Решение № 5131 от 24.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5131 гр. Пловдив, 24.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20245330106934 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК:

131001375 против Л. Б. П., ЕГН: ********** кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9, чл. 11, т. 7, т. 11, чл. 33 зПк, вр. с чл. 99 ЗЗД за установяване на вземанията, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 1490/19.02.2024 г. по ч.гр.д. № 2810/2024 г. на Районен съд - Пловдив, ХХIII граждански състав, за сумата от общо 11 129,58 лева, от която: 9532,57 лева - главница, дължима по Договор за предоставяне на потребителски кредит от **** г., сключен с „Обединена Българска Банка“ АД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с Договор за прехвърляне на парични вземания /цесия/ от **** г.; 1597,01 лева договорна лихва за периода 20.12.2019 г. - 20.10.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 15.02.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че на **** г. в гр. Р. бил сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит, между “Обединена Българска Банка“ АД, в качеството му на Кредитор и Л. Б. П., в качеството му на Кредитополучател. По силата на този договор, кредиторът отпуснал на кредитолучателя потребителски кредит в общ размер на 20 000 лева за покриване на потребителски нужди. Кредитополучателят се задължил да ползва кредита съобразно уговорените в договора цел, условия и да го върне ведно е дължимите лихви. Кредитът бил усвоен еднократно на 27.07.2017 г. Лихвеният процент, към датата на сключване на договора, е в размер на 6,793% годишно, ГПР в размер на 8%. След усвояване на Кредита, Длъжникът погасил част от задълженията си, след което преустановил плащанията. След преустановяване на плащанията останала непогасена сума по кредита в общ размер на 11 129,58 лв., от която: главница 1

9532,57 лева и договорна лихва 1597,01 лева. Съгласно условията по сключения Договор за предоставяне на потребителски кредит **** г., ответникът се е задължил да погасява задължението си на 51 месечни вноски ежемесечно, считано от 20.08.2017 г. Посочва, че крайният срок за издължаване на кредита бил дата 20.10.2021 г.

На основание сключен Договор за прехвърляне на парични вземания (цесия) от **** г. и приложенията към него между „Обединена Българска Банка“ АД, с ЕИК 000694959 и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК 131001375, задължението на Л. Б. П., произтичащо от Договор за предоставяне на потребителски кредит от **** г., било изкупено от „Еос Матрикс“ ЕООД. В изпълнение на императивните разпоредби на чл.

99 от Закона за задълженията и договорите, до Длъжника било изпратено уведомление, че Кредитор спрямо него по отношение гореописаното парично вземане е „ЕОС МАТРИКС” ЕООД. Уведомлението било изпратено на ответника по пощата с обратна разписка на посочения от него адрес. Писмото, съдържащо уведомлението за извършената цесия било върнато в цялост, като причина за неполучаването му било отразено „непотърсен“. Моли, съда да има предвид и факта, че с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея по делото, Кредитополучателят получава уведомлението, изходящо от „Обединена Българска Банка“ АД /стар кредитор/ за извършеното прехвърляне на процесиите вземания, като става надлежно уведомен за извършената цесия.

Ищецът пристъпил към принудително събиране на вземанията си по договора, чрез подаване на Заявление до Районен съд гр. П. за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Било образувано частно гражданско дело № 2810/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив, по което е издадена Заповед за парично изпълнение. Срещу издадената заповед ответникът подал възражение, за което ищецът е уведомен със съобщение, надлежно връчено на 26.03.2024 г. Във възражението ответникът, твърди, че не дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение.

Към настоящия момент погасяване на задължението по Договора не е осъществено.

Ето защо и за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск. Претендира разноски по заповедното и настоящото производство.

С молба становище релевира възражение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника, чрез пълномощник адв. К. Б., с който оспорва същата по основание и размер. Излагат се подробни съображения за недопустимост на предявения иск, доколкото ищецът не е легитимиран да води настоящото производство, тъй като не бил доказал, че е налице валидно, действително и законоустановено цедиране на процесното вземане, както и че той е носител на притезателното вземане. Излагат се твърдения, че вземането не е възникнало на твърдяното от ищеца основание - договорно правоотношение. Счита, че процесния Договор за потребителски кредит е недействителен, поради което установителните искове по чл. 422 ГПК са неоснователни. Релевира, че дори и да се приеме, че ответникът дължи връщане на суми, представляващи само чистата получена стойност на кредита по силата на чл. 23 ЗПК, то претенцията следвало да бъде предявена на друго основание /неоснователно обогатяване/, а не на договорно основание. Това вземане /за чиста стойност на заема/, не е и цедирано като неоснователно обогатяване, а на договорно правоотношение, което не съществува, поради което попада в изключенията, регламентирани в Рамковия договор за цесия, посочени по-горе.

Твърди, че сключеният между ответника и „ОББ“ АД, Договор за потребителски паричен кредит се урежда от правилата на Закона за потребителския кредит /ЗПК/.

2

Процесният договор за потребителски кредит бил в нарушение на разпоредбите на чл.

10 и чл. 11 от ЗПК. Сочи, че било допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 10, ал.

