Решение № 15369 от 11.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15369 гр. София, 11.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. В.А като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело № 20241110173614 по описа за 2024 година

При условията на обективно комулативно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са предявени осъдителни искове по чл.55,ал.1,предл.2 ЗЗД , по чл.79,ал.1, предл.2 ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗЗД.

С исковата молба ищецът „**************”ЕООД е предявил осъден ответникът да му плати следните суми: искове да бъде

- 26,39 лв, представляващи платената от лицето Д. Д. Д. цена на въздушен транспорт , който е следвало да се осъществи на 11.12.2023г. по маршруг Болоня, Италия – София , България с отменен полет W64364 BLQ-SOF , вземането за получаване на която е прехвърлено от правоимащото лице на ищцовото дружество с договор за цесия от 15.08.2024г. (чл.55,ал.1, предл.2 ЗЗД), заедно със законната лихва върху цената на въздушния транспорт , начислена за периода от 21.12.2023г. до 10.12.2024г. в размер на 3, 58 лв (чл.86,ал.1, ЗЗД във връзка с чл.55,ал.1, предл.2 ЗЗД), заедно със законната лихва върху главницата от 26,39 лв от датата на предявяване на исковата молба – 10.12.2024г. до окончателното плащане;

- 96 лв, представляващи платената от лицето Д. Д. Д. цена на транспорта на чекиран багаж до 10 кг , който е следвало да се осъществи на 11.12.2023г. по маршруг Болоня, Италия – София , България с отменен полет W64364 BLQ-SOF , вземането за получаване на която е прехвърлено от правоимащото лице на ищцовото дружество с договор за цесия от 15.08.2024г. (чл.55,ал.1, предл.2 ЗЗД), заедно със законната лихва върху цената на въздушния транспорт на багажа , начислена за периода от 21.12.2023г. до 10.12.2024г. в размер на 12,99 лв (чл.86,ал.1, ЗЗД във връзка с чл.55,ал.1, предл.2 ЗЗД), заедно със 1 законната лихва върху главницата от 96 лв от датата на предявяване на исковата молба – 10.12.2024г. до окончателното плащане;

- 301,49 лв, представляващи разликата между платената от лицето Д. Д. Д. цена на въздушен транспорт , който е следвало да се осъществи на 11.12.2023г. по маршруг Болоня, Италия – София , България с отменен полет W64364 BLQ-SOF , и цената на самолеттния билет , закупен от З. Д. Д. от друг въздушен превозвач за транспортирането му до крайната точка ,вземането за получаване на която е прехвърлено от правоимащото лице на ищцовото дружество с договор за цесия от 15.08.2024г. (чл.79,ал.1, предл.2 ЗЗД), заедно със законната лихва върху посочената ценова разлика на самолетните билети , начислена за периода от 21.12.2023г. до 10.12.2024г. в размер на 40,84 лв (чл.86,ал.1, ЗЗД във връзка с чл.79,ал.1, предл.2 ЗЗД), заедно със законната лихва върху главницата от 301,49 лв от датата на предявяване на исковата молба – 10.12.2024г. до окончателното плащане, и - 23,37 лв, представляващи левовата равностойност на 11, 90 авро- осъществен на 12.12.2023г. от лицето Д. Д. Д. разход за изхранване на летище „Фиумичино” , Рим поради отменения полет W64364 BLQ-SOF (чл.79,ал.1, предл.2 ЗЗД), заедно със законната лихва върху разхода за изхранване , начислена за периода от 21.12.2023г. до 10.12.2024г. в размер на 3,15 лв (чл.86,ал.1, ЗЗД във връзка с чл.79,ал.1, предл.2 ЗЗД), заедно със законната лихва върху главницата от 23,37 лв от датата на предявяване на исковата молба– 10.12.2024г. до окончателното плащане.

С писмена молба от 15.07.2025 пълномощникът на ищеца е признал извършеното от ответника плащане , с което са погасени изцяло ретендираните суми по делото за главници и за лихви. Но е посочил , че съдебните разноски са платени само частично от ответника , поради което остават дължими – част в размер на 350 лв от платената държавна такса и част в размер на 3 470 лв от платеното от ищеца адвокатско възнваграждение.

