Решение № 2282 от 03.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2282 гр. София, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20251100507360 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Топлофикация София” ЕАД срещу решение № 4567/17.03.2025г., постановено по гр.дело № 67977/2022г. по описа на СРС, 45-и състав, с което са отхвърлени предявените срещу ответниците С. К. С. и Б. К. Ц. искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на всеки от ответниците да заплати на „Топлофикация София” ЕАД сума от по 2 035.01 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г. в топлоснабден имот – ап. № 51, находящ се в гр. София, ж.к. ****, аб. № 2487033, сума от по 329.94 лева – мораторна лихва върху същата главница за периода от 15.09.2020г. до 23.11.2022г., сума от по 23.32 лева – цена на услугата дялово разпределение за периода от м.11.2019г. до м.04.2021г., и сума от по 5.15 лева – мораторна лихва върху последната главница за периода от 31.12.2019г. до 23.11.2022г., ведно със законната лихва върху главниците от 14.12.2022г. до окончателното погасяване на вземанията.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на постановеното от СРС решение. Неправилно първоинстанционният съд приел, че ищецът следвало да докаже в процеса изрично приемане на наследството. Позовава се на чл. 48 ЗН, чл. 60 ЗН.

Намира, че страната, която твърди, че не била приела наследството, следвало да докаже това. Съдът не изпълнил чл. 51 ЗН, тъй като личното явяване на наследниците 1

С. К. С. и Б. К. Ц. било невъзможно - те не били открити и им бил назначен особен представител. Моли за отмяна на решението и уважаване на предявените срещу ответниците искове в цялост.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответниците С. К. С. и Б. К. Ц., чрез адв. Б. – особен представител, депозират писмен отговор, с който оспорват въззивната жалба като неоснователна. СРС правилно уважил заявеното от адв. Б. с отговора на исковата молба възражение и приел, че приемане на наследството не било доказано.

Ответниците не извършили действия на приемане – не се разпоредили с имота, не променили партидата при ищеца на свое име след смъртта на наследодателя си, не извършили плащания на ТЕ, касаещи процесния период. Ищецът не сезирал СРС с искане по чл. 51 ЗН, предвид на което и недоказан останал релевантния за делото факт на приемане на наследството от страна на наследниците на починалия наследодател.

Моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „Далсия“ ООД не заявява становище по въззивната жалба.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за частично неправилно на въведените от въззивника доводи по следните съображения:

Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти /потребители/ на топлинна енергия, респективно са задължени лица за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ. От съвкупната преценка на събраните по делото и неоспорени писмени доказателства - нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ № 94, том III, нот.д. № 494/1991г. от 05.06.1991г., списък на живущите, протокол за проведено общо събрание на етажните собственици от 06.10.2002г. и подписани от клиента К.Б. Ц. формуляри за отчет на уредите от 11.07.2020г. и от 26.06.2021г. и др. се установява, че К.Б. Ц. придобил правото на собственост върху процесния ап. 51, находящ се в гр. София, ж.к.

****. Придобитият имот, съобразно представеното по делото удостоверение, издадено от СО, район Слатина, има актуален административен адрес гр. София, ж.к. ****.

Страните по делото не са формирали спор и от представените писмени доказателства - извлечение от сметка за инсталация 400018976, общи фактури, 2 протокол от проведено на 06.10.2002г. общо събрание, индивидуални справки, формуляри за отчет с положени за клиента К.Б. Ц. подписи и др. се установява, че сградата в режим на ЕС, находяща се на горния адрес през процесния период била топлоснабдена.

Ето защо настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото писмени доказателства се установяват въведените с исковата молба твърдения, че К.Б.

Ц., в качеството си на собственик на топлоснабдения имот – апартамент № 51, находящ се в гр. София, ж.к. ****, аб. № 248703/инсталация 400018976, през процесния период от 01.05.2019г. до 30.04.2021г. бил клиент/потребител на доставяната до имота топлинна енергия. Предвид цитирания по-горе законов текст на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, във връзка с чл. 155 ЗЕ, К.Б. Ц., като собственик на топлоснабдения имот, бил обвързан по силата на закона от облигация с ищцовото дружество досежно доставяната до собствения му имот топлинна енергия, без да е необходимо нарочно изявление от негова страна, че желае да закупува доставяната в имота от ищеца „Топлофикация София” ЕАД топлинна енергия.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответниците и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява К.Б. Ц. да се възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Предвид изложеното между ищеца и К.Б. Ц. за процесния период бил сключен действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ.

По делото с исковата молба са представени и приети писмени доказателства извлечение от сметка за аб. № 248703/инсталация 400018976, общи фактури. С молба от 08.11.2024г. на ТЛП „Далсия“ ООД по делото са представени индивидуални справки и документи за извършени на 11.07.2020г. и 26.06.2021г. отчети, неоспорени по делото, в който К.Б. Ц. положил подпис за клиент. Същите подписани от К.Б. Ц. документи за отчет се ползват с формалната доказателствена сила по чл. 180 ГПК, че същият направил изявление за съгласие с отразените в отчетите показания. Въз основа на писмените доказателства по делото в т.ч. извлечение от сметка, съобщения към фактури и подписани от К.Б. Ц. документи за реално извършени отчети и заключение на ССчЕ, неоспорено от страните, по делото се установява количеството на доставена топлинна енергия до процесния имот и нейната стойност.