1 ЗПК, тъй като договорът за кредит бил съставен на шрифт по-малък от 12 пункта.

Алтернативно, дори и шрифтът да е в размер 12, то всички абзаци в самия договор за кредит следва да бъдат с един и същи шрифт и междуредово пространство. Отделно от това в чл. 11, ал. 1, т. 9а ЗПК, като задължителен реквизит от съдържанието на всички договори за потребителски кредити било регламентирано да бъде посочена методиката за изчисляване на референтния лихвен процент, каквато методика в процесния договор липсва. В чл. 4, ал. 1 от ДИК, която клауза не била уговорена индивидуално, било предвидено, че Банката има право едностранно и без съгласието на Кредитополучателя да променя лихвения процент. Следователно, при така съставената клауза, която не била уговорена индивидуално, а в общи условия, било регламентирано правото на Банката едностранно да променя възнаградителната лихва, като може да променя нейния размер без да се конкретизира при какви точно условия ще се извършва тази промяна. Кредитополучателят няма възможност да влияе върху промяната на размера на лихвата, която влиза в сила автоматично с уведомяването му за новата стойност в началото на всяка календарна година. Счита, че така уговорените клаузи от договора, предвиждащи право на кредитора едностранно да изменя договорни клаузи, касаещи размера на дължимите лихви, формиращи общата стойност на кредита, са договорени във вреда на потребителя и противоречат на изискването за добросъвестност. Грубо била нарушена и императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. В Договора, както и в погасителният план не можело да се извлече информация за размера на включените в месечната погасителна вноска суми, а именно колко лихва, колко главница и колко такса се погасява с всяка вноска. Счита, че в процесния Договор не бил инкорпориран погасителен план съгласно изискванията на материалния закон, което било още едно основание за неговата недействителност. Съгласно чл. 11, ал. 1, т.

11 ЗПК, същият трябва да съдържа задължително информация за „размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването”. Нито от текста на процесния договор, нито от липсващия погасителен план, не ставало ясно каква част от погасителната вноска представлява главница, лихва, такса за обслужване на кредита или други такси, включена ли е месечна застрахователна вноска, как се изчислява лихвата - дали само върху главницата или и върху таксите, за да се прецени дали начислената и включена лихва не надвишава реално уговореното в Договора.

Поддържа, че в договора е посочен по-малък размер на ГПР от реалния, тъй като в него не са включени допълнителните такси по усвояване (кредитна оценка) и обслужване (предоговаряне) на кредита, както и застраховката „живот“ (съгласно чл.

8,ал. 2 от договора) които са били известни изначално на кредитора, а именно застрахователната премия и други такси. ГПР само формално отговаря на изискванията на материалния закон, като наред с това е подвеждащ и не представя ясна и точна информация на потребителя за реално дължимите от него суми поради невключване на посочените такси - застраховка и такса ангажимент. Процесният договор бил в нарушение също и на чл. 11, ал. 1, т. 20, 23 и 24 ЗПК. Същият не съдържал клаузи, относно наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право можело да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден.

3

Предвид всичко гореизложено и съгласно чл. 22 и чл. 23 от ЗПК, когато не били спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7 - т. 12, т. 20 от ЗПК, чл. 12, ал. 1, т. 7 - т. 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. В условията на евентуалност, ако съдът приеме, че договорът за кредит е действителен, то твърди, че отделни клаузи са недействителни, като такива са клаузата за „такса за кредитно досие“ (регламентирана в чл. 6, ал. 3), „такса за предоговаряне на кредита“ (чл. 6, ал. 4), които са включени в претендираната главница.

Оспорва, че ответникът лично е усвоявал суми по договора за кредит. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. С оглед изложеното моли производството по настоящото дело да бъде прекратено, като недопустимо, а ако искът се счете за допустим - да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 2810/2024 г. по описа на ПдРС, ХХІІІ гр. с., вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Възраженията за недължимост са подадени в срок, а исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния такъв по чл. 415, ал. 1 ГПК.

Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество

От договор за потребителски паричен кредит от **** г. сключен между Л. Б. П. и „Обединена българска банка“ АД, се установява, че между страните е породено правоотношение по договор за заем, по силата на което заемодателят се е задължил да предостави на заемополучателя сумата от 20 000 лева - главница, при фиксиран годишен лихвен процент от 6,793 % и годишен процент на разходите от 8 %. В т. 8 е уговорено, че кредитът се издължава на 51 месечни анюитетни вноски, включващи главница, в размер на 451,99 лева, считано от 28.08.2017 г., платима на 20- то число на месеца. В случаите, когато е сключена застраховка живот месечният размер на вноската възлиза на 476,39 лева. Крайният срок за издължаване на кредита е 20.10.2021 г. В т. 22 е уговорено, че банката предлага на кредитополучателя да сключи застраховка живот за своя сметка в полза на банката в „ОББ-Метлайф ЖЗД“ АД. При съгласие кредитополучателят подписва застрахователна полица, сертификат или друг документ, издаван от застрахователя. Посочва се, че когато кредитополучателят внесе част от сумите, необходими за издължаване на вноските по кредита и за заплащане на застрахователната премия, с внесените средства се погасяват първо вземанията на банката по договора.