Определение № 96 от 14.01.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 96 гр. Бургас, 14.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Даниела Д. Михова

ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20252100500009 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274 и сл.ГПК, вр.чл.413, ал.2, вр.чл.411, ал.1, т.2, вр.чл.410 от ГПК и е образувано по повод частната жалба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, срещу разпореждане № 3303/06.12.2024 г. по ч.гр.д. 1448/2024 г. по описа на Несебърския районен съд, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу Ж. С. М. от ***, за сумата от 1 538,97 лв – платена главница на „Кредисимо“ ЕАД във връзка с договор за потребителски кредит № 2103735; 107,62 лв - обезщетение за забава за периода от 21.01.2022 г. до датата на подаване на заявлението в съда, като е посочено, че за периода 13.03.2020 г.-14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка в изпълнение на разпоредбата на чл.6 от ЗМДВИПОРНС; за законната лихва върху главниците от подаване на заявлението до окончателно изплащане на задължението; както и за сумата от 82,93 лв - разноски по делото.

Твърди се, че мотивите на заповедния съд са неправилни и не са съобразени с трактовката на редица окръжни съдилища по отношение заповедното производство и необходимата информация, която заявителят дължи да предостави. Цитирани са актове на ОС София, СГС, ОС Пловдив и ОС Габрово, в които се твърди, че е прието, че е достатъчно в заявлението за издаване на заповед за изпълнение да съдържа искане за издаване на изпълнителен лист и изложение на обстоятелствата, на които се основава искането, като точната индивидуализация на вземането по основание и размер обуславя редовността на заявлението като основание за издаване на заповедта за изпълнение на парично задължение. Сочи се, че е достатъчно предявеното със заявлението парично вземане да бъде очертано с всички индивидуализиращи белези - страните по материалното правоотношение, 1 предмета и основанието, т.е. правопораждащите юридически факти и не е необходимо заявителят да посочва какъв е размерът на отпуснатия кредит, кога сумата по кредита е усвоена от длъжника, какъв е размерът на месечните анюитетни вноски, кога е техният падеж, как се определя лихвеният процент на договорната лихва и т.н., тъй като тези обстоятелства са въпрос по същество и биха били обсъдени при евентуален исков процес по предявен иск по чл.422, ал.1 от ГПК за установяване на вземането. Посочено е, че в производството по чл. 410 от ГПК съдът не събира доказателства, нито може да прави изводи относно представени такива, в който смисъл е т.26 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ВКС.

Претендира се съдът да отмени обжалваното Разпореждане и да се произнесе по съществото на въпроса.

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за допустима.

Разгледана по същество, съдът намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:

Производството пред заповедния съд е образувано по заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу Ж. С. М. от ***, за сумата от 1 538,97 лв – платена главница на „Кредисимо“ ЕАД във връзка с договор за потребителски кредит № 2103735; 107,62 лв - обезщетение за забава за периода от 21.01.2022 г. до датата на подаване на заявлението в съда, като е посочено, че за периода 13.03.2020 г.-14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка в изпълнение на разпоредбата на чл.6 от ЗМДВИПОРНС; за законната лихва върху главниците от подаване на заявлението до окончателно изплащане на задължението; както и за сумата от 82,93 лв - разноски по делото.

Позовавайки се, във връзка със задължението на съда да следи служебно за наличието или не на неравноправна клауза в договор с потребител, респ.за нищожност на такъв договор, на Решение № 198 от 10.08.2015 г. по гр.д. № 5252/2014 г. по описа на IV гр.о. на ВКС, на ТР № 1/27.04.2022 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС и съдебната практика по прилагането му - Решение № 92 от 05.07.2024 г. по т.д.886/2023 г. по описа н а I търг. отделение на ВКС, с разпореждане № 3221 от 29.11.2024 г. заповедният съд е указал на заявителя в тридневен срок от получаване на съобщението да представи молба, в която: изрично да заяви изрично компонентите, включени в ГПР с размер 48,21% и по договор за потребителски кредит № 2103735/08.10.2019 г., вкл.да заяви изрично, дали в ГПР като разход е включено възнаграждение по договор за поръчителство по договор между длъжника и "АЙ ТРЪСТ" ЕООД от 08.10.2019 г.; да заяви изрично начина на формиране на остатъка от претендираната главница; да посочи дали по договора има постъпили плащания от страна на заемополучателя и какъв е общият размер на извършените плащания по договора, както и към погасяването на какво са били отнесени същите. С разпореждането съдът изрично е предупредил заявителя за последиците при неизпълнение на дадените указания в посочения срок.

