Решение № 226 от 02.03.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 226 гр. Перник, 02.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивайло Юл. Колев при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело № 20221720103516 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на „ЕОС Матрикс“ ЕООД солидарно срещу Г. Г. Х. и А. Д. Н. с твърдението, че между ответниците и „Юробанк България“ АД е сключен договор за потребителски кредит № ******/27.05.2008 г.

(Договора) за сума в размер на 5000,00 лева при лихва към датата на сключване 8,25%, формирана от договорна надбавка 4,70 пункта и сбора на БЛП на банката. Сочи, че ГПР е 14,53 %. Крайният срок на кредита е 27.05.2018 г. Твърди, че по него е останало непогасено задължение в размер на 4311,92 лева главница, 3842,02 лева възнаградителна лихва и 19,00 лева такси.

Обосновава активната ми процесуална и материална легитимация като цесионер по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания от 18.01.2016 г., сключен между него и „Юробанк България“ АД, като цедента му е прехвърлил вземането си с ответника. Твърди, че на 22.12.2020 г. до ответника, на адреса посочен в Договора, е изпратено уведомление за цесия и покана за доброволно изпълнение, които са връчени.

С оглед на изложеното моли съда да уважи предявените искове, като признае за установено, че ответникът му дължи сумите – 4311,92 лева– главница, 3842,02 лева възнаградителна лихва в периода от 27.05.2008 г. до 27.05.2018 г. и 19,00 лева такси (по 1,00 лев месечно за поддръжка), за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение в рамките на ч.гр.д. 1505/2022 г. по описа на Районен съд Перник, както и законна лихва за забава върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение Претендира разноски.

Ответникът А. Д. Н. е депозирал отговор в срок. Намира претенцията за погасена по давност. Оспорва лицето, подписало договора за кредит от името на банката да е разполагало с представителна власт. Оспорва сумата по кредита да е усвоявана от него.

Твърди, че предсрочна изискуемост по Договора не е обявявана. Намира Договора за нищожен поради наличие на неравноправни клаузи в него. С оглед поддържаното, че главницата е недължима, за такава намира и претенцията за лихва.

1

С оглед на изложеното моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове.

Претендира разноски.

С определение на съда от 06.12.2022 г. производството по делото е прекратено спрямо ответника Г. Г. Х..

В съдебно заседание ищецът не се представляват като поддържа вече изложената теза с писмена молба. Приема, че погасителната давност на вземанията, произтичащи от договор за кредит започва да тече от крайния срок на договора, с който мотив е отказал да конкретизира претенциите по периоди, каквито са били указанията на съда.

В съдебно заседание ответникът се представлява като признава задължение за главница в размер на 1129,85 лева в периода от 25.03.2017 г. до 27.05.2018 г. съгласно изчисленията на вещото лице.

Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 79, ал. 1 ЗЗД. В тежест на ищеца е при условията пълно и главно доказване да установи: 1) валидно облигационно правоотношение по договор за банков кредит с ответника, предаването на заемната сума на ответника по начина, предвиден в договора, уговорения падеж на погасителните вноски и изтичането на срока на договора, респективно надлежното обявяване на предсрочната изискуемост и настъпване на предпоставките за това; 2). наличието на валидно постигната договореност между страните за връщане на кредита с лихва и начисляване на допълнителни такси; 3). изпадане на ответника в забава; 4). размера на вземанията; 5). че е изпълнил задълженията си по договора; 6). давността за вземанията е прекъсвана.

6). че е станал титуляр на сочените вземания на твърдяното основание – договор за цесия, сключен с дружество кредитор и уведомяването на длъжника за настъпилата промяна в кредиторите.

В тежест на ответната страна е да установи погасяване на вземанията, в случай че ищецът докаже горното. По релевираното възражение за погасяване на вземането по давност не носи доказателствена тежест, тъй като отговорът на въпроса се съдържа в съответната материалноправна разпоредба.

Исковото производство се развива, след като за процесните суми е било образувано заповедно производство и е депозирано възражение по чл. 414 ГПК, поради което за ищеца е налице правен интерес от търсената съдебна защита.

Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство съвпадат, поради което предявените искове са процесуално допустими.

Както бе посочено, ищецът обосновава активната си материална и процесуална легитимация с договор за цесия. Съгласно чл. 99, ал. 1 и 2 ЗЗД кредиторът може да 2 прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното.

За да породи правни последици, договорът за цесия следва да има за предмет съществуващо вземане (права) с титуляр (кредитор) цедента спрямо конкретно трето за цесията лице – длъжник на цедента. По силата на този договор настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, а след като бъде надлежно уведомен длъжникът дължи изпълнение на цесионера.

