Определение № 2249 от 12.12.2025, Районен съд - Разлог

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2249 гр. Разлог, 12.12.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана С. Павлова разгледа докладваното от Диана Павлова, Гр. дело № 20251240101750 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на подадена ИМ от ЕС на сграда с идентификатор *** от вак. к-кс „А.Г.”, Секция „E“, с адрес: г.Р., у.„Ц.”, представлявана от О.Л.П. – управител на ЕС, ч/з пълномощника адв. М.Д., вписана в САК, Съд. адрес: г.С., у.„С.“5, е.2, АдвД „Г.п.“, с/у Р.У.С., БУЛСТАТ*, с адрес: г.Д.б., в.„Е.“-з., е.2, а.6, с която е предявен осъдителен иск за парично вземане по договор за предоставяне на услуги.

Видно от данните по делото, искът е предявен с/у лице, което се явява потребител по смисъла на чл.113 ГПК. Съгласно легалната дефиниция в §.13, т.1 от ДР на ЗЗП, "потребител" е всяко ФЛ, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко ФЛ, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Съгласно чл.113 ГПК, исковете на и с/у потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния, като според чл.119, ал.3 ГПК, за тази подсъдност съдът следи служебно. Подсъдността по чл.113 ГПК, не е предвидена само за спорове, произтичащи от правата по ЗЗП, а за всички спорове между търговци и потребители, поради което намира приложение за всички спорове между потребители и доставчици на услуги, когато тези услуги да не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност (в този смисъл е Определение №241/05.04.2013 г. по ч. т. д. №1395/2013 г. на ВКС-ІІ т. о.). Приложима е разпоредбата на чл.113 от ГПК, уреждаща специална подсъдност, която дерогира общата подсъдност по чл.105 ГПК, тъй като ответникът има качеството на потребител, а разпоредбата на чл.119, ал.3 от ГПК, регламентира, както правото на ответника, на възражение за неподсъдност на делото по чл.108, ал.2, чл.113 и чл.115, ал.2, така и правомощието на съда да повдига служебно това възражение до приключване на първото по делото заседание.

Ответникът не е бълг. граждани и няма постоянен и настоящ адрес в Р.Б., като ищецът е посочил адрес в г.Д.б.. Видно от приложената справка от регистър БУЛСТАТ, ответникът има рег. адрес в г.Д.б.. Разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4, б.б, вр. с чл.3, ал.2, т.10 б.б от ЗРБ предвижда, че вписаните адреси на чуждестранни ФЛ, притежаващи недвижими имоти в Б. са адреси за кореспонденция на територията на страната с всички държ. институции, което обуславя правното значение на вписания адрес в регистър Булстат като адресна регистрация.

Доколкото регистрирания в страната адрес е в г.Д.б., съдът намира, че не е местно компетентен, да разгледа настоящия правен спор и следва да изпрати делото на РС-И.

Ето защо настоящият съд състав намери, че настоящото дело не му е местно подсъдно (чл.118, ал.1 ГПК). За спазването на тази особена местна подсъдност по чл.113 ГПК, съдът 1 следи служебно до приключване на първото по делото заседание. А според нормата на чл.118, ал.2 ГПК, констатира ли че делото не му е подсъдно, съдът следва да го прекрати пред себе и го изпрати на надлежния съд.

Поради това, съдът намери че следва да прекрати пред себе си настоящото дело и го изпрати на надлежния по правилата на подсъдността, местно компетентен РС-И. (чл.118, ал.2 ГПК).

Така мотивиран, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. №1750/2025 г. по описа на Рг.РС.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на РС-И.

Определението може да се обжалва с ЧЖ пред Бл.ОС в едноседмичен срок, считано от връчването му на ищеца.

След влизане в сила на настоящото определение, делото да се изпрати на РС-И.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

2

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2249 гр. Разлог, 12.12.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана С. Павлова разгледа докладваното от Диана Павлова, Гр. дело № 20251240101750 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на подадена ИМ от ЕС на сграда с идентификатор *** от вак. к-кс „А.Г.”, Секция „E“, с адрес: г.Р., у.„Ц.”, представлявана от О.Л.П. – управител на ЕС, ч/з пълномощника адв. М.Д., вписана в САК, Съд. адрес: г.С., у.„С.“5, е.2, АдвД „Г.п.“, с/у Р.У.С., БУЛСТАТ*, с адрес: г.Д.б., в.„Е.“-з., е.2, а.6, с която е предявен осъдителен иск за парично вземане по договор за предоставяне на услуги.

Видно от данните по делото, искът е предявен с/у лице, което се явява потребител по смисъла на чл.113 ГПК. Съгласно легалната дефиниция в §.13, т.1 от ДР на ЗЗП, "потребител" е всяко ФЛ, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко ФЛ, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Съгласно чл.113 ГПК, исковете на и с/у потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния, като според чл.119, ал.3 ГПК, за тази подсъдност съдът следи служебно. Подсъдността по чл.113 ГПК, не е предвидена само за спорове, произтичащи от правата по ЗЗП, а за всички спорове между търговци и потребители, поради което намира приложение за всички спорове между потребители и доставчици на услуги, когато тези услуги да не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност (в този смисъл е Определение №241/05.04.2013 г. по ч. т. д. №1395/2013 г. на ВКС-ІІ т. о.). Приложима е разпоредбата на чл.113 от ГПК, уреждаща специална подсъдност, която дерогира общата подсъдност по чл.105 ГПК, тъй като ответникът има качеството на потребител, а разпоредбата на чл.119, ал.3 от ГПК, регламентира, както правото на ответника, на възражение за неподсъдност на делото по чл.108, ал.2, чл.113 и чл.115, ал.2, така и правомощието на съда да повдига служебно това възражение до приключване на първото по делото заседание.

Ответникът не е бълг. граждани и няма постоянен и настоящ адрес в Р.Б., като ищецът е посочил адрес в г.Д.б.. Видно от приложената справка от регистър БУЛСТАТ, ответникът има рег. адрес в г.Д.б.. Разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4, б.б, вр. с чл.3, ал.2, т.10 б.б от ЗРБ предвижда, че вписаните адреси на чуждестранни ФЛ, притежаващи недвижими имоти в Б. са адреси за кореспонденция на територията на страната с всички държ. институции, което обуславя правното значение на вписания адрес в регистър Булстат като адресна регистрация.

Доколкото регистрирания в страната адрес е в г.Д.б., съдът намира, че не е местно компетентен, да разгледа настоящия правен спор и следва да изпрати делото на РС-И.

Ето защо настоящият съд състав намери, че настоящото дело не му е местно подсъдно (чл.118, ал.1 ГПК). За спазването на тази особена местна подсъдност по чл.113 ГПК, съдът 1 следи служебно до приключване на първото по делото заседание. А според нормата на чл.118, ал.2 ГПК, констатира ли че делото не му е подсъдно, съдът следва да го прекрати пред себе и го изпрати на надлежния съд.

Поради това, съдът намери че следва да прекрати пред себе си настоящото дело и го изпрати на надлежния по правилата на подсъдността, местно компетентен РС-И. (чл.118, ал.2 ГПК).

Така мотивиран, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. №1750/2025 г. по описа на Рг.РС.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на РС-И.

Определението може да се обжалва с ЧЖ пред Бл.ОС в едноседмичен срок, считано от връчването му на ищеца.

След влизане в сила на настоящото определение, делото да се изпрати на РС-И.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

2