Определение № 3930 от 22.08.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3930 гр. Варна, 22.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Елина Пл. Карагьозова

Деница Добрева като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно частно гражданско дело № 20253100501520 по описа за 2025 година Производство по чл.402, ал.2, във вр. с чл.278 от ГПК. Образувано е по частна жалба на „МЛМ-КОНСУЛТ“ ЕООД, ЕИК 201907198, седалище град Петрич, подадена чрез пълномощник адвокат С. С. - Б., АК-Варна, срещу определение №260058/08.04.2025г., постановено по гр.д. №4840/2016г. на Районен съд - Варна, 16ти състав, с което е оставена без разглеждане молбата на дружеството за отмяна на допуснатата обезпечителна мярка – възбрана на недвижим имот на ответника „Сано и Пи СИ“ ЕООД за обезпечаване на предявения от ищеца „Каммартон България“ ЕООД иск, поради липса на правен интерес.

Като излага съображения, че в хода на воденото по търг. дело № 1282/2016г. на Варненски окръжен съд производство по несъстоятелност на длъжника „САНО И ПИ СИ“ ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК 103001756, е придобил недвижимия имот – предмет на обезпечителната възбрана, с влязло в законна сила Постановление за възлагане, позовавайки се и на разрешенията в Тълкувателно Решение №1/10.07.2018г. по тълкувателно дело №1/2015 г. на ОСГТК на ВКС и наложилата се съдебна практика, жалбоподателят твърди, че е трето заинтересовано лице по смисъла на чл.402 ГПК с безспорен правен интерес да иска отмяна на обезпечението и заличаване на вписаната обезпечителна възбрана. Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното определение и по същество да постанови отмяна на допуснатото обезпечение и вдигане на наложената възбрана.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК от заинтересована страна, имаща интерес от обжалването, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт – чл.274, ал.1, т.1 от ГПК. Същата отговаря не изискванията за редовност, установени с нормите на чл.260 и чл.261 ГПК, приложими по силата на препращането - чл.275, ал.2 ГПК, и е надлежно администрирана. В срока по чл.276, ал.1 от ГПК насрещната страна – ищецът „Каммартон България“ ЕООД не е подал писмен отговор.

При тези фактически констатации частната жалба се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се преценява и като основателна по следните съображения:

1

Безспорно се установява, че в хода на исковото производство по гр.д.

№4840/2016г. на Районен съд - Варна, с определение №1849/16.02.2017г. е било допуснато обезпечение на предявените от ищеца „Каммартон България“ ЕООД, ЕИК 040201751, срещу ответника „Сано и Пи СИ“ ЕООД, ЕИК 103001756, искове чрез налагане на възбрана върху недвижим имот – самостоятелен обект с идентификатор *****.****.***.*.**, с площ по док. 28.2 кв.м., находящ се в сграда 1 в ПИ с идентификатор *****.****.***, в град В., общ. В., обл. В., град ул. Г. К. №**, ет.*, офис*.

Обезпечението е допуснато след постановяване на решението по делото, с което исковете са били уважени, преди влизането му в сила предвид предприетото от ответника обжалване. С определение от 23.02.2017г. същото е било изменено по реда на чл.248 ГПК в частта му за разноските. Решението, видно от отбелязването върху акта, е влязло в сила като на 07.04.2017г. в полза на ищеца „Каммартон България“ ЕООД е издаден изпълнителен лист.

Безспорно се установява, че с решение № 763 от 20.11.2017г. по т.д. № 1282/2016г. на Окръжен съд – Варна е открито производство по несъстоятелност на длъжника „Сано и Пи СИ“ ЕООД, ЕИК 103001756. С последващо решение по чл. 710 от ТЗ № 401 от 23.05.2018г. длъжникът е обявен в несъстоятелност като е постановено започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността, и разпределение на осребреното имущество.