По делото е представен рамков договор за цесия от 18.01.2016 г., сключен межди цедента „Юробанк България“ АД и цесионера „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Този договор по своя характер определя съдържанието на един бъдещ договор и улеснява бъдещото сключване на основния договор, но сам по себе си не е източник на права и задължения. По делото е представено и Приложение 1, което е неразделна част от договора за цесия, съдържащо множество заличени записвания и едно незаличено. От него се установява, че ищецът е придобил процесното вземане с длъжник ответника.

По правилото на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД за да произведе цесията действие спрямо длъжника предишният кредитор трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането. Няма пречка цедентът да упълномощи цесионера да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, каквато е и настоящата хипотеза – чл. 5.1.1. В този случай представителната власт възниква по волята на представлявания – цедента, като обемът й се определя според това, което упълномощителят е изявил съобразно чл. 39 ЗЗД, за което има данни в представеното изрично пълномощно. В тази насока Решение № 114 от 07.09.2016г. по т.д. № 362/2015 на второ т.о. ВКС.

След като се прие, че цесията може да бъде съобщена на длъжника от цесионера като пълномощник на цедента и от доказаните конкретни фактически действия за съобщаването, настоящият състав намира същите за достатъчни в изпълнение на разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. До ответникът е изпратено уведомление за цесията от цедента, което е върнато като непотърсено. Такова изявление е направено и с връчването на препис от исковата молба, към която е са приложени конкретните изявления в тази насока на цедента, и това на цесионера в качеството му на упълномощени лице съгласно приложеното по делото пълномощно.

При този извод, следва да се разгледа исковата претенция по основание и размер предвид конкретните твърдения на ищеца и направени от ответника възражения.

По иска с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ:

Настоящият състав приема, че страните са обвързани от процесния договор по отношение на задължението за връщане на предадената в заем сума. Съгласно чл. 430 ТЗ с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Съгласно ал.

2 от тук посочената разпоредба заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката, а ал. 3 изисква договорът за банков кредит да е в писмена форма.

От събраните по делото доказателства се установи, че императивно определеното съдържание на договор за банков кредит е налице, поради което за ответника е възникнало задължението да възстанови получената под формата на кредит сума при условията на Договора. Съгласно представения по делото такъв Г. Г.

Х. и А. Д. Н. в качеството на кредитополучатели са сключили Договора на 27.05.2008 г., като в срок до 27.05.2018 г. са се задължили да възстановят отпуснатата им сума в 3 размер на 5000,00 лева, ведно с възнаградителна лихва в размер на базовия лихвен процент на банката (8,25) към датата на сключване и надбавка от 4,70 % на равни анюитетни вноски в размер на 74,51 лева всяка една от тях. Договорът е в писмена форма, подписан от страните, съдържащ законоустановените реквизити, поради което възраженията за недействителност на същия, направени от ответникът съдът приема за неоснователни. Неоснователни са и възраженията, че предсрочната изискуемост не е надлежно съобщавана, тъй като ищецът не е обявявал такава и Договорът е с крайна дата 27.05.2018 г., както и това, че Договорът не е подписан от представител на дружеството кредитор. Този въпрос стои извън предмета на настоящото производство, а и по правилото на чл. 301 ТЗ когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. Специалните правила на ЗПК не намират приложение, тъй като Договорът е сключен преди неговото влизане в сила.

Договорът за банков кредит е двустранен, консенсуален, формален, възмезден.

Основното задължение на банката е да предостави в собственост на кредитополучателя определен финансов ресурс, а на кредитополучателя - да заплати уговорената възнаградителна лихва (граждански плод) и да върне заетата сума. Съгласно чл. 430, ал. 2 ТЗ заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката. Нейната дължимост е нормативно определена и при горните изводи за валидност на сключения Договор, съдът приема, че и тази претенция е доказана в своето основание.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД:

Ищецът е претендирал сума в размер на 19,00 лева – такси по Договора – чл. 5, т. 3. Такава такса действително е предвидена, но тя не е отразена в погасителния план, доколкото същия предвижда ежемесечно задължение в размер на 74,51 лева. Също така, не е посочен периода, за който се дължи тази такса, поради което молбата е нередовна и производството по делото следва да бъде прекратено в тази част. Макар и вещото лице да е изследвало тази претенция относно формирането във времето, то е правило изчисления върху период, след крайната дата на Договора, в който такса не се дължи.

Ответникът е въвел правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност, което в открито съдебно заседание се очертава като единствената му линия на защита. Съдът дължи произнасяне по него, като намира същото за частично основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, какъвто характер има процесното вземане, началният момент на давностния срок е настъпването на падежа им и се прекъсва с предявяване на иск, респ. с друга форма на съдебно претендиране на вземането. По правилото на чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.