Определение № 1489 от 05.06.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1489 гр. Пловдив, 05.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно частно гражданско дело № 20245300500981 по описа за 2024 година Производство по реда на чл. 122 от ГПК.

Повдигнат е от РС – Карлово спор за подсъдност по отношение разглеждането на искова молба с вх. (на СРС) № 576/03,01,2024 г.; предявена от „ТЕСДО“ ЕООД – ГР. София, ЕИК 206629393; против „ВИВУС.БГ“ ЕООД – гр.

София, ЕИК 202393458.

След преценка на представените по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

С посочената искова молба, предявена първоначално пред СРС, е предявен иск за връщане на сума, платена без основание по нищожен договор за кредит от 08,05,2021, което вземане ищецът е придобил с договор за цесия от 02,06,2023 г.

Образуваното пред СРС производство е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на РС – гр. Карлово като е приложена разпоредбата на чл. 113 от ГПК. За да приеме това, СРС е отчел обстоятелството, че в района на този съд се намира настоящия адрес на потребителя-длъжник по договора за кредит, въз основа на който е платена спорната сума, поради което този съд е местно компетентен да разгледа спора.

РС – гр. Карлово е повдигнал настоящия спор за подсъдност приемайки, че делото не му е подсъдно, тъй като разпоредбата на чл. 113 от ГПК не намира приложение в случая.

По така очертания спор настоящия състав на ПОС приема следното:

Разпоредбата на чл. 113 от ГПК, в редакцията след изменението от ДВ бр.

100/2019 г., предвижда исковете на и срещу потребители да се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния, като образуваните дела се разглеждат като граждански по реда 1 на общия исков процес. Нарочното предложение местната подсъдност да се определя по седалището на потребителя, с цел приложението на разпоредбата на чл. 113 от ГПК и по отношение на юридическите лица, не бе възприето от законодателя, тъй като целта на последния, е да бъде осигурен възможно най-лесен и евтин достъп до правосъдие на икономически по-слабия субект в спорното правоотношение – потребителят по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

Приложното поле на чл. 113 от ГПК е предмет на обсъждане в мотивите към Тълкувателно решение № 3/2019 от 23.02.2022 г. по тълкувателно дело № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС, в които е разяснено, че преценката дали се касае за иск на или срещу потребител следва да се извърши при зачитане на общата легална дефиниция на понятието "потребител" в § 13, т. 1 ДР на ЗЗП или въз основа на легални определения на същото понятие в други приложими по съответния правен спор закони, като характеристиките на понятието "потребител" се свеждат до това, че като страна по договор с търговец потребителят е винаги физическо лице, целящо задоволяване на свой личен, а не търговски или професионален интерес. Дефинираното в ЗЗП понятие "потребител" се припокрива с даденото в чл. 2, б. "б" от Директива 93/13 ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителски договори, според което потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.

Изхождайки от идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо продавача или доставчика, европейското и националното ни законодателство въвеждат засилена защита на потребителите от неравноправните клаузи в потребителските договори, израз на което е и специалната местна подсъдност по чл.

113 от ГПК, както и задължението на съда служебно да следи за приложението й.

Тази подсъдност обаче е с оглед качеството на страната по делото – потребител, а не с оглед предмета на делото. В настоящия случай като основание на иска кумулативно се сочат както нищожността на договор за потребителски кредит, така и сключен впоследствие от потребителя договор за цесия, въз основа на който претендираното вземане е придобито от търговско дружество. Никоя от страните няма качеството потребител. Поради това по отношение на предявения за разглеждане спор разпоредбата на чл. 113 от ГПК не намира приложение. Компетентен да разгледа предявения иск, по общото правило на чл. 105 от ГПК, е първоначално сезираният СРС, в района на който се намира седалището на ответника.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

КОМПЕТЕНТЕН да разгледа спора, предявен с искова молба с вх. (на СРС) № 576/03,01,2024 г.; предявена от „ТЕСДО“ ЕООД – ГР. София, ЕИК 206629393; против „ВИВУС.БГ“ ЕООД – гр. София, ЕИК 202393458; е Районен съд – гр. София.

ИЗПРАЩА делото на Районен съд – гр. София за продължаване на съдопроизводствените действия.

ПРЕПИС от определението да се изпрати на Районен съд – гр. Карлово за сведение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3