Решение № 3592 от 25.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3592 гр. София, 25.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА

НАУМОВА при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА

Административно наказателно дело № 20231110201649 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.

С Наказателно постановление /НП/ № СОА22-РД11-685 от 30.06.2022г., издадено от Заместник кмет на Столична община, направление „Транспорт и градска мобилност“ на основание чл.22, ал.5 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/, чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.178е от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на Л.

Ц. Ц. е наложена „глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДвП.

Недоволeн от издаденото Наказателно постановление е останал Л. Ц. Ц., който го обжалва в срок. Жалбоподателят (чрез адв. П. К.) твърди, че Наказателното постановление е незаконосъобразно, издадено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалния закон. Оспорва се жалбоподателят да е извършил нарушението по чл.94, ал.3, вр. чл. 178е от ЗДвП. Уведомлението за съставен фиш е било поставено на автомобила в отсъствие на нарушителя. По съществото на спора се твърди, че нормата на чл.94, ал.3 от ЗДвП има бланкетен характер, тъй като следва да се цитира акта, с който собственикът на пътя или администрацията е определила местата за паркиране.

Твърди се, че в АУАН и НП не била посочена нормата, която допуска или не допуска паркиране на мястото, където се твърди да е извършено нарушението. Претендира се и за нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като не било посочено точното място, където е извършено нарушението – не било конкретизирано в коя част на улицата бил паркиран автомобилът, на кой тротоар, от коя страна и в каква посока. Не било отразено и как точно моторното превозно средство /МПС/ е било паркирано спрямо оста на пътя, имало ли е 1 сгради, дали откъм страната на сградите е оставено разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци и пр. Поради това се иска съдът да отмени процесното Наказателно постановление, както и да се присъдят направените по делото разноски в размер на 300 лева – възнаграждение за един адвокат.

Първоначално по повод на жалбата на Л. Ц. Ц. (подадена чрез адвокат К.) срещу Наказателно постановление № СОА22-РД11-685 от 30.06.2022г., издадено от Заместник кмет на Столична община, направление „Транспорт и градска мобилност“, е било образувано НАХД № 10255/2022г. по описа на СРС, НО, 129 състав. С Решение № 3609 от 29.09.2022г. съдът е потвърдил Наказателното постановление.

С Решение № 524/31.01.2023г. АССГ – XXIII касационен състав е отменил Решение № 3609 от 29.09.2022г. на СРС, НО, 129 състав по НАХД № 10255/2022г. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на СРС. Така е образувано настоящото НАХД № 1649/2023г. по описа на СРС, НО, 10 състав.

Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят Ц., редовно призован, не се явява. Вместо него се явява адвокат К., която в съдебно заседание на 25.04.2023г. заявява, че поддържа жалбата. По време на съдебните прения пред СРС, НО, 10 състав адвокатът пледира за отмяна на Наказателното постановление като незаконосъобразно. Според защитата от описанието на нарушението, показанията на П. и посочената разпоредба в Наказателното постановление, ставало ясно, че има смесване на два състава на административно нарушение по чл.94, ал.3 от ЗДвП. Едното се отнасяло до паркиране върху тротоар извън определените за това места, а другото нарушение било за това, че паркирането на тротоар не е позволено, ако не е спазено разстоянието от 2 метра от сградите. По делото не били събрани доказателства за забрана за паркиране на тротоар. Относно снимките, представени по делото, адв. К. счита, че те не представляват годно доказателствено средство по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП, тъй като не са изготвени със специално средство и върху същите липсват дата и час на извършване на нарушението. Посочва се и това, че в АУАН като дата на неговото съставяне е посочена датата 08.06.2020г., което е две години преди да е съставен и връчен Актът. Твърди се, че не е доказано и авторството на деянието. Очевидно било, че актосъставителят не е разполагал с данни за нарушението, нито е била предоставена възможност лицето, което е повикано за съставяне на Акт да посочи дали то в действителност е паркирало автомобила или друго лице. Въз основа на това се иска от СРС да отмени Наказателното постановление, както и да присъди направените пред всички съдебни инстанции разноски от страна на жалбоподателя, за които се представя и списък.

