Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 77 от 10.10.2024, Военно-апелативен съд

Съд
Военно-апелативен съд
Дело
Въззивно частно наказателно дело 63/2024
Вид
Определение № 77
Подписан
10.10.2024
В сила
10.10.2024
Състав
полк.ЛИДИЯ ПЕТРОВА ЕВЛОГИЕВА, полк. ПЕТЬО СЛАВОВ ПЕТКОВ, майор ВАСИЛ МАРИНОВ ПЕТКОВ

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 77 гр. София, 09.10.2024 г.

ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: полк.ЛИДИЯ П. ЕВЛОГИЕВА

Членове: полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ майор ВАСИЛ М. ПЕТКОВ като разгледа докладваното от полк.ЛИДИЯ П. ЕВЛОГИЕВА Въззивно частно наказателно дело № 20246000600063 по описа за 2024 година образувано по частен протест от кап. Евгения Щъркелва - прокурор от Военно-окръжна прокуратура - С. срещу определение № 21/07.08.2024г. по ЧНД № 54/2024 г. по описа на С. военен съд.

Производството е по реда на чл. 243, ал. 6-8 НПК.

С определение определение № 21/07.08.2024г. по ЧНД № 54/2024 г. по описа на С. военен съд е отменено постановление от 24.04.2024 г. на военен прокурор от ВОП – С., с което е прекратено наказателното производство по ДП № ...../2022 г. по описа на ВОП – С., водено за престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б“, вр. чл. 324, ал.1 от НК, като делото е върнато на прокурора, за допълнително разследване в хода на което да се изпълнят указанията, посочени в обстоятелствената част на определението.

Във въззивния протест се изтъкват съображения, че атакуваното определение е неправилно.

В протеста се излага хронологията на досъдебното производство от образуването му при условията на чл. 212, ал.2 от НПК до постановяване на атакувания съдебен акт, предмет на настоящото производство. Посочва се, че в обстоятелствената част на определението съдът е указал, че в хода на допълнителното разследване следва се приеме обоснована фактическа обстановка въз основа на доказателствата по делото, да се посочат нарушенията на ЗДвП, които са в пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка с настъпилото пътнотранспортно произшествие и причинения съставомерен резултат и от кого са извършени, като прокурорския акт се обоснове. Твърди се, че е проведено допълнително разследване по досъдебното производство, като са били изпълнени всички указания, дадени с предходно определение № 1/11.01.2024 г. по ЧНД 140/2023 г. на СВС, потвърдено с определение № 5/14.02.2024 г. на ВАпС по ВЧНД № 6/2024 г., а именно назначена е повторна автотехническа експертиза, която е дала отговори на въпросите свързани с настъпилото ПТП, както и 1 действията на всеки един от участниците в ПТП-то. Излагат се съображения, че въз основа на експертното заключение прокурорът е анализирал приобщените по досъдебното производство гласни и писмени доказателства, като е издаден обоснован от фактическа и правна страна прокурорски акт. Според държавното обвинение причиняването на телесната повреда не може да се квалифицира като деяние, осъществяващо състава на чл. 343, ал.1, б.“б“ от НК, тъй като е самопричинено от пострадалия С. Г. С.. Твърди се, че в прокурорския акт са посочени установените факти и е направен анализ на обстановката и са цитирани доказателствени източници, а фактическите данни и експертни констатации са отнесени към материалния закон, а именно чл. 20, ал.1 и ал.2, чл. 25, ал.1, чл. 41, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, поради което намира, че не е налице необоснован прокурорски акт. Счита, че са изпълнени изискванията относно посочване на фактическата обстановка, доказателства събрани в хода на разследваното и съответните правни изводи водещи до извод за наличие на основание за прекратяване на наказателното производство.

Иска се отмяна на атакуваното определение № 21/07.08.2024г. по ЧНД№ 54/2024 г. по описа на С. военен съд.

Срещу протеста е постъпил отговор от пострадалия С. Г. С. чрез повереника му адвокат Я.

