Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол с решение от ОСЗ № 220 от 10.09.2024, Районен съд - Дулово

Съд
Районен съд - Дулово
Дело
Гражданско дело 637/2023
Вид
Протокол с решение от ОСЗ № 220
Подписан
10.09.2024
В сила
01.10.2024
Състав
Емил Василев Николаев

Цитирани разпоредби

ПРОТОКОЛ

№ 220 гр. Дулово, 06.08.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на шести август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емил В. Николаев при участието на секретаря И. В. Кънева

Сложи за разглеждане докладваното от Емил В. Николаев Гражданско дело № 20233410100637 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:15 часа се явиха:

ИЩЕЦ – В. И. Г. - р.пр., явява се лично и с адв. Г. Х. от АК- Силистра, надлежно упълномощен и приет от съда, от днес.

ОТВЕТНИК –И. И. Р.– р.пр., не се явява, не се представлява.

ЗАИНТЕРЕСОВАНА СТРАНА – ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ“ ДУЛОВО, ОТДЕЛ „ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО“ – р.пр., не се явява представител.

ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО:

АДВ. Х.– Моля да се даде ход на делото.

Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

**********************************************

Съдът, след като изслуша становището на явилата се страна, намира делото за изяснено от фактическа и правна страна и се произнася с

Р Е Ш Е Н И Е

№220 гр. Дулово, 06.08.2024 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Дуловският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на шести август две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Николаев при участието на секретаря И. Кънева, като разгледа докладваното от съдията 1 гражданско дело № 637/2023г. по описа на Районен съд-Дулово, и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба с правно основание чл. 127, ал.2 от СК и чл. 143, ал.2 от СК, подадена от В. И. Г., с ЕГН **********, от ******** против И. И.

Р., с ЕГН **********, от ******, в която ищецът твърди, че е живял с ответницата на семейни начала без сключен граждански брак. От съвместното съжителство имат родени две деца - В. В. И., с ЕГН **********, и И. В. И., с ЕГН **********, които понастоящем са малолетни и живеят при него.

Заявява, че с ответницата са във фактическа раздяла от около две години, тъй като тя започнала да боледува и се преместила в дома на своите родители в *********, където всекидневни грижи за нея полагала майка .

Двете деца останали в дома на своя баща, като от този момент нататък той единствен полага грижи за тяхното отглеждане и възпитание.

Счита, че притежава необходимия родителски капацитет да отглежда децата и за него е налице правен интерес от водене на настоящото производство. Излага подробни съображения във връзка с предявените искове.

Моли съда да постанови решение, с което:

- На основание чл. 127, ал.2 от СК да му предостави упражняване на родителските права по отношение на родените от съвместното съжителство на страните деца В.В.И., с ЕГН **********, и И.В.И., с ЕГН **********.

- Да определи местоживеенето на двете деца В.В.И., с ЕГН **********, и И.В.И., с ЕГН **********, при него в ************

- Да определи следния режим на лични отношения на децата В.В.И., с ЕГН **********, и И.В.И., с ЕГН **********, с тяхната майка И. И. Р., с ЕГН **********:

- всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа с преспиване до 18.00 часа в неделя като бащата води децата до дома на тяхната майка и ги взима оттам, както и един месец през лятото, когато това не съвпада с платения годишен отпуск на бащата.

- за Великденските празници, всяка нечетна година децата В.В.И., с ЕГН **********, и И.В.И., с ЕГН **********, да бъдат при баща си, а всяка четна година с преспиване да бъдат при майка си;

- за Коледните празници, всяка четна година на 24.12., 25.12. и на 26.12., децата В.В.И., с ЕГН **********, и И.В.И., с ЕГН **********, да бъдат при баща си, а всяка нечетна година с преспиване да бъдат при майка си; както и по всяко друго време по взаимно съгласие на двамата родители.

На основание чл. 143 от СК, майката И. И. Р., с ЕГН **********, да бъде осъдена да заплаща на всяко едно от децата чрез техния баща и законен представител В. И. Г., месечна издръжка в размер по 200.00 лева, считано от датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до възникване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване.

Представя писмени доказателства. Не претендира разноски. Прави искане за разпит на двама свидетели при режим на водене за установяване на изложените в исковата молба факти и обстоятелства.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът И. И. Р. депозира писмен отговор на исковата молба, с който изразява съгласие по предявените срещу нея искове и моли да бъдат уважени. Не представя писмени доказателства. Не прави доказателствени искания.

Заинтересованата страна Дирекция „Социално подпомагане“ – Дулово депозира социален доклад по делото в който изразява становище по исковата молба.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца заявява, че поддържа молбата.

Ответникът е редовно призован, не се явява, не се представлява.

Съдът, след обсъждане на доказателствата по делото и становищата на страните, 2 приема за установено следното:

Страните са живели на семейни начала без сключен граждански брак в продължение на няколко години. От съвместното си съжителство имат родени две деца В.В.И. с ЕГН ********** и И.В.И. с ЕГН **********, които са малолетни и живеят при своя баща. Ищцовата страна и ответникът са във фактическа раздяла от около две години, поради заболяване на ответната страна. Майката на децата И. Р. живее в **** при своите родители, същата е в обективна невъзможност да полага грижи за двете си деца. Децата живеят в дома на своя баща В. Г.. Родителите на децата са в добри взаимоотношения помежду си, поддържат връзка, децата редовно посещават своята майка.

