Решение № 612 от 11.08.2025, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 612 гр. Казанлък, 11.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЙОВКА Б. ПУДОВА при участието на секретаря РАДИАНА Г. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ЙОВКА Б. ПУДОВА Гражданско дело № 20255510100386 по описа за 2025 година

Предявените искове са с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 вр. с чл.10а, ал.2 от ЗПК вр. с чл.1, ал.1, т.7, т.10 и т.20 от ЗПК и чл.55, ал.1 от ЗЗД.

Ищцата твърди, че на **** г. сключила с “БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ” ООД потребителски договор за кредит №**** за сумата 1300.00 лв. В чл.5 от договора били посочени годишен лихвен процент – 40.65% и ГПР - 49.86%.

След изтичане срока на договора, следвало да върне 2222.50 лв., като в тази сума, без да са посочени в ГПР, се включвали и такса за бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит в размер на 323.20лв. и такса за експресно обслужване в размер на 484.90лв. Имала качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК, доколкото при сключването на договора за потребителски кредит действала извън рамките на своята професионална и търговска дейност и затова бил приложим ЗПК. Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не били спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл.12, ал.

1, т.7 – 9, договорът за потребителски кредит бил недействителен. Твърди, че сключения с ответника договор за кредит е недействителен като се позовава на чл.11, т.10, чл.19, ал.1 от ЗПК. В него изрично било посочено, че ГПР е 49.84%, но в чл.10 от договора - ал.1 и ал.2 били включени два вида такси такса за бързо разглеждане и такса за експресно обслужване, които по естеството представлявали такси за отпускане и усвояване на кредит, а на основание чл.10а, ал.2 от ЗПК било недопустимо в договори за потребителски кредит да се уговарят: „заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита“. Посочените клаузи следвало да бъдат включени в ГПР, което автоматично водело до неговото увеличаване, имайки предвид, че общият размер на двете такси възлизал на 808.10лв., при отпуснат кредит с главница от 1300лв. От това можело да се направи извода 1 за неправилно посочване на ГПР, поради непосочване в договора на всички компоненти, които го формирали. По този начин за потребителя се създавала неяснота кои точно суми ще се включат в ГПР и съответно колко ще се оскъпи кредитът. В константната съдебна практика на всички съдилища в Република България и в Решение на СЕС по дело С 714/2022 г. изрично се приемало, че неточното посочване на ГПР в договорите за потребителски кредити се приравнявало на непосочен ГПР и следователно това влечало нищожност на целия договор на основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД, във връзка с чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. В случая кредиторът нарушил императивното правило на чл.11, ал.1, т.10 във вр.чл.19, ал.1 ЗПК да обяви и разпише действителния размер на ГПР, тъй като незаконосъобразно не включил таксите- “Бързо разглеждане” и „Експресно обслужване”, чиято обща стойност се равнявала на 808.10лв., над 60% от размера на отпуснатата главница по кредита. Поради това, че тези такси не били включени в размера на ГПР следвало да се приеме, че търговецът заблудил потребителя относно размера на ГПР, което създало неравноправност по смисъла на чл.143 от ЗЗП на уговорката относно размера на ГПР. Нищожността на клаузата относно размера на ГПР договорът за кредит имало, съгласно чл.22 от ЗПК, за правна последица изначална недействителност на цялата кредитна сделка, също така представлявала и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от Закона за защита на потребителите. Поради наличие на тежки пороци в сключения договор за кредит №**** между нея и „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ” ООД водело до неговата нищожност. Това легитимирало и правният й интерес да иска връщане на сумата, заплатената възнаградителна лихва по договорът за кредит, тъй като при нищожен договор се връщало това, което било получено. В случая платената възнаградителна лихва се явявала платена при липса на основание и подлежи на връщане. Моли съда да постанови решение, с което да прогласи за недействителен Договор за кредит №****, сключен между П. П. С. и „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ” ООД на основание чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД във връзка с чл.22 от ЗПК във връзка с чл.11, т.7, 10 и т.20 от ЗПК, както и да осъди на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ” ООД, е ЕИК:201513004, със седалище и адрес на управление ****, да заплати на П. П. С., с ЕГН-**********, сумата от 114.40 лв., платена при липса на основание по договор за кредит №****, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на искова молба до окончателното й изплащане. Претендира съдебни разноски.

В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК ответникът оспорва предявените искове като неоснователни. Изискването на чл.11, т. 10 от ЗПК за наличен Годишният процент на разходите (ГПР) било сторено в договора за кредит с №********. Твърдението на жалбоподателя, че този процент не отговарял на истината и не бил изчислен съгласно методиката, посочена в закона, било неоснователно. Ищецът като страна по договор за потребителски кредит, сам изрично пожелал да се ползва от допълнителните действия и всяко действие, което кредиторът предоставил било по желание на потребителя. Никога допълнителното действие не е било задължителна предпоставка за отпускане на кредит от страна на “Би енд Джи Кредит“ ООД, т.е. договорът за кредит можел да се сключи и без него. Двете действия присъствали в Стандартния Европейски формуляр (СЕФ) като цена, 2 т.е. не можело да се твърди, че ищецът не разбрал за тях, тъй като е получил СЕФ. Присъствайки в преддоговорната информация и фактът, че ищецът сам пожелал да се ползва от тях отхвърляло и твърдението, че клаузите били уговорени индивидуално от кредитора и били неравноправни по смисъла на чл.144, т.9 от ЗЗП. Счита, че неправилно се възприемало, че двете действия “Бързо разглеждане“ и “Експресно обслужване“ били свързани с усвояването и управлението на процесния кредит. Доброволното действие „Бързо разглеждане” като време предхождало момента на усвояването на кредита (предоставяне на паричната сума на ищеца) и не било свързано с него, а единствено имало отношение към това дали кредиторът ще иска да кредитира клиента или не. Доброволното действие „Експресно обслужване“ също не следвало да се счита, като действие свързано с управлението на кредита.