2

В указания срок с нарочна молба заявителят е изложил съображения, че процесното заявление е с изискуемото от закона съдържание, както и че заявителят не е длъжен да уточнява претенцията си извън посоченото в заявлението, доколкото производството е заповедно и тези уточнения следвало да се направят в исково производство, ако длъжникът подаде възражение.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил изцяло заявлението. Позовавайки се на Решение на СЕС (девети състав) от 30.06.2022 г. по дело С170/21 ECLI:EU:C:2022:518 и на Решение на СЕС (девети състав) от 21.03.2024 г., по дело С-714/22, ECLI:EU:C:2024:263, задължителни за всички съдилища в Република България съгласно чл.633 ГПК, съдът е приел, че в рамките на дела с потребители проверката в заповедното производство за неравноправност (а на същото основание - и за нищожност) е абсолютно задължителна за заповедния съд. Посочено е, че в случая са дадени указания, които имат за цел да осигурят на съда възможност за преценка както за неравноправност на клаузите по договора за кредит, а така също и за нищожност на договора по смисъла на чл.19, ал.5 и чл.22 от Закона за потребителския кредит във връзка с формирания ГПР тъй като в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в чл.3, б.ж от Директива 2008/48 разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. Съдът е приел, че са налице съмнения, свързани с посочения ГПР в договора за кредит, при липсата на посочване (въпреки изричните указания за това) за начина на формирането му, поради което следва да се приеме, че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл.19, ал.5 от ЗПК и чл.23 от ЗПК, на заявителя принципно се дължи единствено чистата стойност на отпуснатия кредит.

Съдът се е позовал и на съдебна практика на ВКС и на съдилищата в страната в посочения смисъл. На следващо място заповедният съд е посочил, че въпреки принципната дължимост на чистата главница по кредита, в настоящото производство не може да бъде издадена заповед за изпълнение и за нея, тъй като дължимите по договора суми се претендират частично, като видно от заявлението и погасителния план са постъпили плащания от страна на длъжника по договора за кредит и въпреки изричните указания на съда, от заявителя е направен отказ да уточни какви плащания са постъпили и към кои задължения по договора са отнесени, съотв. не може да бъде извършена преценка от съда за това останала ли е непогасена част от стойността на чистата главница по кредита, евентуално - в какъв размер.

Настоящият състав споделя изцяло изводите на заповедния съд, както във връзка със задължението на съда да следи служебно за наличието или не на неравноправна клауза в договор с потребител, респ. за нищожност на такъв договор, така и по отношение на задължението на заявителя да изложи в пълнота обстоятелствата, на които основава претенцията си, тъй като се претендират суми по договор за Договор за потребителски кредит, с посочен в договора ГПР, когато не са изложени твърдения от какви точно такси, разноски и лихви е формиран той и по какъв начин е определена посочената величина. На последно място съдът споделя и извода на 3 заповедния съд, че тъй като в случая не става ясно и как е формиран размерът на претендираната частична главница, съдът не може да уважи заявлението за чистата стойност на договора.

За пълнота следва да се посочи, че цитираната в частната жалба съдебна практика (определения на окръжни съдилища), е постановена преди цитираните по-горе решения на СЕС (както се посочи – задължителни за съдилищата в България), както и преди постановяването на ТР № 1/27.04.2022 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС и на актуалната съдебната практика по прилагането му.

Ето защо съдът намира, че в случая е налице основание по чл.411, ал.2, т.1 от ГПК за отхвърляне на подаденото заявление, което налага потвърждаване на обжалваното разпореждане при споделяне на мотивите на заповедния съд на основание чл.272 ГПК.

Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 3303/06.12.2024 ч.гр.д.1448/2024 г. по описа на Несебърския районен съд.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. г. по

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4