Въззиваемата страна Заместник кмет на Столична община, направление „Транспорт и градска мобилност“ се представлява пред СРС, НО, 10 състав от юрк. К.. В съдебно заседание на 25.04.2023г. тя заявява, че оспорва жалбата. По време на съдебните прения пред настоящия съдебен състав юрк. К. заявява, че нарушението е доказано по безспорен начин не само от снимковия материал, но и от показанията на свидетеля П.. Ако собственикът на автомобила не го е управлявал е трябвало да заяви това пред съответния орган след възражението срещу фиша - при съставянето на Акта, но той не го е направил и 2 поради това Актът и Наказателното постановление са издадени на собственика на автомобила. Процесуалният представител на въззиваемата страна иска СРС да потвърди обжалваното Наказателно постановление, както и да присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на Столична община. Същевременно юрк. К. иска съдът да не присъжда разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като няма представен документ, че възнаграждението е платено. Според юрк. К. е необходимо да се представи документ от адвокатски „кочан“, който да удостоверява, че въпросното възнаграждение е платено.

Като реплика адв. К. посочва, че договорът за процесуално представителство е инкорпориран в пълномощното.

Процесуалният представител на въззиваемата страна казва, че плащането на възнаграждението се удостоверява с документ от адвокатски „кочан“. Договорът бил съвсем различно нещо. Според юрк. К. трябва да има достатъчно доказателства, че възнаграждението е платено, а тя такива доказателства не виждала.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото гласни и писмени доказателства, намира за установено следното от фактическа страна :

На 19.05.2022г. лек автомобил „***” с рег. № *** (собственост на Л. Ц. Ц.) бил паркиран в гр. София, ул. „Ангел Кънчев” № 15 върху тротоара. Автомобилът така бил паркиран, че майка с количка не могла да мине по тротоара и се наложило да слиза с количката на пътното платно, за което изнегодувала на висок тон. В този момент на същото място бил св. П. П., който чул жената, огледал автомобила и направил снимки. П. преценил, че МПС-то е паркирано на място, което не е определено за паркиране на превозни средства и че пречи на пешеходците, поради което св. П. съставил неприсъствен фиш (Глоба с фиш Серия СО № 9085767 от 19.05.2022г.) и го оставил на колата. На следващия ден жалбоподателят Ц. се явил пред св. П. и възразил срещу фиша. Поради това свидетелят П.

П. (в присъствието на Данчо Въртоломов и Елка Трифонова) съставил срещу Л. Ц. Ц. Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бланков № 003032 от 08.06.2020г. за това, че на 19.05.2022г. в 12.37 часа е установено паркиране на собствения му автомобил „***“ с рег. № *** на ул. „Ангел Кънчев” № 15, върху тротоара, на място, неопределено за паркиране на пътни превозни средства, с което пречи на пешеходците и изпълва състава на нарушение по чл.94, ал.3 от ЗДвП. Изрично е посочено, че АУАН е съставен в 12.20 часа при условията на чл.40, ал.3 от ЗАНН.

Актът бил връчен срещу подпис на Л. Ц. на 08.06.2022г.

Въз основа на този АУАН срещу Л. Ц. Ц. е издадено обжалваното Наказателно постановление № СОА22-РД11-685 от 30.06.2022г., с което Заместник кмет на Столична община, направление „Транспорт и градска мобилност“ на основание чл.22, ал.5 от ЗМСМА, чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.178е от ЗДвП е наложил на Л. Ц. Ц. административно наказание „глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДвП.

Наказателното постановление е връчено на Л. Ц. Ц. срещу подпис на 14.07.2022г., след което е било обжалвано с жалба, подадена чрез адв. К. директно в СРС на 28.07.2022г.