Понятието „управление на кредита”, използвано в чл.10, ал.2 от ЗПК, имало отношение само към действия, извършвани от кредитора, определени и нормирани от него, неизпълнението на които се считало и за неизпълнение на договора. В случая „Експресно обслужване“ като действие, което било предпочетено и заявено от клиента и фактът, че той определял начина, по който ще се осъществи, безспорно го изваждало от обхвата на понятието “управление на кредита”, тъй като в случая управлението било изцяло в сферата на клиента. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли като неоснователни всички твърдения на ищеца. Претендира съдебни разноски.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

Не е спорно между страните, а и от приети по делото заверени копия на Стандартен Европейски формуляр /СЕФ/ за предоставяне на информация за потребителски кредити от **** г., Общи условия към договор за потребителски кредит и договор за кредит №********/**** г. се установява, че процесният договор е сключен между “БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ” ООД като кредитор и П. П. С. в качеството на кредитополучател и по силата на който кредиторът се задължил да предостави кредит в размер на 1300 лв. срещу насрещно задължение на кредитополучателя да върне кредита в срок от пет месеца, на 10 погасителни вноски, всяка от 141.44 лв., при ГЛП-40.65%, ГПР49.86% и с обща стойност на плащанията по договора-1414.40 лв. по погасителен план, инкорпориран в чл.5 на договора. В чл.10, ал.1 от договора страните са уговорили и заплащане сума за бързо разглеждане на искането за кредит в размер на 323.20 лв., платима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита, а в чл.10, ал.2 от договора уговорили и заплащане на сума за експресно обслужване по кредита в размер на 484.90 лв., дължима на равни части през периода на кредита като част от всяка погасителна вноска. Съгласно чл.10, ал.3 от договора, размерът на общо дължимото по кредита е 2222.50 лв. при погасителен план, на 10 равни двуседмични месечни вноски, всяка от 222.25 лв.

В молба вх.№8280/20.05.2025 г. ответникът заявява, че за договорната лихва по договора с №********/**** г. е заплатена сумата в размер на 114.40 лв.

От така установеното съдът прави следните правни изводи:

3

По иска за нищожност с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД , вр. чл.22 от ЗПК, вр.чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал 4 от ЗПК .

Основателността на иска предполага наличие на сочените основания за нищожност на договора за потребителски кредит, които следва да бъдат установени при условията на пълно и главно доказване.

Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора за кредит №********/**** г. е действало като такова, а ответникът е небанкова институция по смисъла на чл.3 от ЗКИ и има право да отпуска кредити със средства, което не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, поради което страните имат качествата на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК и на кредитор по чл.9, ал.4 от ЗПК.

Процесният договор по своя характер е потребителски съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК, чиято правна регулация се съдържа в ЗПК, а по силата на препращащата норма на чл.24 от ЗПК- и в ЗЗП. ЗПК съдържа разпоредби от императивен порядък, за които съдът следи служебно, дори при липсата на възражение за нищожност, и следва да зачете последиците на тази нищожност, когато е нарушена предвидена в закона правна норма, когато констатира неравноправни клаузи и клаузи в договора, които са в противоречие с добрите нрави / в т.см. Тълкувателно решение №1/15.06.2010 г. по тълк.д.№1/2010 г. на ВКС, ОСТК, решение №198/10.08.2015 г. по гр.д.№5252/2014 г. на ВКС, IV г.о., както и Тълкувателно решение №1/27.04.2022 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ВКС, ОСГТК/.

Според нормата на чл.22 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7- 12 и т.20, чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК. Съгласно на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение №1 начин.

Годишният процент на разходите по кредита според чл.19, ал.1 от ЗПК изразява общите разходи по кредита за потребителя, а Общият разход по кредита съгласно дефиницията, дадена в §1, т.1 от ДР на ЗПК включва всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси и възнаграждения за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и поспециално застрахователни премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. В този смисъл е и съображение 20 от Директива 2008/48/ЕО, съгласно което общите разходи по кредита за потребителя следва да включват всички разходи, включително лихва, комисионни, такси, заплащане на кредитни посредници и всякакви други разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора с изключение на нотариалните такси. В случая в договора за кредит ********/**** г. е посочена единствено абсолютна стойност на ГПР, в СЕФ 4 като разходи по кредита са посочи ГПР- 49.86% и фиксиран лихвен процент по кредита-40.65%, но в съдържанието им не е посочено кои компоненти точно са включени и как се формира конкретният ГПР т.е. липсва методика на формиране на ГПР по кредита, а и не може да се направи извод за това, какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него.