Решение № 273 от 11.05.2023, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 273 гр. Враца, 11.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: К.а Хр. Христова при участието на секретаря Анита Людм. Мейцова като разгледа докладваното от К.а Хр. Христова Гражданско дело № 20231***100052 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба и уточнителна молба от Българската държава, представлявана от министъра на земеделието, против К. Н. Р., ЕГН **********.

В исковата молба се твърди, че Държавата е собственик на поземлен имот с идентификатор № ******* по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Б., община Враца, по силата на разпоредбата на чл. 45, ал. 10 от ППЗСПЗЗ. Сочи, че за имота има изготвен парцеларен план и протокол от 24.03.1994 г. по искане на Ликвидационният съвет на КЗС „Дъбника“ Враца – с. Б.. Сочи, че съгласно парцеларния план, имотът е част от стопански двор на с. Б., представляващ застроен парцел VI, в който са отразени две бетонови площадки и склад за съхранение на зърно с площ 6 649 кв. м. За имота не са постъпвали заявления и не е започвала процедура по придобиването му.

Ищецът установил, че в КККР имотът е отразен като частна собственост – на ответника Р. с документ за собственост Нотариален акт за констатиране право на собственост върху недвижим имот по давностно владение № ****, том III, рег. № *****, дело № ***/**** г. и вписан с СлВп - Враца под № ***, том 15, рег. № ****/****.**** г. При оглед на място било установено, че имотът е трасиран и заграден с ел. пастир, има наличие на останки от две бетонови площадки и основи на разрушена сграда.

Заявява, че към датата на съставяне на нотариалния акт в сила е разпоредбата на §1, ал. 1 Закона за допълнение на ЗС (обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г., посл. Доп. ДВ, бр. 18 1 от 2020 г.), съгласно която давността за придобиване на имоти – частна държавна собственост спира да тече до 31.12.2022 г.

Ето защо счита, че ответникът не е станал собственик на процесния имот, а издаденото от Областна администрация – Враца удостоверние изх. № 9400-606(1)/16.10.**** г. е с неточно съдържание, тъй като имотът е държавна собственост по силата на закона.

Иска се постановяване на решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответника К. Н. Р., че Българската държава е собственик на поземлен имот с идентификатор № ******* по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Б., община Враца, одобрени със Заповед № РД-18-937/17.04.2018 г. на изпълнителния директор на АГГК, с площ 6 879 кв. м, както и да бъде осъден ответникът да й предаде владението върху имота. На основание чл. 537, ал. 2 ГПК се иска да бъде отменен издаденият Нотариален акт за констатиране право на собственост върху недвижим имот по давностно владение № ****, том III, рег. № *****, дело № ***/**** г. и вписан с СлВп - Враца под № ***, том 15, рег. № ****/****.**** г.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника К. Н. Р., с който признава предявения срещу него иск, като счита, че не е предизвикал спора и не следва да бъде осъждан за разноски.

Съдът, след като обсъди направените доводи и доказателствата по делото, намира, че са налице кумулативно предвидените в чл. 237 ГПК предпоставки за постановяване на решение при признание на иска.

Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, като в мотивите си е достатъчно да укаже, че то се основава на признанието на иска. В случая са налице всички процесуални предпоставки за постановяване на решение по реда на чл. 237, ал. 1 ГПК:

В писмения отговор ответникът е признал изцяло иска.

В първото по делото съдебно заседание, проведено на 12.04.2023 г., ищецът чрез своя процесуален представител юрисконсулт Ц. Н. е заявил искане да бъде постановено решение при признание на иска по реда на чл. 237 ГПК.

Признатото право не противоречи на закона или добрите нрави и е такова, с което страната може да се разпорежда. Съдът следва да се произнесе съобразно направеното признание, без да е необходимо да излага мотиви по съществото на спора.

С оглед наличието на всички кумулативни предпоставки, следва да бъде постановено решение при признание на иска, с което предявеният от Държавата Република България, представлявана от министъра на земеделието, против К. Н. Р., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 108 ЗС да бъде уважен.

2

Според Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК, нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. При оспорване на признатото с акта право на собственост, тежестта на доказване се носи от оспорващата страна (в случая ищецът), без да намира приложение редът на чл. 193 от ГПК. При тези случаи Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2012 г., ОСГК предвижда отмяна на констативния нотариален акт по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК, като се приема, че с тези актове се констатира право на собственост въз основа на факти, които в исковото производство са оборими и при уважаване на иск за собственост с предмет установяването на принадлежността на същото това право, издаденият констативен нотариален акт подлежи на отмяна.

