Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 992 от 29.06.2023, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 236/2023
Вид
Решение № 992
Подписан
29.06.2023
В сила
19.07.2023
Състав
Димо Цолов

Цитирани разпоредби

  • чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.140, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.140, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.142 · Закон за движението по пътищата
  • чл.143, ал.15 · Закон за движението по пътищата
  • чл.175, ал.3, пр.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.11, ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл.11, ал.3 · Наказателен кодекс
  • чл.345, ал.2 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 992 гр. Варна, 29.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димо Цолов при участието на секретаря София Н. Маринова като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20233110200236 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба от И. И. П., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление №22-0442-001146 от 23.12.2022 г., издадено от Началник Сектор „Охранителна полиция“ в Четвърто РУ при ОД МВР Варна, с което, за нарушение по чл.140, ал.1 Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на въззивника са наложени административни наказания „глоба“ в размер 200.00 лв и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок шест месеца.

Въззивникът моли, издаденото НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че макар формално да са осъществени обективните елементи от фактическия състав на твърдяното нарушение, същото е несъставомерно от субективна страна, доколкото въззивникът не е знаел, че регистрацията на управлявания от него автомобил е била прекратена служебно към съответната дата, защото собственикът му не е бил уведомен.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява. В представено писмено становище оспорва жалбата като навежда твърдения за правилност и законосъобразност на оспореното НП.

Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

На 31.08.2022 г., около 18.15 ч., в гр. Варна, по бул. Народни Будители до магазин „Била“, посока Аспарухов мост, управлявания от въззивника л. а. „Мазда“, рег.№* бил спрян за проверка от служители на Четвърто РУ при ОД МВР Варна, като нарушението било заснето с техническо средство/система ARH CAM S1, номер 120cc8e при което било констатирано, че управлението се извършва при наличие на отразено в автоматизираната информационна система „АИС KAT “ служебно прекратяване на регистрацията на процесното МПС, собственост на лицето Виолетка Йовчева, на основание чл.143, ал.15 1

ЗДвП. Преписката, ведно с Електронен фиш серия К номер 6478439 била изпратена до РП Варна за преценка относно наличие на престъпление по чл.345, ал.2 НК и с Постановление от 16.12.2022 г. прокурор при РП Варна постановил отказ да образува досъдебно производство с констатация за липса на осъществено деяние по чл.345, ал.2, НК поради неосъщественост на престъпния състав от субективна страна, доколкото водачът не е знаел за служебно извършената дерегистрация и липсват данни, собственикът или водачът да са уведомени за служебната дерегистрация. Екземпляр от постановлението на РП Варна бил изпратен до началник на Четвърто РУ при ОД МВР Варна за преценка относно налагане на административна санкция спрямо водача на автомобила.

Направените констатации били изцяло възприети и възпроизведени в обжалваното НП от наказващия орган, който наложил за посочено нарушение предвидените в чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП наказания „глоба“ в размер 200.00 лв и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок шест месеца.

Визираната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от приобщените документи – НП №22-0442-001146 от 23.12.2022 г., Постановление УРИ ЗМ450 от 20.12.2022 г., справка нарушител-водач, заповед №812з-1632 от 02.12.2021 г., писмо вх.№28258 от 13.04.2023 г., ведно с постановление от 16.12.2022 г. за отказ за образуване на НП и материали по прокурорска преписка №16746/2022 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник Сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР Варна, надлежно оправомощен чрез Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министър на вътрешните работи.

Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:

Издаденото въз основа на същия наказателно постановление е издадено в сроковете по чл. 34 ЗАНН и не страда от съществени нарушения на процесуалните изисквания относно законоустановените форма и съдържание.

Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:

По същество не е спорно между страните и се установява категорично от приобщените доказателства, че на посочените в НП дата и място въззивникът е управлявал процесното МПС, за което от 08.07.2022 г. била отразена служебно дерегистрация, извършена на основание чл.143, ал.15 ЗДвП – поради непререгистриране на МПС в срок.

