Решение № 3580 от 04.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3580 гр. София, 03.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Георги Стоев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20221100506048 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20224412 от 20.12.2021 г. по гр.д. № 16783/2021 г.

Софийски районен съд, 162 състав признал за установено по предявените по реда на чл. 422 ГПК искове, че ответникът ЕТ „М.-Р.С.С. - Р.С.“, ЕИК *******, дължи на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумите от 109.59 лева – представляваща доставена и незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. *******, абонатен номер *******, за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК - 18.02.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата в размер на 10.46 лева за периода от 01.10.2019 г. до 11.02.2021 г., сумата от 11.92 лева, представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК - 18.02.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, и 1 мораторна лихва върху таксата за дяловото разпределение в размер на 1.13 лева за периода от 31.08.2019 г. до 11.02.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 25.02.2021 г. по ч.гр. дело № 9763/2021 г. на СРС, 162 състав. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата в общ размер 525 лева – разноски, които са направени в заповедното и исковото производство, от които 75 лева - в заповедното производство, и 450 лева – в производството пред първата инстанция. Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД, като трето лице-помагач на страната на ищеца.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответницата Р.С. С., ЕГН **********, в качеството й на ЕТ „М.-Р.С.С. - Р.С.“, ЕИК *******, която го обжалва изцяло с оплаквания за недопустимост, евентуално – за неправилност, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В жалбата се поддържа, че решението било постановено по нередовна искова молба, тъй като спорното право не било индивидуализирано по начина, предписан в чл. 127 ГПК – с посочване на фактическото основание, размер и период, за който се твърди, че е възникнало вземането; не били посочени размерите на претендираните главници по месеци, нито размерът на лихвите върху тези главници. Останало неизяснено за кои месеци се дължи главницата за топлинна енергия, както и какъв е размерът на дължимите лихви. Решението било постановено в нарушение на чл. 235, ал. 2 ГПК, като съдът не посочил кои обстоятелства е приел за установени и кои доказателства ги установяват. Основанието, на което ищецът претендира вземането от ответника подлежало на доказване, независимо дали е подаден отговор на исковата молба. Предявените искове били недоказани, като в жалбата се навеждат редица преклудирани по силата на чл. 133 ГПК възражения. Моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него постанови друго, с което да отхвърли предявените искове. Претендира разноски за двете инстанции.

Въззиваемата страна „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК взема становище за неоснователност на жалбата.

Същевременно твърди, че на 19.11.2021 г. ответникът е заплатил доброволно на каса сумата 517.35 лв., с която сума погасил: 121.51 лв. – главница, 11.59 лв. – мораторна лихва, 375 лв. - разноски, и 9.25 лв. – законна лихва. Моли 2 съда да отхвърли жалбата и да му присъди разноски и юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235, ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за установено следното:

С исковата молба, уточнена с молби от 02.04.2021 г. и 19.04.2021 г., съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени положителни установителни искове:

- с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата 109.59 лв. - главница, представляваща стойност на ползвана от ответника топлинна енергия в периода м. 10.2018 г. - м. 04.2020 г. в топлоснабден имот на адрес: гр. София, ул. „*******, ателие мезонет № 1, аб. № *******;

- с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 10.46 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 01.10.2019 г. - 11.02.2021 г.;

- с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата 11.92 лв. - главница, представляваща стойност на ползвана от ответника услуга „дялово разпределение“ за периода м. 07.2019 г. – м. 04.2020 г., и - с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 1.13 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 31.08.2019 г. – 11.02.2021 г.

Претендирана е и законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 18.02.2021 г., до окончателното плащане. За вземанията е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр.д. № № 9763/2021 г. на СРС, 162 състав.

Ищецът твърди, че ответникът не сключил с топлопреносното предприятие договор за доставка на топлинна енергия за небитови нужди в изискуемата от чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ писмена форма за действителност, но въпреки това ползвал топлинна енергия в процесния имот, както и услугата 3

„дялово разпределение“, извършвана в сградата от третото лице помагач.

Така неоснователно се обогатил за сметка на ищеца, на когото се дължало плащането и на сумите за дялово разпределение.

С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът е оспорил предявените искове единствено с възражение, че всички претендирани суми са заплатени. Искал е от съда да отхвърли исковете.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.

№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Атакуваното решение е валидно. Същото е и допустимо, а доводите в жалбата да било постановено по нередовна искова молба са неоснователни – след отстраняването на нередовностите с молбата от 02.04.2021 г., претенциите са индивидуализирани в съответствие с изискванията на чл. 127 ГПК, с посочване на основание, размер и период, като основанието, сумите и периодите съответстват на тези, за които е издадена заповедта за изпълнение.

Същевременно възражението на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за исковите суми е постъпило в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, а установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК и са допустими.