Ищецът притежава необходимия родителски капацитет да отглежда децата си и за него е налице правен интерес от водене на настоящото производство.

Изложената фактическа обстановка се потвърждава от разпитаните свидетели *************************************

При произнасяне по въпроса на кого от родителите се предоставя упражняването на родителските права, съдът изхожда преди всичко от интересите на децата. Съгласно чл. чл.

59, ал. 4 СК съдът решава въпросите по чл. 59, ал. 2 СК, след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата като: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социално обкръжение и материални възможности. Така изброените критерии са възприети и в ППВС № 1/12.11.1974 г., чието задължително тълкуване е приложимо и при действащия Семеен кодекс, в сила от 2009 г.

(Решение № 58 от 10.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 829/2010 г., III г. о., ГК).

Легално определение на понятието “най-добър интерес на детето” се съдържа в § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДт. Определението включва изброяването на сходни критерии, като посочените в чл. 59, ал. 4 СК. Така ЗЗДт сочи, че следва да се преценят желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните му потребности; възрастта, пола и миналото му; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата и др.

Изброяването на критериите както в СК, така и в ЗЗДт не е изчерпателно, като цялостната преценка относно интереса на детето се извършва от съда след обстойно проучване и анализ на всички показатели, които имат отношение към развитието и благосъстоянието на детето.

Насока при преценката на обстоятелствата, касаещи висшите интереси на детето, ни дава и Конвенцията за правата на детето (приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г., ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., обн., ДВ, бр.

55 от 12.07.1991 г., в сила от 3.07.1991 г.), съставляваща част от вътрешното право на страната съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България.

Съгласно социалния доклад Дирекция „Социално подпомагане” -Дулово, към настоящия момент основните битови потребности на децата за нормално физическо, психоемоционално, образователно, здравно и социално развитие се осигуряват адекватно в семейната среда на бащата с помощта и подкрепата на неговата майка. Децата се отглеждат в семейна среда.

С оглед изложеното по отношение на родителските права над децата В. И., и И. И. съдът намира, че следва да предостави упражняването им на техния баща - В. И. Г., с ЕГН **********, от ********.

По отношение на режима на лични отношения се приема, че чрез него трябва да се постигне възможност децата да растат и да се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители. Право на всяко дете, а и негова естествена потребност, е да общува и с двамата си родители. По тази причина, по принцип мерките за лични отношения, с оглед конкретните обстоятелства, следва да предоставят най-широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права. Също така във връзка с чл.127, ал.2 3

СК се приема, че мерките за лични контакти следва да бъдат в интерес на детето, като се отчита и възрастта на детето, разстоянието, на което следва да бъде придвижвано и възможностите за адаптация при промяна не само на дома, но и на населеното място.

Също така трябва да се отчете и необходимостта от запазване и развитие на личните отношения с майката чрез определяне на подходящ за това режим, за да може да бъде съхранена и развита емоционалната връзка между тях. Независимо от това на кого е предоставено упражняването на родителските права, двамата родители са равнопоставени, като всеки един от тях има собствена роля и значение за формиране и подпомагане развитието на детето.

Съдът счита, че следва да определи режим на лични отношения на майката И. Р. с децата - В. И. и И. И., който да се осъществява всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа с преспиване до 18.00 часа в неделя като бащата води децата до дома на тяхната майка и ги взима оттам, както и един месец през лятото, когато това не съвпада с платения годишен отпуск на бащата. По Великденските празници, всяка нечетна година децата В.В.И., с ЕГН **********, и И.В.И., с ЕГН **********, да бъдат при баща си, а всяка четна година с преспиване да бъдат при майка си. За Коледните празници, всяка четна година на 24.12., 25.12. и на 26.12.,децата В.В.И., с ЕГН **********, и И.В.И., с ЕГН **********, да бъдат при баща си, а всяка нечетна година с преспиване да бъдат при майка си, както и по всяко друго време по взаимно съгласие на двамата родители.

Съдът намира, че така определеният режим е в интерес на децата В. И. и И. И., и целта е да се създаде една стабилна среда за децата и да се избегне риска от родителско отчуждение. Решението по отношение на личните контакти е спорна администрация и при промяна на обстоятелствата всяка от страните би могла да иска изменение на определения режим.

Следва да се отбележи, че възлагайки упражняването на родителските права само на единия родител, другият не губи нито качеството си на родител, нито правата и задълженията си на такъв.

По иска с правно основание чл.143, ал.2 от СК:

Ищецът претендира ответникът да заплаща на всяко едно от децата си месечна издръжка в размер на 200 лв.

Ответникът с писмения си отговор е заявил съгласие да заплаща издръжка на децата си в претендирания размер.