Решение № 1302 от 11.11.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1302 гр. Пловдив, 11.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Цвета Б. Борисова Въззивно гражданско дело № 20245300502209 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Образувано e по въззивна жалба от „Ти би ай Банк“ ЕАД, ЕИК ***** против Решение № 2394/27.05.2024г., постановено по гр.д. № 18080/2022г. по описа на Районен съд Пловдив в частта, с която са отхвърлени исковете с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от „Ти би ай Банк“ ЕАД срещу В. Г. Ц., ЕГН **********, за разликата над уважения размер на главницата от 1 407, 92 лв. до пълния й предявен размер от 1 869, 80 лв., както и за сумата от 350, 03 лв. – Застраховка „Bank живот агент“; сумата от 1 308, 27 лв. – договорна лихва, дължима за периода от 25.04.2020 г. до 14.04.2022 г. и сумата от 371, 32 лв. – обезщетение за забава, начислено за периода от 25.04.2020 г. до 20.07.2022 г. С оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, жалбоподателят иска отмяна на първоинстанционния акт в обжалваната му част и претендира разноски.

Ответникът по жалбата В. Г. Ц., ЕГН ********** заявява становище 1 за неоснователност на същата и иска потвърждаване на обжалваното решение.

Постъпила е и частна жалба срещу Определение №

8208/04.07.2024г., постановено по гр.д. № 18080/2022г. по описа на Районен съд Пловдив, с което е оставена без уважение молба вх. № 66456/20.06.2024 г. на адв. Р. Д. – в качеството му на процесуален представител на ответника, с която се моли за изменение на Решение № 2394/27.05.2024 г., постановено по делото, в частта му за съдебно-деловодните разноски. Поддържат се аргументи, изложени в молбата по чл.248 ГПК, подкрепящи искането за увеличаване на адвокатския хонорар на молителя. Моли се за отмяна на атакуваното определение.

О т „Ти би ай Банк“ ЕАД е постъпил отговор на частната жалба, с който се оспорва същата като неоснователна и се иска нейното отхвърляне.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, окръжният съд приема следното:

Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок от лице, имащо право на жалба и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.

Настоящият състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо, поради което дължи произнасяне по същество на правния спор в рамките на заявените във въззивната жалба доводи.

При въззивната проверка за нарушение на императивни материалноправни норми при постановяването му и при проверка на неговата правилност по изложените в жалбата оплаквания Пловдивски окръжен съд намира следното:

Производството е образувано по обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от „Ти би ай Банк“ ЕАД срещу В. Г. Ц., за установяване на паричните притезания, за които е издадена Заповед № 5611/03.08.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на 2 документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 11238/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVII граждански състав, както следва: сумата от 2 219, 83 лв. – предсрочно изискуема главница по договор за потребителски кредит № 7001012767/19.07.2019 г., от която сумата от 1 869, 80 лв. – преведена по сметка на кредитополучателя главница и сумата от 350, 03 лв. – Застраховка „Bank живот агент“; сумата от 1 308, 27 лв. – договорна лихва, дължима за периода от 25.04.2020 г. до 14.04.2022 г. и сумата от 371, 32 лв. – обезщетение за забава, начислено за периода от 25.04.2020 г. до 20.07.2022 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 02.08.2022 г., до окончателното й изплащане.

По делото е постановено Определение № 2032/17.02.2023 г., което е частично отменено с Определение № 890/10.04.2023 г. по ч.гр.д. № 940/2023г. по описа на Окръжен съд - Пловдив. С влязлата в сила част на постановеното по делото Определение № 2032/17.02.2023г. съдът е прекратил производството по делото на основание чл. 130 ГПК в частта му за сумата от 266, 38 лв. – такса за оценка на риска, дължима по договор за потребителски кредит № 7001012767/19.07.2019 г.

Ответникът оспорва исковете, като счита същите за неоснователни и иска тяхното отхвърляне. Претендират се разноски.

С постановеното по спора Решение № 2394/27.05.2024г. по гр.д. № 18080/2022г. по описа на Районен съд Пловдив първостепенният съд е приел за установено по исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл.

430, ал. 1 ТЗ, че В. Г. Ц., ЕГН **********, с адрес гр. *****, дължи на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, сумата от 1 407, 92 лв., представляваща чистата стойност на основание чл. 23 ЗПК по договор за потребителски кредит № 7001012767/19.07.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 02.08.2022 г., до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена Заповед № 5611/03.08.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 11238/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVII граждански състав, като Е ОТХВЪРЛИЛ исковете с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. чл.

3

430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер на главницата от 1 407, 92 лв. до пълния й предявен размер от 1 869, 80 лв., както и за сумата от 350, 03 лв. – Застраховка „Bank живот агент“; сумата от 1 308, 27 лв. – договорна лихва, дължима за периода от 25.04.2020 г. до 14.04.2022 г. и сумата от 371, 32 лв. – обезщетение за забава, начислено за периода от 25.04.2020 г. до 20.07.2022г.

