Определение № 173 от 23.04.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 173 гр. Пловдив, 23.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно частно търговско дело № 20265001000181 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

ТЗ.

Производство по чл. 274, ал.1 от ГПК във вр. с чл.729,ал.3 и чл.621 от Образувано е по частна жалба на Национална агенция за приходите /НАП/,подадена чрез

С.Х.-директор на дирекция

“Държавни вземания”,против определение №260145 от 17.12.2025 г.,постановено по т.д.

№25/2020 г. по описа на Окръжен съд-Хасково,с което е одобрена сметка за разпределение №2 на суми по чл.721,ал.1 от ТЗ в производството по несъстоятелност на

“Севдалис”ЕООД

/в несъстоятелност/,ЕИК

126048478,обявена в търговския регистър под №20251121104952 по партидата на дружеството.

В частната си жалба НАП заявява,че в производството по несъстоятелност на “СЕВДАЛИС”ЕООД /в несъстоятелност/ представлява държавата като кредитор с приети публични държавни вземания и в това си качество агенцията е подала в срока по чл.728 от ТЗ възражение срещу изготвената от синдика на дружеството частична сметка за разпределение №2,съгласно която се предвижда сумата от 8000 лв. да бъде разпределена за частично удовлетворяване на вземания на “ДИ СИ ЕЙ МЕНИДЖМЪНТ”АД на основание чл.722,ал.1,т.3 от ТЗ,представляващи предплатени средства за разноски по реда на чл.629б от ТЗ.Сочи се в частната жалба,че с обжалваното определение №260145 от 17.12.2025 г.,постановено по т.д.№25/2020 г. по описа на ОС-Хасково и обявено в ТРРЮЛНЦ по партидата на длъжника под №20251218163400,депозираното от НАП възражение срещу горната частична сметка е прието за неоснователно и сметката е одобрена,а агенцията-частен 1 жалбоподател атакува същото определение на основание чл.729,ал.3 от ТЗ,считайки го за неправилно.

Излага се в частната жалба аргумента,че вземанията на кредитора “ДИ СИ ЕЙ МЕНИДЖМЪНТ”АД по чл.629б от ТЗ за предплатени разноски по несъстоятелността,които са възникнали със заплащането на суми до 17.11.2020 г.,а именно-на сума в размер на 5600 лв.,определена от съда по несъстоятелността с определение от 15.09.2020 г.,съгласно записа в електронната книга по несъстоятелността,платена в определения десетдневен срок за това,за което по делото с молба на кредитора “ЮРОБАНК”АД /праводател на “ДИ СИ ЕЙ МЕНИДЖМЪНТ”АД/ са представени доказателства за предплатени разноски,са погасени по давност по силата на чл.110 от ЗЗД към датата на извършеното разпределение от синдика със сметка за разпределение №2 на наличните суми,обявена в ТРРЮЛНЦ под №20251121104952 по партидата на “СЕВДАЛИС”ЕООД.В този контекст се поддържа и довода,че погасяването по давност на вземането в размер на 5600 лв. е настъпило,тъй като то не е предявено в производството по несъстоятелност и затова по отношение на него не е приложимо правилото на чл.685а,ал.1 от ТЗ,предвиждащо,че с предявяването на вземане в производството по несъстоятелност давността за него се прекъсва и спира да тече докато трае производството по несъстоятелност.

В обобщение,въз основа на всички изложени в частната жалба аргументи,е поискано да се отмени като неправилно обжалваното определение и да се постанови ново,с което да бъде изменена сметката за разпределение,обявена в ТРРЮЛНЦ под №20251121104952 по партидата на дружеството-длъжник,с която в полза на “ДИ СИ ЕЙ МЕНЕДЖМЪНТ”АД е разпределена сумата от 8000 лв.,като част от тази сума,а именно-5600 лв.,да бъде разпределена за удовлетворяване на вземанията на кредитора за разноски за издръжка на производството по несъстоятелност,заплатени от праводателя му през 2021 г.,а останалите 2400 лв. да бъдат разпределени за частично удовлетворяване на вземанията на кредитора за разноски,заплатени от праводателя му през 2022 г.

