Определение № 3741 от 04.12.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3741 гр. Пловдив, 04.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. С.ова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Радостина Анг. С.ова Въззивно частно гражданско дело № 20255300502822 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274 във вр. с чл.248 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от адв.Я. К., пълномощник на С. Р. Ш., ЕГН – **********, против Определение № 19872/25.08.2025г., постановено по гр.д.

№ 19102/2024г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXII гр.с., с което е оставена без уважение Молба с вх. № 76374/09.07.2025г. за изменение, на осн. чл.248 от ГПК, на Решение № 3318/01.07.2025г. по гр.д. № 19102/2024г. по описа на ПРС - XXII гр.с., в частта за разноските. Моли да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и да се постанови съдебен акт, с който да бъде завишен размера на адвокатско възнаграждение от по 250 лв. за всеки един от предявените искове /общо 500 лв./ на по 400 лв. за всеки един от тях /общо 800 лв./.

От насрещната страна „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК – 202513690, чрез юрк.***, е депозиран писмен отговор, че частната жалба е изцяло неоснователна.

От насрещната страна „Изи Асет Мениджмънт“АД, ЕИК – 131576434, чрез гл.юрк.***, е депозиран писмен отговор, че частната жалба е изцяло неоснователна.

Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да 1 бъде разгледана.

Пред Районен съд - Пловдив е заведена искова молба от С. Р. Ш. против „Файненшъл България“ ЕООД и „Изи Асет Мениджмънт“АД, с която са предявени субективно съединени искове, както следва- и с к с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за осъждане на ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД да заплати на ищеца сума в размер от 601, 04 леваплатена без основание по недействителния Договор за паричен заем № 4797252 от 11.05.2023г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба в съда /05.11.2024г./ до окончателното изплащане и иск с правно основание чл. 26, ал.1, пр.3 и ал.2, пр.4 от ЗЗД, с който се претендира да бъде прогласена нищожността на сключения между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД, Договор за предоставяне на гаранция № 4797252 от 11.05.2023г., поради противоречие с добрите нрави и поради липса на основание (претенцията на ищеца с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД е описана съобразно заявеното от него увеличение досежно размера на иска, сторено в открито съдебно заседание от 06.06.2025г. - л. 76 гръб от делото).

С Решение № 3318/01.07.2025г. по гр.д. № 19102/2024г. по описа на ПРС - XXII гр.с. е осъдено „Изи Асет Мениджмънт” АД да заплати на С. Р.

Ш. на основание чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД сумата в размер от 601,04 лв. платена без основание сума във връзка с недействителния Договор за паричен заем № 4797252 от 11.05.2023г. сключен между страните, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на входиране на исковата молба в съда /05.11.2024 г./ до окончателното изплащане; прогласена е на основание чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД нищожността на сключения между ищеца С. Р. Ш., като „потребител“ и ответника „Файненшъл България“ ЕООД, като „гарант“ Договор за предоставяне на гаранция № 4797252 от 11.05.2023г., поради липса на основание; осъдено е “Изи Асет Мениджмънт“ АД, да заплати на адв. Я. В. К., сумата в размер на 250 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за предоставено на ищеца С. Р. Ш. процесуално представителство в настоящото производство за един адвокат, определено от съда по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв.; осъдено е “Файненшъл България” ЕООД, да заплати на адв. Я. В. К.

2 сумата в размер на250лв.,представляваща адвокатско възнаграждение за предоставено на ищеца С. Р. Ш. безплатно процесуално представителство в настоящото производство за един адвокат, определено от съда по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв.

По отношение размерите на адвокатските възнаграждения Районният съд е изложил аргументи, че е взел предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото, и затова, на осн. чл.38, ал.1, т.2 и чл.38, ал.2 от ЗАдв., в полза на адв. К. са определени в размер от по 250 лв. за всеки един от предявените искове. Районният съд е посочил в мотивите също, че е съобразил и изричните разяснения, дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017г. по съединени дела C-427/16и C-428/16 (постановено по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд), както и с постановеното Решение по дело C- 438/22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267ДФЕС от Софийски районен съд.

От адв.Я. К., на осн.чл.248 от ГПК, е подадена Молба с вх.№ 76374/09.07.2024г., с която е направено искане за завишаване на определените адвокатски възнаграждения, като същата е оставена без уважение с Определение № 10972/25.08.2025г.

С подадената частна жалба от адв.Я. К. против Определение № 10972/25.08.2025г. са направени възражения за неправилност и необоснованост. По-конкретно, размерът на присъденото възнаграждение е под предвидения минимум за съответния вид дело в Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, действала към момента на сключване на договора за правна помощ. На следващо място, в чл.38, ал.2, изр.2 от ЗАдв. било предвидено, че съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в НМРАВ.

