Решение № 200 от 30.11.2023, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 200 гр. Силистра, 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Д. Василева при участието на секретаря Хр. Кр. Д. като разгледа докладваното от Галина Д. Василева Административно наказателно дело № 20233420200515 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 – чл.63 ЗАНН.

Образувано е по жалба на „С. - М.“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление с. С., общ. А., обл. В., представлявано от управителя Г.

А. М., против Наказателно постановление № 19 - 2300138/11.07.2023г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Силистра, с което на ТД - жалбоподател, на основание чл. 416, ал.5 вр. чл.413, ал.2 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в размер на 3000 (три хиляди) лева за нарушение на чл. 61 от Наредба № 2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.

В жалбата се визира, че са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП и че в съдържанието на последните не са налице изискуемите от закона реквизити. Подчертава се, че неправилно е определено както наказателно отговорното лице, така и нормата, сочена за нарушена. Относно последната се сочи, че установеното при проверката и описаното в НП по никакъв начин не обуславят нарушение по чл.61 от визираната Наредба № 2 от 22.03.2004г. Обръща се внимание на 1 това, че строителната площадка на обекта е открита на 05.06.2023г. и в деня на проверката на 07.06.2023г. скелето е било в процес на изграждане, като непосредствено след проверката са били монтирани стълбите като елемент на скелето. Предвид това се счита се, че не е обсъдено приложението на чл. 28 ЗАНН и именно поради това необсъждане е налице и неправилност на обжалваното наказателно постановление. Отправя се искане алтернативно да бъде приложена разпоредбата на чл.415в от Кодекса на труда, тъй като установеното нарушение е било отстранено веднага след установяването му, за което се визира, че административният орган е бил уведомен на 23.06.2023 г. и не са установени данни да са произтекли вредни последици за работниците. Поддържа се искането за отмяна на наказателното постановление или неговото изменение с определяне на административно наказание в минималния размер, предвиден в чл.415в, ал. 1 КТ. Иска се присъждане на направените по делото разноски.

Административно-наказващият орган, чрез процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна. Визира, че са спазени всички изисквания на императивните правила на ЗАНН и на Кодекса на труда, регулиращи и регламентиращи самото производство, както и правилно е определен административнонаказателно отговорния субект – дружеството работодател. Изразява се становище, че правилно е приложен материалния закон откъм квалификация на описаното, няма протИ.речие между мотивите и диспозитива на НП, и не са налице предпоставките за определяне на случая като маловажен. По отношение размера на наложеното административно наказание подчертава, че е взето предвид цялостното поведение на ТДжалбоподател и работодател по предходно, идентично по вид нарушение, за което е съдът е потвърдил санкционния акт с имуществена санкция от 1500 лева, а настоящата от 3000 лева е незначителна с оглед максималния праг на наказанието, визирано в чл.413, ал.2 КТ. Моли за потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на разноски за процесуално представителство по делото.

Районна прокуратура - Силистра, при редовност на призоваване, не се представлява, не е депозирано становище.

Жалбата е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, предвид което се явява процесуално допустима.

2

Съдът, след запознаване с доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната взаимовръзка, преценка доводите на страните, въз основа на закона и по вътрешно убеждение, намира за установено следното:

На 07.06.2023г. св. М. Д. и св. М. Д. – главни инспектори в Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра, извършили проверка относно спазване на трудовото законодателство и осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на строителен обект „Внедряване на мерки за енергийна ефективност и осигуряване на достъпна среда“ в сградата на детска ясла „Д. р.“ по ул. „Б. в.“ № ... в гр. С.. Изпълнител на строително - ремонтните дейности било ТД „С.-М.“ ЕООД, ЕИК ..., като на място на обекта имало ангажирани с поставяне на изолационни плоскости и с шпакловка работници.

Контролните органи възприели, че има изградено триетажно скеле около двуетажната сграда и на височина над същата, но нямало монтирани стълби, по които работниците да се качват и слизат. Последните се катерели по скелето и слизали по него на земята. Така процедирали и пред проверяващите, когато трябвало да вземат необходимите за работата им материали. Предвид това фактическо положение св.Д. и св.Д. изготвили фотоснимки на скелето и на сградата на процесната дата, които фотоси впоследствие изготвени на хартиен носител били заверени с подпис и печат от ТД - жалбоподател и приложени към изготвената преписка.

Така констатираното обусловило съставянето на АУАН № 19-2300138 /20.06.2023г. в присъствието на управителя на ТД – жалбоподател за нарушение на чл.93, ал.1 от Наредба № 2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи. Връчен бил екземпляр от акта, а на 23.06.2023г. пред наказващия орган, с уведомително писмо бил представен снимков материал от управителя за привеждане на скелето в състояние в съответствие с осигуряване безопасността при ползване на същото.

