязла в сила на 18.11.2024 г. Следователно срокът по чл. 421, ал. 1 във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК е спазен. Искането е подадено от осъдения, чрез упълномощен нарочно за това производство адвокат защитник и така са изпълнени са изискванията на чл. 420, ал. 2 НПК. В искането са посочени релевантни основания по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.

Компетентен да разгледа това искане е Софийски апелативен съд, тъй като влезлият в сила съдебен акт по чл. 19 от НПК е постановен от районен съд намиращ се в апелативния район на САС.

От материалите по делото е видно, че с присъда № 35 от 11.10. 2022 г. по НОХД № 1251/2021 г. Районен съд – Враца е признал молителя за виновен за извършено престъпление по чл. 343б ал.2 вр. ал.1 от НК и му е наложил наказание една година и шест месеца лишаване от свобода, при общ режим на изтърпяване на наказанието. Със същата присъда осъденият е лишен от право да управлява МПС за срок от 2 г. с приспадане на времето, през което е бил лишен от това право по административен ред. Съдът на основание чл.68 ал.1 НК привел в изпълнение наказанието по присъда по НОХД № 530/2020 г. по описа на РС-Враца от 5 м. лишаване от свобода. С присъдата съдът се разпоредил с веществените доказателства и осъдил подсъдимия да заплати деловодните разноски.

3

За да постанови горния съдебния си акт съставът на Районен съд – Враца е приел, че на 14.02.2021 г. в гр. Криводол е управлявал МПС – лек автомобил „Ауди“ с рег.№ ********, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 промила, а именно – 0,89 промила, установено по надлежния ред, след като е осъден за деяние по чл.343б ал.1 НК по НОХД № 530/2020 на Врачански районен съд.

По повод на обжалване на присъдата се произнесъл Врачанският окръжен съд, който с решение № 44 от 27.02.2024 г., постановено по ВНОХД № 614/23 г. е изменил присъдата на Районен съд - Враца, в частта, с която на подсъдимия е определено наказание от 1 години и 6месеца "лишаване от свобода", като намалил същото на 1 година "лишаване от свобода", което да изтърпи при първоначален "общ" режим на изтърпяване. Присъдата в останалата й част била потвърдена.

След подаване на искане за възобновяване Софийският апелативен съд с решение № 212/18.06.2024 г. е отменил по реда на възобновяването влязлото в сила решение № 44 от 27.02.2024 г. по ВНОХД № 614/23 г. на Окръжен съдВраца и върнал делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав на съда.

С решение № 162 от 18. 11. 2024 г., постановено по ВНОХД № 445/24 г. на Врачанският окръжен съд изменил присъдата на Районен съд - Враца, в частта, с която на подсъдимият е определено наказание от 1 години и 6 месеца "лишаване от свобода", като намалил същото на 1 година "лишаване от свобода", което да изтърпи при първоначален "общ" режим на изтърпяване.

Присъдата в останалата й част е била потвърдена.

От изложеното е видно, че обект на проверката по настоящето производство е решение № 162, постановено по ВНОХД № 445/24 г. на Врачанският окръжен съд и изменената с него присъда на първоинстанционния съд, които не са били проверявани по касационен ред.

По същество искането за възобновяване на наказателното дело е допустимо, но е неоснователно и причините за това са следните:

4

Искането за възобновяване се основава на твърдението, че е налице съществено нарушение на процесуалните правила тъй като подсъдимият и защитникът му не били редовно призовани за съдебното заседание на 27. 09.

2022 г. пред първоинстанционния съд и така той е лишен от възможността да заеме позиция по въпросите по чл. 248 от HIIK, като се набляга на лишаването по този начин от възможността за развитие на делото по реда на диференцираните процедури.

Видно от наличните по делото документи се установява, че пред първата инстанция преди разпоредителното заседание делото е отлагано многократно поради поведението на подсъдимия, който е лишавал от правомощия защитниците си и ги е сменял на три пъти преди да започне разглеждането на делото по същество.

