Решение № 186 от 08.11.2022, Районен съд - Девня

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 186 гр. Девня, 08.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА при участието на секретаря ИСКРА ИЛ. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Гражданско дело № 20223120100135 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 108 от ЗС от М. М. К., ЕГН:

**********, с адрес: с. Б., обл. Варна, ул. „П.“№* против Д. Я. Н., ЕГН:

**********, с адрес: гр. **** с искане да бъде прието за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик недвижим имот с административен адрес: гр. ******, съставляващ имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД18-85/17.09.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с предназначение жилище, апартамент, при съседи на същия етаж: самостоятелни обекти е идентификатори ***, ***, под обекта ***, над обекта *** по силата на упражнявано десетгодишно давностно владение в периода от 2006 г. до 2021 г. и същият да бъде осъден да й предаде владението върху имота, който той владее без правно основание.

Ищцата твърди в исковата молба, че от 2006 г. до датата на депозиране на исковата молба непрекъснато, открито и необезпокоявано владее процесния недвижим имот, описан по – горе, в резултат на което е придобила по давност правото на собственост върхунего. Излага, че е закупила имота през 2006 г. от лице на име П. Т. П., който живеел в него до деня на сделката. Твърди, че въпреки, че изплатила своевременно стойността на имота и се нанесла в него, страните не успели да изповядат сделката пред нотариус, поради което към момента ищцата не притежавала документ за 1 собственост на имота - нотариален акт. Сочи и причините, поради които не се е стигнало до прехвърляне собствеността на имота по съответния законов ред.

Твърди се в исковата молба, че ищцата повече от 15 години живее непрекъснато в апартамента, който счита за свой. Извършила е множество ремонти и подобрения в него, обзавела го е според потребностите си и тези на семейството й, вкл. двете й деца, които се родили, след като закупила жилището. Заплащала е редовно всички сметки за ток и вода, но по партидата на предишния собственик П., тъй като не притежава нотариален акт. Излага, че през пролетта на 2020 г. заминала за Франция, където останала до есента на 2021 г. Тъй като с ответника Д. Я. Н. се намирали в близки приятелски отношения ищцата му предоставила ключ за апартамента, с цел да го наглежда в нейно отсъствие и евентуално да може да реагира в случай на авария и др. необходимост. При завръщането си в началото на м. септември 2021 г. установила, че не може да влезе в дома си, тъй като ключалката на входната врата била подменена. При разговор с ответника последният не отрекъл, че е използвал апартамента на ищцата поради временна жилищна нужда, настъпила в резултат на семейни проблеми, пренесъл е там част от личните си вещи и е подменил ключалката е цел безопасност, както и че в близките три - четири - дни ще освободи имота и ще й предаде ключовете от него. Въпреки многократните разговори това не се случило и ответникът продължил неоснователно да владее имота на ищцата, като препятствал достъпът й до него. Също така заявил, че няма намерение да го освободи, тъй като му е нужен. Поради това за ищцата възникнал правен интерес от завеждане на настоящия иск, като моли за неговото уважаване. Претендира разноски в производството.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор отговор на исковата молба от ответника.

В с.з. ищцата се представлява от редовно упълномощени проц. представители, които поддържат исковата молба, намират иска за доказан и молят за положително произнасяне по него. В хода на устните състезания молят съдът да постанови неприсъствено решение по делото предвид процесуалното поведение на ответника.

Ответникът, редовно призован не се явява, не изпраща представител и не представя писмено становище по делото.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства прави следните фактически констатации:

Видно от представената схема № 15-738337-12.10.2018 г. на самостоятелен обект в сграда, е че по КККР, одобрени със Заповед РД – 1885/17.09.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, имот с идентификатор *** е с административен адрес: гр. *************, намира се в сграда №3, 2 разположен е в поземлен имот с идентификатор ***, предназначен е за жилище, апартамент и собственик по данни на КККР е „СИ – ИНЖЕНЕРИНГ – СОФИЯ“ООД въз основа на акт за частна държавна собственост №311 от 22.03.1980 г.

От представеното удостоверение за данъчна оценка изх. № 5308000259/08.04.2022 г., издадено от Община Девня, се установява, че данъчната оценка на имот, находящ се на адрес: гр. **********, представляващ жилище е 5 243, 70 лева. В удостоверението не е вписан идентификатор на имота, поради несъответствие между посочения от ищцата идентификатор и административен адрес на имота в база данните на КАИС на АГКК, като в същата на посочения от ищцата идентификатор *** съответства имот с административен адрес: гр. ************. Същото обстоятелство е видно и от представената в с.з. от ищцовата страна справка – извлечение от КАИС на АГКК.

Представена в с.з. и приета по делото е и справка

№1303087/10.10.2022 г. чрез отдалечен достъп по данни за имот за вписванията, отбелязванията и заличаванията в СВ – гр. Девня за периода от 01.01.2001 г. до 10.10.2022 г., където също имот с идентификатор *** е записан с адрес: обл. ************

Представено е и писмо – уведомление от „Енерго – Про Продажби“АД, адресирано до П. Т. П., ********** за фактурирано потребление по отчет за първо календарно шестмесечие на 2017 г.

В настоящото производство са събрани и гласни доказателства, посредством разпита на един свидетел по искане на ищцовата страна - М. Р.

А., която потвърждава изложените в исковата молба факти, досежно придобиването на имота от ищцата през 2006 г. чрез покупката му от лицето П. И., непрекъснатото и безпрепятственото му ползване от ищцата и нейното семейство от тогава до 2021 г. С ъдът цени показанията на свид. А. в светлината на близката връзка между нея и ищцата. Същата е майка на мъжът, с когото ищцата съжителства на семейни начала поне от 2006 г., поради което обстоятелство съдът не кредитира нейните твърдения безрезервно.