Д. Д. от САК. Изразява се становище за неоснователност на частния протест и за законосъобразност и обоснованост на атакуваното определение. Счита, че няма как поведението на мотоциклетиста да е довело едновременно до всички нарушения по ЗДвП, посочени но ВОП – С. и да са в причинна връзка с настъпилото ПТП. Споделя изводите на първоинстанционния съд, че не са изпълнени указанията дадени от съда с Определение № 1/11.01.2024 г. по ЧНД № 140/2024 г. по описа на СВС, потвърдено от Военно-апелативния съд. Намира, че липсва обсъждане на заключението на повторната тройна автотехническа експертиза и поведението на другия участник в ПТП-то ..... Й., който не се е съобразил с пътен знак „Б2“ – знак Стоп, да пропусне движещите се по път с предимство, като по този начин е станал причина за настъпването на ПТП. Счита се, че по делото няма данни, че пострадалият С. е предприел маневра по изпреварване от дясната страна на автомобил „.....“, а по делото е установено, че автомобил „.....“ се е намирал по средата на пътното платно (върху осевата линия), тъй като все още не е бил приключил с маневрата „завой на ляво“, поради което няма как да се разглежда хипотеза на изпреварване. Твърди се, че е налице отнемане на предимство. Водачът на автомобил ..... е имал възможност да предотврати настъпване на пътно-транспортно произшествие, ако е бил изчакал преминаването на мотоциклетистът преди да извърши маневра завой на ляво. Възразява се срещу приетото еднолично експертно заключение на експерта В. Л., като се излагат аргумент, че същото няма характера на експертно, а се излагат съображения изцяло в сферата на хипотезите, противоречат на житейската логика и на доказателствата по делото.

Въззивният протест на прокурора, против атакуваното определение № 21/07.08.2024г. по ЧНД№ 54/2024 г. по описа на С. военен съд е подаден в законоустановения 7-дневен срок, поради което е процесуално допустим. Разгледан по същество е неоснователен.

Произнасянето на първоинстанционният съд не търпи упрек, в смисъла вложен във 2 въззивния протест. Първоинстанционният съд е извършил необходимата и дължима проверка на обосноваността и правилността на оспореното пред него постановление за прекратяване на прокурор от Военно-окръжна прокуратура – С., като е осъществил цялостен съдебен контрол върху него. Неоснователно се поддържа, че дейността на контролирания съд е в нарушение на изискванията на Наказателно-процесуалния кодекс.

Процесуалното движение на досъдебно производство № …./2022 по описа на Военноокръжна прокуратура - С. до момента е следното:

Досъдебното производство е образувано на 17.05.2012 г. по реда на чл. 212, ал.2 от НПК за това, че на 17.05.2022 г., на път III-5202, км 2+350, на разклон с околовръстен път PVN 1003, в землището на гр. Б., при управление на МПС, военнослужещ от в.ф. ..... - Б. нарушил правилата за движение и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на С. Г. С..

От престъплението били причинени материални щети за 3925.97 лева по автомобил „.....“, с рег. № ....., управляван от ..... Й. В. Й. от в.ф...... - Б., и за 3709,63 лева по мотоциклет „.....“, с рег. № ....., управляван от С. С. - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 НК.

С постановление от 27.09.2022г. прокурор от ВОП - С. е прекратил наказателното производство по ДП № ...../22г по описа на ВОП - С. относно авторство на деянието от лице по чл. 396 от НПК - ..... Й. В. Й. от в.ф. ..... – Б., и изпратил материалите по досъдебното производство, ведно с веществените доказателства, на Районна прокуратура - П. по компетентност. В РП- П. е било образувано ДП № ...../2022 г. по описа на ОСО при ОП – П..

След проведено разследване, с постановление от 28.03.2023 г. на прокурор от РП - П., досъдебното производство, ведно с веществените доказателства, било изпратено по компетентност на ВОП - С..

С постановление от 13.04.2023 г. прокурор от ВОП-С. повдигнал спор за компетентност по ДП № ...../22г. пред ВКП между ВОП-С. и РП-П.. С постановление от 19.05.2023г. прокурор от ВКП указал ръководството и надзора по досъдебното производство да продължи да се осъществява от ВОП - С.. На 02.06.2023г. прокурор от ВОП - С. възразил постановлението на прокурора от ВКП пред зам. главен прокурор с искане да бъде отменено. С писмо от 28.06.2023г. зам. главен прокурор е оставил възражението без уважение, тъй като е намерил атакуваното постановление за правилно, обосновано и законосъобразно.

С постановление от 11.07.2023г. прокурорът върнал веществените доказателства на правоимащите лица, и постановил постановлението за прекратяване от 27.09.2022г. да бъде връчено на С. С., с указание за възможността да го обжалва в 7 дневен срок пред С. военен съд. По жалба на С. Г. С., с определение № 21/03.08.2023 г. по чнд № 70/2023 г. по описа на СВС, прекратяването е било отменено и делото върнато на ВОП - С. за допълнително разследване, което било извършено от следовател.