За неоснователни съдът намира доводите в жалбата атакуваното решение да е постановено в нарушение на чл. 235, ал. 2 ГПК. Действително, неподаването на отговор в срока по чл. 131 ГПК не освобождава ищеца от задължението му да докаже претенциите си. В случая обаче отговор е подаден в срок, но с него е релевирано само правопогасяващо възражение за плащане, поради което единственият спорен факт между страните, който подлежи на доказване съгласно правилото на чл. 153 ГПК, е бил заплатени ли са от ответника претендираните суми. Ето защо и с доклада по делото (за който процесуалният представител на ответника е заявил, че няма възражения) по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК районният съд е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване всички обстоятелства, включени във 4 фактическия състав на спорното право. До приключване на устните състезания в първата инстанция между страните не е имало спор, че договор за доставка на топлинна енергия за небитови нужди не е бил сключен между страните (в този смисъл е и изрично заявеното от процесуалния представител на ответника в пледоарията му по съществото на спора в открито съдебно заседание на 28.09.2021 г.). Наведените едва с въззивната жалба доводи в тази насока, както и доводите във връзка с исковете за главница за дялово разпределение и за лихви за забава върху главниците са преклудирани по силата на чл. 133 и чл. 266, ал. 1 ГПК и не могат да се обсъждат от въззивния съд.

Същевременно от приетото в първоинстанционното производство заключение на ССЕ, което не е оспорено от страните, а съдът кредитира се установява, че ищецът е взел предвид извършените от ответника частични плащания, като е претендирал само незаплатените суми. Поради това районният съд е счел исковете за основателни и ги е уважил изцяло.

Съгласно признанието на ищеца – въззиваем в отговора на въззивната жалба, след даване ход на устните състезания в първата инстанция на 28.09.2021 г. и преди подаване на въззивната жалба на 17.02.2022 г., на 19.11.2021 г. ответникът е заплатил доброволно на каса сумата 517.35 лв., с която сума погасил: 121.51 лв. – главница, 11.59 лв. – мораторна лихва, 375 лв. разноски, и 9.25 лв. – законна лихва.

С оглед това изявление на ищеца и съобразявайки разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. по тълк. д. № 3/2017 г., ОСГТК на ВКС, че при предложено от длъжника и прието от кредитора изпълнение по условия и ред, различни от определените в договора или от закона, нормите на чл. 76 ЗЗД не се прилагат, въззивният съд приема, че погасяването на вземанията е извършено именно в поредността, посочена от ищеца. Следователно погасени изцяло са двете главници в общ размер 121.51 лв., мораторните лихви върху двете главници в общ размер 11.59 лв., законната лихва върху двете главници за периода от подаване на заявлението на 18.02.2021 г. до 18.11.2021 г. вкл., която, изчислена и от съда с помощта на електронен калкулатор, възлиза общо на 9.25 лв.; Погасена е и част в размер на 375 лв. от дължимите от ответника разноски за заповедното и за исковото производство, като дължими остават разноски в размер на 150 лв.

5

На основание чл. 235, ал. 3 ГПК настъпилият след приключване на устните състезания в първата инстанция факт на плащане на исковите суми следва да бъде взет предвид от въззивния съд при постановяване на решението му. Поради това атакуваното решение ще следва да бъде отменено в частите, с които исковете са уважени, както и в частта, с която ответникът е осъден да заплати разноски за разликата над 150 лв. до 525 лв. В частта за разноските до размер от 150 лв. решението следва да бъде потвърдено.

По разноските за въззивното производство: Въпреки отмяната на атакуваното решение в посочените горе части, разноски се следват на въззиваемия, който е претендирал юрисконсултско възнаграждение.

Въззивникът, въпреки извършеното плащане на претендираните с исковете суми, неоснователно е пренесъл спора пред въззивната инстанция, а въззиваемият с отговора на жалбата е признал извършените плащания.

Поради това разноски на въззивника за тази инстанция не се дължат.

По реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съобразявайки извършената от юрисконсулт на въззиваемия дейност в настоящата инстанция, съдът определя възнаграждение в размер на 50 лв.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 20224412 от 20.12.2021 г., постановено по гр.д.

№ 16783/2021 г. на Софийски районен съд, 162 състав в частите, с които е признато за установено по предявените по реда на чл. 422 ГПК искове, че ответникът ЕТ „М.-Р.С.С. - Р.С.“, ЕИК *******, дължи на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумите от 109.59 лева – представляваща доставена и незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. *******, абонатен номер *******, за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК - 18.02.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата в размер на 10.46 лева за периода от 01.10.2019 г. до 11.02.2021 г., сумата от 11.92 лева, представляваща цена на извършена услуга 6 дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК - 18.02.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, и мораторна лихва върху таксата за дяловото разпределение в размер на 1.13 лева за периода от 31.08.2019 г. до 11.02.2021 г., както и в частта, с която ЕТ „М.-Р.С.С. - Р.С.“, ЕИК *******, е осъден да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *******, разноски за заповедното производство и за производството пред първата инстанция за разликата над 150 лв. до 525 лв., и вместо това ПОСТАНОВЯВА: