Решение № 74 от 24.01.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. Варна, 24.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димо Цолов при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20233110203599 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от П. О. Г., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление №23-0819-002780 от 26.07.2023 г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“, ОД МВР Варна, с което за нарушения по чл.20, ал.2 ЗДвП, на въззивника е наложено административно наказание „глоба“ в размер 200.00 лв.

Въззивникът оспорва процесното НП като необосновано, неправилно и незаконосъобразно, и моли същото да бъде отменено. Твърди, че обстоятелствата по твърдяното нарушение са непълно и неправилно отразени, не изяснена фактическата обстановка и авторството на нарушението.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, не се предслтавлява, в писмени бележки оспорва жалбата като твърди, че нарушението е извършено от обективна и субективна страна и моли съда, да остави същата без уважение като потвърди оспореното НП. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.

След преценка на приобщените доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 10.07.2023 г. в гр. Варна, около 01.10 ч. при управление на л. а. „БМВ“, рег.

№В2582ТС по ул. „Бъксон“, на кръстовище при влизане в десен завой към бул. „Васил Левски“, превозното средство самокатастрофира като се блъска в левия бордюр на пътното платно на бул. „Васил Левски“. Отзовалите се на сигнала за произшествието служители на ОД МВР Варна – свидетелите Д. Д. и П. М. установили фактическата обстановка и 1 въззивника на процесното място и след дадени от последния обяснения за случилото се, съставили спрямо него процесния АУАН №1039704 от 10.07.2023 г. за нарушение по чл.20, ал.2 ЗДвП, в който било отразено, че на 10.07.2023 г. около 01:10 ч. в гр. Варна, по ул.

„Бъкстон“, въззивникът управлявал собствения си л. а. „БМВ“, рег.№В2582ТС, като на кръстовище с бул. „Васил Левски“, поради движение с несъобразена скорост при навлизане в десен завой, загубил контрол над МПС и самокатастрофира в бордюр в ляво от пътното платно. На 10.07.2023 г. АУАН бил надлежно предявен и връчен срещу подпис на въззивника, който не отразил възражения.

Въз основа на съставения АУАН, наказващият орган издал срещу въззивника оспореното НП, с което приел изцяло описаните в АУАН фактически констатации и правната квалификация на нарушението и наложил наказание „глоба“ в размер 200.00 лв за нарушението по чл.20, ал.2 ЗДвП.

Визираната фактическа обстановка не се оспорва от страните и се установява по категоричен начин както от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени възприятия, показания на всеки един от свидетелите Д. и М., така и от приобщените документи – НП №23-0819-002780 от 26.07.2023 г., АУАН №1039704 от 10.07.2023 г., декларация по чл.188 ЗДвП от 10.07.2023 г., протокол за ПТП №1 рег.№861 от 10.07.2023 г., справка за нарушител/водач П. Г. и заповед №812з-1632 от 02.12.2021 г. По същество, свидетелите не са възприели конкретния механизъм на настъпване на произшествието, а крайния му резултат.

Съдът, предвид становищата на страните и императивно вмененото задължение за цялостна проверка на оспореното НП относно законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник група сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Варна, съобразно Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021 г.

Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:

