Решение № 80 от 05.03.2026, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. Шумен, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIV-И СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламена К. Недялкова при участието на секретаря Ц. В. К. като разгледа докладваното от Пламена К. Недялкова Административно наказателно дело № 20253630202627 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 27-2500211/20.11.2025г. на директора на Дирекция “ИТ” - гр.Шумен, с което на основание чл.416 ал.5 от КТ във връзка с чл.414 ал.3 от КТ на “СТРОЙМАШИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД, ЕИК 103113328, с.Кичево, общ.Аксаково, е наложена имуществена санкция в размер на 1700 лв. /869.20 евро/, за нарушение на чл.63 ал.2 от КТ. В жалбата си до съда жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, поР. съществено нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Излагат се доводи, че наказващият орган издал процесното НП – директора на „ИТ“ – Шумен П.С., е присъствал на обекта при извършване на проверката, участвал е при установяване на конкретни факти, свързани с бъдещата преценка за съставяне на АУАН, както и при събиране на доказателства, поР. което е било налице основанието на чл.51 ал.1 б.в предл. първо от ЗАНН и е следвало да се отведе.

Намира, че в конкретният случай деянието не е престъпно по смисъла на чл.9 ал.2 от НК, доколкото дружеството е изпълнило задължението си един ден след като лицето е започнало да изпълнява трудовите си задължения. В условията на евентуалност смята, че наложеното наказание е явно несправедливо.Счита, че наказанието е следвало да бъде наложено в минимален размер. В съдебно заседание за дружеството – жалбоподател, редовно призовано, се явява процесуален представител – адв. В.Х. от АК – Силистра, който поддържа жалбата. Моли да присъждане на направите в производството разноски.

В съдебно заседание процесуалният представител на въззиваемата страна моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди НП излагайки съображенията си за това в хода по същество и в депозирани писмени бележки.

Твърдението, че директорът на Дирекция „ИТ“ – Шумен, е участвал в проверката, намира за неоснователно. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждения, в случай че е заплатено в размер надвишаващ минималния регламентиран в Наредба №1/2024г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поР. което е процесуално допустима.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

1

Свидетелите Р. А. Д. и М. А. Я. - длъжностни лица към Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, на 13.10.2025г. извършили проверка по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и спазване на трудовото законодателство на СМР изпълнявани в гр.Шумен, бул. „Славянски“ на стоеж „Изграждане на кабел НН за резервно захранване на обект „Преустройство и ремонт на съществуваща сграда в сграда с пристройка за нуждите на Районен съд гр.Шумен и Районна прокуратура – Шумен“, извършвани и от работници на “СТРОЙМАШИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД, ЕИК 103113328, с.Кичево, и на 15.10.2025г. по документи, представени в Дирекция „ИТ“ – Шумен.

В хода на проверката на обекта било установено, че СМР се изпълнявали от работници на “СТРОЙМАШИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД, между които и св. М.С.Р. и от работници на „Хидрострой България“ ЕООД, гр.Силистра. Към момента на проверката на 13.10.2025г., св. М.С.Р. работел на строежа като поставял тротоарни плочки. В 09.30 часа на 13.10.2025г., на основание чл.402 ал.1 т.3 от КТ, лицето писмено декларирало, че работи на длъжност общ работник с работно време от 08.00 часа до 17 часа, с почивка от 12.00 часа до 13.00 часа и е назначен на минимална работна заплата. В снетите писмени обяснения на основание чл.402, ал.1, т.3 от КТ, св. Б.Р.Б. – технически ръководител на обекта, посочил, че на 13.10.2025 год. на обекта работят работници на “СТРОЙМАШИНЖЕНЕРИНГ” ООД,– М.С., М.Р., Р.С. и на „Хидрострой България“ ЕООД – Е.Г., Т.В., и че извършват поставяне на тротоарни плочки.

Впоследствие на електронната поща на Дирекция“ ИТ“ – Шумен постъпили документи, между които трудов договор №106/11.10.2025г. сключен между “СТРОЙМАШИНЖЕНЕРИНГ” ООД, с ЕИК127588059 и св. М.С.Р., в който е отразено, че е постъпил на работа на 12.10.2025г. и Протокол за вписани и невписани електронни записи изх.№30Е004105348/13.10.2025 год. ,11:16:01 часа.

Въз основа на направените констатации при проверката на обекта, декларираните писмено от лицата факти и обстоятелства, направените констатации на база представените документи, контролните органи приели, че дружеството, в качеството си на работодател, на 13.10.2025г. е допуснало до работа на обекта като “общ работник“ св. М.С.Р., без да е получил копие от вписването на началото на трудовото правоотношение по чл.62 ал.3 от ТДНАП за сключения с него трудов договор.

На 23.10.2025г. св.Р. И. съставил срещу дружеството АУАН № 27-2500211, в присъствието на упълномощеното лице Н.Г.Д., за нарушение на чл.63 ал.2 от КТ, извършено на 13.10.2025г. в гр.Шумен. При предявяване на акта не са отразени възражения.