Пред настоящата инстанция не се повдига спор относно установените от РС обстоятелства, както следва:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 11238/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив, в полза на ищеца е издадена Заповед № 5611/03.08.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, както следва: сумата от 2 219, 83 лв. – предсрочно изискуема главница по договор за потребителски кредит № 7001012767/19.07.2019 г., от която сумата от 1 869, 80 лв. – преведена по сметка на кредитополучателя главница и сумата от 350, 03 лв. – Застраховка “Bank живот агент“; сумата от 1 308, 27 лв.

– договорна лихва, дължима за периода от 25.04.2020 г. до 14.04.2022 г. и сумата от 371, 32 лв. – обезщетение за забава, начислено за периода от 25.04.2020 г. до 20.07.2022 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 02.08.2022 г., до окончателното й изплащане. Против заповедта за изпълнение е депозирано възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, като искът по чл.422 ГПК е предявен в законоустановения за това едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.

Не се спори и от представения договор за потребителски кредит № 7001012767 от 19.07.2019 г. се установява, че между страните е сключен договор, по силата на който ищецът се е задължил да предостави на ответника сумата от 2 000 лв., представляваща чистата стойност на предоставения на длъжника за ползване финансов ресурс. В клаузата на чл. 7.1. от Договора е установено, че общият размер на кредита е от 2 659, 33 лв., в която сума се включва освен предоставената главница, и сумата от 374, 40 лв. застрахователна премия “Bank Живот Агент”. Уговорено е и задължение за заплащане на еднократна такса за оценка на риска в размер на сумата от 284, 93 лв. Установено е, че таксата за оценка на риска, дължима в деня на подписване на договора за кредит, се финансира от кредитора и се 4 възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план. В договора за кредит е посочено, че годишния лихвен процент е в размер на 33, 67 %, а годишният процент на разходите е от 49,04%.

В договора за потребителски кредит е обективиран и погасителен план с посочване на падежа на всяка вноска и нейния размер, като падежът на първата дължима вноска е на 25.08.2019 г., а на последната на 25.07.2023 г., като размерът на първите погасителни вноски е от 101, 52 лв., а на последната – 101, 27 лв. В клаузата на чл. 10 от Договора е установено, че общата сума дължима от потребителя е в размер на сумата от 4 872, 71 лв.

Страните са подписали рамков договор за платежни услуги на физически лица, в който са обективирани общи условия, приложими към договорите. Представено е и искане за откриване на банкова сметка.

По делото е приложена застрахователна полица № 81001NLB2011 по застрахователна програма „Защита Живот“, издадена от ЗК „Уника Живот” АД, от която се установява, че застрахованият кредитополучател е ответника, че началната дата на застраховката е считано от 20.07.2019 г., а размерът на застрахователната премия е от 374, 40 лв.

В хода на първоинстанционното производство е изготвена съдебнотехническа експертиза, от която се установява, че размерът на използвания шрифт при съставяне на договора за потребителски кредит и декларациите към него е Arial Narrow от 12 пункта, а преддоговорната информация и застрахователната полица са съставени с шрифт Times New Roman от 8 пункта.

Пред районния съд е изслушана и съдебно-счетоводна експертиза.

От същата се установява, че общият размер на главницата по кредита е в размер на сумата от 2 659, 33 лв., като към предоставената сума от 2 000 лв. е включена затрахователна премия от 374, 40 лв. и такса за оценка на риска от 284, 93 лв. Експертизата е установила, че ответникът е заплатил сумата от общо 635 лв., с която са погасени първите шест вноски за главница от 173, 12 лв., изцяло първите шест вноски за възнаградителна лихва от 452, 72 лв. и начислено обезщетение за забава от 9, 16 лв. Размерът на незаплатената главница е в размер от 2 486, 21 лв., на незаплатената възнаградителна лихва е от 1 337, 56 лв. за периода от 25.02.2020 г. до 14.04.2022 г. Вещото лице е посочило, че банката е начислила обезщетение за забава в размер от 371, 24 5 лв., което е определено при лихвен процент от 43, 67 %, който е равен на годишния лихвен процент плюс 10 пункта. Експертизата е определила законната лихва за периода от 14.05.2020 г. до 20.07.2022 г. в размер на сумата от 157, 36 лв.

Спорът пред въззивната инстанция, определен от наведените с въззивната жалба оплаквания, е концентриран върху това дали процесният договор за потребителски кредит е недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК поради нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. В тази връзка ПОС намира следното:

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В чл. 19, ал. 1 ЗПК е посочено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Според § 1, т. 1 и т. 2 ДР ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия (т. 1); "Обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя (т. 2).