При съставяне както на АУАН, така и на НП са допуснати идентични нарушения по чл.42, ал.1, т.4 и по чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, доколкото е налице неясно и непълно посочване на обстоятелствата по извършване на твърдяното нарушение по чл.20, ал.2 ЗДвП. И в двата документа относно начина на настъпване на ПТП е посочено само, че въззивникът, като водач на л. а. „БМВ“, рег.№В2582ТС, поради движение с несъобразена скорост при навлизане в десен завой е изгубил контрол над МПС и е самокатастрофирал в 2 бордюр, без да се посочва по никакъв начин, с какви конкретни елементи и особености от характера и интензивността на движението в съответния участък, въззивникът не е съобразил избраната скорост на движение, в резултат на което е настъпило ПТП, нито пък, с каква скорост е установено и прието, да се е движел въззивника преди настъпване на ПТП, каква е била допустимата скорост в съответния участък и каква би следвало да е съобразената с конкретните елементи от пътната обстановка скорост, при която произшествието не би настъпило. По същество, напълно неясно е от направеното в АУАН и в НП описание, защо всъщност е прието, че ПТП е настъпило в резултат именно на движение с несъобразена скорост, а не например, поради движение със скорост над допустимата или поради неосъществен непрекъснат контрол върху управляваното превозно средство или поради нарушение на някое друго изискване по ЗДвП. Особен важно е да се изтъкне, че превишената и несъобразената скорост са две напълно различни понятия като превишена е тази скорост, която надхвърля предела на допустимата за съответния участък, а несъобразена може да бъде само скоростта, която е в рамките на допустимата за съответния участък, но не е съобразена със специфични особености на пътната обстановка в конкретния участък. В този смисъл, без да е ясно, каква е конкретната величина на скоростта на движение на съответното превозно средство, е изобщо невъзможно да се прави преценка, дали същата е в рамките на допустимата или е превишена, още по-малко, ако е в рамките на допустимата, дали е съобразена с конкретната пътна обстановка или е несъобразена с нея. И освен това, без да има конкретна яснота за това, съществували ли са изобщо и какви конкретно са били специфичните особености на пътната обстановка в съответния участък, по никакъв начин не може да се прецени, дали реално е било наложително и до какви параметри е следвало да се сведе скоростта в дадения участък. А едва при яснота за конкретната скорост на движение на автомобила и за величината на конкретната съобразена с пътната обстановка скорост, може да се прави извод, съответствала ли е избраната от водача скорост на съобразената за дадената пътна обстановка. Както бе изтъкнато, за всички тези обстоятелства, описание и конкретни данни в процесните АУАН и НП липсват.

Напротив, използвани са лаконични стандартни фрази, без каквато и да е яснота за нещо друго, освен че при извършване на маневра десен завой за навлизане в друг път, автомобила е самокатастрофирал като се блъснал в левия бордюр на пътя към който е навлизал. Каква скорост е имал движещият се автомобил и имало ли е някакви специфични особености на конкретната пътна обстановка, които да са налагали намаляване на скоростта в съответния участък изобщо не е посочено. Констатираните липси, неясноти и непълноти в описанието на твърдяното нарушение, определено накърняват правото на защита за въззивника като го затрудняват да узнае съществени елементи от неговия фактически състав и начина, по който същото се счита за осъществено, а своята защита лицето реализира спрямо твърдените факти. Поради това, установеното процесуално нарушение се явява съществено и представлява самостоятелно основание за отмяна на оспореното НП в частта относно твърдяното нарушение по чл20, ал.2 ЗДвП.

Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:

3

Твърдяната като нарушена норма по чл.20, ал.2 ЗДвП съдържа изискване за съобразяване на избраната от водача скорост на движение с конкретни елементи от пътната обстановка - атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя и на превозното средство, превозвания товар, характера и интензивността на движението и конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие. Същевременно, не само съдържащото се в АУАН и в НП описание на обстоятелствата по осъществяване на нарушението е чисто декларативно, лаконично и неясно, но и приобщените доказателства не съдържат обективно установени данни за наличие на някаква конкретна особеност в пътната обстановка, която да е налагала някаква необходимост за специално съобразяване на избраната скорост на движение за въззивниковия автомобил в съответния участък. Напълно възможно е също така в такава хипотеза, отново при движение с изцяло съобразена скорост, произшествие да настъпи дори само поради неупражнен непрекъснат контрол върху управляваното превозно средство, каквото задължение е вменено с чл.20, ал.1 ЗДвП, както е естествено и поради неизпълнение на разнородни други изисквания по ЗДвП, но, както бе изтъкнато, данни и твърдения в каквато и да е насока за процесното произшествие не са налице. Предвид изтъкнатото и с оглед липсата на каквито и да е данни относно конкретната причина за настъпване на установеното ПТП, твърдяното нарушение по чл.20, ал.2 ЗДвП не може да се счита за доказано, при което оспореното НП се явява и материално-правно неправилно и незаконосъобразно, и подлежи на отмяна.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №23-0819-002780 от 26.07.2023 г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“, ОД МВР Варна, с което за нарушение по чл.20, ал.2 ЗДвП, на П. О. Г., ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер 200.00 лв, на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 и т.2 ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. Варна в 14-дневен срок от съобщаването до страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4