Депозирани са писмени възражения в законоустановения срок, в които не се оспорват констатациите на контролните органи и констатираното нарушение. Изложени са единствено доводи за малозначителност на деянието по смисъла на чл.9 ал.2 от НК. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административнонаказателната преписка, наказващият орган е издал процесното наказателно постановление като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.414 ал.3 от КТ на “СТРОЙМАШИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД, ЕИК 103113328, с.Кичево, общ.Аксаково, е наложена имуществена санкция в размер на 1700 лв., за нарушение на чл.63 ал.2 от КТ.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Събраните по делото гласни доказателства, приобщени чрез показанията на свидетелите на Р. А. Д. и М. А. Я. , съдът кредитира като депозирани от лица, които пряко и непосредствено са възприели фактите, за които свидетелстват и по отношението на които не са налице, каквито и да било данни за възможна заинтересованост.

Същите съставляват пряко доказателство. В своята съвкупност изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с вмененото на дружеството нарушение. Показанията, които тези свидетели дават за основните факти и обстоятелства, съотносими към предмета на доказване кореспондират с останалите, събрани по делото писмени доказателства. Не се опровергават от останалите събрани гласни доказателства – показанията на свидетелите Б.Р.Б., Е.Г. Г., М.С.Р. и Р.С. Р., а са в унисон с тях.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

Съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения в процедурата по издаването на АУАН и НП, които да опорочават самото НП и да доведат неговата отмяна. Не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което 2 да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.

Съдържа всички минимално изискуеми, по силата на чл.57 от ЗАНН, реквизити.

Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ също всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити.

Същият е предявен и връчен на жалбоподателя.

По отношение на изложеното от дружеството-жалбоподател в жалбата твърдение за допуснато съществено процесуално нарушение в хода на административно-наказателното производство, изразяващо се в това, че наказващият орган – директора на Дирекция „ИТ“ – Шумен е участвал при извършване на проверката, поР. което е следвало да се отведе на основанието на чл.51 ал.1 б.в предл. първо от ЗАНН, съдът намира следното:

С разпоредбата на чл.51 ал.1 б.в предл. първо от ЗАНН, законодателят е предвидил, че не може да участва в разглеждането на административно наказателна преписка и в издаването на наказателно постановление длъжностно лице, което е заинтересовано от изхода на административното производство. По делото не се установява, административнонаказващият орган да е участвал непосредствено и лично при извършване на проверката, и да е формирал предварително вътрешно убеждение по отношение на фактически обстоятелства.

По отношение на обстоятелството имал ли е участие и какво при извършване на проверката директора на Дирекция „ИТ“ – Шумен – П.С., събраните гласни доказателства са противоречиви.

От показанията на свидетелите Р. А. И. и М. А. Я. става ясно, че действително, когато са започвали проверката, П.С. е минал покрай тях , попитал е дали има някакъв проблем и е разговарял за кратко с един от техническите ръководители на обекта - св. Е.Г..

Категорични са, че той не е участвал при извършване на самата проверка нито на обекта, нито впоследствие при проверката на постъпилите документи. Също така и двамата свидетели сочат, че С. не ги е посетил целенасочено във връзка с извършваната проверка, а се спрял за малко отивайки към служебния автомобил, който бил паркиран в близост до проверявания обект. В приобщените по делото писмени доказателства - Протокол за извършена проверка №ПР2541008 от 23.10.2025 год. и АУАН № 27-2500211/23.10.2025 год., П.С. не фигурира и от изложената хронология в тях не се установява да е извършвал каквито и да е действия, които да могат да се квалифицират като участие в извършената проверка.

В тази връзка съдът не кредитира показанията на свидетелите Б.Р.Б., Е.Г. Г., М.С.Р. и Р.С. Р., в частта им, че директора на дирекция „Инспекция по труда“, Шумен е участвал в извършената проверка на обекта.

Според св. Б.Б. проверяващите били 4 души, един от тях според свидетеля давал разпореждания и водел проверката, разпореждал на другите какво да пишат в протоколите.

Според св. М., св. Р.С. Р. и св. Е.Г. Г. проверяващите били трима като единия от тях бил някакъв началник, казвал на другите какво да правят, искал им личните карти, задавал им въпроси. По отношение на тези свидетели съдът намира, че има индиция за тяхната заинтеросованост, поР. което съдът не кредитира показанията им , в частта относно поведението и участието на С. при извършване на проверката. Същите са работници на двете дружества, които са извършвали СМР на обекта по време на проверката, поР. което според съда се намират в известна зависимост с дружеството-жалбоподател, поР. което са заинтересовани казуса да се реши в полза на дружеството – жалбоподател. Липсват конкретни доказателства, които да сочат безспорно, че наказващият орган е участвал в проверката или в част от нея, поР. което не е било налице основанието начл.51 ал.1 б.в предл. първо от ЗАНН за отвод, следователно не е налице допуснато съществено процесуално нарушение в хода на административно-наказателното производство.

Разпоредбата на чл.63 ал.1 от КТ вменява в задължение на работодателя да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от 3 сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от вписването на началото на трудовото правоотношение по чл.62 ал.3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. Работодателят не може съобразно чл.63 ал.2 от КТ да допусне до работа работник, преди да му предостави документите по ал.1. За нарушение на тези норми се прилага административно-наказателната разпоредба на чл.414 ал.3 от КТ.