3

Горната фактическа обстановка съдът възприе след анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства : показанията на свидетеля П., както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства – АУАН с бл. № 003032/08.06.2020г., Глоба с фиш Серия СО № 9085767 от 19.05.2022г., Заповед № СОА20РД09-1060 от 13.01.2020г. на Кмета на Столична община, Заповед № СОА21-РД95-62 от 11.03.2021г. на Кмета на Столична община, писмо от ОПП – СДВР с вх. № 181485/31.08.2022г. с приложени справки за собственост и за регистрации на МПС с рег. № ***, списък на служителите на сектор „Контрол паркиране „Синя“ и „Зелена“ зона“, запознати със Заповед № СОА-21-РД-95-62 от 11.03.2021г., Заповед № РД-09-49 от 08.06.2022г. на Изпълнителния директор на „Центъра за градска мобилност“ ЕАД, Допълнително споразумение № РД-12-2П-110 от 30.07.2021г. и длъжностна характеристика на П. П., списък на служителите, получили инструкция за работа в сектор „Контрол паркиране „Синя“ и „Зелена“ зона“.

Показанията на свидетеля П. П. (дадени устно и непосредствено пред СРС, НО, 10 състав) относно мястото, присъствието на възмутен гражданин от паркирания автомобил, съставянето на неприсъствен фиш, а след това и на АУАН са информативни, последователни и непредубедени. Поради това и доколкото намират опора в АУАН с бл. № 003032 и в Глоба с фиш Серия СО № 9085767 от 19.05.2022г., следва да се кредитират.

Същевременно, обаче, показанията на св. П. относно това как е установил нарушителя и как е преценил на кого да състави АУАН, доколкото се характеризират като вътрешно нелогични, объркани и неясни – не следва да се кредитират от съда. Не следва да се дава вяра и на думите на св. П. относно разстоянието от автомобила до сградата, тъй като един път свидетелят твърди, че това разстояние е било по-голямо от 2 метра, а преди това изявление свидетелят казва, че не е мерил разстоянието до сградата и обяснява, че не е можело да се мини, защото колата била голяма. В тази част показанията на разпитания от СРС свидетел също се характеризират като неясни, объркани и явно необективни. Поради това СРС не кредитира показания на св. П. в посочените по-горе части.

Писмото от ОПП – СДВР с вх. № 181485/31.08.2022г. с приложени справки за собственост и за регистрации на МПС с рег. № *** се характеризират с обективност, достоверност, непредубеденост и поради това СРС им се доверява. От тези документи се установява, че лек автомобил „***” с рег. № *** е собственост на Л. Ц. Ц..

Глоба с фиш Серия СО № 9085767 от 19.05.2022г., както и АУАН с бл. № 003032/08.06.2020г. намират опора освен помежду си, и в показанията на св. П.. Поради това СРС им дава вяра.

Приложените по делото Заповеди № СОА20-РД09-1060 от 13.01.2020г. и № СОА21РД95-62 от 11.03.2021г. на Кмета на Столична община, Заповед № РД-09-49 от 08.06.2022г. на Изпълнителния директор на „Центъра за градска мобилност“ ЕАД, Допълнителното споразумение № РД-12-2П-110 от 30.07.2021г. и длъжностната характеристика на П. П. са писмени документи, разполагащи с доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства.

Поради това съдът ги кредитира и установява, че след 01.08.2021г. П. П. е заемал 4 длъжността „контрольор автомобилен транспорт, той и инспектор“ в Сектор „Контрол паркиране „Синя“ и „Зелена“ зона“ към „Центъра за градска мобилност“ ЕАД и като такъв е имал право да съставя фиш или АУАН при установено нарушение при паркиране. Това правомощие следва и от Заповед № РД-09-49 от 08.06.2022г. на Изпълнителния директор на „Центъра за градска мобилност“ ЕАД и Заповед № СОА21-РД95-62 от 11.03.2021г. на Кмета на Столична община. Въз основа на Заповедта на Кмета на Столична община № СОА20РД09-1060 от 13.01.2020г. се доказва, че Кристиан Димитров Кръстев като Заместник кмет на Столична община, направление „Транспорт и градска мобилност“ е бил оправомощен да издава НП, вкл. и процесното Наказателно постановление. Това означава, че конкретните АУАН и НП са издадени от опровомощени за това лица.