При така визираните фактически констатации, съдът прави следните правни изводи:

На първо място следва да се отбележи следното:

Искането за постановяване на неприсъствено решение е направено от процесуалния представител на ищцата несвоевременно - едва в хода на устните състезания, то не обвързва съдът да се произнесе по този процесуален ред. Действително законът не сочи точно крайния срок, до който ищцовата 3 страна може да поиска съдът да постанови неприсъствено решение, но определено следва да се приеме, че това е възможно до приключване на съдебното дирене /в много решения дори се приема, че това искане следва да се направи в първото по делото с.з./. Исканията на страните в хода на устните състезания по делото не обвързват съда, а и съдът не е длъжен да отмени определението си, с което е бил даден ход на устните състезания и то при заявления на страните, че са изчерпали доказателствените си искания. При това положение, съдът следва да постанови решение по общия ред.

Предявеният иск е допустим. Допустимостта на иска се преценява от гледна точка на процесуалната легитимация. За да се легитимират като надлежни ищци по иск с правно основание чл. 108 от ЗС, достатъчни са само техните твърдения, че са собственици на процесния имот. А невладеещият имота собственик винаги има правен интерес от предявяването на този иск, който се изразява в това, че посредством провеждането му, той ще си възстанови отнетото му правомощие да владее собствения си имот. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС /Определение № 113 от 22.06.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1300/2018 г., I г. о., ГК/, съгласно която „Искът с правно основание чл. 108 ЗС е осъдителен по своя характер. Ищците по осъдителните искове винаги имат правен интерес от предявяването им.

Той се изразява в необходимостта да им бъде присъдена една дължима престация или вещ /движима или недвижима/. Дори и когато от твърденията в обстоятелствената част на исковата молба е видно, че ищецът не е собственик на претендирания имот, искът по чл. 108 ЗС е допустим. Доколко ищецът е собственик на имота на претендираното от него основание е въпрос, относим към основателността, а не към допустимостта на иска”.

Предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните, като от волята на ищеца зависи чрез какъв иск и в какъв обем ще защити накърненото си от правния спор право. В случая ищцата е избрала да защити накърненото си право чрез иск с правно основание чл. 108 о т ЗС по отношение на недвижим имот, находящ се в гр.

Девня, обл. Варна, с идентификатор *** по КККР на гр. Девня, представляващ жилище – апартамент с административен адрес: гр.

**********, върху които ищцата твърди, че притежава право на собственост въз основа на давностно владение, който понастоящем се владее от ответника без правно сонование.

Искът за собственост по чл. 1 0 8 о т ЗС е иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. За уважаването на ревандикационен иск е необходимо безспорно да се установи, че ищецът е собственик на вещта, че последната се намира във владение или държане на ответника, който я държи или владее, без да има правно основание. Липсата 4 на която и да е от трите предпоставки е основание за отхвърляне на исковата претенция. По принцип в тежест на ищеца по предявения иск е установяване правото му на собственост, като придобито по посочения в исковата молба придобивен способ и владението му от ответника.

В рамките на настоящото производство ищцата не представи убедителни доказателства за установяване правота си на собственост в ъ р х у процесния имот, както и относно начина на придобиването му. Единственото доказателство, ангажирано от ищцата в подкрепа на изложените в исковата молба твърдения - че е придобила имота закупувайки го от лицето П.Па. и, че го е владяла явно и непрекъснато в продължение на повече от 10 години, са показанията на свид. М. А.. Вярно е, че с гласни доказателства е допустимо да се установява упражняване на фактическа власт върху недвижим имот, явно, непрекъснато, несъмнено и спокойно в продължение на установен от закона срок, като основание за придобиване на имота по давност. В случаят обаче показанията на един единствен свидетел, и то намиращ се в близка връзка със страна по делото, съвсем не е достатъчно, тъй като свид. А. би могла да се счита заинтересована от изхода на делото по смисъла на чл. 172 от ГПК. Затова и съдът преценява показанията й с оглед всички други доказателства по делото. Ищцата не ангажира никакви други доказателства в подкрепа на твърденията си, изложени в исковата молба.

Въпреки, че в доклада на съда изрично й е указано за кои обстоятелства не сочи доказателства, ищцата не ангажира такива в хода на съдебното дирене.

Не представя квитанции за заплатени от нея данъци за имота през процесния период или такси за битови отпадъци, нито разходи за ел. енергия, вода и др., въпреки изрично дадените й указания в тази връзка. Представените документи не доказват по никакъв начин правото на собственост на ищцата върху процесния имот, нито факта на необезпокоявано, непрекъснато, явно и спокойно владение от нейна страна, продължило повече от 10 години.

Напротив, в представената ведно с исковата молба схема имот с идентификатор *** е записан на друг собственик – „СИ – Инженеринг – София“ООД. Ищцата не ангажира доказателства за това, че така отразените данни в кадастралните регистри не са актуални. Не представя доказателства за идентичност на имота, фигуриращ в актуалната справка от електронната система на АГКК и процесния недвижим имот, предмет на исковата претенция, доколкото в представената в с.з. актуална справка – извлечение от ел. регистър на АГКК имота е записан като ап. 24, а се претендира собственост върху ап. 22. С оглед на това следва да се приеме, че ангажираните от ищцата гласни доказателства освен, че са оскъдни и необективни не кореспондират с останалия доказателствен материал по делото.