Съгласно чл.729,ал.2 от ТЗ,подадената от НАП частна жалба срещу горното определение е обявена в Търговския регистър по партидата на дружеството-длъжник “Севдалис”ЕООД /н/ на датата 30.03.2026 г.,като с обявяването й в регистъра всички кредитори в производството по несъстоятелност на посоченото дружество,а и самото дружество-длъжник следва да се смятат за уведомени за тази частна жалба.

Наред с това,препис от частната жалба е връчен на синдика на “СЕВДАЛИС”ЕООД /н/-Р. И. Т. и от последния е подаден писмен отговор,в който е изложено становището,че частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение,а изготвената и обявена частична сметка за разпределение №2,както и обжалваното определение,с което сметката е одобрена,са изцяло законосъобразни.Конкретни аргументи за обосноваване на това становище синдикът е изложил в отговора си.

Пловдивският апелативен съд провери допустимостта на частната 2 жалба,както и допустимостта и законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията на агенцията-жалбоподател,прецени обстоятелствата и доказателствата по делото във връзка с частната жалба и намери за установено следното:

Частната жалба е редовна и е подадена в законния едноседмичен срок,който тече от датата на обявяване на обжалваното определение в ТР по партидата на дружеството-длъжник.В случая същото определение е обявено в регистъра на датата 18.12.2025 г. и тъй като срокът за обжалването му изтича в неприсъствен ден-25.12.2025 г.,то следва да се счита,че срокът е изтекъл в първия присъствен ден-29.12.2025 г.Частната жалба е изпратена на съда по пощата на датата 29.12.2025 г. и именно тази дата следва да се счита за дата на подаване на частната жалба.Видно е,че същата е подадена в последния ден от срока за обжалване и затова съдът приема този срок за спазен.Наред с това,частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна съгласно разпоредбата на чл.729,ал.3,изр. първо от ТЗ,т.е. от кредитор,подал възражение по чл.728 от ТЗ,а и самото обжалвано определение е акт на съда по несъстоятелността,подлежащ на инстанционен контрол съгласно ал.3 във вр. с чл. ал.1 на чл.729 от ТЗ.С оглед на това частната жалба е процесуално допустимва и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна,като съображенията на настоящата инстанция в тази насока са следните:

По т.д.№25/2020 г. по описа на Окръжен съд-Хасково,което е делото по несъстоятелност на

“Севдалис”ЕООД,ЕИК

126048478,синдикът на дружеството-Р. Т. е представил сметка за разпределение №2 на налични суми по чл.721,ал.1 от ТЗ между кредиторите с приети вземания.В сметката е отразено,че е съставена на 17.11.2025 г. и от съдържанието й е видно,че с нея е разпределена сума в размер на 8000 лв. в полза на кредитора “ДИ СИ ЕЙ МЕНИДЖМЪНТ”АД,ЕИК 206858118,като правоприемник по договор за цесия от 20.06.2023 г. на “С.Г.Груп”ЕАД,ЕИК 205942517 /правоприемник на “Юробанк България”АД,ЕИК 000694749 по договор за цесия от 30.06.2021 г./.От сметката следва,че разпределената сума е за удовлетворяване на част от вземане в размер на 48 800 лв.,представляващо предплатени средства за разноски по реда на чл.629б ТЗ за периода до 10.11.2025 г.,а поредността на вземането е по чл.722,ал.1,т.3 във вр. с чл.632а ТЗ.

Така изготвената частична сметка за разпределение е представена по делото с молба на синдика с вх.№260897 от 24.11.2025 г. и е обявена в Търговския регистър по партидата на длъжника на датата 21.11.2025 г. под №20251121104952.В законния 14-дневен срок от обявяване на сметката в търговския регистър е подадено възражение срещу нея по чл.728 от ТЗ от Национална агенция за приходите,основано на същите доводи,които се поддържат и в процесната частна жалба и на база на които е поискано сметката да се измени,като част от сумата 8000 лв.,а именно-5600 лв. да се разпределят за удовлетворяване вземанията на кредитора за разноски за издръжка в производството по несъстоятелност,заплатени от праводателя на кредитора през 2021 г.,а останалите 2400 лв. да се разпределят за частично удовлетворяване на вземанията на кредитора за разноски,заплатени от 3 праводателя му през 2022 г.

С обжалваното определение №260145 от 17.12.2025 г.,постановено по т.д.№25/2020 г. по описа на ОС-Хасково,подаденото от НАП възражение по чл.728 от ТЗ е прието за неоснователно по съображения,изложени в мотивната част на определението и след като е направен извода,че сметката за разпределение е правилно изготвена,същата е одобрена от съда по несъстоятелността на основание чл.729 от ТЗ.Както се отрази по-горе,това определение е обявено в ТР по партидата на длъжника на датата 18.12.2025 г.

Настоящата инстанция намира обжалваното определение за правилно.Във възражението на НАП по чл.728 от ТЗ,а и в частната жалба се поддържа,че извършеното с частична сметка №2 разпределение на сумата от 8000 лв. в полза на кредитора “ДИ СИ ЕЙ МЕНИДЖМЪНТ”АД е неправилно,тъй като част от тази сума е за удовлетворяване на вземане в размер на 5600 лв.,представляващо предплатени преди датата 17.11.2020 г. средства за разноски по несъстоятелността от праводателя на кредитора,по отношение на което вземане към момента на изготвяне на сметката за разпределение е бил изтекъл приложимият петгодишен погасителен давностен срок по чл.110 от ЗЗД.В този контекст възразилият кредитор НАП е заявил във възражението си по чл.728 от ТЗ,а поддържа и в частната жалба,че вземането за предплатени разноски в размер на 5600 лв. е погасено по давност,тъй като то не е предявено в производството по несъстоятелност и затова по отношение на него не е приложимо правилото на чл.685а,ал.1 от ТЗ,предвиждащо,че с предявяването на вземане в производството по несъстоятелност давността за него се прекъсва и спира да тече докато трае производството по несъстоятелност.Съответно на това НАП смята,че давността в случая е продължила за тече за целия период от възникване на вземането до изготвяне на сметката за разпределение и понеже сметката е изготвена след изтичане на давностния срок,то вземането е погасено по давност и за него не следва да се разпределя сума за удовлетворяване.

Горните аргументи на НАП са неоснователни.Няма спор,че вземането,за удовлетворяване на което е разпределена сумата от 8000 лв. с изготвената от синдика частична сметка №2,представлява част от предплатени от праводателя на кредитора “ДИ СИ ЕЙ МЕНИДЖМЪНТ”АД разноски по несъстоятелността,чието предплащане е изискано от съда по несъстоятелността по реда на чл.629б от ТЗ.По отношение на такива вземания разпоредбата на чл.632а от ТЗ предвижда две привилегии,едната от които е,че за разлика от останалите вземания на кредитори,възникнали след откриване на производството по несъстоятелност,удовлетворяването им не е обусловено от предявяване на вземанията от кредитора по реда на чл.688 ТЗ и включването им в одобрен от съда списък на приети вземания,а другата се изразява в това,че вземанията за възстановяване на предплатени разноски по чл.629б от ТЗ се удовлетворяват преди останалите вземания за разноски по чл.723 от ТЗ.Както се приема в съдебната практика /напр. решение №1261 от 24.09.2024 г. на СГС по т.д.№914/2023 г./ и се споделя от настоящия съдебен състав,такива вземания за предплатени разноски по несъстоятелността,стават част от предмета на производството по несъстоятелност от датата на 4 възникването им с факта на предплащането на разноските,а това означава,че за настъпване на последицата по чл.685а,ал.1,изр. второ от ТЗ-спиране на давността по отношение на вземанията по време на висящността на производството по несъстоятелност,не е необходимо предявяване на вземанията по реда на чл.688 от ТЗ.Ето защо и съгласно чл.685а,ал.1,изр.2 ТЗ давност по отношение на соченото от НАП вземане в размер на 5600 лв.предплатени разноски по чл.629б от ТЗ,не тече от датата на възникване на вземането и през целия период,в който производството по несъстоятелност продължава да е висящо.А оттук следва и извода,че към момента на изготвяне на горната частична сметка за разпределение давността по отношение на същото вземане не е изтекла и то подлежи на удовлетворяване с част от сумата,разпределена с изготвената от синдика частична сметка №2.

Разпечатката съдържа 31 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fcfddefe-5c62-4f1b-9e69-b7a1b55173db