В заседанието на 16.07.2025г. , в което е даден ход по същество на делото, не се явил представител на ищеца , но с писмената молба от 15.07.2025г. пълномощникът на ищеца е пледирал за присъждане на неплатената част от съдебни разноски, като не е изразил изрично становище по решението.

Ответникът „************” , действащо чрез „************- ************* е признал исковете видно от изявленията на пълномощника му в представения на 06.02.2025г. отговор на исковата молба.

С писмени молби от 02.04.2025г. и от 02.07.2025г. адвокатът на ответника е посочил , че всички претендирани от ищеца суми са платени на 25.03.2025г., като е представил доказателства за това. С писмената молба от 02.07.2025г. пълномощникът на ответника е посочил , че с плащането , осъществено на 25.03.2025г., са погасени съдебни разноски , както следва : държавна такса – 50 лв и адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.

В заседанието на 16.07.2025г. , в което е даден ход по същество на делото, не се явил представител на ответника, но с писмената молба от 02.07.2025г. пълномощникът на ответника е пледирал за отхвърляне на исковете поради плащане, както и на претенциите на 2 ищеца за съдебни разноски.

Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за установено следното :

Относно основателността на исковете :

Предявените искове са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

По делото е безспорно и е доказано, че за ищеца са възникнали твърдените в исковата молба вземания по чл. 55, ал.1, предл.2 ЗЗД , по чл.79,ал.1,предл.2 ЗЗД и по чл.86, ал.1 ЗЗД срещу ответника за плащане на сумите : 26,39 лв, представляващи платената от лицето Д. Д. Д. цена на въздушен транспорт , който е следвало да се осъществи на 11.12.2023г. по маршруг Болоня, Италия – София , България с отменен полет W64364 BLQSOF , вземането за получаване на която е прехвърлено от правоимащото лице на ищцовото дружество с договор за цесия от 15.08.2024г. (чл.55,ал.1, предл.2 ЗЗД), заедно със законната лихва върху цената на въздушния транспорт , начислена за периода от 21.12.2023г. до 10.12.2024г. в размер на 3, 58 лв (чл.86,ал.1, ЗЗД във връзка с чл.55,ал.1, предл.2 ЗЗД), заедно със законната лихва върху главницата от 26,39 лв от датата на предявяване на исковата молба – 10.12.2024г. до окончателното плащане; 96 лв, представляващи платената от лицето Д. Д. Д. цена на транспорта на чекиран багаж до 10 кг , който е следвало да се осъществи на 11.12.2023г. по маршруг Болоня, Италия – София , България с отменен полет W64364 BLQ-SOF , вземането за получаване на която е прехвърлено от правоимащото лице на ищцовото дружество с договор за цесия от 15.08.2024г. (чл.55,ал.1, предл.2 ЗЗД), заедно със законната лихва върху цената на въздушния транспорт на багажа , начислена за периода от 21.12.2023г. до 10.12.2024г. в размер на 12,99 лв (чл.86,ал.1, ЗЗД във връзка с чл.55,ал.1, предл.2 ЗЗД), заедно със законната лихва върху главницата от 96 лв от датата на предявяване на исковата молба – 10.12.2024г. до окончателното плащане; 301,49 лв, представляващи разликата между платената от лицето Д. Д. Д. цена на въздушен транспорт , който е следвало да се осъществи на 11.12.2023г. по маршруг Болоня, Италия – София , България с отменен полет W64364 BLQ-SOF , и цената на самолеттния билет , закупен от З. Д. Д. от друг въздушен превозвач за транспортирането му до крайната точка ,вземането за получаване на която е прехвърлено от правоимащото лице на ищцовото дружество с договор за цесия от 15.08.2024г. (чл.79,ал.1, предл.2 ЗЗД), заедно със законната лихва върху посочената ценова разлика на самолетните билети , начислена за периода от 21.12.2023г. до 10.12.2024г. в размер на 40,84 лв (чл.86,ал.1, ЗЗД във връзка с чл.79,ал.1, предл.2 ЗЗД), заедно със законната лихва върху главницата от 301,49 лв от датата на предявяване на исковата молба – 10.12.2024г. до окончателното плащане, и 23,37 лв, представляващи левовата равностойност на 11, 90 авроосъществен на 12.12.2023г. от лицето Д. Д. Д. разход за изхранване на летище „Фиумичино” , Рим поради отменения полет W64364 BLQ-SOF (чл.79,ал.1, предл.2 ЗЗД), заедно със законната лихва върху разхода за изхранване , начислена за периода от 21.12.2023г. до 10.12.2024г. в размер на 3,15 лв (чл.86,ал.1, ЗЗД във връзка с чл.79,ал.1, предл.2 ЗЗД), заедно със законната лихва върху главницата от 23,37 лв 3 от датата на предявяване на исковата молба– 10.12.2024г. до окончателното плащане.