На 15.03.2022 г. е проведено разпоредителното заседание на първоинстанционния съд. В него е участвал подсъдимият и защитникът му адв. Р. Т.. По времена това заседание са обсъдени въпросите по чл. 248 НПК. В протоколът от заседанието изрично е отбелязано становището на защитника на подсъдимия. Така процедурата по чл. 248 НПК е била изпълнена. Това, че в протокола от съдебното заседание не са отразени изрични твърдения на подсъдимия по обсъжданите въпроси не представлява нарушение на процесуалните правила, защото в НПК няма изрично правило, което да задължава подсъдимия да изяви становище по тези въпроси. Съдът е задължен да даде възможност на страните да вземат отношение по обсъжданите въпроси, но не може и не длъжен да ги задължи да участват в обсъждането със свое изявление. Липсват данни в протокола от съдебното заседание, че подсъдимият е изявил желание да направи изявления по тези въпроси, но му е било попречено да го стори, още повече че активно е взето становище по същите въпроси от неговия защитник. В това заседание делото е било отложено, тъй като защитникът на подсъдимия адв. Т. е заявила, че имат намерение с подсъдимия да сключат споразумение с прокурора. В следващото заседание на съда на 31. 05. 2022 г. подсъдимият е оттеглил пълномощията си от адв. Т. и съдът е отложил разглеждането на делото поради неявяването на новия защитник на подсъдимия адв. А. А.. Последният писмено е заявил на съда, че имат намерение да сключат споразумение с прокурора. Така 5 разглеждането на делото е било отложено за 21. 06. 2022 г. На 03. 06. 2022 г. подсъдимият е упълномощил друг защитник адв. Л. Ч.. На 14. 06. 2022 г. адв.

А. е уведомил съда, че са налице съществени различия в линията на зашита с подсъдимия, като защитникът го съветва да сключи споразумение с прокурора, но подсъдимият желае да бъде оправдан от съда поради което този защитник се е оттегли от разглеждането на делото. На 21. 06. 2022 г. съдът е отложил разглеждането на делото поради неявяване на подсъдимия и защитника му. Последният е уведомил съда, че подсъдимият е в чужбина и там е аварирал автомобилът му, като за пореден път е съобщил, че желаят с подсъдимия да сключат споразумение с прокурора.

Съдът отложил разглеждането на делото за 20.09.2022 г. С молба от същата дата адв. Ч. уведомил съда, че с оглед осигуряване на редовно призоваване моли всички призовки за него и подсъдимия да му бъдат връчвани на посочената в молбата електронна поща.

В съдебното заседание на 20. 09. 2022 г. подсъдимият П. се е явил лично. В същия протокол е отбелязано, че делото се отлага за 27.09.2022 г., за които дата и час явилите се са уведомени. От това е видно, че изнесеното в искането за възобновяване твърдение, че подсъдимият не е бил редовно призован за заседанието за 27. 09. 2022 г. не отговаря на истината. Адв. Ч. е обяснил неявяването си в съда в подадена по-късно подадена от него въззивна жалба, че е нередовно призован, тъй като за да бъде редовно призоваването следвало да са налице 7 пълни дни между датата на връчване на призовката и датата на заседанието, в които 7 дни не влизала датата на съдебното заседание.

Посочено е, че призовката за съдебното заседание от 27.09.2022 г. му била връчена на 21.09.2022 г., като 7-дневният срок започвал да тече на 22.09.2022 г. и изтичал на 28.09.2022 г. Така той е потвърдил, че е бил призован за това заседание, но счита, че това не е редовно призоваване, тъй като от датата на призоваването до заседанието не бил изминал срок от 7 дни. От къде произтича този срок не е пояснено в жалбата, но такъв по НПК не съществува и изводът на въззивния съд по този въпрос е правилен и законосъобразен.

Развитата в искането за възобновяване теза, че този срок е определен в чл. 180, ал. 10 НПК е неоснователно. Посоченият в тази норма срок предполага, че призованият може в 7-дневен срок да потвърди получаването на призовката, т.е. при добросъвестно отношение той би следвало да направи това когато реално е получил призовката, а не да чака да изминат седем дни и едва тогава 6 да се позове на това обстоятелство. Въпросният срок е определен за случаите когато призованият по някаква причина не е получил електронното съобщение и след изтичането на срока от 7 дни настъпва задължението на призоваващия орган да осигури връчването на призовката по общия ред.