Съгласно това основание, служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. В конкретния случай въззивн8ика е управлявал непререгистрирано МПС, собственост на друго физическо лице, като по преписката липсват данни, според които да се констатира безспорно, същият да е знаел, че процесния автомобил е бил с прекратена регистрация. Собственикът на автомобила също не е знаел, че регистрацията на нейното МПС е била служебно прекратена чрез отразяване за това в автоматизираната информационна система. При изложените съображения съдът намира, че към момента на проверката въззивникът не е бил уведомен (не е знаел), че е прекратена регистрацията на автомобила. Данни в тази насока не са представени от въззиваемата страна, като същата не отрича липсата на извършено уведомяване. С разпоредбата на чл.140, ал.1 ЗДвП законодателят е въвел изискване по пътищата, отворени за обществено 2 ползване, да се допускат само моторни превозни средства, които са регистрирани по съответния ред. Условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС, се определя с Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена на основание чл.140, ал.2 и чл.142 ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл.15, ал.1 от Наредбата, при промяна в регистрацията, собственикът представя документ за самоличност и подава заявление, което се попълва служебно и се подписва от него, като към заявлението собственикът представя редица изброени в нормата документи, а според чл.14, ал.1 от същата наредба, промяна в регистрацията се извършва при изменение на данните за превозното средство и собственика, посочени в свидетелството за регистрация, смяна на регистрационния номер, продължаване срока на валидност при временна регистрация, регистриране на ПС като "историческо".

Цитираната нормативна уредба указва, че при промяна в собствеността на МПС, лицето, което го е закупило, т. е. новият собственик –физическо лице, е длъжно да регистрира превозното средство на свое име и в съответното звено "Пътна полиция" при ОД МВР, като това следва и от разпоредбата на чл.4, ал.1 от Наредбата, според която, собственикът е длъжен да представи превозното средство и необходимите документи в определения срок за извършване на регистрация, промяна в регистрацията или прекратяване на регистрацията, а нормата на чл.3, ал.1 регламентира, че моторните превозни средства и ремаркетата се регистрират в законовия срок от придобиване на собствеността или оформянето на вноса (постоянен или временен) от съответния митнически орган. Съгласно чл.143, ал.15 ЗДвП, служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването му не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.

С оглед горното съдът намира, че вмененото административно нарушение на въззивника не е съставомерно от субективна страна, доколкото липсва каквото и да е доказателство, същият, към инкриминираната дата да е съзнавал, че управлява нерегистрирано МПС.

Напротив, установено е по делото именно обратното, че собственикът на МПС не е имал знание за извършената служебна дерегистрация. При това положение, липсата на знание за съответното обстоятелство изключва вината на водача и собственик на процесното МПС при извършване на вмененото му нарушение. От липсата на вина следва, че деянието не осъществява състава на административното нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП.

Настоящият съдебен състав не споделя застъпваното по този род дела становище за субективна съставомерност на нарушението по чл.140, ал.1 ЗДвП при форма на вината непредпазливост и съответно за наказуемост на нарушението по аргумент от чл.7, ал.2 ЗАНН. Съждението за извършване на неправомерно деяние от въззивника в условията на непредпазливост означава, че на липсата на знание за прекратената регистрация на управлявания автомобил противостои правното задължение за формирането на такова знание (аргумент от чл.11, ал.3 НК, вр. чл.11 ЗАНН). В конкретния казус обаче, по делото не е установен надлежен юридически факт, който би могъл да породи подобно задължение.

Налага се извод, че вмененото на въззивника нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП би могло да бъде извършено само при форма на вината умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 НК, която правна норма е субсидарно приложима по силата на чл.11 ЗАНН. Щом умисъл не е налице, нарушението не е извършено и поведението на въззивника не може да бъде санкционирано.

Оттук следва, че разглежданото деяние е извършено без доказана вина, поради което съставът на административно нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП се явява неосъществен, респ. издаденото НП е незаконосъобразно и като такова, подлежи на отмяна.

При този изход на спора, съобразно чл.143, ал.1 АПК и с оглед отправеното искане, в 3 полза на въззивника следва да се присъди обезщетение за сторените разноски за възнаграждение на адвокат в минималния размер 300.00 лв, който съответства на параметрите по чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №22-0442-001146 от 23.12.2022 г., издадено от Началник сектор „Охранителна полиция“ в Четвърто РУ при ОД МВР Варна, с което на И. И. П., ЕГН ********** за нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП, са наложени административни наказания „глоба“ в размер 200.00 лв и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок шест месеца, на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 ЗАНН.

ОСЪЖДА ОД МВР Варна, ДА ЗАПЛАТИ на И. И. П., ЕГН **********, сумата 300.00 лв (триста лева, 00 ст.), представляваща възнаграждение за адвокат, на основание чл.63, ал.1 ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Варна в 14дневен срок от съобщаването до страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4