Определение № 1647 от 04.04.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1647 гр. София, 04.04.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Жива Декова

Членове:

Александър Цонев

Филип Владимиров като разгледа докладваното от Жива Декова Касационно гражданско дело № 20238002102927 по описа за 2023 година

Производството е по чл.288 ГПК.

Постъпила е касационна жалба от П. Д. К., приподписана от упълномощен адвокат А., срещу въззивно решение №261668 от 11.03.04.2023г., постановено по в.гр.д.№10761/2020г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 21.05.2019г. по гр.д.№ 58997/2017г. на Софийски градски съд и на решенията от 31.102019 и от 17.06.2020г., с които е поправено по реда на чл.247 ГПК, за отхвърляне на предявените от П. Д. К. срещу ЧСИ С. Я. искове с правно основание чл.441, ал.1 ГПК за осъждане на ответника да заплати сумата от общо 8 979 лв. - обезщетение за претърпени имуществени /2 979 лв./ и неимуществени вреди.

Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Сочи и основание по чл.280, ал.2 ГПК – очевидна неправилност.

Ответникът по касационната жалба С. Б. Я. – ЧСИ с рег.№844 на КЧСИ, чрез процесуален представител адв Т., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.

Третото лице-помагач „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, чрез процесуален представител юрисконсулт К., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение по иска за обезщетение на неимуществени вреди, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима в тази част.

Касационната жалба е процесуално недопустима срещу въззивното решение в частта по иска за имуществени вреди, поради това, че цената на иска е под установения в чл.280, ал.2, т.3 ГПК минимален праг за допустимост на касационното обжалване на въззивни 1 решения по граждански дела, поради което в тази част жалбата следва да бъде оставена без разглеждане.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:

С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от П. Д. К. срещу ЧСИ С. Я. иск с правно основание чл.441, ал.1 ГПК, вр. чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 6 000лв. от незаконосъобразни действия в изпълнително производство по изп.д.№ 20158440400124 и изп.д.№ 2015844040093г., ведно със законната лихва от датата на увреждането.

За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че извършените от ответника действия, от които се твърди, че са настипъпили вреди за ищцеца, са законосъобразни, т.е. липсва противоправно поведение от страна на ЧСИ и че липсата на тази първа предпоставка за ангажиране на деликтната отговорност на ответника прави предявеният иск неоснователен, без да е необходимо да се обсъждат останалите предпоставки на деликтната отговорност, включително обсъждане на твърдените от ищеца неимуществени вреди, наличието на причинна връзка между тях и действията на частният съдебен изпълнител.

Ищецът е длъжник по посочените изпълнителни дела, по които ЧСИ е наложил запор със запорно съобщение, получено от ищеца, върху вземането на ищеца към неговия работодател „Нестле България“ за получаване на трудовото му възнаграждение.

Въззивният съд е приел за неоснователно твърдението на въззивника- ищец, че процесното решение на първоинстанционния съд е невалидно, като издадено от незаконен състав по друго дело, като същото е и недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по обстоятелства, незаявени в исковата молба.

Отбелязано е от въззивния съд, че липсва легално законово определение за нищожност на съдебно решение или друг вид съдебен акт, както в отменения ГПК, така и в новия ГПКчл.270, ал.1 ГПК, поради което съдържанието на понятието се извлича по пътя на тълкуването. В правната теория и в практиката на върховната съдебна инстанция е прието, че нищожно е това решение, което не дава възможност то да бъде припознато като валиден съдебен акт, поради липса на надлежно волеизявление. Липса на волеизявление е налице, когато решението е постановено от незаконен състав, произнесено е извън пределите на правораздавателната власт на съда или не може да се направи извод за наличие на волеизявление, защото не е изразено в писмена форма, липсват подпис или подписи на съдебния състав под съдебния акт или пък решението е абсолютно неразбираемо и неговият смисъл не би могъл да се извлече дори при тълкуване. Въззивният съд е посочил, че от данните по делото е видно, че става въпрос за допуснати от съда ОФГ, които съответно са поправени по реда на чл.247 ГПК с решение от 31.10.2019г., постановепо по реда на чл.247 ГПК за поправка на ОФГ в състава на съда и отделението, а именно І ГО, 124 състав и решение от 17.06.2020 г., отново постановено по реда на чл.247 ГПК за поправка на ОФГ, досежно номера на делото и годината му, а именно гр.д. № 58997 от 2017 г., което налага извод, че процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на правилността му.