Ищецът – кредитор „Каммартон България“ ЕООД, ЕИК 040201751, е предявил вземанията си от ответника – длъжник „Сано и Пи СИ“ ЕООД, като същите са били приети и включени в първи списък на приетите вземания, одобрен от съда по несъстоятелността с определение №1330/17.04.2018 год.

С постановление за възлагане №260003 от 13.07.2022г. съдът по несъстоятелността е възложил на обявения купувач „МЛМ-КОНСУЛТ“ ЕООД, ЕИК 201907198, правото на собственост върху обособена част от масата на несъстоятелността на длъжника, включваща 1) недвижим имот, представляващ самостоятелен обект ОФИС №2, с идентификатор *****.****.***.*.**, с площ от 28.2 кв. м., на първи етаж с предназначение „друг вид самостоятелен обект“, ведно с 1,0257% ид.части от общите части на сградата, и 2) 431,90822 кв.м. ид. части от ПИ с идентификатор *****.****.***, целия с площ 915 кв. м., в който е застроена жилищна сграда с площ 692 кв.м. и съответства на стар УПИ V- 10, кв. 657, находящи се в обл.

В., общ. В., гр. В., ул. Г. К., №**. Постановлението е влязло в сила на 10.08.2022г. и е вписано в Служба по вписванията – Варна.

При тези фактически данни обосновано следва да се приеме, че в качеството си на собственик на имота, легитимиращ се с влязло в сила постановление за възлагане след проведена в хода на производството по несъстоятелност публична продан, молителят „МЛМ-КОНСУЛТ“ ЕООД е заинтересовано по смисъла на чл.402 ГПК лице да иска отмяна на допуснато върху закупения имот обезпечение чрез възбраняването му – т. 3 от ТР № 1 от 10.07.2018 г. на ВКС, ОСГТК, както и по арг. т. 6 от ТР № 6/14.3.2014 г. на ВКС, ОСГТК. Актуалната съдебна практика провежда изрично разграничение между обезпечителна и изпълнителна възбрана, като се ориентира към разбирането, че и след приключването на публичната продан обезпечителната възбрана брани права на трети лице. Именно необходимостта от преценка за наличие на чужди права, които обезпечителната възбрана защитава, законът изисква нейното заличаване да бъде предхождано от нарочно производство по отмяна на съответната обезпечителна мярка (по чл.402 ГПК) и да се извърши въз основа на постановения в 2 това производство акт (в този смисъл определение № 4175 от 20.09.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2976/2024 г., II г. о., ГК). Поради това независимо от непротивопоставимостта на предходно вписаната обезпечителна възбрана на молителя, придобил оригинерно правото на собственост върху имота, правният му интерес от нейната изрична отмяна и заличаване на вписването не може да бъде отречен, доколкото поддържаното реално отразяване на възбраната в книгите за вписванията безспорно би могло да затрудни бъдещи сделки с имоти и/или осуети сключването на договор за банков кредит, обезпечен с ипотека.

Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че молителят „МЛМ-КОНСУЛТ“ ЕООД не е заинтересовано лице по смисъла на чл.402, ал.1 от ГПК и за него липсва правен интерес да иска вдигане на възбраната, явяващо се последица от отмяна на допуснатото по делото обезпечение, поради което е оставил молбата му без разглеждане. Това налага отмяна на обжалваното определение и връщане на делото с указания за разглеждане и произнасяне по същество на молбата по чл.402, ал.1 от ГПК на третото заинтересовано лице.

По изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №260058/08.04.2025г. на Районен съд - Варна, 16-ти състав, постановено по гр.д. №4840/2016г. по описа на ВРС.

ВРЪЩА делото на първоинстанционния Варненски районен съд за разглеждане и произнасяне по същество на молбата на „МЛМ-КОНСУЛТ“ ЕООД, ЕИК 201907198, седалище град Петрич, по чл.402, ал.1 от ГПК за отмяна на допуснатото по делото с определение №1849/16.02.2017г. обезпечение и обезсилване на издадената обезпечителна заповед за налагане на възбрана върху недвижим имот.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3