След проведеното допълнително разследване с постановление от 22.11.2023 г.прокурор от ВОП – С. за трети път е прекратил отново наказателното производство по делото. В него прокурорът е приел, че в хода на проведеното досъдебно производство фактите са установени еднозначно и събраните по делото доказателства и доказателствени средства не 3 подкрепят извод за извършено престъпление от военнослужещия ..... Й. Й. по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК или по друг престъпен състав. Обжалвано по надлежния ред пред първоинстанционния съд, с определение № 1/11.01.2024 г. по ЧНД № 140/2023 г., потвърдено от ВАпС, е отменено постановление от 22.11.2023 г.прокурор от ВОП – С., като необосновано и делото е върнато за допълнително разследване.

В хода на допълнителното разследване по делото е назначена повторна автотехническа експертиза и е предявено разследването по делото на С. С. и повереника му адв. Д.. С постановление от 24.04.2024 г. на прокурор от ВОП – С., на основание чл. 199, чл. 243, ал.1, вр. чл. 24, ал.1, т.1, пр.2 от НПК е прекратено досъдебното производство за престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б“, вр. чл. 342, ал.1 от НК.

По делото няма привлечено обвиняемо лице.

В законоустановения срок прокурорския акт е обжалван пред първоинстанционния съд, който е постановил съдебния акт, предмет на настоящото производство.

С. военен съд е приел, че актът на прокуратурата е необоснован, тъй като в него липсват правни изводи кой от двамата водачи е допуснал нарушения по Закона за движение по пътищата и какви, които да са в пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка с вредоносния резултат и настъпилото пътно-транспортно произшествие. Констатирал е неизпълнение на указанията, дадени от съда с определение № 1/11.01.2024 г. по ЧНД № 140/2023 г, влязло в законна сила на 16.02.2024 г.; превратно позоваване на доказателствата; липса на факти, които прокурора е приел за установени, както и не е посочено въз основа на кои доказателства са приети за установени. Първоинстанционният съд е изложил мотиви, че огледният протокол и изводите на експертите, които следва да са в помощ на прокурора при оценка на доказателствената съвкупност и не могат да заместят неговата аналитична дейност. Обосновал е изводи за вътрешно противоречие, изразяващо се в това, че веднъж прокурорът приема, че С. е управлявал мотоциклета със 70 км./ч., а на други с 80 км./ч.

Очертал е и липса на описани конкретни факти и конкретни действия на всеки един от участниците в пътно-транспортното произшествие, както и какво приема за прокурорът за безспорно установено. Констатирал е, че контролираното постановление е незаконосъобразно по отношение на веществените доказателства по делото, като липсва произнасяне по реда на чл. 111, ал.2 от НПК. Така обосновал изводите си С. военен съд е отменил постановлението за прекратяване на наказателното производство.

За да провери правилността на извода на прокурора, че няма осъществено престъпление, основният съд е длъжен да направи преценка за обоснованост, т.е. дали са събрани и съобразени възможните относими доказателства към случая, както и дали правилно е приложен законът - дали от събраните по делото доказателства се установява нечие поведение, осъществяващо състав на престъпление. Доколкото по делото няма привлечено лице като обвиняем, съдът проверява правилността на изводите на прокурора, свързани преди всичко с обективната страна на деянието.

В конкретиката на казуса, верни са изводите на първоинстанционният съд, че в 4 постановлението за прекратяване на наказателното производство прокурорът не е приел фактическа обстановка обоснована от доказателствената съвкупност по делото. Липсва описание на конкретни факти и обстоятелства, които са от съществено значение за разкриване на обективната истина по делото. Изключителната дискреция на прокурора по фактите е да приема или да не дава вяра на информацията съдържаща се в доказателствените източници, стига да са обсъдени съобразно тяхното действително съдържание и смисъл, както и посочи причините за този свой извод. Вместо да посочи какво приема за категорично установено при описание на механизма на пътното транспортно произшествие, в това число дали „.....“ с рег. № ....., управляван от Й. В. Й. е спрял или не на пътен знак „Б2“ – знак Стоп, прокурорът е посочил единствено, че „автомобил ..... е предприел маневра завой на дясно и е навлязъл в път III-5202 в посока гр. Б..“ След това, в буквален препис, е възпроизвел съдържанието на протокола за оглед на пътно-транспортно произшествие при условията на чл. 212, ал.2 от НПК, приложен на л. 4 – л. 12, т. I от досъдебното производство. Безспорно огледният протокол е годно писмено доказателствено средство за събиране на доказателства, когато е съставено при условията и по реда, предвидени в НПК, но предназначението му е подпомага прокурора при анализ и оценка на доказателствената съвкупност и е недопустимо да заместват неговата оценъчно-аналитична дейност.