Неприлагането на тази разпоредба и обявяването на предвидените в НМРАВ минимални размери на възнагражденията за незадължителни за съдилищата на основание Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, не изключват обстоятелството, че размерът на адвокатското възнаграждение трябва да бъде справедлив и обоснован. Критерият за справедливост, който законът налага, следва да отчете още два елемента - квалификацията на адвоката и времето, което същият би използвал, за да защити ефективно клиента си. Отделно от това, въпреки незадължителността си, НМРАВ е основен и единствен 3 ориентир при определяне, служебно от съда, на адвокатски възнаграждения, претендирали на основание чл.38 от ЗАдв. Решението на Висшия адвокатски съвет за приемане на Наредба за определяне на минимални размери на адвокатските възнаграждения представлява съгласуване на цените от всички участници на пазара на адвокатски услуги и преследваните цели, легитимни за този сектор. Това е допълнителен довод за това, че предвидените в НМРАВ размери отговарят в действителност на фактическата и правна сложност на съответните дела. Излага и доводи, че адвокатът винаги дължи висока степен на грижа при осъществяване на защитата, с която е натоварен и следва да изпълни произтичащите от договора и закона свои задължения, включително и при предоставяне на правна помощ в хипотезите на чл.38, ал.1 от ЗАдв.

Адвокатът отговаря и имуществено за неточно изпълнение на тези свои задължения спрямо страната, на която предоставя правна помощ, на основание сключения договор. Също така законът е предвидил дисциплинарна отговорност на адвоката за допуснати нарушения в неговата работа. Тази завишена отговорност на адвоката, при осъществяване на неговата дейност, също е критерий, който следва да се има предвид при определяне размера на следващото се адвокатско възнаграждение. Позовава се и на съдебна практика, съгласно която основните критерии при определяне на размера на адвокатското възнаграждение са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Дори и на пръв поглед делото да не се отличавало с фактическа и правна сложност, делата от този тип предполагат доста часове усърдна работа още преди подаването на исковата молба. Това включвало и снабдяване с необходимите писмени доказателства - договори за потребителски кредити, погасителни планове, платежни и др. В голям брой от случаите процесуалният представител на кредитополучателя се налага и да изисква от кредитодателя конкретни документи във връзка с казуса. Отделно от това, когато клиентът разполага с тези писмени документи, в голям брой от случаите, кредитите, които той е взимал са многобройни, и представлява голяма трудност да се определи кои платежни и други относими документи за кой договор за потребителски кредит се отнасят. Освен това, трябва да се вземе предвид и времето и усилията в търсене, усвояване и прилагане спрямо конкретния случай на съдебна практика по сходни дела.

Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е 4 изцяло неоснователна.

Районният съд обосновано се е позовал на изричните разяснения, дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017г. по съединени дела C-427/16и C428/16 (постановено по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд), че установените размери на минималните адвокатски възнаграждения в Наредбата и необходимостта от присъждане на разноски за всеки един от предявените искове, не са обвързващи за съда. Освен до икономически необоснован и несправедлив резултат, директното прилагане на Наредбата във всички случаи води до ограничаване конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, § 1 ДФЕС. Посочените постановки са доразвити с постановеното Решение по дело C- 438/22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267ДФЕС от Софийски районен съд. Съобразно т. 1 от постановеното решение чл. 101, § 1 ДФЕС вр. член 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение.

Въззивният съд намира относно приложението на Наредба № 1 от 09.07.2004 г., че регламентираните с нея размери могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, като същите следва да бъдат прецени с оглед цената на предоставените услуги, вземайки предвид вида на спора, интереса, естеството и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

Районният съд, е направил правилни изводи, че по делото липсва фактическа и правна сложност на спора. Проведени са били две съдебни заседания, приета е съдебно-счетоводни експертиза, към вещото лице не са постъпили въпроси от страните. Освен това, следва да се допълни от въззивния съд, че по аналогични казуси вече има постановени множество на брой подобни съдебни актове в съдилищата. По отношение на другите гореописани доводи, направени с частната жалба, те нямат пряко отношение към формирането на адвокатското 5 възнаграждение, нито са налице доказателства за извършени допълнителни лични разходи на адвоката, свързани с делото, които с оглед правилата на чл.78 от ГПК да трябва да бъдат поети от двамата ответници по исковата молба.

Обжалваното потвърждаване. определение е законосъобразно и подлежи на

По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава Определение № 10972/25.08.2025г., постановено по гр.д.

№ 19102/2024г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXII гр.с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6