Последвало издаване на процесното наказателно постановление на 11.07.2023г., възпроизвеждащо съдържанието на акта откъм обстоятелствената му част, визираща изрично обозначаване на факта, че „за изкачване и слизане по скелето не е монтирана нито една стълба.

Работодателят е допуснал до работа на скелето – за изкачване и слизане на 3 работниците по него, без да е обезопасено скелето с проходи чрез стълби, които да са елементи на скелето“. На ТД е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева, на основание чл. 413, ал.2 КТ. В НП е отразено, че „при определяне вида на наложеното административно наказание в минимално предвидения в санкционната норма размер, като утежняващо обстоятелство следва да се вземе предвид, че търговското дружество е санкционирано за нарушения на трудовото законодателство и осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, като административното наказание е наложено по надлежния ред не за първи път“.

Съдът намира, че АУАН и НП са издадени в установените от закона срокове, от компетентни длъжностни лица и при съобразяване на изискуемите от закона реквизити, като тяхно задължително съдържание.

Спазени са изискванията на процесуалния закон откъм образуване на административно-наказателното производство, започващо със съставянето на акта за установяване на административно нарушение, изпълнението на процедурата по неговото изготвяне в присъствието на представляващия наказаното дружество с предоставена възможност за възражения, реализирал и правото си на защита с предоставяне три дни след датата на съставяне на АУАН данни за вече монтирани стълби на скелето. В обстоятелствената част на акта и на НП са описани фактическите обстоятелства, пряко установени от контролните органи на място, и залегнали като словесно описание на обвинението.

Установените по случая факти очертават, че не е било спазено изискването на чл. 93, ал.1 от Наредба № 2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, повеляващо, че „изкачване и слизане по скеле се допуска само по обезопасени проходи чрез стълби, които са елемент на скелето“. Посочената разпоредба се намира в Раздел II, Глава Трета „Скелета, платформи, люлки и стълби“ и изрично урежда правилата за работа при извършване на СМР с използване на скеле. Видно от съдържанието на акта правилно актосъставителят е подвел описаните от него обстоятелства към посочената норма на чл. 93, ал.1, тъй като обвинението точно и ясно визира, че за изкачване и слизане по скелето не е монтирана нито една стълба.

В издаденото на база акта наказателно постановление АНО е отразил 4 същите фактически данни, като е приел, че те очертават деятелност, която се явява наказуема, но е квалифицирал същата като нарушение по чл. 61 от същата наредба. Този текст обаче въвежда, че „паданията от височина се предотвратяват чрез приспособления (съоръжения, ограждения), които са достатъчно високи и са изградени най-малко от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце или чрез еквивалентно алтернативно решение“. Видна е липсата на единство между факти и квалификация, което води до невъзможност да се разбере каква точно е волята на АНО - за каква точно простъпка се дири отговорност на ТД – жалбоподател. Следва да се посочи, че нормата на чл. 61 попада в обхвата на друг раздел - Раздел IV на глава Първа „Работа на височина“, а в настоящия случай данни относно неизпълнение изискванията за работа на височина по тези параметри на закона въобще не се били изследвани респ. изяснявани от страна на контролните органи и съответно отразявани като техни констатации. Налице е съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните, което не може да се отстрани в съдебната фаза на производството, тъй като съдът не може да замести волята на АНО, в чиито правомощия е да формулира и повдига административното обвинение и да преценява какво наказание се следва за конкретната административна простъпка. Същевременно наказаният правен субект е с нарушено право на защита поради обективната неяснота срещу какво точно обвинение следва да се защитава предвид несъответствието между възприетите от АНО факти и квалифицираните им като нарушение по чл. 61 от Наредбата № 2 от 22.03.2004 г.

Визираното процесуално нарушение се явява самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление. Съдът намира да отбележи, че в НП липсва конкретно посочване на други нарушения, които да се били взети предвид от АНО досежно размера на наказанието по настоящото дело, като същевременно във волята му отново е налице неяснота за критериите за определяне на този размер видно от мотивировката.

По отношение искането на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото не са представени доказателства, че такива са сторени, а с оглед изхода на делото пред настоящата инстанция искането на процесуалния представител на административно-наказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се остави без уважение.

5

По изложените съображения и на основание чл.63, ал.2, т.1 ЗАНН и чл.63д ЗАНН, съдът

РЕШИ:

О Т М Е Н Я Наказателно постановление № 19-2300138/11.07.2023г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Силистра, с което на „С. - М.“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление с. С., общ. А., обл. В., представлявано от управителя Г. А. М., на основание чл.413, ал.2 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в размер на 3000 (три хиляди) лева за нарушение на чл. 61 от Наредба № 2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, като незаконосъобразно.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „С. - М.“ ЕООД, ЕИК ..., за присъждане на разноски по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра за присъждане на разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Силистра, по реда на Административно-процесуалния кодекс, в 14дневен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________ 6