С оглед изложеното и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК констативен Нотариален акт за констатиране право на собственост на недвижим имот по давностно владение № ****, том III, рег. № *****, дело № ***/22.10.**** г. по описа на нотариус С. Б. който е вписан в СлВп с вх. рег. № ****/22.10.**** г., акт № ***, том 15, дело № ****/**** г., следва да бъде отменен като последица от уважаване на иска с правно основание чл.

108 ЗС.

По разноските:

Българската държава като ищец претендира единствено платената държавна такса в размер на 90,80 лева.

Възражението на ответника, че разноските следва да бъдат понесени от ищеца на основание чл. 78, ал. 2 ГПК, е неоснователно. Чл. 78, ал. 2 ГПК изисква наличието на две кумулативни предпоставки – с поведението си ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска. Още с отговора на исковата молба, депозиран по реда на чл. 131 ГПК, ответникът е направил изявление, че признава предявения срещу него иск, поради което съдът намира, че е налице втората визирана в чл. 78, ал. 2 ГПК предпоставка.

Наличието на първата посочена в чл. 78, ал. 2 ГПК предпоставка е свързано с преценка поведението на ответника – дали е дал повод за завеждане на делото.

Преценката за това е винаги конкретна с оглед фактите по делото и проверката се извършва от съда, разглеждащ спора по същество /в този смисъл Решение № 185 от 29.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5196/2013 г., IV г. о./.

Въпреки направеното още с отговора признание на иска, съдът намира, че не е налице втората кумулативно предвидена предпоставка, а именно с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото. Снабдяването с констативен нотариален акт за 3 собственост по обстоятелствена проверка само по себе си е действие, с което се оспорва правото на собственост на всички трети лица, включително и на действителния собственик – в случая Българската държава и за да отпадне неговото прехвърлително действие, спорът следва да се разреши само по съдебен ред, като действителният собственик следва да проведе оспорване на констатацията на нотариуса, обективирана в констативния нотариален акт. Ето защо няма как да се приеме, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото, тъй като снабдяването с титул за собственост, чието оспорване може да стане само и единствено по съдебен път, представлява поведение, даващо повод за образуване на делото, което неизменно е свързано с извършване на разходи под формата на държавни такси и разноски.

Освен това недоказано е възражението на ответника, че при изготвяне на оспорения констативен нотариален акт изцяло се е доверил на официален документ, че имотът не е държавен или общински. Ответникът не е представил такъв документ, удостоверяващ, че е извършил твърдяната от него справка, при която е установил, че имотът не е държавен.

Ето защо съдът намира, че с поведението си ответникът е дал повод за образуване на делото и въпреки признанието на иска, следва да бъде осъден да понесе сторените от ищеца разноски в размер на 90,80 лева – платена държавна такса.

При горните съображения и на основание чл. 237, ал. 1 ГПК, съдът РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 108 ЗС по отношение на ответника К. Н. Р., ЕГН **********, че Република България, представлявана от министъра на земеделието, е собственик на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор ******* по кадастралната карта и регистри на с. Б., община Враца, одобрени със Заповед № РД-18-937/17.04.2018 г. на изпълнителния директор на АГГК, с площ 6 879 кв. м, с трайно предназначение: урбанизирана и начин на трайно ползване: за стопански двор, номер по предходен план *****, при граници и съседи: имоти с идентификатор ***** и ****, и ОСЪЖДА К. Н. Р., ЕГН **********, ДА ПРЕДАДЕ ВЛАДЕНИЕТО върху имота на Република България.

ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал. 2 ГПК Нотариален акт за констатиране право на собственост на недвижим имот по давностно владение № ****, том III, рег. № *****, дело № ***/22.10.**** г. по описа на нотариус С. Б. който е вписан в СлВп с вх. рег. № ****/22.10.**** г., акт № ***, том 15, дело № ****/**** г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК К. Н. Р., ЕГН **********, с адрес: с.

„Б.“, община Враца, ул. „Д.“ ***, да заплати на Република България, представлявана от министъра на земеделието, с адрес: *********, сумата от 90,80 лева /деветдесет 4 лева и осемдесет стотинки/- разноски по делото за държавна такса.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________

5