2

Въззивният съд е приел за неоснователни доводите на въззивника-ищец, че „начинът на образуване на изп. дело № 2015844040124, е „частично незаконосъобразен“, доколкото ИЛ е издаден само на Д. К., а не на другите взискатели. Съдът е посочил, че от данните по делото е видно, че изп. дело № 2015844040124 е било образувано по молба на адвокат Ц., упълномощен от тримата взискатели Х. Й., К. Й. и Д. К. / с приложено пълномощно/ и издаден ИЛ на 29.10.2014 г . на основание чл.404, т.1 и чл.406, ал.1 ГПК съгласно решение от 03.05.2010 г. по гр.д. № 45272/09 г. на СРС, ГО, 38 състав. Съдът е приел, че в случая това конкретно изпълнително производство е било образувано въз основа на подадената молба за образуване на изпълнителното дело от пълномощника на тримата взискатели и въз основа на издадения изпълнителният лист/ ИЛ/, като е без значение за законосъобразността на образуваното изпълнително производство, че ИЛ е издаден в полза само на един от взискателите, след като те са отразени като такива в ИЛ. ИЛ е издаден за сумата от 600 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски за един адвокат по делото. ИЛ по присъединеното изпълнително дело изп.д.№ 20158440400934. е образувано отново на молба от пълномощника адв. Г.Ц. и издаден ИЛ от 06.01.2015 г. за сумата от 255,32 лв. разноски по делото и сумата от 500 лв. разноски за въззивната инстанция. В този ИЛ взискател е само Д. Х. К.. Въззивният съд е посочил, че изпълнителният лист материализира и удостоверява правото на принудително изпълнение с неговите обективни и субективни предели.

Обективните предели се отнасят за вземането, което е удостоверено в изпълнителния лист, а субективните предели до това, че кредиторът, посочен в него, може да бъде взискател.

Изпълнителният лист е и основният критерий за законосъобразността на действията на съдебния изпълнител. Когато те са извършени въз основа на изпълнителния лист и в рамките на удостовереното в него, действията му са законосъобразни, а в противен случай се касае за процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, което ангажира отговорността на съдебния изпълнител.

Въззивният съд е посочил, че във въззивната жалба се сочи, че незаконосъобразността на действията на ЧСИ Я. се установява от произнасяне на съда по жалби на ищеца с вх.№ 011369/26.02.2015 г. и вх. № 013949/17.03.2015г. срещу действия на ЧСИ по изп. дело № 2015844040124. От приложеното по делото определение от 19.08.2015 г. на СГС, ГО ІІ б състав по гр.д. 9237/2015 г., образувано по повод на посочените две жалби е видно, че СГС е оставил без разглеждане жалбата на П. К. с вх. № 011369/26.02.2015 г. за обжалване действията на ЧСИ по изп. д. № 2015844040124, върнал е тази жалба на ЧСИ в частта й относно разноските. Отменил е разпореждане от 05.03.2015 г., постановено по изп.д. № 2015844040124, с което е върната жалба с вх. № 009833/17.02.2015 г. и е върнал делото на ЧСИ за администраране на жалба с вх. № 009833/17.02.2015 г.

Въззивникът -ищец твърди, че действията на ЧСИ са „неоснователни“ във връзка и с решение № 666 от 01.02.2017 г. по ч.гр.д. № 13741/2016 г. С това решение, СГС, ГО, е отменил разпореждане на ЧСИ от 10.02.2015г. по изп. д. № 2015844040124, с което е върната жалба № 04630/23.01.2015 г. на длъжника П. К. поради непредставяне на препис от жалбата и приложенията. Въззивникът-ищец твърди, че по повод на тези обжалвания е направил разноски. Относно приложеното по делото определение от 19.08.2015 г. на СГС, 3

ГО ІІ б състав по гр.д. 9237/2015 г., образувано по повод на посочените от ищеца две жалби с вх.№ 011369/26.02.2015 г. и вх. № 013949/17.03.2015г., е видно, че СГС е оставил без разглеждане жалбата на П.К. с вх. № 011369/26.02.2015 г. за обжалване действията на ЧСИ по изп. д. № 2015844040124, върнал е тази жалба на ЧСИ в частта й относно разноските.