Не се спори между страните по делото и че след предявяването на исковата молба ответникът е платила изцяло на ищеца всички дължимите суми за гллавници и за лихви, т.е. че вземанията са погасени поради изпълнение (плащане). Това се твърди от ответника и се признава от ищеца. Това се установява от представеното от ответника платежно нареждане , удостоверяващо плащането на 25.03.2025г. на сумата от 982,71 лв.

Независимо, че плащането на сумата от 982,71 лв е извършено след предявяването на иска по настоящото дело, на основание чл.235,ал.3 ГПК то следва да бъде взето предвид от съда .

Тъй като претендираните вземания за главниците и за лихвите са погасени, предявените осъдителни искове по чл.55,ал.1, предл.2 ЗЗД , по чл.79,ал.1,предл.2 ЗЗД и по чл.86,ал.1 ЗЗД са неоснователни и следва да бъдът отхвърлени изцяло, както и претенциите за законните лихви от датата на предявяването на исковата молба до плащането, тъй като ищецът не поддържа тези претенции , а и те също са погасени поради изпълнение (плащане).

Относно разноските по делото :

Въпреки че предявените осъдителни искова не са уважени (отхвърени са поради погасяване на вземанията в хода на съдебното производство) на ищцовата страна следва да бъдат присъдени разноски , тъй като ответникът е дал повод за завеждане на исковата молба, доколкото плащанията не са били извършени до датата на предявяване на исковете , а след това. Според установената съдебна практика на СГС и на ВКС ищецът има право на разноски и при отхвърляне на исковете поради погасяване на вземанията от ответника след предявяването на исковата молба.

По настоящото дело ищецът е извършил разноски, представляващи платените държавна такса в размер на 400 лв (тъй като по всеки от осемте иска се държи отделна такса от 50 лв) и адвокатско възнаграждение в размер на 3 520 лв (видно от представения Договор за правна защита и съдействие от 11.12.2024г.).

Страните по делото не спорят , че с плащането на 25.03.2025г. на общата сума от 982,71 лв ответникът е погасил и съдебни разноски в размер на 450 лв. С писмената молба от 02.07.2025г. пълномощникът на ответника е посочил , че с плащането , осъществено на 25.03.2025г., са погасени съдебни разноски , както следва : държавна такса – 50 лв и адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.

Видно е , че ответникът е погасил само част в размер на 50 лв от платената от ищеца държавна такса за предявяването на исковата молба , която е 400 лв. Следователно ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца и останалата непогасена част от платената от него държавна такса – 350 лв (400 лв – 50 лв).

Ответникът е платил на ищеца съдебни разноски , представляващи адвокатско възнаграждение, в размер на 400 лв. Ищецът обаче претендира плащане на целия размер на платения от него адвокатски хонорар от 3 520 лв. Ответникът е предявил възражение по 4 чл.78,ал.5 ГПК за прекомерност на платеното от ищеца адвокатко възнаграждение. Това възражение на ответната страна е основателно. Претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение от 3 520 лв не съответства на сбора от цените на исковете (507,71 лв) , като я надвишава почти седем пъти , а също и на правната и фактическа сложност на делото , по което е проведено едно открито заседание. Полагащото се на ищеца адвокатско възнагграждение по чл.7,ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004г. на ВАдС е 400 лв , като видно от изричната редакция на тази норма размерът на адвокатското възнаграждение се определя според материалния интерес , т.е. от сбора от цената на всички искове , а не според цената на всеки отделен иск, каквото е твърдението на пълномощника на ищеца. На ищеца се полагат разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. Тази сума е платена от ответника, поради което на ищеца не следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение по насотящото дело. Тази претенция на ищеца следва да бъде отхъврлена.