3

Съгласно заключението на ССчЕ, изготвено след запознаване с доказателствата по делото и проверка на счетоводните записвания при ищеца за горния процесен период сумите за ТЕ били начислявани на абоната по прогнозни данни. За всеки месечен период по прогнозни данни ищецът издавал съобщение към фактура, като стойността на издадените месечни фактури за целия процесен период била на обща стойност 3 179.26 лева, от които 3 067.89 лева – за отопление и 111.37 лева – за БГВ.

Ищецът отразил сума за възстановяване на абоната – 146.80 лева, дължаща се на промяната на цената на газа за периода 01.07.2019г. – 31.03.2020г., с която погасил задълженията на абоната за м.06.2020г. и частично задължението по общата фактура от 31.08.2020г. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвянето на изравнителните сметки от ФДР ищецът издавал кредитни известия на стойността на фактурите по чл. 32, ал. 1 ОУ и една обща фактура за потребеното количество ТЕ за отчетния период, определено на базата на изравнителните сметки. След съобразяване на изравнителните сметки цената на реално потребената от абоната топлинна енергия за процесния период, видно от заключението на вещото лице, била в общ размер 4 070.02 лева, като в счетоводството на ищеца не било отразено плащане на каквато и да е част от задължението.

Видно от приетото по делото удостоверение за наследници абонатът К.Б. Ц. починал на 29.03.2022г., като негови наследници по закон са ответниците С. К. С. и Б.

К. Ц. – деца. Гореустановеното задължение на К. Ц. към ищеца за цена на доставената му топлинна енергия е задължение на оставеното от него наследство. За него ответниците – деца на наследодателя, отговарят поравно - чл. 5, ал. 1 ЗН.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите на ответниците, въведени от адв. Б. – техен особен представител, че не следва да отговарят по предявените искове поради липса на доказателства, че приели наследството на К.Б. Ц..

По делото не се твърди, че ответниците вписали по предвидения в чл. 50, вр. чл. 49, ал. 1 ЗН ред откази от наследството на починалия, нито са ангажирани доказателства за това. Напротив – видно от извършената справка в особената книга по чл. 49, ал. 1 ГПК, водена при СРС, ответниците не са вписали откази от наследството на К.Б. Ц..

Разпоредбата на чл. 48 ЗН съставлява законова презумпция по силата на която законните наследници носят отговорността по чл. 60 ЗН от откриването на наследството по смисъла на чл. 1 ЗН до доказване приемането на наследството по опис или отказ от наследството. В този смисъл - Решение № 437/17.01.2012г. по гр.д. № 70/2011г. III г.о. на ВКС. Когато се оспори приемането на наследството, в тежест на кредитора е да докаже факта на приемането, респ. да поиска приложението на чл. 51 ЗН. В случая обаче не е заявено надлежно оспорване на приемането на наследството с въведени относими фактически твърдения, което би довело до възлагане в доказателствена тежест на ищеца установяване на това обстоятелство. Особеният 4 представител с писмения си отговор е въвел възражения за нередовност на исковата молба и за изтекла погасителна давност. В пункт III на отговора единствено е заявил искане съдът да извърши служебна проверка за вписани откази от наследство от страна на ответниците. С оглед на това и доколкото не са въведени от ответниците твърдения за вписан отказ от наследство или за приемането му по опис, нито пък са представени доказателства за това, а дори напротив – установява се, че приемане по опис/откази от наследство не са извършвани, то следва изводът, че ответниците са наследници на починалия К.Б. Ц. и като такива отговарят за задълженията на оставеното от него наследство.

Отделно по делото служебно е изготвена справка, от която се установява, че ответникът Б. К. Ц. е посочил като свои постоянен и настоящ адрес именно адреса на процесния имот. По делото са налице данни, събрани от призовкар, че след смъртта на баща си К.Б. Ц. през 2022г. синът му Б. К. Ц. живеел на адреса. Към датите на посещенията, по данни на съсед с посочени имена и адрес пребивавал на този адрес „непостоянно“, тъй като живеел при приятелката си.

Предвид горния извод на съда за дължимост на вземането за цена на доставена топлинна енергия следва да бъде разгледано своевременно въведеното от ответниците в срока по чл. 131 ГПК възражение по чл. 120 ЗЗД за изтекла погасителна давност по отношение на част от претендираните от ищеца с исковата молба вземания.

Съобразно разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ потребителят на топлинна енергия дължи плащане цената на същата по предварително определени цени, известни на страните, на месечни вноски с установен в общите условия падеж.