Отменил е разпореждане от 05.03.2015 г., постановено по изп.д. № 2015844040124, с което е върната жалба с вх. № 009833/17.02.2015 г. и е върнал делото на ЧСИ за администраране на жалба с вх. № 009833/17.02.2015 г. При тези данни за жалбоподателя не се следват разноски в производството по обжалване. Въззивникът/ищец се позовава и на решение № 666 от 01.02.2017 г. по ч.гр.д. № 13741/2016 г., с което СГС, ГО, е отменил разпореждане на ЧСИ от 10.02.2015г. по изп. д. № 2015844040124, с което е върната жалба № 04630/23.01.2015 г. на длъжника П.К. поради непредставяне на препис от жалбата и приложенията. В това производство жалбоподателят е следвало да претендира разноски, но видно е, че такива не са били претендирани, поради което не са били и присъдени с решението. С определение № 12354 от 09.05.2017 г. по гр.д. № 4255/2017 г., СГС, ІІ-Г въззивен сътав е оставил без разглеждане жалбата на П. К. с вх. № 04530/23.01.2015 г. по изп. д. № 20158440400124, оставил е без уважение искането на П.Д.К. за спиране изпълнението по изп. д. № 20158440400124. При този изход на спора на жалбоподателя не се следват разноски.

Въззивният съд е отбелязал и обстоятелството, че при обжалване действията на ЧСИ, включително и разпорежданията, то се образува съответното съдебно производство, в което именно следва да се претендират разноски и такива се присъждат ако жалбата се явява основателна; че при влезли в сила съдебни актове по обжалване, в които е бил решен въпросът за разноските, то е недопустимо той да бъде пререшаван в настоящето производство; че отделно от това, по делото не са представени доказателства за направени разноски и техният размер, а и съгласно приетата по делото допълнителна ССЕ, по делото не са представени данни за внесени суми по жалби на ищеца П. К. в резултат на неоснователни разпореждания на ЧСИ. Изводът на въззивния съд е, че се явява неоснователно твърдението за настъпили вреди по повод обжалване действията на ЧСИ, изразяващи се в направени разноски във връзка с това обжалване.

Прието за за недоказано твърдението на въззивника-ищец, че имуществото му е било проучвано неоснователно, след като има безспорни доказателства за източника на средствата му, а именно работната заплата. Прието е от съда, че няма данни по делото ЧСИ да е извършил необосновани изпълнителни действия, които да се довели до неоснователно увеличаване на разноските по изпълнението. Съгласно представеното по делото копие от изпълнителното дело, действията по проучване имущественото състояние на длъжника/ ищец по делото, са предприети от съдебния изпълнител на основание чл. 18 от Закона за частните съдебни изпълнители, като текстът на чл.18, ал.1 от ЗЧСИ, гласи “ По възлагане от взискателя частният съдебен изпълнител може във връзка с изпълнителното производство да проучва имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, да определя начина на изпълнението, както и да бъде пазач на описаното имущество.“ Освен това, по делото са обединени две изпълнителни производства, като по този начин на въззивника/ищец са спестени разноски. Това е направено от гледна точка на 4 принципа за процесуална икономия и по аналогия с възможността за служебно обединяване на искови производство от съда/ арг. чл.213 ГПК/. По този начин книжата до страните ще бъдат изпращани само по едно дело, което би освободило длъжника от излишни разноски. В чл.457, ал.2 ГПК се сочи, че извършените до присъединяването изпълнителни действия ползват и присъединените взискатели, което важи и за изпълнителните действия, които ще се извършват за в бъдеще. В конкретния случай наложеният запор върху трудовото възнаграждение по изпълнително дело № 20158440400124, ще се ползва и по присъединеното изпълнително дело № 20158440400934, без да се изработва нов запор, съответно да бъдат начислени допълнителни такси за сметка на длъжника за налагането му, които да утежняват дълга. Посочено е от съда, че в този смисъл, присъединяването на изпълнителни дела като институт на изпълнителния процес е практика, която е създадена изцяло, за да благоприятства положението на длъжника, но не и да го уврежда.