Решение № 209 от 13.02.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. Велико Търново, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело № 20254110102396 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на ***, в която се излагат твърдения, че на 04.04.2025г. с *** е сключен договор за превоз на 3 палета 120/100/150 – 2500 кг по маршрут *** за периода от 11.04.2025г. до 17.04.2025г., в който е уговорена неустойка за забава на доставката на товара в размер на 100 евро за всеки започнат ден просрочие. Изтъква се, че на 09.04.2025г. ищецът сключил с ответника договор за превоз във връзка с изпълнение на задължението си към ***, в който са уговорени идентични срокове на товарене и на доставка както и размер на неустойка за забава. Навеждат се доводи, че *** е доставило товара в местоназначението на 28.04.2025г. и поради закъснението *** е платило неустойка на *** от 1000 евро за срока на забавата. Ищецът твърди, че е предявил претенция към ответника за плащане на неустойка по договора от 09.04.2025г. в същия размер, като е последвало неизпълнение на задължението. Алтернативно навежда доводи, че от неизпълнението на превозвача е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в плащане на неустойка по договора от 04.04.2025г. Поради изложеното, се отправя искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1000 евро, представляваща неустойка за забава по договора за превоз от 09.04.2025г., ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението, а при отхвърляне на претенцията - да заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 1000 евро, претърпени в резултат от неизпълнението на договора от 09.04.2025г. и плащането на неустойка по договора от 04.04.2025г. Налице и претенция за разноски.

Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, в който оспорват основателността на предявените искове. Излага становище, че ищецът е станал 1 причина за приемането на товара със закъснение и за забавената доставка в пункта за разтоварване, което е довело до освобождаването му от отговорност да плати претендираната неустойка. Алтернативно се излагат доводи, че претенцията за плащане на неустойка е нищожна, тъй като се намира в противоречие с добрите нрави или същата следва да бъде намалена до уговореното превозно възнаграждение в договора от 09.04.2025г.

Налице е и възражение за съпричиняване на вредата предвид изложените доводи относно забавянето при натоварване и разтоварване на товара. Поради изложеното се отправя искане за отхвърляне на предявените искове или за частичното им уважаване, както и за присъждане на разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предмет на делото е главен иск по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, обективно съединен при условията на евентуалност с иск чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 от ЗЗД.

От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:

На 04.04.2025г. между *** и *** е сключен договор, с който срещу заплащане на възнаграждение от 1060 евро ищецът поел задължение да извърши лично или чрез трето лице организирането на автомобилен превоз на 3 палета 120/100/150 – 2500 кг по маршрут от *** за периода от 11.04.2025г. до 17.04.2025г. При забава в доставката на товара на разтоварния адрес, страните уговорили плащане на неустойка от изпълнителя в размер на 100 евро за всеки ден закъснение, но не повече от уговореното възнаграждение. Последвало отправяне на оферта от ищеца за извършване на международния автомобилен превоз, която на 09.04.2025г. е приета от ответника и между страните е сключена заявка-договор за транспорт с дата на товарене - 11.04.2025г., срок на доставка - 17.04.2025г., възнаграждение за превозвача - 1300 лв. и конкретно посочени митнически агенти за експортно и импортно обмитяване на товара. Постигнато е съгласие при неизпълнение на превоза ответникът да плати неустойка, равняваща се на превозното възнаграждение, а при забава в пункта за натоварване или в пункта за разтоварване – да плати неустойка в размер на 100 евро за всеки ден закъснение. На 11.04.2025г. в 11:40 часа товарен автомобил на *** с рег. *** пристигнал в склада на *** като до 12:10 часа на същия ден палетите са натоварени, а документите за товара са предадени на водача на превозното средство. Ищецът уведомил митническия агент в *** на 14.04.2025г., че автомобилът на ответника ще пристигне до негов офис в *** на 15.04.2025г. или на 16.04.2025г. като изпратил необходимите документи за подготовка на митническите формалности по вноса на стоката. На 17.04.2025г. представител на *** осъществил телефонен разговор с управителя на *** за извършване доставката на товара, но последният отказал информация и прекратил комуникацията. Към този момент товарният автомобил се намирал на територията на *** като митническото оформяне на товара е извършено в *** на 25.04.2025г. от митнически агент, различен от посочения в заявкатадоговор. На 25.04.2025г. в 18:41 часа превозното средство достигнало пункта за разтоварване, но поради приключване на работното време стоката е приета от получателя на 28.04.2025г. Последвало издаване на фактура от ответника за плащане на възнаграждението по договора, която заедно международната товарителница за превоза са връчени на ищеца.

2

На 09.05.2025г. последният получил покана от *** за плащане на неустойка за забава от 1000 евро за закъснението от 17.04.2025г. до 28.04.2025г. по договора от 04.04.2025г. като задължението е изпълнено на 20.06.2025г. Преди извършване на плащането ищецът връчил на ответника рекламация за забавата при доставката на товара с искане за плащане на неустойка в размер на 1000 евро по договора от 09.04.2025г. като в указания срок последвало неизпълнение.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Между страните е сключен договор за превоз като с оглед международния му характер приложение следва да намерят разпоредбите на Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки /Конвенция CMR/. Ищецът е изпълнил задълженията си по сделката като в уговорения срок товарът и документите за неговия превоз са предадени на представител на ответника. Дори са предприети действия извън задълженията на *** за обезпечаване на по-бързото митническо оформяне на товара при вноса в *** с цел подпомагане на *** за срочната доставка в местоназначението. Независимо от това е последвала забава по смисъла на чл. 19 от Конвенция CMR с повече от десет дни от крайния срок като по делото липсват доказателства за твърдените от ответника обстоятелства по чл.

17, т. 2 от Конвенция CMR, които да доведат до освобождаването му от отговорност.

Клаузата за неустойка за забава е действителна като възражението за нищожност поради противоречие с добрите нрави е неоснователно. Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение №1 от 15.06.2010г. по т. д. №1/2009г. на ОСТК на ВКС, клаузата за неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави, когато е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезпечителна и санкционна функции. В разглеждания случай, тя е определена в съответствие с принципите на добросъвестност и справедливост в търговските отношения и не води до неоснователно обогатяване на ищеца като зависи единствено от времето, през което продължава неизправното поведение на превозвача. Неустойката действително е уговорена без краен предел и без фиксиран срок, до който тя може да се начислява, но това също не я прави нищожна предвид приложението на императивната разпоредба на чл. 23, т.

5 от Конвенция CMR, ограничаваща размерът й до цената на превоза от 664,68 евро.

Ищецът е доказал, че от неизпълнението на ответника е претърпял вреди тъй като е платил неустойка по договора с *** и в срока по чл. 30, т. 3 от Конвенция CMR е отправил писмена рекламация до превозвача, който на основание чл. 17, т. 1 от Конвенция CMR е отговорен за забава при доставяне на стоката. Поради изложеното претенцията по главния иск е основателна и следва да бъде уважена за сумата от 664,68 евро и отхвърлена за разликата до 1000 евро. От забавата за изпълнение на главницата е възникнало и правото на кредитора да търси обезщетение в размер на законната лихва по чл. 86 от ЗЗД за периода от 21.07.2025г. до окончателното изплащане на задължението.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК са основателни претенциите на ищеца за присъждане на разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение и разходи за превод на документи в общ размер на 287,41 евро, направени в исковото производство, както и за присъждане на разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в общ размер на 114,64 евро, направени в обезпечителното производство по частно гражданско 3 дело ***, по описа на Софийски районен съд. Претенцията за разноски от 85,33 евро за платени такса по налагане на обезпечителна мярка е неоснователна тъй като представлява разноски по изпълнителното дело и следва да се събере чрез съдебния изпълнител. Предвид частичното отхвърляне на главния иск ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 102,86 евро, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

РЕШИ:

Осъжда ***, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на ***, ЕИК:

131094212, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 664,68 евро /шестстотин шестдесет и четири евро и шестдесет и осем евроцента/ - главница, представляваща неустойка за забава по Заявка – договор от 09.04.2025г. за транспорт на 3 палета 120/100/150 – 2500 кг по маршрут *** за периода от 11.04.2025г. до 17.04.2025г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.07.2025г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумите от 287,41 евро /двеста осемдесет и седем евро и четиридесет и един евроцента/, представляваща направени по делото разноски и 114,64 евро /сто и четиринадесет евро и шестдесет и четири евроцента/, представляваща направени разноски по частно гражданско дело ***, по описа на Софийски районен съд, като отхвърля иска по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД в частта за разликата от 664,68 евро до 1000 евро.

Осъжда ***, ЕИК: 131094212, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на ***, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 102,86 евро /сто и две евро и осемдесет и шест евроцента/, представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4